Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Димо Коларов - "Златното око" на камерата

ЛЕГЕНДИ НА БЪЛГАРСКОТО КИНО

Димо Коларов - "Златното око" на камерата

24 години от смъртта на филмовия оператор

Димо Коларов, режисьорът Методи Андонов и Антон Горчев по време на снимките на "Козият рог" (1972) Снимка: Личен архив

Представяте ли си какво е да заснемеш километри филмова лента и да оставиш безценни кадри в над 70 филма - едни от най-добрите в историята на родното кинопроизводство?! Димо Коларов успя да направи това. Правеше го през целия си живот и то му доставяше радостта да се чувства пълноценен.

Киното изпълваше съществуването му по толкова позитивен начин, че той не си представяше, че може да се живее "различно".

Димо Коларов (Снимка: Личен архив)

До края си, на 23 февруари 1997 г., той остана "в кадъра" на собственото си възприятие за живот - да работи, без да се интересува от парите и наградите, без да се възвеличава и да търгува с признанието. "Какво по-хубаво от това да правиш, каквото обичаш?! Ако не беше тая работа, не знам какво щях да правя?...", казва в документалния филм за живота му бате Димо.

Още

"Козият рог" на Методи Андонов все още е единственият ни "световен" филм

"Козият рог" на Методи Андонов все още е единственият ни "световен" филм

А знаете ли, че за "Козият рог" получава "Сребърен Хюго" в Чикаго и парична награда от 35 000 долара?! А когато се пенсионира, живееше със скромна пенсия в апартамент, даден му от СБФД и продаваше всичко "на половин цена". С парите от колата си купил мотоциклет, а с парите от мотоциклета - чаршафи. Но ако попитате, когото и да било от живите стари "кучета" от Студия "Бояна" за него, ще се усмихне и все ще си спомни за нещо, не тъжно и отчайващо, а нещо весело - някакъв спомен, виц, прословутото му обръщение "маме", или някаква крилата фраза, изречена с присъщата му, широко разгъната и простосърдечна усмивка.

Беше позитивен човек, който виждаше живота под някакъв собствен ъгъл на зрение - никога не се оплакваше и си отиде от тоя свят щастлив, че е живял.

"Аз съм щастлив човек.Една километрична лента, в която хубавото беше повече от лошото, а смехът превъзхождаше тъгата", казва сам в едно интервю.

На снимките на "Капитан Петко Войвода" (1982), режисьор Неделчо Чернев (Снимка: Личен архив)

Филмографията му е толкова голяма, че е трудно да бъдат изброени в 2-3 реда всички филми, които е заснел. Но само да беше снимал "Козият рог", "Вълчицата", "Капитан Петко войвода", "Бялата стая", "Господин Никой", "На малкия остров", "Няма нищо по-хубаво от лошото време" и "Изгори, за да светиш", пак щеше да е "отбелязан" почетно в историята на българското кино.

Животът му е "филм във филма". Дете на обущар от Попово. Споменът за баща му - "Портмонето му бе винаги скъсано и празно... Много добър човек беше баща ми!..." Старият мечтаел синът му Димо да стане лекар. За какво си мечтаел самият Димо? - Да "снима живота".

Най-големият родителски подарък в детството му е един акордеон. От малък свири от душа. Идва време, в което да си изкарва хляба като уличен и "кръчмарски" музикант. "Свирнята много ми помогна", признаваше бате Димо приживе, защото със свирене е изкарал следването си.

"А пък колко чинии и подове съм измил в живота си, чет нямат!", добавяше той.

Защото още от дете в родното Попово ходи да мие пода в местното кино, че да го пуснат гратис на прожекция. Идва и вторият голям родителски подарък - фотоапарат. С него прави първите си снимки. И така минава детството му - с акордеона, киното и снимките. Иска да учи операторско майсторство и сам - с труд и упорство си отвоюва мечтата.

Един ден се качва на влака за Белград - дотам стигат парите, а пък после щял да му мисли как да стигне до Прага. Баща му го праща да учи медицина, но Димо крои други планове. Добра жена във влака чула историята му и му дала пари за билет, да продължи до чешката столица, където се намира бленуваната от него Академия за изящни изкуства, в която има филмов отдел. И той успява да постигне тази своя мечта. Преди изпитите свири по улиците на Прага и мие съдове в една закусвалня, за да се препитава.

През 1946 г. е приет и записан да следва във филмовия отдел на Академията при професор Карол Плицка. Още докато следва, работи като кинооператор в "Справодайски филм" в Прага, където снима документални филми.

