През 1999-а година комисия от 99 автори, учени и литературни критици класират "Процесът" и "Замъкът" на Франц Кафка, като съответно - втори и девети по значимост романи на немски език на ХХ век. Приятелят на писатателя - Макс Брод дори казва, че ХХ век един ден ще бъде известен като "векът на Кафка".

В чест на писателя са учредени две международни литературни награди - от град Клостернойбург и от родния град на писателя -Прага, където има и негов музей. От 1998-а година насам американският университет в Сан Диего ръководи инициативата "Проект Кафка", която издирва последните му произведения. На Кафка е кръстен астероид, открит в обсерваторията Паломар в Сан Диего.У нас все още писателят остава недостатъчно познат.

Франц Кафка, ок. 1915 г. / Снимка: Getty Images

Преди три години излезе една публикация на Младен Влашки със заглавие "Рецепцията на Кафка в България до 1989 г.", в която се развива тезата, че критическата и преводна дейност във връзка с произведенията на Франц Кафка у нас "се случва най-късно от всички европейски култури".

Обръща се внимание и на факта, че приятелят на Кафка - Макс Брод, не изпълнява завещанието му непубликуваните му текстове да бъдат изгорени. "Немскоезичният евреин от Прага", както наричат Кафка, някакси остава "неподелен" между ГФР, Австрия и бившите ГДР и Чехословакия.

Паметна плоча, отбелязваща родния дом на Кафка в Прага

След 1933-та годна, когато Кафка е забранен в Германия, творчеството му се разпространява от немски емигранти. По време на националсоциализма не само в Германия, но и в Австрия книгите на Кафка са били забранени, обявяват изкуството му за "изродено", смятат го за проводник на "юдеоболшевизма". През 1934-та година Бертолт Брехт вижда в "Процесът" на Кафка пророчество за ставащото в Европа. През 1941-ва година в САЩ излизат три рецензии на У.Х. под общото заглавие "Скитникът евреин", в които авторът нарежда Кафка до класици като Данте, Шекспир и Гьоте.

У нас за дълъг период от време, обаче, Кафка остава "затворен" само в академичните среди и почти "невидим" за българската интелигенция. Отношението към Кафка по ред идеологически причини от смесен характер, не се променя за дълго време и след Девети септември 1944-та.

Едва през втората половина на 60-те години на миналия век излиза изследването на Минко Николов "Кризата в модерния западен роман" (1961), в която авторът отделя цяла глава на Кафка, но по-късно по неясни причини този автор се самоубива, а преводачът му Димитър Статков бяга от България.

В България творчеството на Кафка дълго време е било считано от соц цензурата за "идеологическа диверсия".

Истинската връзка между българските читатели и Кафка идва чак 20 години по-късно - през 80-те. Литературният "пробив" се извършва през 1981-ва година с издаването на сборник с писма на Кафка. През следващата година в Пловдив бил издаден сборникът с разкази на Кафка "Преображението", в превод на Венцеслав Константинов.

С плахи опити, е повече от ясно, че творчеството на Кафка е притеснявало нашата интелигенция и тя съвсем преднамерено е страняла от него. А Франц Кафка е сред най-значимите немскоезични писатели на XX век. Той е романист и невероятен разказвач. В творчеството му се допълват реализъм и фантастика. Героите му са интересни личности, изправени пред сюрреалистични трудности и по правило - неразбираеми за бюрократите.

Въпреки че те не са успешни в битката си за социална значимост, индивидуализмът им е респектиращ със смелостта им да застават срещу проблема и заради чувството им за отговорност. Тези герои сякаш са обречени на отхвърляне и отчуждение, но това ни най-малко не смалява образите им на личностни колоси. Разбира се, да се чувстваш сам, е екзистенциален стрес, който засилва усещането за тревожност и почти неизбежно поражда чувство за вина.

Навършиха се 140 години от рождението на Франц Кафка, на 3-ти юли 1883-та година.

Най-известните му творби са "Метаморфозата", "Процесът" и "Замъкът". Малка част от творчеството на Кафка е публикувано приживе на писателя-философ. По-голямата част от творбите му са издадени посмъртно от неговия приятел Макс Брод, който пренебрегва завещанието на писателя да не бъдат издавани, и благодарение на него днес познаваме истинския Кафка. Творчеството на писателя повлиява на широк кръг писатели, критици, художници и философи.

Франц Кафка е роден в еврейско семейство от средната класа в Прага, някогашно Кралство Бохемия, част от Австро-Унгарската империя. Баща му - Херман Кафка бил, както го описват, "домашен тиранин", напълно чужд на литературата, поради което и мразел заниманията на сина си. Франц бил най-голямото от шестте деца на търговския пътник Кафка-старши, който отворил магазин за луксозни стоки и аксесоари в Прага. Бил властен работодател на двайсетина души, които буквално се страхували от него.

