Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Михаил Вешим: Тайничко завиждах на Филип Трифонов за красивата Невена Коканова

СПОМЕН ЗА ФИПО

Михаил Вешим: Тайничко завиждах на Филип Трифонов за красивата Невена Коканова

Баща ми много го харесваше в тази роля, намираше го за най-подходящ. Чувал съм го да казва: "И аз бях такъв като млад, малко смотан...", защото в образа на Ран има нещо автобиографично, спомня си писателят

Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

"Ако Филип Трифонов бе се родил в Италия или Франция, той щеше да е звезда от световна величина. Кан щеше да го приветства на червения си килим, Кодак театър щеше да му ръкопляска...

Но си беше сбъркал времето и родината. И тук бе любимец на публиката, но не и на началниците от киното и театъра, защото не беше майор Деянов от "На всеки километър" - като Стефан Данаилов, или разузнавача Емил Боев - като Коста Цонев...

Той нямаше героични роли, заради които да получи Димитровски награди или звания народен артист...", казва писателят Михаил Вешим, син на големия драматург Георги Мишев, който е автор на сценария на филма "Момчето си отива", с който Филип Трифонов ще остане завинаги в паметта на зрителите.

Михаил Вешим (Снимка: Иван Григоров)

- Филип Трифонов стана звезда във филмите по сценарий на баща ти, Георги Мишев "Момчето си отива" и "Не си отивай". Какво ти си спомняш за този период?
- Бях малък, десетинагодишен, но си спомням много добре младия Филип - и на екрана, и на живо, когато е идвал вкъщи. На екрана бе със страхотно излъчване, има хора, които камерата ги обича - Филип беше от тях. Той е откритие на Георги Дюлгеров, още като студент първата му роля е в неговата новела "Изпит", по разказ на Николай Хайтов. Сигурно там го е забелязал Людмил Кирков, за да го вземе за ролята на Ран в "Момчето си отива".

Баща ми много го харесваше в тази роля, намираше го за най-подходящ. Чувал съм го да казва: "И аз бях такъв като млад, малко смотан...", защото в образа на Ран има нещо автобиографично.

Още

Момчето си отиде: Почина Филип Трифонов

Момчето си отиде: Почина Филип Трифонов

За филма си спомням още какви разправии имаше около пускането му на екран - съпротива от някакви комисии: "Защо ученик се влюбва в женена жена - отде накъде? Какъв пример даваме на младото поколение?" Това са критиките на Павел Вежинов, който на Художествен съвет иска да се промени готовия филм и сладкарката да не е женена... Ей такива глупости в ония времена, идеологически съображения за най-дребното нещо...

С Невена Коканова във филма "Момчето си отива" (1972), реж. Людмил Кирков

С Невена Коканова във филма "Момчето си отива" (1972), реж. Людмил Кирков

Помня, че баща ми тогава много се ядосваше и до последния момент не беше сигурен, че филмът ще излезе на екран. Смениха му и заглавието - трябваше да бъде "Шапка на тояга", но стана "Момчето си отива".

Както се оказа, тази промяна на заглавието е била за добро - по-късно се появи и продължението "Не си отивай"... И зрителите запомниха Филип Трифонов като онова вечно момче, което срамежливо си иска "Една боза от шест"...

С Невена Коканова във филма "Момчето си отива" (1972), реж. Людмил Кирков

На мен Фипо ми беше интересен и извън киното, когато е идвал вкъщи - гледах го като един по-голям батко и тайничко му завиждах, че е бил близо до такава красива жена като Невена Коканова... Тогава бях дете, а колко ли са били мъжете по онова време, които са му завиждали за флирта със сладкарката Тинка от сладкарница "Тинтява"...

С Невена Коканова във филма "Не си отивай!" (1976), реж. Людмил Кирков

С Невена Коканова във филма "Не си отивай!" (1976), реж. Людмил Кирков

- Той е участвал и в друг филм по сценарий на Георги Мишев - "Преброяване на дивите зайци".
- Филмът е на режисьора Едуард Захариев. Там Фипо играе не главна, а поддържаща роля и го прави страхотно. Ако тогава по фестивалите на българското кино е имало награда за поддържаща роля, Филип е трябвало да я получи за "Зайците".

Между другото, Филип Трифонов няма награда за мъжка роля от Варненския фестивал - тогава все награждаваха други актьори защото са играли партизани, Георги Димитров или хан Аспарух... Конюнктура...

Във филма "Оркестър без име" (1982), реж. Людмил Кирков

14 декември 1995 г. Заедно с Катерина Евро и Антон Радичев на погребението на режисьора Людмил Кирков (Снимка: Иван Григоров)

- В по-ново време забравен ли беше от българските режисьори?
- Той е играл в повече от трийсет филма, помни се неговото участие в "Оркестър без име" по сценарий на Станислав Стратиев. В по-ново време българското кино не го канеше за снимки - излизаха нови актьори, на екрана се явяваха нови лица. Може би е нормално... Пък и Фипо не беше лесен.

Аз имах намерение да участва в сериала "Английският съсед", но като говорихме с него и той прочете сценария, най-неочаквано взе да го променя и да го дописва. Почна да дава нови и нови идеи, които повече увеличаваха хаоса... Та се наложи да възразя, че все пак това нещо аз съм го писал, не е нужно и друг да се намесва като съавтор. Фипо не се обиди, но някак се дръпна и не настоя за роля в сериала...

- Как живееше?
- След промените и театърът, и киното, известно време бяха на точката на замръзване, тогава Фипо ходи да работи в Германия. Работил е там, каквото му падне, а като се върна, направи един моноспектакъл "Германия, отечество мое", който беше интересен и забавен.

