IN MEMORIAM
Ламбо към Йосиф Сърчаджиев: Ние сме ангели, помни, давай смело!
Стефан не си отива, остава усещането за взаимност, което ще бъде много важно за мен, докато съм жив", изповяда Сърчаджиев
Редактор : / 12839 Прочита 4 Коментара
Стефан Данаилов
През седмицата България изгуби една от най-ярките звезди в родното кино и театър - Стефан Данаилов. В "Неделята на NOVA" Мариан Станков - Мон Дьо ни представи емоционален поглед към живота и творчеството на Мастера в интервю с друг голям артистичен талант на България - Йосиф Сърчаджиев.
От казармата до последните им разговори Стефан Данаилов и Йосиф Сърчаджиев не позволяват на никого в този живот да застане над приятелството им. Дори политическите им възгледи - единият ярко червен, другият тъмно син - не успяват да го направят.
Йосиф Сърчаджиев говори за своя приятел с усмивка, но в очите му светеше тъга. Това беш един разговор от и за Големите в българския театър и кино. Разговор, който на моменти те оставя без дъх.
Стефан Данаилов и Виолета Гиндева в "Черните ангели", реж. Въло Радев
От дома си в ловешкото село Кирчево, актьорът говори за шеметните години, в които паметта, чувствата и забравата не са били просто думи от тълковния речник.
Едни от ярките му спомени е как Ламбо му е спасил на два пъти живота: "Много често пътувахме заедно с него. Бяхме на морето и плувахме всяка сутрин. Той доста по-бързо плуваше от мен, но веднъж ми се схванаха двата крака и викам: "Ламбо! Схванах се, не мога да продължавам", а той ми отвърна да не се правя на идиот и удавник. Като видя, че не се шегувам обаче, с една ръка ме хвана и ме изкара на брега и така ми спаси живота."
Втория път, след като получил инсулта, Данаилов го преместил от болницата в друго лечебно заведение, при много добра лекарка, която го върнала към живота.
През цялото време, докато боледувал, Ламбо бил до него: "Бях в пелени, но Стефан идваше при мен в болницата, за да ми дава кураж", каза той.
"Преди няколко месеца му се обадих по телефона, защото знаех, че е болен и трябва да му кажа няколко думи. Почти плачех и му казах: театърът загива, загива киното, всичко е срещу нас", изповяда Сърчаджиев. А той ми отговори: "Приятелю, знаеш ли, ние сме ангели, а около нас има много дяволи. Те обаче се ужасяват от нас. Ние сме ангели, помни, давай, смело! Не бой се!", спомня си големият актьор.
"Той е комунист, аз антикомунист, но имахме нещо общо - изкуството", каза Сърчаджиев с усмивка. "Беше човек, който разбираше, че има мисия голяма, той беше по-действащ от мен. Просто има такива хора, на които Бог им е дал нещо, което другите нямат. Такъв беше той."
"С него си тръгна Енигма, една тайна. Там горе ще бъдем с хората, които обичаме, смъртта е усмивка, смъртта е ласка, не трябва да се страхуваме от смъртта, споделя още Йосиф Сърчаджиев...
"Но Ламбо не си отива, остава усещането за взаимност, което ще бъде много важно за мен, докато съм жив", завърши Сърчаджиев.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}