С такъв родител, детството на Франц Кафка преминало самотно и "онеправдано". В "Писмо до баща ми" на повече от сто страници той ще разкаже за онези дни на детството си, за авторитарния си баща.

Родителите на Кафка, 1913 г.

Двамата братя на Франц умрели още като деца, а трите му сестри били убити по време на Холокоста. Едната от тях - Вали, била депортирана в окупирана Полша през 1942-ра годна, след което следите й се губят. Любимка му била сестра му Отили, също убита.

Майката на Кафка била някакъв светъл лъч в живота на момчето. Тя също била от търговски род, но доста по-образована от баща му и отворена към изкуствата. И двамата му родители говорели на немски и насърчавали децата си да говорят езика, за да могат да се впишат в социалната среда. Кафка говорел и пишел добре и на чешки, а по-късно изучавал френски език. Учел се отлично.

Франц Кафка като ученик

Приемат го специалност химия в Карл-Фердинандовия университет, но едва няколко седмици по-късно Кафка се записва да учи право. Включва се в студентски клуб за литературни четения. Именно там се запознава с приятеля си Макс Брод, който също учел право. Двамата остават близки приятели до края на живота на Кафка.

През 1906-а година Франц Кафка получава докторска степен по право, след което преминал през задължителния едногодишен неплатен стаж в граждански и наказателни съдилища. Според негови приятели от онова време, бил срамежлив, не много приказлив, но "човек с дълбока мисъл". От писателите идоли му били Фьодор Достоевски, Гьоте, Флобер, Николай Гогол, Франц Грилпарцер и Хайнрих фон Клайст. Дори ги наричал "кръвни братя".

Франц Кафка през 1906 г.

Започва работа в застрахователна компания, но остава там не повече от година. Бил недоволен от работния си график, който му пречел да се занимава с литература. Намира си работа в институт по застраховане и там се сблъскал с казусите на хора, пострадали при трудова злополука. Приемал присърце всяка история, в която става въпрос за лоши условия на труд и осакатяване на работници. Прочул се като вещ защитник на правата на пострадалите и справедливите им искания за обезщетения.

Баща му не се интересувал и от тази дейност на сина си - и нея смятал за безполезна. Надявал се Кафка да поеме магазина. Не такива били, обаче, плановете на самия Кафка. Той открива нова своя страст - театрални представления на идиш и юдаизма като религия и философия.

Кафка през 1917 г.

През 1915-а година получил повиквателна за армията. Започва Първата световна война. Работодателите на Кафка успяват да уредят отсрочка, тъй като е държавен служител, а по-късно той вече бил диагностициран с туберкулоза, което военните приели за основателна причина да бъде освободен от военна служба. През 1918-а година Институтът за застраховане при трудови злополуки му дал пенсия по болест. За жалост, Кафка прекарва по-голямата част от остатъка от живота си в санаториуми.

Здравето му се влошава силно през март 1924-та година и след лечение в Берлин той се връща в Прага, като за кратко остава под грижите на близките си. През април заминава отново на лечение в санаториума на д-р Хофман в Кирлинг, близо до Виена, и умира там на 3-ти юни 1924-та година, ненавършил 41.

Кафка през 1923 г.

Лекарите при смъртта му били на мнението, че една от причините за леталния изход бил продължителен глад. Яденето било болезнено за него поради състоянието на гърлото му от болестта - респираторна туберкулоза. Кафка редактирал "Гладният артист" на смъртното си легло. Описва собственото си състояние на "затворено гърло", при което не може да се поема никаква храна. Това е последното изпитание в безрадостния му живот.

Тялото му било върнато в Прага, където е погребан на 11-и юни 1924-та година в Новото еврейско гробище.

Фамилният гроб на Кафка в пражкото Ново еврейско гробище в Олшани

Славата му идва посмъртно, след Втората световна война. "Откриват" го първо в САЩ и Франция, а едва през 50-те години на XX век - в Германия и Австрия. Разбира се, причината за този успех несъмнено се дължи на Макс Брод, който издава посмъртно три негови недовършени романа - "Процесът" (1925), "Замъкът" (1926) и "Америка" (1927), както и сборника с непубликувани разкази "При строежа на Китайската стена" (1931). Излизат и негови кореспонденции, както и споменатото вече "Писмо до бащата". Посмъртно са издадени и неговите "Дневници" (1983).

Един от изследователите на Кафка е знаменитият Владимир Набоков. Според него Кафка е бил под силно влияние от Гюстав Флобер. Сходството се открива не само в езика, но и в ироничното отношение към краха на илюзиите на героите. Всички те жадуват за социална значимост, но идеите им почти винаги са осъдени на поражение.

Един невидим герой в съдбата на героите на Кафка е Абсурдът. Самият Кафка е имал тежък живот изпълнен с комплекси и предразсъдъци. Той никога не се жени, не оставя поколение. Според някои е страдал от "страха от сексуален провал". Несъмнено комплексите от детството, насаждани от авторитарния му баща, са изиграли роля за срамежливостта му и в тази посока.

