Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Иван Налбантов: Пак се завръщам... в себе си! Това е!

IN MEMORIAM

Иван Налбантов: Пак се завръщам... в себе си! Това е!

Разделихме се с един от колосите на театъра, киното и словото

Иван Налбантов във филма "Февруари" (2020) на режисьора Камен Калев (Снимка: Waterfront Film & Koro Films)

На 10 май т.г. почина един от колосите на българския театър и кино, а също и майстор на словото, или "на думите", както обичаше да се изразява той - Иван Налбантов.

Напусна ни от този свят, а в програмата на Народния театър е включена за м. май пиесата на Недялко Йорданов "Каквото, такова!" с негово участие. Едно издателство се готви да представя книгата му "Приют за думи". В нея звучат потресаващо иносказателно, като "завещание", няколко стиха:

Не мога с всекиго да се простя -
забързаните влакове не чакат.
Задъханите влакове свистят
на релсите по дългото разпятие.

Не мога с всекиго да се простя - 
в очите ми ирония играе.
И стигнал сам до края на света,
пак се завръщам... в себе си. Това е.

Снимка: Личен архив

Още

Сбогувахме се с легендата Иван Налбантов (галерия)

Сбогувахме се с легендата Иван Налбантов (галерия)

Той е носител на наградата "Аскеер" за цялостен принос към театралното изкуство, на много национални и международни награди, но не това е най-важното, а че няма българин, който да не е запечатал в паметта си специфичния му тембър на гласа и уникалните му превъплъщения на сцената и на екрана.

Налбантов бе забележителен рецитатор - лауреат на национални конкурси за художествено слово, един от най-добрите сред плеядата образци на това изкуство у нас, като актрисите Славка Славова, Виолета Бахчеванова, Андрей Чапразов и мн. други актьори от неговото поколение.

Иван Налбантов получи почетния "Аскеер" 2019 за цялостния му принос към театралното изкуство (Снимка: БТА)

Налбантов се открояваше и на сцената. Сред любимите му театрални роли, бяха Найден в "Майстори" на Рачо Стоянов, Шарл VII в "Света Йоана" на Бърнард Шоу, Лопахин във "Вишнева градина" на Чехов. Остави зад гърба си над 150 роли на сцената, на малкия и на големия екран.

В свободното си време пишеше и беше приет от най-изявените ни майстори на словото като един от тях - беше член на Съюза на българските писатели. Преподаваше сценична реч в НАТФИЗ и водеше клас по актьорско майсторство в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Обичаше студентите си - те, както сам споделя в едно радиоинтервю, го "заразяваха" с младост.

В кадър от филма "Реквием за една мръсница" (1976)

Иван Налбантов е роден на 5 август 1940 г. в с. Каравелово. Завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. д-р Кръстьо Мирски. Играл е в Държавния театър в Сливен (1965-1967), от 1967 г. започва работа като актьор в Театър "Българска армия".

Качва се на сцената на Военния театър за първи път още като студент през 1963 г. и играе на тази сцена повече от половин век.

В кадър от филма "Умирай само в краен случай" (1978) на режисьора Милен Гетов

За Налбантов всяка дума, всяко художествено произнесено слово, беше отговорност - не само професионална, но съкровено човешка. Той искаше хората да вникват в онова, което чуват, да го почувстват и съпреживеят.

Във филма "Умирай само в краен случай" (1978) на режисьора Милен Гетов

Още

Отиде си емблематичният актьор Иван Налбантов

Отиде си емблематичният актьор Иван Налбантов

"Още в детството си в моето село Каравелово знаех наизуст Иван Вазов и Христо Ботев, споделя актьорът в едно интервю. И учителите, нашите "селски" учители по български език и литература и по история, съзнателно са ни наливали в главата тези знания, за което им благодаря.

Неуморими патриоти, тази професия беше генералска, кметът нямаше такова уважение като учителите. Оттам нататък попаднах в Сопотската гимназия, после в Хасково (учих в техникума по минна и рудна промишленост), където срещнах млади поети - Пеньо Пенев, Никола Инджов, Иван Николов...

В кадър от филма "Реквием за една мръсница" (1976)

Още

Асен Блатечки: Благословен съм с професия, в която си играя като дете

Асен Блатечки: Благословен съм с професия, в която си играя като дете

Сценична реч преподавах в екипа на Стефан Данаилов, имах невероятни студенти. Сред тях са Блатечки, Башар, Валката Йорданов, Иван Бърнев, Ненчо Илчев, Стефания Колева и мн.други... Трудолюбиви до безумие. Това са деца, които вече командват театралния и киновкус. Преподавах и в "Любен Гройс".

Сега пътувам до Пловдив всяка седмица. Казвам си една и съща реплика: Защо го правя? Не е само заради парчето хляб, но те ме заразяват с младост и техните успехи ме принуждават да живея по-дълго, за да им се радвам!"

Иван Налбантов (вдясно) и Георги Кадурин в спектакъла "Железният светилник" (Снимка: Иван Дончев/Театър "Българска армия")

За Налбантов поканите за премиери на филмови изяви на неговите студенти, беше личен празник. Той самият остави образа си в десетки български филми, сред които лентите "Записки по българските въстания", "Реквием за една мръсница", "Зарево над Драва", "Татул", "На всеки километър", "Осмият", "Танго", "Мъже в командировка" и мн. др.

