Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Михаил Вешим: Тайничко завиждах на Филип Трифонов за красивата Невена Коканова

СПОМЕН ЗА ФИПО

Михаил Вешим: Тайничко завиждах на Филип Трифонов за красивата Невена Коканова

Баща ми много го харесваше в тази роля, намираше го за най-подходящ. Чувал съм го да казва: "И аз бях такъв като млад, малко смотан...", защото в образа на Ран има нещо автобиографично, спомня си писателят

Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

"Ако Филип Трифонов бе се родил в Италия или Франция, той щеше да е звезда от световна величина. Кан щеше да го приветства на червения си килим, Кодак театър щеше да му ръкопляска...

Но си беше сбъркал времето и родината. И тук бе любимец на публиката, но не и на началниците от киното и театъра, защото не беше майор Деянов от "На всеки километър" - като Стефан Данаилов, или разузнавача Емил Боев - като Коста Цонев...

Той нямаше героични роли, заради които да получи Димитровски награди или звания народен артист...", казва писателят Михаил Вешим, син на големия драматург Георги Мишев, който е автор на сценария на филма "Момчето си отива", с който Филип Трифонов ще остане завинаги в паметта на зрителите.

Михаил Вешим (Снимка: Иван Григоров)

- Филип Трифонов стана звезда във филмите по сценарий на баща ти, Георги Мишев "Момчето си отива" и "Не си отивай". Какво ти си спомняш за този период?
- Бях малък, десетинагодишен, но си спомням много добре младия Филип - и на екрана, и на живо, когато е идвал вкъщи. На екрана бе със страхотно излъчване, има хора, които камерата ги обича - Филип беше от тях. Той е откритие на Георги Дюлгеров, още като студент първата му роля е в неговата новела "Изпит", по разказ на Николай Хайтов. Сигурно там го е забелязал Людмил Кирков, за да го вземе за ролята на Ран в "Момчето си отива".

Баща ми много го харесваше в тази роля, намираше го за най-подходящ. Чувал съм го да казва: "И аз бях такъв като млад, малко смотан...", защото в образа на Ран има нещо автобиографично.

Още

Момчето си отиде: Почина Филип Трифонов

Момчето си отиде: Почина Филип Трифонов

За филма си спомням още какви разправии имаше около пускането му на екран - съпротива от някакви комисии: "Защо ученик се влюбва в женена жена - отде накъде? Какъв пример даваме на младото поколение?" Това са критиките на Павел Вежинов, който на Художествен съвет иска да се промени готовия филм и сладкарката да не е женена... Ей такива глупости в ония времена, идеологически съображения за най-дребното нещо...

С Невена Коканова във филма "Момчето си отива" (1972), реж. Людмил Кирков

С Невена Коканова във филма "Момчето си отива" (1972), реж. Людмил Кирков

Помня, че баща ми тогава много се ядосваше и до последния момент не беше сигурен, че филмът ще излезе на екран. Смениха му и заглавието - трябваше да бъде "Шапка на тояга", но стана "Момчето си отива".

Както се оказа, тази промяна на заглавието е била за добро - по-късно се появи и продължението "Не си отивай"... И зрителите запомниха Филип Трифонов като онова вечно момче, което срамежливо си иска "Една боза от шест"...

С Невена Коканова във филма "Момчето си отива" (1972), реж. Людмил Кирков

На мен Фипо ми беше интересен и извън киното, когато е идвал вкъщи - гледах го като един по-голям батко и тайничко му завиждах, че е бил близо до такава красива жена като Невена Коканова... Тогава бях дете, а колко ли са били мъжете по онова време, които са му завиждали за флирта със сладкарката Тинка от сладкарница "Тинтява"...

С Невена Коканова във филма "Не си отивай!" (1976), реж. Людмил Кирков

С Невена Коканова във филма "Не си отивай!" (1976), реж. Людмил Кирков

- Той е участвал и в друг филм по сценарий на Георги Мишев - "Преброяване на дивите зайци".
- Филмът е на режисьора Едуард Захариев. Там Фипо играе не главна, а поддържаща роля и го прави страхотно. Ако тогава по фестивалите на българското кино е имало награда за поддържаща роля, Филип е трябвало да я получи за "Зайците".

Между другото, Филип Трифонов няма награда за мъжка роля от Варненския фестивал - тогава все награждаваха други актьори защото са играли партизани, Георги Димитров или хан Аспарух... Конюнктура...

Във филма "Оркестър без име" (1982), реж. Людмил Кирков

14 декември 1995 г. Заедно с Катерина Евро и Антон Радичев на погребението на режисьора Людмил Кирков (Снимка: Иван Григоров)

- В по-ново време забравен ли беше от българските режисьори?
- Той е играл в повече от трийсет филма, помни се неговото участие в "Оркестър без име" по сценарий на Станислав Стратиев. В по-ново време българското кино не го канеше за снимки - излизаха нови актьори, на екрана се явяваха нови лица. Може би е нормално... Пък и Фипо не беше лесен.

Аз имах намерение да участва в сериала "Английският съсед", но като говорихме с него и той прочете сценария, най-неочаквано взе да го променя и да го дописва. Почна да дава нови и нови идеи, които повече увеличаваха хаоса... Та се наложи да възразя, че все пак това нещо аз съм го писал, не е нужно и друг да се намесва като съавтор. Фипо не се обиди, но някак се дръпна и не настоя за роля в сериала...

- Как живееше?
- След промените и театърът, и киното, известно време бяха на точката на замръзване, тогава Фипо ходи да работи в Германия. Работил е там, каквото му падне, а като се върна, направи един моноспектакъл "Германия, отечество мое", който беше интересен и забавен.

