Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Цанко Лавренов отказвал да продава картините си в чужбина

ГОЛЕМИТЕ В БЪЛГАРСКОТО ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО

Цанко Лавренов отказвал да продава картините си в чужбина

125 години от рождението на големия майстор на четката

"Цар Симеон", худ. Ц. Лавренов / Източник: Фондация "Цанко Лавренов"

Когато някой от по-старото поколение художници чуе името на Цанко Лавренов, то на лицето му се изписва искрено възхищение. Лавренов е от онази знаменита плеада наши художници, които са се превърнали в еталон за качество в изобразителното изкуство. Цанко Лавренов е истинско чудо на природата, което сякаш още с раждането си е знаело какво е съдбовното му предопределение.

Рядко се случва в живота на някого, той от ранна възраст да осъзнава призванието си и изцяло да му се посвети от душа и сърце, с такива мащаби, като платната на художника. Цанко Лавренов е от онези творци, които сякаш се раждат със своята мисия.

Цанко Лавренов, в ателието си / Източник: фейсбук страница на Фондация "Цанко Лавренов"

Роден е в Пловдив на 24 ноември 1896 г., като петото дете в семейството на Иван и Силвина Лавренови, с кръщелно име Александър-Стефан. Като младеж учи във Френския католически колеж "Свети Августин", но без всякакво колебание е наясно, че ще се посвети на изкуството.

Първите му опити като художник са... карикатури в периодичния печат, които публикува с псевдонима Лоранъ ("Художествена седмица" (1915-1917, 1928), "Панорама из целия свят" (1915), "Българан" (1916-1924) и др.

"Из Борисовата градина", 1928-1929 / Източник: Фондация "Цанко Лавренов"

На 21 години завършва школата за запасни офицери в Княжево. След това работи заедно със сестрите си в семеен магазин в родния Пловдив.

На 25 заминава за Виена, където посещава едно частно художествено училище, в което за пръв път се среща с теорията на европейския модернизъм. По онова време - 20-те години на миналия век, на мода излизат сецесиона и експресионизма. Цанко Лавренов, обаче, има свой път в изкуството. Търси го със сърцето си, и го намира. Посещава и Академията за приложни изкуства във Виена, но се налага да прекъсне учението си. Прибира се в България и се налага да се издържа с тютюнопроизводство.

"Иконописец", худ. Ц. Лавренов / Източник: Фондация "Цанко Лавренов"

Първата му работа е акварелна рисунка миниатюра и носи заглавието "Иконописец". Сякаш че има нещо иносказателно в това начало, защото също като старите зографи, Цанко Лавренов е истински максималист във всеки най-дребен детайл на рисунъка. Неслучайно мнозина го наричат "певеца на четката". Под "мелодиите" на четката му са излезли най-красивите и задушевни картини на Стария Пловдив, Рилския манастир, Света гора, Велико Търново и др.

"Рилски манастир", худ. Ц. Лавренов / Източник: фейсбук страница на Фондация "Цанко Лавренов"

Бързо се откроява сред художниците от Южнобългарското дружество, след като участва в една обща изложба с осем авторски картини. Става настоятел на сп. "Пламък" на Гео Милев и съосновател на Пловдивския дом на изкуствата и печата, чийто пръв председател е Николай Райнов. 

През 1925-а година заминава с баба си и братовчедка си за Италия. Тримата обикалят Рим, Венеция, Флоренция, Асизи, Падуа, по случай "свещената година" на католическия свят. Случва се така, че дори участва в аудиенция при папа Пий IX .

Композиция – проект за плакат, 20-те г., ХХ в. /Източник: Фондация "Цанко Лавренов"

Това пътуване го вдъхновява да представи свои картини в една знаменателна за Пловдив изложба, известна като "Бабаков - Дечев - Лавренов" в салона на Дружество "Майчина грижа" в града.

Цанко Лавренов / Източник: фейсбук страница на Фондация "Цанко Лавренов"

Като представител на южнобългарските художници участва в Първата обща художествена изложба на дружествата на художниците в България през 1927-а година, с картините си "Финал", "Майска песен" и "Един живот". През есента на същата година спечелва Първа награда в конкурс за юбилейни марки с проектите си "Св. Климент Охридски " и "Отец Паисий". Две десетилетия по-късно - през 1946-а, получава две първи награди за юбилейни марки "Св. Иван Рилски".

Цанко Лавренов, автопортрет

Още

Йордан Кисьов е носителят на Националната награда "Владимир Димитров-Майстора"

Йордан Кисьов е носителят на Националната награда "Владимир Димитров-Майстора"

През 1928-а започва работа като художник-оформител в Държавната печатница в София, но не скъсва духовната си връзка с Пловдив. За Четвъртия конгрес на Археологическите дружества в България организира съвместно с други двама художници - Данаил Дечев и Нягул Станчев, изложбата "Художествени старини, запазени из пловдивските семейства". Откриването е в Пловдивската библиотека. За да се популяризира събитието, Лавренов публикува и студия за изложбата в Годишника на Пловдивската библиотека и музей.