Още

"Рангел завинаги" - един филм за Рангел Вълчанов, представен от самия Рангел Вълчанов

"Рангел завинаги" - един филм за Рангел Вълчанов, представен от самия Рангел Вълчанов

Връщайки се в родината, е назначен на работа в "Българско дело", а от 1954 г. до пенсионирането си, работи в Студия за игрални филми "Бояна". Снима основно с режисьорите Рангел Вълчанов, Методи Андонов и Неделчо Чернев, но и с много други от най-изявените български режисьори. Много от известните ни актьори първо са се "гледали" на екран от лента, заснета от бате Димо.

Катя Паскалева става звезда за една нощ след прожекцията на филма "Козият рог", а самият Методи Андонов неведнъж е признавал, че сцената в която героинята й е трябвало да оплаче любимия си, е била изцяло "решена" от оператора - бай Димо. Докато другите от екипа се усетят, той хванал "вълната" на емоцията на Катя и лазейки по тревата, заснел уникалните кадри, които помним всички.

Самият Димо Коларов скромно оставя себе си на заден план:

"Методи обичаше да пита всички това как да стане, онова как да стане, и накрая правеше каквото той си реши!"

Още

Катя Паскалева - жената със 100 лица

Катя Паскалева - жената със 100 лица

Кадрите от "Козият рог", обаче са красноречиви оттносно операторското майсторство на черно-белия филм. Според майсторите в занаята, най-изразителният и най-трудният за снимане материал е черно-бялата филмова лента. Същото твърдят и фотографите. Димо Коларов успява да направи кадрите така изразителни, че филмът не се нуждае от много думи. "Козият рог" е един "полуням" световен шедьовър!", казваше покойният критик Георги Стоянов-Бигор.

Актьорите Антон Горчев и Катя Паскалева в кадър от филма "Козият рог"

Наградата за операторската си работа по филма Димо Коларов получава в Карлови вари, а другата - "Хюго"-то, равняваща се по престижност на "Оскар" - в Чикаго. А като се връща у нас и колеги го поздравяват за успеха, той само се усмихва и на всекиго отвръща в неговия си стил с: "Благодаря, маме!"

Още

Да си роден и забравен на Десети ноември...

Да си роден и забравен на Десети ноември...

Още в началото на филмовата си кариера - от филма "Калин Орелът" на Васил Халиолчев, през "Вълчицата" на Рангел Вълчанов, и най-вече след "Козият рог" на Методи Андонов, Димо Коларов вече е обявен за най-големия филмов оператор в България.

"Аз работех по най-лесния начин, така че се чудех как така ще съм "най-голям"?!? Направо съм се чудел, ама имаше моменти, в които се усещах, че си харесвам работата - оставах доволен, и това ми стигаше!"

С Георги Калоянчев по време на снимките на "Инспекторът и нощта" (1979), режисьор Рангел Вълчанов (Снимка: Личен архив)

Най-любопитното е, че "Козият рог" бил заснет с "петилетна цел". Малцина знаят, че бате Димо и Методи Андонов имали планове за друг филм, когато ги задъжили първо да заснемат "Козият рог", че да "закърпят" плана на Кинематографията. Филмът предизвиква истински фурор. А и до ден-днешен е един от най-високо издиганите български филми - и от критика, и от зрители.

Още

Рангел Вълчанов: Да обичаме веригите си - те са нашата свобода

Рангел Вълчанов: Да обичаме веригите си - те са нашата свобода

"Блестеше, а никой не го разпознаваше по улицата!...", разказва един от някогашните кинаджии за Димо Коларов. Той наистина е незабележим за широките маси. Минава някакъв човек с колело, облечен простичко, и никой не подозира кой е той. Хората разпознават актьорите, режисьорите, знаят филмите им, но никой не е виждал човека зад камерата. А и той самият не обича да парадира.

До края на живота си, си остава момчето от Попово, което мечтае да се усамоти в киносалона и да потъне в света на екрана - другият свят, в който нещата се случват, но никога нищо не е така фатално, както в живия живот, защото става дума за фикция, втора реалност, филм. Става дума за изкуство. А той сякаш е бил роден с тоя самороден талант да "улавя" живота в най-изразителните му детайли, да превръща реалността в изкуство.

Имаше ясни критерии за изкуството, които изразяваше простичко. Казваше:

"Един хубав филм е изкуство, но един лош филм няма как да бъде изкуство! Ей, хората какви работи правят - една вазичка и тя може да бъде изкуство, зависи как е изработена!"

Още

Забравените герои на българското кино, в плакати

Забравените герои на българското кино, в плакати

За личния си живот също имаше простичка формула: "Можех да имам деца, да живея като другите, изпитах любовта - какво нещо е любовта!...Ама, не ми беше интересно да съм женен! Моят живот беше работата!"

