Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Филип Трифонов - "целунат от Невена"

СПОМЕНИ

Филип Трифонов - "целунат от Невена"

"Като актьор в киното, имах щастието да се "сродя" на екрана в четири игрални филма с неповторимата Невена Коканова" и какво още сподели актьора за обичаната актриса

Невена Коканова и Филип Трифонов във филма на Людмил Кирков "Момчето си отива" (1972)

В паметния месец, в който актрисата Невена Коканова трябваше да отпразнува своя 80-годишен юбилей, актьорът Филип Трифонов направи своеобразна изповед на страницата си във фейсбук:

 "Мисля за Невена Коканова

На 12 декември преди осемдесет години, в деня на Свети Спиридон, покровител на обущарите, занаятите и керамиците, е родена "първата дама" на българското кино, както наричат Невена Коканова. Покрай Невена и занаята на киноактьора този ден би могъл да бъде включен към празника на Свети Спиридон.

Като актьор в киното, имах щастието да се "сродя" на екрана в четири игрални филма с неповторимата Невена Коканова. В два от тях, "Спасението" и сериала "Селцето" (излъчен 15 години след създаването му) по роля Невена беше моя майка, а в останалите два "Момчето си отива" и продължението "Не си отивай", по роля не беше моя майка и желанието на режисьора Людмил Кирков да я обожавам, докато камерата ни следи в "Момчето си отива", за мен беше лесно изпълнимо. Невена вдъхновяваше с присъствието си и режисьор, и колеги, като Кирил Господинов (неин съпруг по сценарий) да "пишат" нови текстове по време на снимки, от което бъдещият филм само печелеше.

Невена Коканова и Филип Трифонов във филма на Людмил Кирков "Момчето си отива" (1972)

Покрай "Тютюн", "Крадецът на праскови" и "Мъже в командировка" преди срещата ни в "Момчето си отива" и "Не си отивай", за мен Невена Коканова беше не първа дама, а икона на черно-бялото ни кино. Ролята й на стюардеса в "Бъди щастлива, Ани" натежа след години при избора ми на съпруга със същата професия .

Връзката ни на белия екран, ограничена в рамките на 13 снимачни дни за четирите филма, можеше да продължи и на театрална сцена, ако директорът Станислав Стратиев не беше отхвърлил молбата ми да постъпя на работа в Сатиричния театър. Мечтата ми да съм част от състава на Сатирата осъществи Павел Васев в 2006-та (шест години след като духът на Невена се пресели в отвъдното). Но и сега питат ли ме какво бих избрал: между боза от ръката на Невена или диалог с нея на сцената в Сатиричния театър, без да се замислям, ще предпочета да питам прав за "една боза от шест стотинки".

Невена Коканова и Филип Трифонов във филма на Людмил Кирков "Момчето си отива" (1972)

Тогава тя ме целуна в кадър и, като "целунат от Невена", продължих, бих казал главоломната си кариера в киното, колкото и нескромно да звучи. Филмът "Момчето си отива" напълни кината и пожъна голям успех. Години по-късно мъже, на пръв поглед не стъпвали в киносалон, се надпреварваха да ме черпят. Главно заради срещите на героя от кръстословиците "с три букви" в епизодите му със сладкарката . Почерпката с въпросните "киномани" започва обикновено с "Ей голяма работа сте вие от киното, а наздраве!" И от"наздраве до наздраве" и без всякаква връзка стига до "Абе я ми кажи, ама честно, ти имал ли си нещо общо с Венчето? " Като, произнасяйки "нещо", въпросът му се подсилва жестикулационно от най-дългия пръст на дясната ръка. Едва ли не "таковал ли си я?", на което рипвам: "как може да си мислиш подобно нещо, ние сме колеги" и тем подобни щуротии... При което "любителят на хубавите български филми" внезапно загубва интерес към темата,така, както я е подхванал.

Ако я бяха поканили (и пуснали), Невена с лекота би заместила всяка от големи актриси на западноевропейското следвоенно кино. Но след демократичните промени в 1989 година си обясних извора на екранната й магия, научавайки за майка й, последвала като законна съпруга капитан Богдан Коканов от Виена до Дупница. Вероятно малката Невена и брат й са разговаряли на майчин език с майка си Елеонора. (може би в новата книга за Невена има нещо по този повод). Но след изпращането на капитан Коканов да копае собственоръчно диги за народната власт на остров Персин, община Белене и мъжът на Невена на дали ще научи, че съпругата му е чела Стефан Цвайг в оригинал.

Невена Коканова като Тинчето във филма "Момчето си отива" (1972) на режисьора Людмил Кирков

Не зная дали има киносалон (или поне МОЛ с киносалон), кръстен на Невена Коканова, но два театъра носят името на актрисата. В Ямбол, да подсеща за първите й сценични изяви и Театър "Невена Коканова - Дупница" да напомня за родния град на филмовата актриса. Подчертавам "филмовата", защото камерата се е произнесла кой става и кой не става за кино.

Ако поне едно крило от сградата на продадения Киноцентър беше оставено неприватизирано за български филми (вместо НФЦ да плаща наеми на Министерския съвет), крилото в Бояна можеше да носи нейното име: Национален Филмов Център "Невена Коканова".

Още

Снимки от един живот - Невена Коканова на 80

Снимки от един живот - Невена Коканова на 80

Още

Невена Коканова - обичана, аплодирана и... самотна

Невена Коканова - обичана, аплодирана и... самотна

Още

 Великата Невена Коканова: Запалете лампите, после ни чака само тъмнина!

Великата Невена Коканова: Запалете лампите, после ни чака само тъмнина!

Още

Споделено от Невена Коканова: Още с първия филм разбрах, че киното е лъжа и измама

Споделено от Невена Коканова: Още с първия филм разбрах, че киното е лъжа и измама

Коментирай 1

1/1

Невена Коканова и Филип Трифонов във филма на Людмил Кирков "Момчето си отива" (1972)

Невена Коканова и Филип Трифонов във филма на Людмил Кирков "Момчето си отива" (1972)

Невена Коканова като Тинчето във филма "Момчето си отива" (1972) на режисьора Людмил Кирков

Невена Коканова и Филип Трифонов във филма на Людмил Кирков "Момчето си отива" (1972)

Календар

Препоръчваме ви

Милчо Левиев - един живот в пътешествие по улици с незнайни препятствия

Маестрото ценеше народа ни, но се гневеше на манталитета му

Краля и Дивата - една случайна среща на Елвис и София Лорен

Фотографът Боб Уилоуби заснема тези исторически няколко минути за потомците

Животът на Евлоги Георгиев - филантропия срещу скрап

200 години от рождението на предприемача-благодетел

Композиторът на Георгий Данелия го последва в отвъдното

Почина авторът на музиката на "Мимино" - Гия Канчели

Почина сценаристът на филма "Бялото слънце на пустинята"

Марк Захаров бе един от най-известните театрални режисьори и киносценаристи на Русия

Нарочили покойния проф. Никола Георгиев за "враг" заради статия за книга на Радичков

Считаха го за дисидент на всички власти, докато той бе просто свободомислещ човек