Много хора от по-възрастното поколение правят констатацията, че "днешните деца не са като децата от предишните поколения". Съвременните технологии - главно интернет, а напоследък и пандемията, превърнаха в заложници всички хора на планетата, включително и децата. Поколенията, родени в ерата на развитите технологии все по-рядко посягат към книгата, все по-малко зачитат авторитети и все повече подлагат на съмнение уроците на възрастните.

Има ли виновни? - Светът днес е различен. Както казват политолозите, живеем във времето на "тихите войни", макар че по света се водят и много истински войни. Много деца изпитват на гърба си нищетата, ужаса от бомбите, преселението и миграцията.

Още

Част от праха на братята Стругацки бил разпръснат над Пулковската обсерватория

Аркадий Гайдар е малко познат на съвременните деца, но всеки средно интелигентен човек поне е чувал името му, или най-малкото заглавието на най-известната му книга - повестта "Тимур и неговата команда". Дори русофобските настроения не могат да заличат този факт и че цели поколения следвоенни деца научаваха за ужаса на Втората световна война от "първо лице", и се учеха на емпатия и добротворство от неговите книги.

По времето на соца в страните от Източния блок творбите на Аркадий Гайдар бяха включени в училищната програма, екранизирани и превеждани на много езици. Най-известните му литературни произведения са "P.B.C." (1925), "Училище" (1930), "Тимур и неговата команда" (1940), "Чук и Гек" (1939) и "Съдбата на барабанчика" (1938).

Аркадий Петрович Гайдар е съветски детски писател, участник в Гражданската и Великата отечествена война. Всъщност, фамилията Гайдар е псевдоним на писателя - рождената му фамилия е Голиков.

Той е още дете - едва 14-годишен, когато встъпва в редиците на Червената армия. Умира само на 37, като партизанин в Украйна през 1941-ва.

Аркадий Гайдар, като момче / Архив на Съюза на писателите на Русия

Още

Истинските истории от Втората световна война "оживяват" със спектакъла "Косвени щети"

Много деца са евакуирани по време на войната от Почивния дом на профсъюзите на ТАСС в Берсут, първо във Внуково, а после в Интерната на литературния фонд в Чистополие. Сред тях са децата на известни писатели, поети и културни дейци - на Борис Пастернак, Марина Цветаева, Василий Гросман и др.

Към 1 август 1941-ва година в Почивния дом на ТАСС били евакуирани 146 хиляди деца, майки и възпитатели, а през пролетта на 1942-ра - над 276 хиляди. ТАСС приемала деца от пионерски лагери, детски градини, училища-интернати, детски домове и пр. Преди войната в бившия Съветски съюз е имало 19 детски дома, а към пролетта на 1942-ра година те вече били към 100. Целта била да се съхрани живота на тези деца, докато възрастните воюват. В жестокото военно време децата помагали в местния колхоз.

Аркадий Гайдар, като момче / Архив на Съюза на писателите на Русия

В книгата на Наталия Громова "Странники войны", много от онези някогашни деца споделят своите спомени оттогава:

"Трябваше сами да се изхранваме, защото всички бяха заети с войната. Вдигаха ни сутрин по тъмно, в четири часа, тръгвахме полусънени и вървяхме над 4 км до нашето поле. Работехме, после се връщахме и закусвахме, отивахме на училище, после си пишехме домашните, а след това - отново на полето...Спомням си безкрайните полета от просо. ..", разказва свидетелка на онези събития.

Сред евакуираните деца В Чистополие е и синът на Аркадий Гайдар - Тимур. По неговото име възниква наименованието "тимуровец", в смисъл на дете, което се труди и помага на възрастните, преживявайки заедно с тях трудните години на война, нищета и глад.

Още

Гданският музей на Втората световна война - с изложбата "Борба и страдание" в София

Тимур бил много симпатично момче, в което се влюбили половината от момичетата в евакуационния лагер. В книгата на Громова се разказва, че в дневниците на някои от тях се появили стихчета за "Тимур-amour". Тимур се превръща не само в пример за подражание, но и в истински герой, след акто спасява от удавяне 9-годишната София Богатирьова, дъщеря на писателя Александър Ивич. Тя пада във водите на пълноводната река Кама и течението я повлича към отсрещния бряг. Именно Тимур се хвърля във водите и я изнася на брега, носейки я на ръце.

Интернатът на Литературния фонд се завръща в Москва през лятото на 1943-та година. Аркадий Гайдар отдавна не е между живите...