Имал е близки отношения с няколко жени в живота си - Фелис Бауер, роднина на приятеля му Брод. Плод на това увлечение са "Писма до Фелис". Нейните писма до него не оцеляват. Някои твърдят, че междувременно на кореспонденцията си с Фелис, е флиртувал и с приятелката й Маргарет, еврейка от Берлин. Брод дори твърди, че тя родила син от Кафка, но няма точни сведения за това. Момченцето умира едва на 7 в Мюнхен през 1921-ва година.

Според биографите на Кафка той се сгодил за трети път /?/ за Юли Воризек, бедна камериерка в хотел. Бракът, обаче, така и не се случил.

С една от нежните си тръпки - Милена Йесенска

Една от най-ярките му емоционални връзки е с Милена Йесенска, чешка журналистка и писателка. По-късно писмата му до нея са публикувани като "Писма до Милена". Има сведения и за едно лято с Дора Диамант на Балтийско море, 25-годишна учителка в детска градина от православно еврейско семейство. Кафка известно време дори живял в Берлин с Дора. Но така или иначе, комплексите му винаги били в сблъсък със сексуалните му желания. Според биографите му, по тази причина Кафка предпочитал домовете за удоволствия, вместо обвързване със сериозни жени.

Самият Кафка казва за живота и творчеството си, че те са "форма на молитва". В тях има много метафизика - неясни видения и много страхове. За себе си Кафка споделя: "Аз съм писател дори когато не пиша."

В новелата му "Метаморфозата" героят му Грегор Замза се събужда една сутрин в леглото си след неспокойни сънища и установява, че се е превъплътил в огромно насекомо... В тази своя нова форма на съществуване той става бреме и обект на срам и отвращение дори за най-близките си, чужденец в собствения си дом. Отчуждението се усеща с всеки ред на новелата. "Метаморфозата" се нарежда сред най-четените белетристични творби, въплътили страховете и кошмарите на XX век.

Непознати ръкописи на Кафка / Източник: БТА

Безизвестността е най-големият страх за индивида. В "Процесът" Кафка ни среща с един болезнен въпрос: Какво ли те очаква, когато навършиш тридесет? - Може да те арестуват? Може да те обвинят несправедливо? - Човек никога не знае какво го очаква, дори когато е просто един "почтен банков чиновник".

Днес произведенията на Франц Кафка звучат толкова актуално и убедително, че сякаш въплъщават всички страхове от неизвестното в живота на съвременния човек. Творбите му ни плашат и едновременно с това до такава степен изразяват нашето вътрешно "аз" - оголено до беззащитност пред неясното бъдеще, че се чувстваме "разгадани и безпомощни" пред Утре-то си. Такъв е и самият Кафка - крехък като повечето от нас, и в същото време - респектиращо дълбокомислещ, до степен да бъде възприеман като пророк.

Франц Кафка - мисли:

"Животът през цялото време отвлича вниманието ни и ние дори не успяваме да забележим от какво именно."

"Всеки, който запазва способността да вижда красотата, никога не остарява."

"Истинският път минава по въже, което е опънато не кой знае колко високо, а само малко над земята. Изглежда поставено така, като че по-скоро да кара хората да се препъват, а не да вървят по него."

"Понякога е по-сигурно да си в окови, отколкото свободен."

"Продуктивността е да можеш да правиш неща, които не си могъл преди."

Паметник на Кафка в Полша (2006)

"Да вярваш в прогреса не означава да вярваш, че е направен някакъв прогрес."

"Общуването с хората подтиква към самонаблюдение."

"Започни с това, което е правилно, а не с общоприетото."

"Страданието е позитивният елемент в този свят, макар да е единствената връзка между света и позитивното."

"Този, който търси, не намира, а този, който не търси, бива намерен."

"Ако вярваме силно в нещо, което не съществува, ние го създаваме. Несъществуващото е нещо, което не сме желали достатъчно."

Паметник на Франц Кафка в Прага

"Щастието изключва старостта. Който съхрани способността си да вижда красивото, той не остарява."

"Всяка революция оставя след себе си само тинята на една нова бюрокрация."

"При чиновниците няма нещастна любов."

"Любовта е тежко заболяване на ума."

"Първият признак, че започваш да разбираш, е желанието да умреш."

"За да напишеш любовно писмо, трябва да започнеш без да знаеш какво искаш да кажеш и да завършиш без да знаеш какво си написал."

"Любовта е като пура - ако изгасне можеш да я запалиш отново, но вече няма да има същият вкус."

"Невежият човек действа смело... за невежия човек всичко изглежда възможно."

"Само хората, поразени с еднакъв недъг, се разбират един друг."

"Човек, измъчван от своите демони, напълно безсъзнателно отмъщава на ближния си."

"Лесно е да бъдеш весел, когато лятото едва започва."

Еми МАРИЯНСКА