Ракурс от изложба на Цанко Лавренов в Пловдивската библиотека и музей

Готви се за Втората изложба на дружество "Звено" и за пръв път показва картината си "Стария Пловдив", откупена от Министерството на народното просвещение.

Още

Големият Дечко Узунов в "Диалози в ателието"

Големият Дечко Узунов в "Диалози в ателието"

В период от една година - между 1935 - 1936-а създава голям живописен цикъл за Света Гора. Духовното му образование се оказва истински "пътеводител" към най-съкровените духовни места. Пътешествието из Гърция ражда уникални картини от Света гора, Атон, Солун, Атина и др. През 1937-а година взима бронзов медал за сюжетите си от Света гора на Световното изложение в Париж, където представя и Стопанската карта на България. Да представиш родината си на на такова място, където се показват за пръв път най-големите постижения на човешкия гений като Айфеловата кула (1889), телефона (1878), багажника на Луи Вюитон (1867), електрическото улично осветление (1878), говорящите филми(1900), Арт нуво и др., трябва да е било вълнуващо преживяване за художника. 

Още

Да си спомним за Майстора на майсторите

Да си спомним за Майстора на майсторите

През 1940-а, в разгара на Втората световна война художникът е мобилизиран в Битоля и пътува до Скопие, Прилеп, Охрид и Велес. От този период е оставил уникални живописни платна - истински документи на времето от няколко манастира: "Манастирът Св. Пантелеймон при Велес", "Манастирът Трескавец при Прилеп", "Манастирът Св. Иван Канео", "Манастирът Св. Наум".

През 1942-ра година участва в "Изложба на българските художници", представена в Германия, Австрия и Унгария. Година по-късно грабва Първа награда от конкурса на Пловдивската община на тема "Куршум хан".

Източник: фейсбук страница на Фондация "Цанко Лавренов"

През 1946 г. създава "Манастирът Зограф" и завършва диптиха "Старият Пловдив". После сърцето му сякаш "само отива", както се изразил веднъж, в старопрестолния град Търново. Монументалната му картина "Търново, столица на Второто Българско царство" (1947) e наистина удивителна творба.

Пловдив - любимият роден град на Цанко Лавренов

Още

Дечко Узунов и неговите "Фрагменти от Европа"

Дечко Узунов и неговите "Фрагменти от Европа"

Идва времето на един лош период за художника, когато четката му сякаш не иска да "зографисва". Лавренов изживява някакъв душевен спад. Пише статии, но семейството не може да се издържа с хонорарите от тази дейност. Издържа се с парите от шивашкото ателие на съпругата му Йорданка. Тежи му, но някак не може да почне да рисува. А в него кипи от идеи. Освен изящен живописец, твори и мелодии. Някои казват, че ако не е бил художник, то е можело да бъде композитор.

"Музика", 20-те г., ХХ в. / Източник: Фондация "Цанко Лавренов"

Всъщност, емблематична в това отношение е картината му "Малка нощна музика" (1967), която той рисува щрих по щрих цели 3 десетилетия. Според познавачи, тя е "най-преживяната" му картина. Цанко Лавренов е един от малкото ни художници, които са имали такъв страстен интерес освен към изобразителното, и към другите изкуства.

Например, малцина знаят, че той е сценограф на постановката "Нестинарка" от Марин Големинов на сцената на Софийската опера. През 1976-а година това е истински фурор в културния живот на страната.

Много хора се питат, как е могъл художникът, да създаде толкова "многолик" образ на родината ни - през историята и народния живот, манастирските дворове, сцената, музиката, та чак и да нарисува картини от стопанския и индустриалния ни живот. Лавренов сякаш е искал да "запечати" с бои времето - преди и по време на собствения си живот.

Източник: фейсбук страница на Фондация "Цанко Лавренов"

Още

Дечко Узунов: В какво вярвам ли? Вярвам в безсмъртието...

Дечко Узунов: В какво вярвам ли? Вярвам в безсмъртието...

След Девети септември 1944-а българите сякаш се намират в някакъв оптимистичен период на градеж за бъдещето. За това свидетелства и бригадирското движение у нас. Войната е изсмукала душевните сили на мнозина, но животът винаги е по-силен от преживяното страдание и това усещане някак обединява хората. В първите години на социалистическата власт у нас повсеместно започват големи строежи. Четката на Лавренов сякаш се събужда от дълбок сън. Създава картини, които запечатват този чутовен ентусиазъм за строителство: "Строежът на язовир "Беглика" (1956), "Язовир "Васил Коларов" (1956), "Строежът в центъра на София" (1954 - 1966) и др.

Но оттогава са и няколко много интимно-поетични творби на художника, които сякаш го пренасят в един друг свят - по-спокоен, изпълнен с релакс от природата и красотата на дребните неща. В тези негови платна струи светлина и диша с пълни гърди надежда за бъдещето. Такива са картините му "Ранна пролет в планината" (1952), "Седлото" (1955), "Мушанки" и "Лалета" (1955).