Писателят, като военен кореспондент / Снимка: Архив на Съюза на писателите на Русия

Книгата "Тимур и неговата команда" излиза през 1940-а година - малко преди гибелта на писателя.

Аркадий Гайдар е роден на 9-и януари 1904-та година (стар стил) в Лгов, Курска област, Руска империя. Убит е на 37, в разцвета на силите си, на 26-и октомври 1941-ва година край село Леплява, Черкаска област в Украйна, и там е погребан. Аркадий Гайдар не дочаква края на войната, но оставя на следвоенните поколения книги, които възпитават няколко поколения съветски хора.

Тази година се навършват 80 години от неговата смърт.

За краткия си живот Гайдар е бил писател, сценарист и журналист, военен кореспондент, партизанин. Като пряк участник в Гражданската и Великата отечествена война, той оставя забележителни разкази за искреното приятелство и бойното другарство, като представя дружбата за най-голямата сила във време на трудности и изпитания.

"Тимур и неговата команда" фактически поставя началото на тимуровското движение, което има за цел да помага доброволно на ветераните и на възрастните хора. Тази доброволна дейност има своето продължение в пионерските дружини.

Още

Непоносимият поручик, или защо смъртта на Лермонтов не предизвикала скръб

Къде и как изгражда себе си писателят Аркадий Гайдар? Той е роден в семейството на учители с напълно антиподен произход. Баща му произхожда от рода на крепостни селяни, а майка му Наталия е благородничка и далечна роднина на Михаил Лермонтов. Животът поставя на изпитание родителите на Гайдар и те са принудени да се преквалифицират.

Баща му служи в отдел за акцизи, а майка му завършва курсове за акушерка. Семейството се премества да живее в Арзамас, където остава до 1918-а година. Днес къщата, в която е израстнал малкият Аркадий, е музей на писателя.

Аркадий Гайдар / Снимка: Архив на Съюза на писателите на Русия

Още

Националният военноисторически музей отбелязва края на Първата световна война

През Първата световна война баща му е мобилизиран на фронта. Аркадий, тогава още момче, се качва на фронтови ешелон и се опитва да избяга на фронта, като се представя за по-голям. Задържан е и е върнат у дома. На 14-годишна възраст влиза в редовете на Комунистическата партия (РКП (б)) и се записва в Червената армия. Служи като адютант на началника на отбраната и сигурността на всички железници.

Междувременно завършва пехотни курсове за команден състав. Участва в потушаването на кулашки бунтове и е издигнат за командир на рота в полк от Специалната Желязна бригада на курсантите. По-късно служи в легендарната Кубанска дивизия.

Още

Документалистът Николай Василев: Имаме нужда от сакрална революция

През октомври 1920-а година е изпратен в Москва на обучение за команден състав и по-късно поема командването на стрелкова бригада. След това е назначен за командир на батальон на фронта. Няколко пъти е раняван. След неговата смърт съветската идеология, малко пресилено героизира личността му, но едно е неоспорим факт - Аркадий Гайдар е изключително смел човек и доблестен воин на своята родина.

Той е едно от децата, израстнали с революцията и войната, възпитани в дух на патриотичното себеотрицание. Както и да ни изглежда днес това, става въпрос за едно много трудно и различно детство от това на нашите съвременни деца. Дали днес биха разбрали книгите му? - Едва ли, но тези книги са документ на времето, което не бива да забравяме.

Още от дете, Аркадий Гайдар се отличава с упорит и буен нрав. Като младеж участва в работнически митинги, нелегални събрания на болшевики и им става свръзка. Участва в издаването на вестник "Молот" в революционното време на Февруарската и Октомврийската революции и по време на братоубийствената и кървава Гражданска война. Гайдар е сред оръдията в най-горещите боеве на фронта на Втората световна война.

Още

Неизвестният разказ на Хемингуей за "мръсната търговия на войната"

Според биографите му, това че израства като "дете на Революцията" го прави малко непредсказуем. Твърде млад става командир, и според някои е издавал разпореждания, които са коствали кървава саморазправа с враговете в Тамбовска губерния. През 80-те години на миналия век станаха известни публични изказвания, според които, Гайдар бил заповядал разпити и изтезания на хора. Тези приказки разколебаха представата на мнозина за героя-хуманист.

