"Еднопосочният билет е разчленен живот, лишен от връзката между вчера и днес, днес и утре. Само човек, който упорито се е вкопчил в двупосочния билет, може да си тананика с истинска мъка песен за еднопосочния билет.", пише Кобо Абе в знаменития си роман "Жената в пясъците".

Японският писател Кобо Абе става известен с метафоричните си романи "Жена в пясъците", "Човек-кутия" и "Чуждо лице". Творбите на автора, работил през втората половина на ХХ век, отвориха пред читателите специфичния свят на литературата на Страната на изгряващото слънце.

Умира на 69 години в Токио на 22 януари 1993 година. Точно преди 30 години.

Японският писател Коо Абе става известен с метафоричните си романи "Жена в пясъците", "Човек-кутия" и "Чуждо лице"

Стилът на Абе е определян като сюрреалистичен и алегоричен, дори фантастичен. Главна тема в творчеството му е отчуждението на индивида и празнотата на съвременното общество. Най-известният роман на Абе е "Жената в пясъците", придобил популярност от едноименната филмова екранизация по него.

Кимифуса Абе е роден на 7 март 1924 г. района Кито, Токио. Израства в Китай, древния град Мукден (сега Шънян), провинция Манджурия, управлявана от японците. Баща му е лекар и преподава в местния медицински колеж. В средното училище Абе се представя добре по математика, но се интересува също от ... събиране на насекоми. Но много го вълнуват книгите...

Сред любимите му автори са Фьодор Достоевски, Франц Кафка, Райнер Мария Рилке, Едгар Алан По и Луис Карол.

Сартър също оказва влияние върху него.

През 1943 г. записва медицина в Токийския императорски университет, но се връща в Манджурия след две години, като зарязва следването си. Абе остава там до края на Втората световна война, когато японските войски се изтеглят от Китай. Бащата на Абе умира от тиф и синът му се завръща в Токио, за да продължи образованието си.

Японският писател Коо Абе става известен с метафоричните си романи "Жена в пясъците", "Човек-кутия" и "Чуждо лице"

Захваща се да работи какво ли не, за да се издържа, докато учи - например: уличен продавач на въглища...

През 1948 г. Абе се дипломира по медицина. Но той нито ден не практикува лекарската професия.

Абе израства в мултикултурно пространство: прякото влияние на Китай, където е живял, е допълнено от влиянието на световната литература, към която Кобо Абе запазва интерес през целия си живот. Впечатлен е от руската класика с нейните "проклети въпроси" за битието и търсенето на смисъла на живота. Критиците многократно отбелязват влиянието на Достоевски и Гогол върху творчеството на японския автор.

На собствени разноски публикува стихосбирката "Стихотворения от един неизвестен поет" (Mumei shishu, 1947).

Обръща се към прозата малко по-късно. Не започва с разкази като повечето начинаещи автори, а веднага пише роман. През 1947 г. Кобо завършва "Глинени стени" - историята на мъж, който решава да скъса всички връзки с обществото, но в процеса на скитане е заловен. Още тук начинаещият писател поставя трудни въпроси - какво е истинската свобода и възможна ли е тя изобщо.

Абе дава ръкопис на учител от училището Сейджо, който, силно впечатлен, допринася за публикуването на текста в литературни списания. По-късно творбата е публикувана със заглавие "Пътният знак в края на пътя". След като получава първата порция слава, младият автор се присъединява към творческата асоциация "Нощ".

Кобо Абе "Чуждо лице"

Следващата книга на Абе е "Стената", която включва няколко разказа, включително "Стената - престъплението на С. Карума". В този ранен текст също ясно се проявяват чертите на стила на писателя: той е далеч от реализма, неговите светове са по-скоро метафори, които помагат да се разбере отчуждението на човека от обществото и глобалната самота на индивида в света.

Героят на "Стената" случайно губи името си и след това става непознат за околните, а след това и за себе си. В тази трансформация има нещо, което напомня "Преображението" на Франц Кафка.

На 26 години Кобо Абе печели популярната японска литературна награда "Акутагава" за повестта .

През 1955 г. авторът пише първата си пиеса и започва своето дълго сътрудничество с театъра.

От средата на 50-те Абе е член на Японската комунистическа партия, но пътуването му в Източна Европа през 1956 г. променя неговите политически възгледи. Той се опитва да напусне партията през 1958 г., когато съветските танкове навлизат в Унгария, но му е отказано... Едва през 1962 г. Абе е изключен от партията.

Абе е признат за авангарден автор едва с излизането на "Жената от пясъците". Роман, определян като най-известната му творба, спечелила широка международна слава. В книгата е описана необикновената история на млад мъж, държан в плен от странен народ, живеещ в пясъчните дюни.

Друг известен роман на Кобо Абе е "Четвъртият ледников период" (Dai yon kan pyouki, 1959). Публикуван, когато авторът е на 46, той разказва ужасяващата история на компютър, който може да предсказва бъдещето.

Кобо Абе "Жената от пясъците"

Самият писател избира да живее в изолация - не вдига телефона си и не отваря пощенската кутия.

През 60-те години писателят си сътрудничи с режисьора Хироши Тешигахара. Двамата създават четири филма, адаптации на творби от Абе: "Капан", "Жената от пясъците", "Чуждо лице" и "Изгорената карта".

