IN MEMORIAM
Сбогувахме се с легендата Иван Налбантов (галерия)
Колеги и приятели поднесоха цветя в памет на големия актьор в централното фоайе на театър "Българска армия"
Редактор : Impressio / 6942 Прочита 2 Коментара

Десетки колеги, приятели и близки дойдоха днес в централното фоайе на театър "Българска армия", за да се простят с една от емблемите на българската сцена и кино - актьора и педагог Иван Налбантов. Той ни напусна на 10 май на 80-годишна възраст, след кратко боледуване.
Директорът на театър "Българска армия" Мирослав Пашов (Снимка: БТА)
На екран във фоайето на театъра се въртяха снимки от негови роли на сцената, а колеги четоха стихове, писани от актьора. Сред много приятели присъстваха дъщерята на Налбантов, Виктория и неговата внучка Ивана. В театъра бе поставена и съболезнователна книга.
Васил Михайлов, дъщерята на Иван Налбантов Виктория и неговата внучка Ивана(Снимка: БТА)
"Объркан съм още и не искам да мисля в минало време за Иван. И предполагам така ще остане той за мен. Завинаги ще ни е учител, защото ни научи много и ни е като баща!", сподели актьорът Стойо Мирков пред БНТ.
"Наш учител, който си отиде. Той не беше строг, а спаведлив.", бяха част от думите на Ненчо Илчев, а Ваня Щерева допълни: "Един от най-добрите учители и най-сърдечните хора... Толкова много се радваше на всяко едно изречение, което постигахме така, както той го иска."
Иван Яхнаджиев (Снимка: BulFoto)
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
"Много колоритен и като човек, и като приятел! Много цветен! Много хубаво е да го рисуваш и да говориш с него", каза художникът Иван Яхнаджиев
Милен Миланов (вляво) (Снимка: БТА)
Стефания Колева, Георги Къркеланов и Иван Радоев (Снимка: BulFoto)
Милен Миланов (Снимка: BulFoto)
"Налбанта беше слънчев човек. И при него това беше трудно, защото той беше дълбоко смислен. Иван беше справедлив, точен, колегиален, артист по душа и по способности, великолепен педагог", сподели Милен Миланов.
Васил Михайлов, Тигран Торосян и Георги Къркеланов (Снимка: БТА)
Тленните останки на големия актьор ще останат в Пловдив, съобщиха от театъра.
Ще го запомним с над 100 роли в театъра, телевизията и киното. В свободното време пише поезия и проза. Преподава сценична реч в НАТФИЗ и води клас по актьорско майсторство в Пловдивския университет. Член е на Съюза на българските писатели.
Дъщерята на Иван Налбантов Виктория и неговата внучка Ивана (Снимка: БТА)
"Мога да кажа, че загубихме страхотен колега, учител, артист, преподавател. Той умееше да рецитира стихове изключително добре. Аз си спомням последния ден, когато той игра тука на тази сцена, изпитваше много силни болки телесни, но излезе на сцената и игра брилянтно", каза пред БНР Иван Радоев.
Иван Налбантов е роден на 5 август 1940 г. в с. Каравелово, Пловдивско. През 1965 г. завършва актьорско майсторство в класа на проф.Кръстьо Мирски, а Владимир Трандафилов е преподавателят му по "Сценическа реч" във Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ), който му дава куража да се развива в тази насока.
Професионалната му кариера в театъра започва през 1965 г. в Държавния театър в гр. Сливен, където играе до 1967 г. От 1967 г. е актьор в театър"Българска армия", където играе повече от 50 години. Има над 150 роли в театъра, киното и телевизията. Най-дълго играната пиеса с негово участие е "Криминална песен" на Иван Радоев - играна е над 250 пъти в продължение на 15 години.
Има десетки участия в телевизионния театър. Сред запомнящите се негови изпълнения са ролите му в театъра на Говоруха в "Балада за поручик и Мартюка" по повестта "Четиридесет и първия" на Борис Лавреньов, Кралят в "Светая Светих" на Бърнард Шоу, Наполеон в "Избраникът на дявола" на Бърнард Шоу, Влас в "Дачници"на Максим Горки, Найден в "Майстори" на Рачо Стоянов, Тита Нане в "Рибарски свади" на Карло Годони, Андрю Чикчирик в "Дванадесета нощ" на Уилям Шекспир, Крумов в "Подробности от пейзажа" на Станислав Стратиев, Милан в "И слезе Господ на Земята" на Неда Андонова, Бабина душица в "Опит за летене" на Йордан Радичков и др.
Дъщерята на Иван Налбантов Виктория и неговата внучка Ивана (Снимка: BulFoto)
Георги Къркеланов и Александра Сърчаджиева (на преден план) (Снимка: BulFoto)
Работил е с едни от най-добрите български режисьори - Кръстьо Мирски, Леон Даниел, Иван Добчев, Крикор Азарян, Пламен Марков.
Първото му участие в киното е във филма "Мъже в командировка" (1968). Участвал е във филмите Белият кон" (1969), телевизионния сериал "На всеки километър" (1969-1971), "Татул" (1972), "Зарево над Драва" (1974), "Реквием за една мръсница"(1976), телевизионния сериал "Записки по българските въстания" (1976-1980), "Умирай само в краен случай" (1978), "Сами сред вълци" (1979), "Приключенията на Авакум Захов" (1980), "Под манастирската лоза" (1980), "Източни пиеси" (2009), телевизионния сериал "Дървото на живота" (2013), "Денят на бащата" (2019) и др.
Иван Налбантов е най-добрият рецитатор в България. Особен тип актьорско майсторство е рецитацията, според него:
"Броят на успелите в него е по-малък от броя на успелите в класическия театър. Иска се да си чел много поезия, за да можеш да избираш."
Иван Налбантов е доцент по сценична реч в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстю Сарафов" (НАТФИЗ), като е преподавал сценична реч в екипа на Стефан Данаилов. Преподавал е и в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".
Веселин Ранков (Снимка: BulFoto)
Васил Михайлов (Снимка: BulFoto)
Александра Сърчаджиева (Снимка: BulFoto)
Актьорът Иван Налбантов се изявява и като писател. Първата му книга "Къси нощи" е издадена през 1978 г. Втората му книга е стихосбирката "Антракт", издадена през 1994 г. Следват "Една действителлност от думи" (1997) - пространно есе за Владимир Трандафилов, "Риба за царе" (1988) и др. През 90-те години на 20-и век е активен участник е в литературния салон "Кирил Христов".
Иван Налбантов е носител на български и чуждестранни награди. Той е удостоен е с почетното звание "Заслужил артист". На 22 май 2015 г. е удостоен с почетния знак "Златен век" - печат на Симеон Велики на Министерството на културата, а на 24 май 2019 г. той получава Голямата награда "Аскеер" на театър "Българска армия" за цялостен принос към театралното изкуство.
Поклон!
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.