Аркадий Гайдар / Снимка: Архив на Съюза на писателите на Русия

Още

Хемингуей, между силата на Стареца и пречупената си воля за живот

Писателят Владимир Солоухин разказва за кървави събития в много селища в област Хакасия, между които и разстрели, които според него били извършени под разпореждането на Гайдар. Тази тема всъщност подновява дебат за събития от 1922-ра година, когато срещу Гайдар било заведено дело за злоупотреба със служебно положение и дори имало заповед да бъде арестуван. По време на следствието, обаче, не се доказало, той да е бил виновен. Въпреки това ГПУ настояло за наказание и Гайдар бил лишен от възможността да заема отговорни постове за известен период от време.

Аркадий Гайдар / Снимка: Архив на Съюза на писателите на Русия

Подновяването на темата през 80-те, стига и по-далеч - в публичното пространство излиза слухът, че невъздържаността на Гайдар може да е причинена от психично заболяване - шизофрения, например. Излизат сведения, че по време на бойните действия той често се озлобявал и се държал неадекватно. Като контра на тези свидетелства, обаче, биографите му изваждат спомените на негови стари бойни другари, които разказват, че той често изпитвал силни болки от раните и контузиите си, и това наистина го правело нервен и невъздържан, но той никога не допуснал неразумни решения.

През 1919-а година Гайдар получил увреждане на гръбначния мозък поради раняване от шрапнел и падане от кон. Болестта се проявила чак след три години, по време на сраженията с белогвардейците в Енисейска губерния. Тогава, през 1922-ра година, Гайдар бил демобилизиран като тежко болен. Наистина го лекуват в психиатрии, заради самонараняванията, които си причинявал, "за да измести болката". Споделял с по-близки хора, че това е единственият начин, да се отърве от напрежението в главата си.

Биографът на писателя - Борис Камов, разказва, че силните болки в главата и гърба предизвикали посттравматична невроза. Тя от своя страна нарушавала кръвоснабдяването на мозъчните клетки и Гайдар геройски се борел с болката с всички възможни средства. Поради факта, че не искал да запознава околните със състоянието си, често изглеждал в очите на другите неадекватен и дори зъл.

Още

Направиха "Герника" на Пикасо от... шоколад

Наред с изнесеното в пресата срещу мъртвия герой от войната, излизат документи, доказващи, че писателят не само не е бил галеник на властта, какъвто се опитвали да го изкарат завистници, ами живеел буквално "незаслужено скромно" - обитавал със семейството си... стая в комуналка. Именно там написал "Р.В.С", "Военна тайна" и "Чук и Гек".

Приживе писателят бил обвиняван от властта в "антисъветски идеи" и "идейни залитания". Някои издателства не искали да отпечатат повестта му "Тимур и неговата команда", та се наложило лично Сталин да нареди издаването й. Биографите на Гайдар твърдят, че двамата никога не се запознали лично, но Сталин намирал творчеството на писателя за вдъхновяващо.

Още

Прозвището "художникът на Сталин" съсипва живота на Александър Герасимов

През юни 1941-ва Аркадий Гайдар, тежко болен заминава на фронта като кореспондент на вестник "Комсомольская правда". "Шило в торба не стои", пише биографът му Камов. Вместо кротко да пише, писателят ходел на разузнаване, залавял "езици" и работел много плодотворно. Няколко седмици преди обкръжението на Киев, Гайдар отказал да се върне в тила и попаднал в обкръжение на Югозападния фронт.

Преминал през много изпитания, за да се измъкне и става боец в партизанския отряд на Горелов. С него се сражава в тила на германците и загива на 26-и октомври 1941-ва година. Гибелта му е героична. Достойна смърт за един истински мъж и патриот на родината си.

Като командир на рота, на фронта / Снимка: Архив на Съюза на писателите на Русия

Какво казва "математиката" за биографичните му данни: На 10 иска да воюва на фронта. На 14 постъпва в редовете на Червената армия. Издига се от адютант до командир на полк. Вместо кореспондент, който да отразява събитията с писалка, предпочита да участва в тях с оръжие, и то в най-горещите точки на войната.

Има едно любопитно предположение, как измисля псевдонима си - Гайдар. Казват, че в превод от тюркски език, името означава "конник, галопиращ отпред". Всъщност, това име много точно описва цялостната личност на писателя.

Еми МАРИЯНСКА

Още

Реваншът на Шостакович пред Сталин с Увертюра "Фестивална"

Още

Великата Мая Плисецкая губи баща си едва 13-годишна в сталинските лагери на ГУЛАГ

Още

"Държавно погребение" - драматичното и абсурдно значение на живота и смъртта по време на режима на Сталин

Още

Графинята-актриса с над 120 филмови роли Мария Капнист, преживява 15 години в най-злокобните сталински лагери