На 22-ри юни през 1898-а година е роден немският писател, библиотекар и журналист Ерих Мария Ремарк, авторът на "На Западния фронт нищо ново", "Триумфалната арка", "Време да се живее и време да се мре", "Черният обелиск", "Живот назаем/Небето няма любимци", "Нощ в Лисабон", "Обетована земя" и други творби от златния фонд на световната литература.

В историята на литературата Ремарк ще остане като един от най-известните автори на антивоенни романи. В чест на писателя, родният му град Оснабрюк учредява през 1991-ва година международната награда за мир "Ерих Мария Ремарк".

11 януари 1932 г.: Немско-американският пионер на киното и президент на Universal Pictures Карл Лаемле (1867-1939), вляво, с Ерих Мария Ремарк (1898-1970) / Снимка: Getty Images

Ремарк е интересен не само като автор, но и с необикновения си личен живот, в който преплита съдбата си с холивудската звезда Полет Годар и с голямата Марлене Дитрих. Писателят е пътувал много по света, бил е и в България.

Ремарк умира на 25-и септември 1970-а година, на 72-годишна възраст, в Локарно, Швейцария, а през тази година се навършиха 125 години от рождението му.

Ерих Мария Ремарк, 1958 г. / Снимка: Getty Images

Ерих Мария Ремарк е роден в Оснабрюк, Северна Германия, в работническо семейство. Второто му име по рождение е Паул, така че името, с което става известен, се възприема като негов псевдоним. Мария се е казвала майка му.

Интересът на писателя към литературата се проявява още в младежката му възраст. На 16 публикува първите си есета и стихотворения. Скоро след това издава и първия си роман - "Мансардата на бляновете" ("Die Traumbude"). Биографите на писателя твърдят, че той не харесвал този свой роман и дори "от срам" бил изкупил тиража му. Както и че за да не свързват името му с него, променил името си с псевдоним.

Навършил 18, Ремарк бил призован на военна служба и в разгара на Първата световна война е мобилизиран и изпратен на Западния фронт във Френска Фландрия, а по-късно - прехвърлен в Западна Фландрия. Само месец след това бил тежко ранен с шрапнел, който нанася тежки травми на левия му крак, дясната ръка и врата. Бил преместен в болница, където го лекуват до края на войната.

През август 1919-а се дипломира като начален учител и започва работа по специалността - първо в Лоне, после в Клайн Берсен, и след това в Нане.

Именно това е периодът, в който завършва първия си роман "Мансардата на бляновете". През 1920-а година напуска учителската професия и сменя няколко професии, за да се издържа. Бил е библиотекар, търговец, журналист и редактор. Първата му платена работа, свързана с писане, била на автор на технически текстове за производителя на автомобилни гуми "Continental"

Вторият си роман - "Гам" написва през 1924-та година, но същият е издаден чак през 1998-а година - 28 години след смъртта на писателя.

Романът си "Спирка на хоризонта" публикува в подлистник на спортно списание. И тоз роман бил публикуван като отделно издание чак след смъртта на Ремарк - през 1998-а година.

Най-известния си роман, Ремарк написва за няколко седмици. Така - шеметно бързо, се ражда "На Западния фронт нищо ново" (1929). Но писателят отново срещнал трудност да намери издател на книгата. За сметка на това, в рамките на година и половина след издаването си, "На Западния фронт нищо ново" бил преведен на 22 езика и продаден в над 2.5 милиона бройки.

Историята в романа е разказ за жестокостта на войната през погледа на един 19-годишен войник. По-късно националсоциалистите в Германия ще обвинят автора му в "литературно предателство към войника".

Романът "На Западния фронт нищо ново" е екранизиран за първи път още през 1930-а година в САЩ. Ремарк става известен. Норвежкият писател Бьорн Бьорнсон поисква да му се присъди Нобелова награда за литература, но в Германия вече се е надигнала вълната на националсоциализма и Ерих Мария Ремарк става враг за новата политика в родината си.

Романът му "Трима другари" визира времето след войната, когато трима неразделни другари - Роби, Кьостер и Ленц, осъзнават какво им е коствала тя - загубата на идеали, на близки и скъпи хора. Светът е в икономическа криза и социален шок, но животът трябва да продължи. Ще спасят ли приятелството си, когато пътищата им започнат да се разделят? Ремарк е майстор на моралните дилеми, които възникват най-остро при екстремни изпитания на духа.

Несмущаван от злостните нападки срещу него в Германия, Ремарк написва продължение на романа "На Западния фронт нищо ново" - "Обратният път" (1931, "Der Weg zurück"). Когато и тази книга е обругана в родината му, писателят напуска страната и се установява в Порто Ронко, Швейцария.