Септември 1985 г. По време на снимките на филма на Борислав Пунчев "Ешелоните на смъртта" (Снимка: Иван Григоров)

Септември 1985 г. По време на снимките на филма на Борислав Пунчев "Ешелоните на смъртта" (Снимка: Иван Григоров)

Ето така предпочиташе да играе напоследък - по свои текстове или в съавторство с Николай Гундеров и Вичо Балабанов - спектакли в стил "стенд ъп", които събират малко публика в малки салони или в заведения. Този негов театър имаше свое очарование, но не и доходи...

- Как става така, че у нас актьори, които, ако не бяха се родили в България, щяха да имат световна слава, са подложени на унижения?
- Ако Филип Трифонов бе се родил в Италия или Франция, той щеше да е звезда от световна величина. Кан щеше да го приветства на червения си килим, Кодак театър щеше да му ръкопляска...

Но си беше сбъркал времето и родината. И тук бе любимец на публиката, но не и на началниците от киното и театъра, защото не беше майор Деянов от "На всеки километър" - като Стефан Данаилов, или разузнавача Емил Боев - като Коста Цонев... Той нямаше героични роли, заради които да получи Димитровски награди или звания народен артист...

1 април 1993 г. С Георги Дюлгеров и световноизвестния полски режисьор Кщищоф Зануси пред ВИТИЗ (Снимка: Иван Григоров)

Когато навърши години за пенсия, се оказа, че тя ще е минимална... Няколко пъти го предлагаха за пенсия за особените му заслуги към българското кино и всеки път някоя началническа ръка го зачеркваше от списъка. "Не съм бил от техните хора, от ДС - ми каза веднъж - иначе всичките сътрудници на службите се уредиха..."

Септември 1996 г. Филип Трифонов с футболните легенди Димо Печеников и Георги Соколов близо до Враня (Снимка: Иван Григоров)

- Как приемаше това отношение? Смяташ ли, че си отиде от този свят огорчен и изоставен?
- Не се е оплаквал, но се усещаше някаква горчивина в думите му. Разбира се, той приемаше нещата на шега. Имаше негово си, Филиптрифоновско чувство за хумор... Щом нямаше роли, беше започнал да пише... Понякога ми е звънял по телефона да ми чете негови шеговити текстове. Някои от тия текстове сме пускали и в "Стършел"...

31 октомври 2012 г. На погребението на режисьора Младен Киселов (Снимка: Иван Григоров)

5 септември 2012 г. С Павел Поппандов в Сатирчния театър (Снимка: Иван Григоров)

10 октомври 2017 г. Заедно с фоторепортера Иван Григоров на изложба на Георги Чапкънов в Клуба на фоторепортера в София (Снимка: Иван Григоров)

- С какво ще го запомниш?
- Като кинозрител ще го запомня като Ран, онова момче, което никога няма да си отиде и завинаги ще остане в българското кино...
А иначе като Фипо - приятеля, с когото сме прекарали весели моменти с приятелски компании, шегували сме се, палили сме се по някакви творчески проекти, всички останали нереализирани...

Беше светъл човек, светла да е паметта му! 

Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Михаил Вешим е псевдоним на Михаил Георгиев Мишев. Син е на големия писател и драматург Георги Мишев.

През 1982 година Вешим завършва Софийския университет, специалност "журналистика". От същата година работи във вестник "Стършел", където от 2003 година е главен редактор.

През 2008 година Михаил Вешим, заедно със сатирика Васил Сотиров, получава Националната награда за цялостно творчество в областта на хумора и сатирата "Райко Алексиев". Романът му "Английският съсед" е една от двете български книги (заедно с "Арката" на Здравка Евтимова), номинирани за литературната награда на Европейския парламент. По романа е направен сценарият на едноименния филм с режисьор Дочо Боджаков.

Автор е на стотици разкази и фейлетони.

Поклонението пред Филип Трифонов е на 9 януари (събота) от 11 часа в църквата "Св. Седмочисленици". 

Интервю на Валерия КАЛЧЕВА

Още

Филип Трифонов - "целунат от Невена"

Филип Трифонов - "целунат от Невена"

Още

Филип Трифонов - "момчето" стана на 70

Филип Трифонов - "момчето" стана на 70

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Режисьорът Леван Когуашвили: Грузинското кино говори за тъжни неща с жизнерадост

Филмът "Брайтън 4" откри юбилейното издание на София Филм Фест в присъствието на режисьора

Блаж Кемперле от квартет "Сигнум": Саксофонът е хамелеон и излъчва много музикални цветове

Световна премиера с новия проект на виртуозните саксофонисти от квартет „Сигнум” в България

Режисьорът Петър Денчев: Положението на артистите у нас е класов проблем

"Липсата на класово съзнание как се самоопределяш в подобна система е проблем и за това каква цена можеш да изискаш за своя труд и кой трябва да я плати" споделя още Денчев

Маестра Кери-Лин Уилсън: Вълнувам се, че отново ще дирижирам Софийската филхармония

На своята нова среща със софийската публика на 23 септември, талантливата канадка се представя със симфоничен концерт, включващ творби от Бѐдржих Сметана, Макс Брух и Дмитрий Шостакович

Цигуларят Йосиф Радионов: Възвишената музика е била винаги на почит в моето семейство

Музиката, която изпълнявахме със съпругата ми по време на пандемията, трябваше да е обнадеждаваща, казва големият музикант

"Театърът на чудесата" - едно приключение в тайните на креативността

"За пръв път в България ще има фестивал, посветен изцяло на сценични колаборации между учени и артисти", казва съоснователят и ръководител на най-вълнуващия фестивал между наука, технологии, изкуство и общество в Европа