С Бранимира Антонова във филма "Мъже в командировка" (1968)

Запитан, обаче, как "поделя" себе си между киното и театъра, обича ли камерата, актьорът откровено казва:

"Повече обичам театъра, макар киното да дава по-голяма популярност. А и участието в повече спектакли и заетостта повече вечери, са здравословни. Ако че има умора, пренасищане, но това поддържа формата. И тогава възрастта може да се отдалечи и може да се получи, благодаря на Бога, както с мен - годините да не пречат!"

Иван Налбантов получи почетния "Аскеер" 2019 за цялостния му принос към театралното изкуство (Снимка: BulFoto)

Настина, на него годините не му "пречеха" - Налбантов работи до последния си дъх. Остави ни въздействащи "думи", проникващи дълбоко до сърцето и ума, и гледаше на "работата" си като на емоционално завещание за идните поколения. Най-любимото му същество беше внучката Ивана.

"Описал съм всички нейни първи докосвания до нещо, например до водното колело - защото за нея водното колело е по-голямо от кораба "Дръзки". Да стъпиш на вода, а не на твърда земя - това е преживяване, каквото Гагарин е имал в Космоса. И разбира се, казвам къде в моето детство съм бил по-щастлив, къде съм сбъркал. Аз загубих съпругата си, тя загуби баба си. Наскоро преглеждах тези записки и на едно място пише: Не бива да забравяме, че трябва да казваме навреме добрите думи, защото после става късно...", споделя в едно откровено интервю актьорът.

Иван Налбантов във филма на Ралица Петрова "Без Бог" (2016)

Сред написаното от Иван Налбантов има есета за актьори, къси разкази, стихове. Повечето от тях са посветени на атмосферата в театъра и на театралните хора, като "Антракт", "Къси нощи" - документална проза с театрална тематика, "Върхове" - Спомени за български театрални актьори и "Театрални посвещения" - стихове. Днес звучат тъжно проникновените емоционални изповеди, изляти в сихове в сборника му "Там, дето аз съм пораснал".

Едно селско момче достигна върховете на актьорското изкуство и живя пълноценно 8 десетилетия всеотдайно, в чест на Словото - най-силното оръжие! Бог го беше надарил с осанка и глас, които го правеха забележим и достолепен в образите, чрез които превъплъщаваше това слово. А то можеше да звучи не само вдъхновяващо, но безпощадно - от първо лице!... 

Затова гласът му ще продължава да звучи в съзнанието на всеки, който поне веднъж е гледал на сцената, или на екрана актьора Иван Налбантов. Ще продължава да живее и чрез словото в книгите, които ни остави, и които тепърва ще преосмисляме, докато той пътува по своя незрим път към... "себе си" в Отвъдното!

Поклон!

Еми МАРИЯНСКА

Още

Къде си, беше ли щастлива?

Къде си, беше ли щастлива?

Още

Живот ли бе, да го опишеш - последната изповед на Татяна Лолова

Живот ли бе, да го опишеш - последната изповед на Татяна Лолова

Още

Стефан Данаилов в кадри от филма на живота му (галерия)

Стефан Данаилов в кадри от филма на живота му (галерия)

Още

Виолета Гиндева: Пет години за наказание не ми даваха роля в киното

Виолета Гиндева: Пет години за наказание не ми даваха роля в киното

Още

Андрей Чапразов свирел на цигулка, а учел за... поп

Андрей Чапразов свирел на цигулка, а учел за... поп

Още

Последната лента с Виолета Гиндева е най-добър български късометражен филм и предложение за Оскар

Последната лента с Виолета Гиндева е българското късометражно предложение за Оскар

Още

Тъжният веселяк Григор Вачков

Тъжният веселяк Григор Вачков

Още

Гец бил покосен от фаталния инсулт на сцената

Гец бил покосен от фаталния инсулт на сцената

Още

Бащата на Българския Джеймс Бонд: 100 г. от рождението на Богомил Райнов

Бащата на Българския Джеймс Бонд: 100 г. от рождението на Богомил Райнов

Още

Михаил Вешим: Тайничко завиждах на Филип Трифонов за красивата Невена Коканова

Михаил Вешим: Тайничко завиждах на Филип Трифонов за красивата Невена Коканова

Още

Димо Коларов - "Златното око" на камерата

Димо Коларов - "Златното око" на камерата

Още

Съхраняват "Крадецът на праскови" в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк

Съхраняват "Крадецът на праскови" в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк

 

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Картина на Дейвид Боуи, купена за 5 долара, се продава на търг в интернет

Няколко часа след началото на наддаването цената на D Head XLVI достигна 17 000 канадски долара

Николай Урумов: Да се изповядаш и да се разголиш, трябва смелост

"Българите сме мнителни, но и изключително доверчиви - всеки може да дойде да ни лъже и да ни подкокоросва, и ние скачаме и се юркаме..."

Американската артистка Трейси Снелинг: София ми напомня Ню Орлиънс

С нея разговаряме за воайорството като удоволствие, подхранване на фантазиите и обсебване, както и за поп културата, която индустриализира личния живот и го прави печеливш бизнес. В крайна сметка защо искаме личното да е публично?

Проф. Минеков: Щетите в министерството са толкова много, че не могат да бъдат обработени

"Бюджетът на министерството "скоро ще приключи", а има опасност през него да трябва да се плаща заради злоупотреби с европейски средства" каза още министърът пред БНР

Ритъм, хармония, фолклор: Иван Шопов, който отлепва от земята

"Самосъзнанието, че българският фолклор има място в световните тенденции ни дава сили да стъпим още по-смело на него и да го обикваме все повече", казва многоликият артист за най-новия си проект TRIGAIDA и дебютния им албум ELATE