А в Германия през 1933-та националсоциалистите публично изгарят "На Западния фронт нищо ново" и продължението му - "Обратният път". Ожесточената кампания срещу писателя не спира дори и след като напуска страната. Обявяват го за "враг, който помага на френски евреи". Дори спекулират с името му, като твърдят, че то е "Крамер", четейки на обратно Ремарк. Отнемат гражданството му.

Ремарк първо заминава за Париж, а после се установява в Щатите. Там се сближава с Бертолд Брехт и Марлене Дитрих.

С помощта на знаменитета актриса получава американска виза и през 1940-а година се преселва в САЩ. Седем години по-късно се сдобива и с американско гражданство.

В емиграция Ерих Мария Ремарк създава още десет романа, сред които особена популярност добиват "Трима другари" (1937), "Триумфалната арка" (1946), "Време да се живее и време да се мре" (1954), "Черният обелиск" (1956), "Нощ в Лисабон" (1962) и посмъртно публикуваният "Сенки в рая" (1971). Книгите му са преведени на над 60 езика.

В един от по-малко популярните си романи - "Обичай ближния си", Ремарк разказва за емиграцията и отразява собствената си драматична съдба. Това е роман за немските емигранти, които са принудени да се скитат по калните пътища на Европа. Героите Щайнер и Керн живеят от ден за ден, продавайки връзки за обувки за по няколко пенита. Въпреки трудния си живот, те всеки ден с радост откриват, че все още има неща, на които да се радват, и че изобщо са способни на такова чувство. Животът се оказва по-силен от унинието.

Ремарк ни дава надеждата, че дори в най-жестокото време има място за човечност и милосърдие.

Известния си роман "Триумфалната арка" Ремарк написва в изгнание в Америка. Действието се развива през 1938-а година в Париж. Доктор Равик е способен хирург, който пребивава във френската столица без документи и без право да упражнява професията си. След ужаса на концентрационните лагери, той продължава да живее в постоянен страх. Дори и след войната се бои, че може да бъде депортиран обратно в Германия.

Нелегално си намира работа в частна клиника и там, за него като лекар изниква един драматичен въпрос - дали не е също толкова хуманно, колкото да спасиш тежко болен, и да убиеш немец, измъчвал хиляди хора?

И романът "Триумфалната арка" е филмиран през 1948-а.

Ремарк се връща в Европа, но много болен. Страда от почти постоянни световъртежи заради болестта на Мениер и изпада в депресия, че не може да се справи с физическото си неразположение.

През 1958-а година се установява в Швейцария, където живее до смъртта си през 1970-а. Лекарите добавят към болестите му и нова диагноза - диабет. От отчаяние, или от някакво мазохистично чувство на отвращение от собствената си физическа слабост, с която не може да се справи, писателят започва да пие. Алкохолизира се напълно съзнателно и сам признава, че прави това, защото трезвен се чувства несигурен и неспособен на контакт с хората. Една от любимите му напитки била калвадос - ябълково бренди. В много от романите на Ремарк героите му пият точно това питие.

В романа си "Време да се живее и време да се мре" Ремарк описва разгара на Втората световна война. Немският редник Ернст Гребер очаква с нетърпение триседмичен отпуск. Радостта му да се завърне у дома, се превръща в ужас, когато вижда родния си дом разрушен. Родителите му са изчезнали. И ето, че среща своята бивша съученичка Елизабет. Двамата се нуждаят един от друг, за да изтрият кошмарите на миналото. Но Гребер трябва да се върне обратно на фронта и отново преосмисля войната, смисъла на живота изобщо...

Такава е тематиката и на "Сенки в рая", публикуван след смъртта на писателя. За героя Роберт Рос Америка е обетованата земя, както и за много други бежанци, някои от които са преживели ужаса на концлагерите и преследването в окупирана Европа.

Според някои критици най-силен от гледна точка на психологизма, е романът на Ремарк "Обетована земя". Някои дори го наричат "най-добрият и най-трагичният сред творбите на Ремарк". В него писателят ни отвежда в Ню Йорк през 1944-та година. Авторът ни потапя в живота на Лудвиг Зомер. Героят е принуден да се справя с несгодите на емигрантския живот в хаоса на големия град. Докато малко по малко се опитва да се съвземе, той открива, че всяка малка, или голяма придобивка, му носи само горчивина, макар и с различен привкус.

Всички романи на Ерих Мария Ремарк са пропити с горчивина от жестокостите на войната, но в тях има и много човечност. Ремарк е майстор на психологизма, с който с еднаква сила представя и грозното, и красивото в човешката душа. Още съвсем млад той достига до прозрението за "великото То" - онова, което остава неразрешима загадка за човека и е скрито дълбоко в подсъзнанието. "То" няма готови отговори и непрекъснато провокира човека да ги търси в себе си, за да се освободи от мъчителното си лутане, в търсене на хармония и покой.

