Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

За българското кино, думите и хората

НАВЪТРЕ В КИНОТО

За българското кино, думите и хората

Интервю с Йордан Георгиев и Таня Димова - авторите на подкаста "Кино с думи"

Иван Бърнев във филма на Ивайло Христов "Стъпки в пясъка" (2010)

Ако сте запалени кино маниаци, вероятно вече сте чули за подкаста "Кино с думи" на платформата noblink.bg, излъчван и по БНР, програма "Христо Ботев". В подкаста можете да се срещнете освен с хората от българското кино, така и с подробности от неговата "кухня" и да се запознаете с процесите, които протичат около производството на един филм.

Подкастът е в две рубрики: "Те ще ме цакат с българско кино" с водещ Таня Димова и "Без маски в киното" с водещ Йордан Георгиев.

Точно с тях двамата разговаряме - за киното, което ни променя от много рано, за киното от неговата непозната страна и пътя му в настоящето.

- Здравейте, разкажете първо за вашата връзка с киното и защо му се посветихте в този подкаст?
Таня: Здравейте! Едва ли ще изненадам някого, когато кажа, че моята връзка с киното се основава на любов. Живея на крачка от старото кино "Одеон", погледна ли през прозореца, виждам входа му и старите букви над него. Израснала съм със спомените на родителите ми за това кино. Като дете, често седях на дървените му столове, които по незнайни за мен причини тогава, бяха разпръснати из целия квартал.

Представях си как съпреживявам случващото се на големия екран, как ставам част от историите, които се разказват от него. До ден днешен за мен това е целта на киното - да разказва истории.

Да, можем да се съгласим, че тези истории имат способността да ни откъснат за час-два от ежедневието ни и, ако се вслушаме в идеята на Уди Алън за разсейването, това е едно от най-ценните качества на киното. Но си мисля, че най-същественото се крие именно в акта на разказване.

Киното те доближава до другите, но и до теб самия. То няма как да ти даде отговрите, които търсиш, но може да те отведе до въпроси, които да си зададеш. Затова го обичам толкова много. Затова то винаги присъства в живота ми. Сега повече от всякога, защото вече мога и аз да говоря за него.

Още

NO BLINK дава 10 млн. лева за българска филмова продукция

NO BLINK дава 10 млн. лева за българска филмова продукция

При това с хората, които го правят и с които можем заедно да мечтаем чрез него. "Кино с думи" ми дава възможност да провокирам кинолюбителя в мен да заживее в своите любими филмови истории, при това от ъгъла на микрофона. Май е от ясно, по-ясно колко голямо удовлствие ми доставя това.

Йордан: Хубавото на времето, в което живеем е, че то ни променя непрекъснато и това се случва ежедневно - с всяка нова среща, с всяка спечелена битка, с всяко падане, след което ти се налага да се изправяш отново. Но ако говорим за сериозните промени, първата от тях се е случила в живота ми, когато съм бил на 4-годишна възраст.

Някъде тогава съм загубил окончателно зрението си, вследствие на постепенно заболяване, обхванало най-напред едното, а после и другото ми око. И до днес пазя, макар и смътни спомени от времето, когато съм виждал. Разбира се те са избледнели с годините, още повече, че тогава съм бил много малък.

Спомням си обаче как изглеждат цветовете и този спомен ще оцветява дните ми до самия им край. Оттам нататък пътят ми неизбежно е бил осеян с онези дребни и по-значителни препятствия, които ни променят неусетно, но неумолимо, от онези ценни открития, които правим в опита си да потърсим и опознаем себе си, да намерим истинското си призвание, истинското си място в живота.

Още

4 нови къси филма в онлайн платформата на NO BLINK

4 нови къси филма в онлайн платформата на NO BLINK

В този смисъл една от най-важните промени за мен настъпи през 2010 г., когато завърших магистърската програма "Литература, кино и визуална култура" в СУ "Св. Климент Охридски". Дотогава, по обясними причини, киното беше сред изкуствата, които присъстваха най-рядко в живота ми. Но тази магистратура ми помогна изключително много да обогатя познанията си и да развия истински усет към филмовото изкуство.

От този момент то се превърна за мен в един от онези паралелни светове и вселени, в които намирам спасение, утеха и смисъл да живея. И съм истински благодарен на Ники Стоичков, Алек Алексиев и Сияна Недялкова - моите колеги от NO BLINK, които ме поканиха да се включа в този подкаст.