През 50-те години Цанков Лавренов е в апогея на силите си като творец. През 1958-а двамата с другия голям колос на изобразителното ни изкуство - Владимир Димитров-Майстора, участват в изложба в Лиеж, Белгия. Лавренов започва работа като уредник в Градския музей на Софийския градски народен съвет, от който през 1952 г. се разделят като самостоятелни институции СГХГ и Музея за история на София.

Света гора, Манастирът на св. Дионисий / Източник: фейсбук страница на Фондация "Цанко Лавренов"

Зареждат се години на едно много плодовито творчество. Художникът представя свои самостоятелни изложби в Прага, Будапеща, Варшава, Западен Берлин и Москва. В картините му диша България в плът и кръв, изпълнена с живописни места и трудови хора. Емблематична остава в творчеството му от онзи период картината му "Селски панаир в Пловдив" (1967).

Източник: фейсбук страница на Фондация "Цанко Лавренов"

Историята, интересът към миналото и величието на нашия народ, силно са вълнували Лавренов. Той започва да проучва документални подробности от Първото просветно събрание, начело с Васил Априлов. И така се ражда истински документ в художествен образ: На фона на старото Габрово, Априлов е събрал местните първенци в един църковен двор. Не е трудно да се досетим какво им говори и че става дума за строежа на училището, което ще се превърне в един от символите на просвещението у нас.

През 1966-а година Цанко Лавренов и големият Дечко Узунов откриват съвместна изложба в Париж.

Цанко Лавренов, в ателието си / Източник: фейсбук страница на Фондация "Цанко Лавренов"

Сигурно ще се учудите, но този изключителен майстор на четката и патриот - Цанко Лавренов, отказвал да продава своите картини, независимо от примамливите предложения от страна на световни музеи, галерии и частни колекционери. Обратното, той не само не продавал своите, но издирвал ценни платна от български художници, попаднали по една или друга причина вън от България - предимно по време на войната, и се опитвал да ги откупи.

Този истински колос на духа ни е оставил освен ценно изобразително наследство, и много монографии за други наши художници, в които с човешка топлина разказва за големия им талант. Това още повече въздига авторитета му не само на талантлива, но и на достойна личност на България.

Художникът, сред природата / Източник: фейсбук страница на Фондация "Цанко Лавренов"

През 1976-а година художникът организира своя юбилейна изложба. Умира на 18 октомври 1978 г. в град София.

Паметна плоча на Цанко Лавренов

Галерия "Лоранъ" в Пловдив, приела за свое име псевдонима на художника и Фондация Цанко Лавренов  / във фейсбук - Фондация "Цанко Лавренов"/ ревниво съхраняват паметта за един от най-големите български художници в историята на изобразителното ни изкуство. Националната художествена гимназия в град Пловдив носи неговото име. На името на Цанко Лавренов е кръстен и морският нос на остров Робърт, Южни Шетлъндски острови в Антарктика.

Източник: Фондация "Цанко Лавренов"

Няма как да не продължим да се дивим на майсторството, което чрез картините на Лавренов, снякаш ни въвежда в някаква колоритна приказка. Без да пътуваме физически, то ни пренася там, където се развива сюжетът на художническото вдъхновение, с имената на: "Рилски манастир" (1942), "Светогорският манастир Хилендар" (1942), "Смолянски езера", "Ламартиновата къща", "Джамбазтепе", "Новият мост на Марица" и мн. др.

Еми МАРИЯНСКА

Още

Едно пътуване до Китай на Дечко Узунов

Едно пътуване до Китай на Дечко Узунов

Още

Галерия на 6-те - големият Дечко Узунов  - 120 години от рождението

Галерия на 6-те - големият Дечко Узунов - 120 години от рождението

Още

Инсулт парализира ръката, с която рисува Златю Бояджиев

Инсулт парализира ръката, с която рисува Златю Бояджиев

Още

"Две сватби" на Златю Бояджиев сред творбите в уникална изложба в Париж

"Две сватби" на Златю Бояджиев сред творбите в уникална изложба в Париж

Коментирай 4

Календар

Препоръчваме ви

Виденията на Орлеанската девица - мит и реалност

610 години от рождението на Жана д'Арк

Луи - апостолът на незрящите

170 години от смъртта на гениалния създател на Брайловата азбука

Човекът от Марс

75 години от рождението на Дейвид Боуи – един от най-великите артисти на всички времена

"Двойната" Марлене, между блясъка и пепелищата на славата

120 години от рождението на Марлене Дитрих

"Владетелят на думите", който се страхуваше за тях

Любовта е това: две самоти, които се срещат, пише Райнер Мария Рилке

Василий Кандински: Юристът, който чу цветовете на душата

Тази година се навършват 155 години от рождението на един от най-знаковите руски художници и пионери на авангарда в изкуството. Кандински е най-видният представител на абстракционизма