Септември 1985 г. По време на снимките на филма на Борислав Пунчев "Ешелоните на смъртта" (Снимка: Иван Григоров)

Септември 1985 г. По време на снимките на филма на Борислав Пунчев "Ешелоните на смъртта" (Снимка: Иван Григоров)

Ето така предпочиташе да играе напоследък - по свои текстове или в съавторство с Николай Гундеров и Вичо Балабанов - спектакли в стил "стенд ъп", които събират малко публика в малки салони или в заведения. Този негов театър имаше свое очарование, но не и доходи...

- Как става така, че у нас актьори, които, ако не бяха се родили в България, щяха да имат световна слава, са подложени на унижения?
- Ако Филип Трифонов бе се родил в Италия или Франция, той щеше да е звезда от световна величина. Кан щеше да го приветства на червения си килим, Кодак театър щеше да му ръкопляска...

Но си беше сбъркал времето и родината. И тук бе любимец на публиката, но не и на началниците от киното и театъра, защото не беше майор Деянов от "На всеки километър" - като Стефан Данаилов, или разузнавача Емил Боев - като Коста Цонев... Той нямаше героични роли, заради които да получи Димитровски награди или звания народен артист...

1 април 1993 г. С Георги Дюлгеров и световноизвестния полски режисьор Кщищоф Зануси пред ВИТИЗ (Снимка: Иван Григоров)

Когато навърши години за пенсия, се оказа, че тя ще е минимална... Няколко пъти го предлагаха за пенсия за особените му заслуги към българското кино и всеки път някоя началническа ръка го зачеркваше от списъка. "Не съм бил от техните хора, от ДС - ми каза веднъж - иначе всичките сътрудници на службите се уредиха..."

Септември 1996 г. Филип Трифонов с футболните легенди Димо Печеников и Георги Соколов близо до Враня (Снимка: Иван Григоров)

- Как приемаше това отношение? Смяташ ли, че си отиде от този свят огорчен и изоставен?
- Не се е оплаквал, но се усещаше някаква горчивина в думите му. Разбира се, той приемаше нещата на шега. Имаше негово си, Филиптрифоновско чувство за хумор... Щом нямаше роли, беше започнал да пише... Понякога ми е звънял по телефона да ми чете негови шеговити текстове. Някои от тия текстове сме пускали и в "Стършел"...

31 октомври 2012 г. На погребението на режисьора Младен Киселов (Снимка: Иван Григоров)

5 септември 2012 г. С Павел Поппандов в Сатирчния театър (Снимка: Иван Григоров)

10 октомври 2017 г. Заедно с фоторепортера Иван Григоров на изложба на Георги Чапкънов в Клуба на фоторепортера в София (Снимка: Иван Григоров)

- С какво ще го запомниш?
- Като кинозрител ще го запомня като Ран, онова момче, което никога няма да си отиде и завинаги ще остане в българското кино...
А иначе като Фипо - приятеля, с когото сме прекарали весели моменти с приятелски компании, шегували сме се, палили сме се по някакви творчески проекти, всички останали нереализирани...

Беше светъл човек, светла да е паметта му! 

Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Михаил Вешим е псевдоним на Михаил Георгиев Мишев. Син е на големия писател и драматург Георги Мишев.

През 1982 година Вешим завършва Софийския университет, специалност "журналистика". От същата година работи във вестник "Стършел", където от 2003 година е главен редактор.

През 2008 година Михаил Вешим, заедно със сатирика Васил Сотиров, получава Националната награда за цялостно творчество в областта на хумора и сатирата "Райко Алексиев". Романът му "Английският съсед" е една от двете български книги (заедно с "Арката" на Здравка Евтимова), номинирани за литературната награда на Европейския парламент. По романа е направен сценарият на едноименния филм с режисьор Дочо Боджаков.

Автор е на стотици разкази и фейлетони.

Поклонението пред Филип Трифонов е на 9 януари (събота) от 11 часа в църквата "Св. Седмочисленици". 

Интервю на Валерия КАЛЧЕВА

Още

Филип Трифонов - "целунат от Невена"

Филип Трифонов - "целунат от Невена"

Още

Филип Трифонов - "момчето" стана на 70

Филип Трифонов - "момчето" стана на 70

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Режисьорът на "Голата истина за група "Жигули" Виктор Божинов: Музиката стана беззъба

"Ние нямаме група, която да бъде "против". Само един Ицо Хазарта се опитва да бъде адекватен на ситуацията. Другите сякаш някой ги е стиснал за гърлото и не им дава, или те не искат, или не могат", споделя той

Инж. Добромир Чочов: "Ханът и империята" трябва да бъде изучаван като филмова класика

Днес няма продуцент, който да може да обезпечи и застрахова подобна продукция

Маестра Адрия Чепайте: Музиката е свързана с издигане на душата. Това е най-голямата отговорност на диригента

На 8 април литовската диригентка ще дирижира Софийска филхармония, в един изцяло Менделсон концерт, с участието на френския виртуоз на цигулката Огюстен Дюме

Колко е важно да бъдем (не)сериозни?

"Изкуството и театърът помагат да не губим чувството за смисъл" споделя режисьорът Антон Угринов

Страшното, облечено в розово

Смисълът в картина, текст и глас на приятел – Анна Шопова разказва истории в изложбата "Розово скривалище за спомени"

Жестомимичната преводачка Таня Димитрова: Виждаш малка светлинка и я сграбчваш, не се колебаеш

Филмът за жестовата преводачка и семейството ѝ "Тихо наследство" вече е в HBO GO