- Кое е онова нещо извън традиционния разговор за кино, което се опитвате да откриете чрез подкаста?
Таня: Идеята ни с този подкаст е да влюбим зрителите в българското кино. Това мисля, че всеки от екипа би го потвърдил. Избрали сме да го направим чрез разговори. По възможност - извън традиционните, както се изразихте. Едва ли ще открием топлата вода, но и не целим това. Опитваме се да покажем и доброто в родното кино, и това, което не е чак толкова добро в него. Обаче не просто да го покажем с думи, а да обясним какво е довело до едни или други избори. Киното се прави от много хора, които с течение на работа започват да дишат като един.

Затова и се стремим да преминем през всички негови етапи, през всички хора, които са отгворни за това то да съществува. Всеки процес в киното заслужава внимание и заслужава да се говори за него. Да се говори с любов. Виждате, все към тази любов вървя, защото вярвам в нея. Неслучайно рубриката, която водя, носи името "Те ще ме цакат с българско кино".

Вярвам, че хората, с които се стремим да проведем една отворена дискусия, казвам отворена, защото тя би могла да провокира въпроси и у слушателите, които да достигнат до нас, а оттам и до евентуалните им отговори, могат да докажат на мен, а и на всеки друг, че това наше кино си заслужава.

А това може да се постигне само ако изпитваш любов към него. Да, няма как да си затоврим очите за някои пропуски, но не и нужно. Когато обичаш някого или нещо, ти го приемаш с всичките му качества и недостатъци.

Тук случаят е същият. Вярвам и в това, че формата на подкаста дава възможност всички тези разговори, които провеждаме с Данчо, да останат във времето и да помогнат на слушателите, респективно зрителите, да си създадат своята картина, изобразяваща българското кино не само такова, каквото е, но и такова, от каквото те имат нужда.

Йордан: В рубриката "Без маски в киното", на която съм автор и водещ, си поставяме за цел да изградим (макар и само с думи) възможно най-правдив творчески портрет на всеки от нашите събеседници. Идеята е през разговора за филмите, ролите и живота на снимачната площадка да се докоснем до техния емоционален вътрешен свят, да осветлим житейския им светоглед, онова, в което истински вярват и за което мечтаят.

Още

"Стерео любов" на NO BLINK честоти

"Стерео любов" на NO BLINK честоти

Разбира се, пристъпваме към тези срещи винаги много фино, деликатно, с цялата любов, на която сме способни, защото творците, хората на изкуството са силно сетивни и свръхчувствителни, често им се налага да разголват душите си, а това ги прави лесно уязвими.

Затова за мен по-важно от всичко друго е да съумея да ги накарам да почувстват, че се намират в приятелско обкръжение, сред хора, които трептят на една и съща честота с тях самите - хора, които са техни съмишленици, със сходни възгледи за света и живота. И тогава се получават наистина много красиви, вълнуващи, изповедни разговори.

- Кои са въпросите, които сте обсъждали досега в рубриките ви "Те ще ме цакат с българско кино" и "Без маски в киното" и вие самите какво научихте от тези разговори?
Таня: До този момент в рубриката "Те ще ме цакат с българско кино" успяхме да "дадем" едни пари на продуцентите (в случая това бяха Евтим Милошев, Катя Тричкова и Алек Алексиев), за да разберем в какво биха ги вложили така, че да ни ги върнат и всички да сме на печалба.

Още

Ламбо към Йосиф Сърчаджиев: Ние сме ангели, помни, давай смело!

Ламбо към Йосиф Сърчаджиев: Ние сме ангели, помни, давай смело!

Предизвикахме каскадьорите (Йордан Захариев-Змея, Христо Първанов и Петър Минчев-Гушера) да паднат правилно от конете, с които препускат през снимачната площадка, а звкукарите (Михаил Дичев и Георги Стрезов) да ни обяснят как се създава звуковата картина на българските филми и доколко е мит проблемът със звука в тях. Опеаторите (Александър Станишев, Калоян Божилов и Орлин Руевски) пък имаха задачата да ни обяснят как се изгражда визуалната стилистика на даден филм спрямо неговата драматургия и как се открива този така значим визуален ключ, който отключва вратите към истинското кинопреживяване.