"Жена в пясъците" получава 2 номинации за "Оскар".

През 1973 г. Кобо Абе основава собствен театър в Токио, където режисира пиеси и прилага авангардните си виждания за театъра. Той пише и няколко пиеси, между които "Приятели" (Tomodachi, 1967) и "Мъжът, който стана пръчка" (Bou ni natta otoko, 1957).

Избран е от "Американската академия на науките и изкуствата" за чуждестранен почетен член през 1977 г.

През 1992 година Кобо Абе е номиниран за Нобелова награда за литература. Умира на 69 години в Токио на 22 януари1993 година, без да успее да получи наградата си.

Ето какво пише Абе:

"Може би това, което беше виждал досега, не беше пясъкът, а песъчинките."

"Да бъдеш свободен означава да бъдеш и самотен."

"Самотата е незадоволена жажда за илюзии."

"Всеки има собствена философия, която не важи за никой друг."

"Ако нямаше риск от наказание, бягството нямаше да носи такова удоволствие."

Кобо Абе "Изгорената карта"

"Хората като мен, на които все нещо им липсва, са податливи към това да станат хапливи критици."

"Самоубийството е бягство от живота. А какво е животът? Бягство от смъртта."

"Рибата, която не хващаме, винаги е най-голяма."

"Загубата започва със страха от нея."

"Не виждам причина да продължавам да пиша. Нито съм убил някой, нито мен са ме убили. Повече няма какво да се обяснява."

"Това, което имаме предвид, когато казваме "ужасно състояние", е състояние, което ние намираме за ужасно."

"Нищо не е по-непохватно от проява на човечност от страна на врага."

"Нещо, което не можем да си представим като човешко преживяване, винаги ще ни плаши."

"Един от критериите на цивилизацията на едно общество е броя на неудачниците в него."

Японският писател Коо Абе става известен с метафоричните си романи "Жена в пясъците", "Човек-кутия" и "Чуждо лице"

"Любовта е това, което остава след процеса на елиминация."

 "На върха на планината дори бурното море изглежда гладка равнина."

 "Най-противното е да се мисли, че животът така или иначе ще свърши... Ех, по-добре да сме затрупани с работа и въобще да не мислим за всичко това."

"Животът на човека не са разпръснати отпадъци от хартия. Той е затворен, старателно зашит дневник..."

"Жената в пясъците"

С появата на "Жената в пясъците" през 1962 г. за Кобо Абе започва да се говори като за велик писател със световна слава.

"Жената от пясъците" разказва необикновената история на един ентомолог (любител на насекомите) - Ники Джъмпей, който изчезва от света. Докато е в неизвестност, той се скита самотен в отдалечено крайморско селце в търсене на рядък бръмбар, който иска да прибави към колекцията си.

Но жителите на селото го впримчват в капан - насочват го да пренощува в дома-пясъчна яма на млада вдовица, която всяка нощ трябва да изгребва падащия пясък, за да не бъде затрупана. На следващата сутрин въжената стълба я няма и Джъмпей разбира, че е пленник, осъден да сподели до живот съдбата на жената от пясъците.

Кобо Абе "Жената от пясъците"

Японският писател пише с много ирония и тънко чувство за хумор, а зад този привидно банален сюжет, могат да се открият дълбоки психологически пластове. Кобо Абе повдига въпроси, които нямат еднозначни отговори - за самотата, страха от споделяне и близост, за всекидневните битки, които се налага да водим.

"Чуждо лице"

Ето какво пише Венцеслав Константинов за романа, който у нас е издаден от "Сиела":

"Някога във Виена гледах японски "истърн" (филм по подобие на американските "уестърни"), в който самурай в тежки бойни доспехи и страшна маска на лицето водеше безкрайна битка с ужасен дракон. Всички опити на самурая да се справи с чудовището бяха напразни. Сраженията следваха едно подир друго, но така и не ставаше ясно за какво е всъщност тази борба на живот и смърт. Дали между самурая и дракона не стоеше приказна девойка, или пък несметно богатство, питах се аз с моите европейски представи. Или просто се разказваше надълго и нашироко древно японско предание, необяснимо и загадъчно за непосветения.

Накрая все пак победи драконът: той хвърли самурая в един дълбок кладенец, скочи отгоре му, притисна го и с грозните си нокти смъкна маската от лицето му. В този миг през киносалона премина трепет - под маската нямаше лице. На негово място в острата бяла светлина се появи жива рана...

Кобо Абе "Чуждо лице"

Раната, наречена лице - това е темата и в романа на Кобо Абе "Чуждо лице". Един дълбок и скръбен разказ за истинския лик под маската, която "затваря прозореца на душата". Книга за бягството от себе си, за осъзнатия стремеж да намериш своята самоличност, да се освободиш от чуждата роля, която трябва да играеш в живота. А това значи: трудна книга, която не носи разтуха, а познание, вникване в собствените глъбини, преоценка на личните представи за себе си и в последна сметка - просветление.

Защото творбата на Абе е проникната от копнеж по Другия, от жажда за истина и за човешка близост, по-точно: за ИСТИНСКА човешка близост."

Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg