СПОМЕНИ
Филип Трифонов - "целунат от Невена"
"Като актьор в киното, имах щастието да се "сродя" на екрана в четири игрални филма с неповторимата Невена Коканова" и какво още сподели актьора за обичаната актриса
Редактор : / 7551 Прочита 1 Коментара
Невена Коканова и Филип Трифонов във филма на Людмил Кирков "Момчето си отива" (1972)
В паметния месец, в който актрисата Невена Коканова трябваше да отпразнува своя 80-годишен юбилей, актьорът Филип Трифонов направи своеобразна изповед на страницата си във фейсбук:
"Мисля за Невена Коканова
На 12 декември преди осемдесет години, в деня на Свети Спиридон, покровител на обущарите, занаятите и керамиците, е родена "първата дама" на българското кино, както наричат Невена Коканова. Покрай Невена и занаята на киноактьора този ден би могъл да бъде включен към празника на Свети Спиридон.
Като актьор в киното, имах щастието да се "сродя" на екрана в четири игрални филма с неповторимата Невена Коканова. В два от тях, "Спасението" и сериала "Селцето" (излъчен 15 години след създаването му) по роля Невена беше моя майка, а в останалите два "Момчето си отива" и продължението "Не си отивай", по роля не беше моя майка и желанието на режисьора Людмил Кирков да я обожавам, докато камерата ни следи в "Момчето си отива", за мен беше лесно изпълнимо. Невена вдъхновяваше с присъствието си и режисьор, и колеги, като Кирил Господинов (неин съпруг по сценарий) да "пишат" нови текстове по време на снимки, от което бъдещият филм само печелеше.
Невена Коканова и Филип Трифонов във филма на Людмил Кирков "Момчето си отива" (1972)
Покрай "Тютюн", "Крадецът на праскови" и "Мъже в командировка" преди срещата ни в "Момчето си отива" и "Не си отивай", за мен Невена Коканова беше не първа дама, а икона на черно-бялото ни кино. Ролята й на стюардеса в "Бъди щастлива, Ани" натежа след години при избора ми на съпруга със същата професия .
Връзката ни на белия екран, ограничена в рамките на 13 снимачни дни за четирите филма, можеше да продължи и на театрална сцена, ако директорът Станислав Стратиев не беше отхвърлил молбата ми да постъпя на работа в Сатиричния театър. Мечтата ми да съм част от състава на Сатирата осъществи Павел Васев в 2006-та (шест години след като духът на Невена се пресели в отвъдното). Но и сега питат ли ме какво бих избрал: между боза от ръката на Невена или диалог с нея на сцената в Сатиричния театър, без да се замислям, ще предпочета да питам прав за "една боза от шест стотинки".
Невена Коканова и Филип Трифонов във филма на Людмил Кирков "Момчето си отива" (1972)
Тогава тя ме целуна в кадър и, като "целунат от Невена", продължих, бих казал главоломната си кариера в киното, колкото и нескромно да звучи. Филмът "Момчето си отива" напълни кината и пожъна голям успех. Години по-късно мъже, на пръв поглед не стъпвали в киносалон, се надпреварваха да ме черпят. Главно заради срещите на героя от кръстословиците "с три букви" в епизодите му със сладкарката . Почерпката с въпросните "киномани" започва обикновено с "Ей голяма работа сте вие от киното, а наздраве!" И от"наздраве до наздраве" и без всякаква връзка стига до "Абе я ми кажи, ама честно, ти имал ли си нещо общо с Венчето? " Като, произнасяйки "нещо", въпросът му се подсилва жестикулационно от най-дългия пръст на дясната ръка. Едва ли не "таковал ли си я?", на което рипвам: "как може да си мислиш подобно нещо, ние сме колеги" и тем подобни щуротии... При което "любителят на хубавите български филми" внезапно загубва интерес към темата,така, както я е подхванал.
Ако я бяха поканили (и пуснали), Невена с лекота би заместила всяка от големи актриси на западноевропейското следвоенно кино. Но след демократичните промени в 1989 година си обясних извора на екранната й магия, научавайки за майка й, последвала като законна съпруга капитан Богдан Коканов от Виена до Дупница. Вероятно малката Невена и брат й са разговаряли на майчин език с майка си Елеонора. (може би в новата книга за Невена има нещо по този повод). Но след изпращането на капитан Коканов да копае собственоръчно диги за народната власт на остров Персин, община Белене и мъжът на Невена на дали ще научи, че съпругата му е чела Стефан Цвайг в оригинал.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Невена Коканова като Тинчето във филма "Момчето си отива" (1972) на режисьора Людмил Кирков
Не зная дали има киносалон (или поне МОЛ с киносалон), кръстен на Невена Коканова, но два театъра носят името на актрисата. В Ямбол, да подсеща за първите й сценични изяви и Театър "Невена Коканова - Дупница" да напомня за родния град на филмовата актриса. Подчертавам "филмовата", защото камерата се е произнесла кой става и кой не става за кино.
Ако поне едно крило от сградата на продадения Киноцентър беше оставено неприватизирано за български филми (вместо НФЦ да плаща наеми на Министерския съвет), крилото в Бояна можеше да носи нейното име: Национален Филмов Център "Невена Коканова".
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fikoni%2Ffilip-trifonov-tselunat-ot-nevena&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2018%2F12%2F14%2F1618532%2F768x432.jpg%3F_%3D1544789534&description=Филип Трифонов - "целунат от Невена"', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}