Това, което научих от всички тези страхотни професионалисти, е, че кино се прави с пари, но преди всичко с желание. Трябва да гориш в него. При каскадьорите това е буквално и още не мога да забравя вълнението, с което ми разказаха как в това няма никакъв риск, стига да имаш уменията да гориш правилно.

Още

Пепа Николова - чепатият бохем на българското кино

Пепа Николова - чепатият бохем на българското кино

Всичко в киното се свежда до това да се слееш с останалата част от екипа, да дадеш сърцето си за идеята и да се радваш, когато зрителите реално не забелязват какви магии всъщност си създал за тях. Общо взето - да гориш, но да не изгаряш. Не е никак лесна задача, обаче тези хора не спират да се стремят към нея и това е изключително вдъхновяващо.

- Йордан: До този момент мои гости в рубриката "Без маски в киното" са били актьорите Иван Бърнев, Деян Донков и Ирмена Чичикова. Желанието ни е да срещаме слушателите ни с широк кръг от творци, представители на различните кино професии - актьори, режисьори, сценаристи, композитори, оператори, монтажисти и т.н.

Това, което ми носят тези срещи в житейски план е чувството за емпатия, възпитават у мен усет за красивото в живота, развиват вкуса ми за истински стойностното изкуство, изпълват ме с истински респект към онова, което постигат моите събеседници и начина, по който го правят. В професионално отношение продължавам да се уча да бъда максимално концентриран и рефлективен, тъй като да водиш разговор в продължение на един час без прекъсване не е лека работа.

Още

Ивайло Христов, без маски - в "Едно шоу на NO BLINK"

Ивайло Христов, без маски - в "Едно шоу на NO BLINK"

Кого много силно желаете да срещнете като събеседник/ци във вашето студио?
- Таня: Както казах вече, всеки, който има късмета, енергията и шанса да се занимава с кино, заслужава да се говори за неговата работа. Така че искам да обърна микрофона към всички тях и да им дам думата.

Ако все пак трябва да откроя някого, то това ще са сценаристите. Признавам, имам голямо желание да вляза в техните обучки. Ще се позова на първия епизод на "Кино с думи" и ще кажа, че сценарият е скелетът, върху който се гради цялото това вълшебство, което за по-кратко наричаме "кино". Итересно ми е да поговоря с тези от тях, които работят в сценарни екипи.

Писането е индувидуално занимание и намирам за голямо предизвикателноство слуачите, в които ти се налага да бъдеш индивидуалист в копания. Вместо в едно съзнание, историята да се пише в няколко, но така че хем всеки да е оставил своя отпечатък, хем да е стъпил върху този на човека, с когото дели едно мастило.

Йордан: За жалост, част от хората, които бих искал да бъдат мои събеседници вече не са сред нас.

Бих изброил: Рангел Вълчанов, Въло Радев, Валери Петров, Коста Павлов, Невена Коканова, Катя Паскалева, Филип Трифонов, Наум Шопов, Тодор Колев. С истинско вълнение и радост бих разговарял с Георги Дюлгеров, Христо Ганев, Анжел Вагенщайн, Тео Ушев, Ивайло Христов, Йосиф Сърчаджиев, Цветана Манева и много, много други.

- Добре, все пак кажете, какво се случва в "кухнята" на българското кино, зад "маската" на готовия продукт.
Таня: Това могат да кажат само хората в кухнята. От моята камбанария, в нея се готви основно със страст. Всичко останало е въпрос на възможности, намиране на точното време и точните хора. Ако съдя по собствения си опит, срещите и емоциите, пробудени от тях, винаги остават, а в процеса на тяхното случване, маските неминуемо падат. Важното е да помниш защо си тръгнал да разказваш киноистории и с кого искаш да ги споделиш.

Йордан: В кухнята на българското кино се случва много, много работа.