Ерих Мария Ремарк умира вследствие на аневризма на аортата на 72-годишна възраст в Локарно, но е погребан в гробището на съседното градче Ронко, край брега на езерото Лаго Маджоре, където е погребана и жена му - холивудската актриса Полет Годар.

Ерих Мария Ремарк се разхожда със съпругата си, актрисата Полет Годар, в Рим, 1 октомври 1965 г. / Снимка: Getty Images

Ремарк среща бившата съпруга на Чарли Чаплин и известна холивудска актриса в тежък момент от живота си, когато преживява унищожителна депресия след раздялата си с Марлене Дитрих. С Полет сключват брак и имат щастлив семеен живот. А с Марлене Дитрих любовта му е унищожителна. Сигурно помните, че в "Триумфалната арка" има герой, на име Равик. Именно така наричала Марлене влюбения Ерих.

Първата и голяма любов на Ремарк, обаче, си остава танцьорката Илзе Юта Замбона, която се разболява от туберколоза и страдала от болестта дълги години. С нея е първият брак на писателя. След като се разделят, Ремарк продължил да се грижи за нея. Илзе е прототип на много от женските образи в романите му.

Любопитен факт от биографията на писателя е и този, че по-голямата сестра на Ремарк - Елфрида Шолц останала в Германия по време на войната и била арестувана и осъдена на смърт от нацистите през 1943-та година. Писателят посвещава на сестра си романа "Искрица живот", издаден през 1952-ра година.

Ерих Мария Ремарк в Мюнхен, 8 август 1954 г. / Снимка: Getty Images

Ерих Мария Ремарк - мисли

Да се родиш глупав не е срамно, срамно е само да умреш глупав.

Днешните правила повеляват да се взема от живота колкото се може повече. А как ще го направиш, това си е лично твоя работа.

Любовните страдания не могат да бъдат преодолени с философия; това е възможно само с помощта на друга жена.

Любовта заслепява мъжа и прави жената по-зорка.

1935 г.: Полет Годар (1911 - 1990), родена като Марион Леви, американска актриса и съпруга на Чарлз Чаплин, Бърджис Мередит и Ерих Ремарк, получава инструкции по танци в танцово студио / Снимка: Getty Images

На жените нищо не трябва да се обяснява, с тях се действа.

Не е любовта, която опорочава приятелството. Краят му си е край.

Няма по-чужд човек на света от този, в когото си бил влюбен.

Опасно е всичко, което не владееш напълно добре. А ако го владееш, тогава е още по-опасно — тогава човек става лекомислен.

Парите — това е свобода, изкована от злато.

Повърхностни са само хората, които се считат за дълбокомислени.

Свободен е само този, който е загубил всичко, заради което си струва да се живее.

Спомените ни състаряват. Тайната на вечната младост е в умението да се забравя.

Съвестта обикновено измъчва не тези, които са виновни.

Този, който няма дом, е свободен да ходи където си иска.

Из "Нощ в Лисабон"

Когато човек бяга в отчаяние и опасност, той се научава да вярва в чудеса; иначе не би преживял.

Щастието е въпрос на степенуване. Който владее това изкуство, рядко е изцяло нещастен.

Из "Триумфалната арка"

Любовта не е езеро, в което всеки може да види отражението си.

Човек остарява само когато престане да чувства.

На света съществува само един истински ужас - да бъдеш напълно и безпомощен във властта на бруталния тероризъм

Човек трябва да обожава жените, или да ги напуска. Нищо средно не съществува.

Полет Годар, ок. 1935 г. / Снимка: Getty Images

В това именно е нещастието на света. Ние самите никога не изпитваме това, което правим на другите.

Човек не може да заключи вятъра, нито водата. Затвореният вятър се превръща в застоял въздух.

Който гледа много назад, може лесно да се препъне или да падне в пропаст.

Източник: Издателство "Сиела"

Из "Трима другари"

Единствен оня, който винаги е сам, познава щастието да бъде заедно с друг.

Животът е болест и смъртта започва с раждането. Всяко поемане на дъх, всеки удар на сърцето е вече миг от умирането.

Завършените жени омръзват лесно. Ценните - също. Отломките - никога. Такива жени се обичат вечно. Те разпалват въображението.

Който е сам, не може да бъде изоставен.

Любовта е прелестна. Но тя разваля характера.

Най-страшното е времето. Мигът, чрез който живеем и който въпреки всичко не ни принадлежи.

Смел е само оня, който познава и страха.

Човекът е лош, но обича доброто, ако го върши друг.

Из "Черният обелиск"

Когато човек може сам да се измъчва, той не пропуска така лесно нито един удобен случай.

Най-остроумните шеги на света са винаги дело на сериозни хора, които не са влагали някакъв по-дълбок замисъл в това.

Цинизъм е сърце с отрицателен знак отпред.

Еми МАРИЯНСКА