Димо Коларов е носител на много български кинонагради. Многократно е определян за най-добър кинооператор в историята на българското кино. В негова памет е учреден Националният фестивал за операторско майсторство "Златното око", учреден в родното му Попово през 1998-а година. Съвсем заслужено името на фестивала се свързва с постиженията на самия Димо Коларов, защото по всеобщо признание, той е "Златното око" на българското кино.

Като се замисли човек и "върне лентата" назад във времето, ще види колко интересна е била съдбата на този човек. В житейския "филм" на бай Димо може да "гледате" поредица от забележителни "кадри": как едно бедно момче свири в ресторант, как мие пода на киното и търка с кърпа чиниите в закусвалня, а после - хоп - как грабва статуетката на "Сребърният Хюго". Сбъдва се "американската мечта" на едно българче от Попово.

На снимачната площадка на "Фалшификаторът от "Черния кос" (1983), режисьор Неделчо Чернев (Снимка: Личен архив)

Финалът на "филма" на живота му, от гледна точка на нас, зрителите, не е с "хепи енд" - героят ни беше тъжен без работата си, донякъде и самотен, но самият той никога не се оплака - отиде си удовлетворен от онова, в което намираше смисъл - от щастливите мигове на спомените.

Поклон пред живота и делото на филмовия оператор на всички времена за българското кино - Димо Коларов.

Кадър от документалния филм "Бате Димо" на режисьора Димитър Ризов (Източник: БНТ)

Наградите му:

1963 - орден "Кирил и Методий", 2-ра степен
1965 - орден "Народен орден на труда", сребърен
1967 - звание "заслужил артист"
1972 - специална награда на журито за филма "Корените на изгряващото слънце" на XI-ти Варненски кинофестивал
1974 - орден "Червено знаме на труда" по повод 50-годишнината му и за активна творческа дейност

На снимачната площадка на филма "Бялата стая" (1968), режисьор Методи Андонов (Снимка: Личен архив)

1974 - "Сребърен Хюго" за блестяща черно-бяла фотография във филма "Козият рог", в Чикаго, САЩ
1975 - Годишна награда на София
1982 - специална награда за филма "Капитан Петко Войвода" от XVII-ти филмов фестивал, Варна
1984 - орден "Народна република България", 2-ра степен по повод 60-годишнината му
1989 - награда на Съюза на филмовите дейци за операторско майсторство за филма "Понеделник сутрин"

Еми МАРИЯНСКА

Още

За българското кино, думите и хората

За българското кино, думите и хората

Още

Напусна ни едно от най-одухотворените лица на българското кино

Напусна ни едно от най-одухотворените лица на българското кино

Още

Жените-режисьори в мъжкия свят на българското кино

Жените-режисьори в мъжкия свят на българското кино

Още

Българската филмова общност: Законови поправки могат да убият българското кино

Българската филмова общност: Законови поправки могат да убият българското кино

Още

Искал е да лети, а съдбата го "приземи" в ниското

Искал е да лети, а съдбата го "приземи" в ниското

Още

"Вечнозелена" бг филмова класика - преоткриване

"Вечнозелена" бг филмова класика - преоткриване

Още

"На всеки километър" и "Капитан Петко войвода" останаха, а той си отиде тихо

"На всеки километър" и "Капитан Петко войвода" останаха, а той си отиде тихо

Още

Господ чува желанието на легендата Апостол Карамитев да си отиде млад и красив

Господ чува желанието на легендата Апостол Карамитев да си отиде млад и красив

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Преди да умре в изгнание, Наполеон се "изкарва мъченик, почти светец"

Изложбата "Няма го вече Наполеон" в парижкия музей "Инвалидите" разказва за усилията му да опази паметта за приноса си като веонен гений и лидер от нов тип

Откриха неизвестно есе на Реймънд Чандлър с иронични съвети към секретарката му

Творбата е открита в кутия за обувки в Бодлиевата библиотека на университета в Оксфорд и показва една по-мека страна на автора, свързван обикновено с по-мрачен светоглед

Питър Устинов - англичанинът с руска, швейцарска, френска, германска, етиопска и италианска кръв

100 години от рождението на световноизвестния актьор, драматург и продуцент

Индустрия на мечтите

Кратка история на бодибилдинга и влиянието на фитнес културата сред българите днес

"Призраците" на Гоя

"Черните картини" рисувал направо по стените на дома си

В памет на Татяна Лолова - специално издание на последната й биографична книга

"Че какво по-сериозно от шегата, радостта, ласката, признанието... празник след толкова делници", казва голямата актриса