И слава Богу, че е така. Иначе нямаше да има съвременно българско кино. При това става дума за работа специфична, деликатна, тъй като материалът, с който се гради бъдещия кино продукт са човешките тела и души - това са инструментите на актьорите. И за да не бъда голословен ще дам един пример, свързан с първия мой събеседник - Иван Бърнев. Ще цитирам кратък откъс от книгата на Ивайло Христов "Актьорът в киното":

"По време на снимките на филма "Стъпки в пясъка" трябваше да заснемем епизод, в който героят на Иван Бърнев бяга в Австрия и за първи път реално осъзнава, че връщане назад няма, че никога няма да види майка си, баща си, любимата си... С две думи, силно емоционален епизод, в който Иван трябваше да се разплаче. Обясних на екипа, че кадърът е труден за актьора и помолих за пълна тишина и концентрация. С оператора се разбрахме да пусне камерата по мой сигнал, предупредих скриптерката, че кадъра ще е със "задна клапа", казах: "Начало!" и започнах да наблюдавам Иван.

Тялото му, сякаш постепенно започна да олеква, лицето да пребледнява, а крайчетата на устните му едва забележимо се отпуснаха. Така остана няколко минути. Имах чувството, че през това време Иван започна да се "пренася" на друго място. Не, сигурен бях, че Иван вече не е на снимачната площадка, беше се върнал някъде назад във времето, при някакъв негов спомен, при някакво негово изживяване, което той намери дълбоко в подсъзнанието си. Неочаквано вътрешен импулс разтресе тялото му, докоснах оператора по рамото и камерата заработи.

Още

Ивайло Христов носи състрадание и любов като бездомника Серафим

Ивайло Христов носи състрадание и любов като бездомника Серафим

Тялото на Иван се разтресе още веднъж и сълзите рукнаха. Пред мен седеше едно самотно, изплашено до смърт момче, което плачеше от страх, страх от онова, което му предстои, страх от неизвестното. Казах: "Стоп!", скриптърката "удари клапата", операторът спря камерата, кадърът се получи. Отидох при Иван.

Той продължаваше да плаче. Прегърнах го и страшно ми се прииска да го попитам какво се случи, къде беше отишъл, докато ние снимахме, но ми стана неудобно. Тръгнах си, сълзите на Иван продължаваха да се стичат по бузите му.

Толкова дълбоко беше навлязъл в подсъзнанието си, че му трябваше време, за да се успокои и да се върне тук, при нас, на снимачната площадка. Тогава неволно се сетих за книгата на Ал Пачино, в която той определя актьора като емоционален атлет."

Още

Започва едно шоу на NO BLINK с водещ Драго Симеонов

Започва едно шоу на NO BLINK с водещ Драго Симеонов

- Трябва ли нещо да се промени в законодателството в МК за българската киноиндустрия и какво е то според вас? В момента тече голяма дискусия.
Таня: Не мисля, че аз съм човекът, който би могъл да отговори на тези въпроси. По-скоро съм този човек, който дава възможност на хората, които правят кино и разбират от него, да изкажат мнението си. Струва ми се, че само те и никой друг трябва да говорят за проблемите в Закона за филмовата индустрия и възможните им решения.

Те могат да доведат до промяна, а че таква трябва да има е повече от ясно. Когато една група хора са готови да се обединят около една идея и да изразят несъгласието си високо и ясно, защото съвсем скоро и кинаджиите ще се вдигнат на протест, ако тези, които трябва да чуят гласа им, продължават да седят с тапи в ушите и да не желаят да се съобразят с него, това несъмнено говори за проблем.

Разбира се, че рамка трябва да има. Все си мисля, че тя не ограничава, а само ти помага да проявиш още по-голяма креативност и да събудиш таланта си. Но тази рамка тряба да се създава от хората, които разбират от естеството на работа, а не от тези, които просто имат желание да покажат, че имат властта да я наложат. Само така тя ще е в полза, а няма да връзва нечии ръце.

Още

Йосиф Сърчаджиев:  Това, което имам и с което работя, това е "вик на кръвта"

Йосиф Сърчаджиев: Това, което имам и с което работя, това е "вик на кръвта"

Що се отнася до дискусията - нека има такава, няма лошо в това, че хората искат да говорят. Според мен и комерсиалното кино трябва да го има, но трябва да го има и киното заради самото кино. Едното обаче не трябва да е за сметка на другото. В световен план има не един пример за това как могат да съжителстват заедно. Зрителите, от своя страна, са достатъчно разумни, за да разберат какво точно им се гледа и защо.

- Йордан: Вече цели 18 години след приемането на действащия в момента закон за филмовата индустрия, остават твърде много нерешени проблеми.

Все още кинотворците напразно очакват създаването на така желания национален фонд "Българско кино", който наред с бюджетните средства да акумулира и пазарни приходи за националното филмово производство, изграждане на система от алтернативни източници на финансиране.

Необходимо е също така лобирането пред държавата за нормативно уреждане на данъчни облекчения за частните лица и фирми, инвестиращи в киното, откриване на арт лотария, по подобие на други европейски страни, отчисления от която да попълват кинофонда, изработване на действащи механизми за предотвратяване неизпълнението на закона и най-вече създаването на национална политика в областта на киното като неделима част от бъдещата стратегия за култура.

Още

Кино премиера на Dir.bg и NO BLINK: Филмът „Лилит“ - история за неизбежното

Кино премиера на Dir.bg и NO BLINK: Филмът „Лилит“ - история за неизбежното

Колкото по-скоро се намерят адекватни решения на тези въпроси, толкова по-добре и за родната ни кино общност, и за българските зрители. Що се отнася до сериалите, за мен в тях има смисъл дотолкова, доколкото осигуряват възможност на българските актьори да работят и да трупат опит. Много малка част от сериалите ни, обаче, са на истински високо ниво. Повечето от тях си остават много по-близо до индустрията, отколкото до истинското изкуство.

По правило в българските сериали не се ражда истинско изкуство. Неговото запазено място е на територията на класическото кино. Но през последните години в международен план се появиха много силни сериали. Може би пък това е знак, че рано или късно това ще се случи и у нас.

Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА

Още

Стартира най-мащабната стрийминг платформа за българско кино и театър

Стартира най-мащабната стрийминг платформа за българско кино и театър

Още

Алек Алексиев и Ники Стоичков: Българското кино има живот и след киносалоните

Алек Алексиев и Ники Стоичков: Българското кино има живот и след киносалоните

Още

Приключенски истории предлага  NO BLINK

Приключенски истории предлага NO BLINK

Още

"Като за последно" с Мария Бакалова на "София Филм Фест"

"Като за последно" с Мария Бакалова на "София Филм Фест"

Още

25-и международен София Филм Фест: Юбилеен, хибриден, в пандемия

25-и международен София Филм Фест: Юбилеен, хибриден, в пандемия

Още

Филми на Дорон Еран и Саболч Хайду в "Киното днес" на 25-ия София Филм Фест

Филми на Дорон Еран и Саболч Хайду в "Киното днес" на 25-ия София Филм Фест

Още

Киномания започва на 8 април с българския филм "Страх"

Киномания започва на 8 април с българския филм "Страх"

Още

Световният хит "Още по едно" на Томас Винтерберг на 25-ия София Филм Фест

Световният хит "Още по едно" на Томас Винтерберг на 25-ия София Филм Фест

Коментирай 3

Календар

Препоръчваме ви

Чин Чин – как интуицията, обичта и вярата окриляват децата в новата книга на Нуша Роянова

"Децата са като "чист лист хартия", донякъде от родителите зависи какво ще напишат и нарисуват върху него", убедена е писателката

"От Киото до Париж" - в уникалния музикален свят на Юко Уебаяши

Струнен квартет и ансамбъл "КласикАрт" заедно с Николай Стойков - флейта, Весела Тричкова - арфа, Маргарита Илиева - пиано и Мартина Митева - вибрафон ви канят на завладяващо музикално пътешествие

That's Not All Folks! - или една бизнес история за кино като на кино

"Не можеш да гледаш една мащабна продукция на лаптоп, с ниско качество, със субтитри, които някой е "превел на коляно", с неясни граматически и езиковедски познания. Нещо е сдъвкано и изплюто...", коментират Божидар Илиев и Янаки Дерменджиев

Крис Шарков: Истински съвременен може да бъде човек, който не принадлежи на това време

Театралният режисьор постави на българска сцена пиесата "Заклеваш ли се в децата" по Саломе Льолуш с участието на Весела Бабинова и Владимир Зомбори. Той сподели пред екипа ни, че започва репетиции и по "Елементарните частици" на Уелбек

"Формата на нещата" между необходимостта да обичаме и страха да обичаме

Режисьорката Максима Боева за своята постановка във Варненския театър

Дейвид Гарет: ICONIC е пътуване през времето и историята на музиката

Прочутият цигулар идва за два концерта у нас