Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Филип Трифонов - "целунат от Невена"

СПОМЕНИ

Филип Трифонов - "целунат от Невена"

"Като актьор в киното, имах щастието да се "сродя" на екрана в четири игрални филма с неповторимата Невена Коканова" и какво още сподели актьора за обичаната актриса

Невена Коканова и Филип Трифонов във филма на Людмил Кирков "Момчето си отива" (1972)

В паметния месец, в който актрисата Невена Коканова трябваше да отпразнува своя 80-годишен юбилей, актьорът Филип Трифонов направи своеобразна изповед на страницата си във фейсбук:

 "Мисля за Невена Коканова

На 12 декември преди осемдесет години, в деня на Свети Спиридон, покровител на обущарите, занаятите и керамиците, е родена "първата дама" на българското кино, както наричат Невена Коканова. Покрай Невена и занаята на киноактьора този ден би могъл да бъде включен към празника на Свети Спиридон.

Като актьор в киното, имах щастието да се "сродя" на екрана в четири игрални филма с неповторимата Невена Коканова. В два от тях, "Спасението" и сериала "Селцето" (излъчен 15 години след създаването му) по роля Невена беше моя майка, а в останалите два "Момчето си отива" и продължението "Не си отивай", по роля не беше моя майка и желанието на режисьора Людмил Кирков да я обожавам, докато камерата ни следи в "Момчето си отива", за мен беше лесно изпълнимо. Невена вдъхновяваше с присъствието си и режисьор, и колеги, като Кирил Господинов (неин съпруг по сценарий) да "пишат" нови текстове по време на снимки, от което бъдещият филм само печелеше.

Невена Коканова и Филип Трифонов във филма на Людмил Кирков "Момчето си отива" (1972)

Покрай "Тютюн", "Крадецът на праскови" и "Мъже в командировка" преди срещата ни в "Момчето си отива" и "Не си отивай", за мен Невена Коканова беше не първа дама, а икона на черно-бялото ни кино. Ролята й на стюардеса в "Бъди щастлива, Ани" натежа след години при избора ми на съпруга със същата професия .

Връзката ни на белия екран, ограничена в рамките на 13 снимачни дни за четирите филма, можеше да продължи и на театрална сцена, ако директорът Станислав Стратиев не беше отхвърлил молбата ми да постъпя на работа в Сатиричния театър. Мечтата ми да съм част от състава на Сатирата осъществи Павел Васев в 2006-та (шест години след като духът на Невена се пресели в отвъдното). Но и сега питат ли ме какво бих избрал: между боза от ръката на Невена или диалог с нея на сцената в Сатиричния театър, без да се замислям, ще предпочета да питам прав за "една боза от шест стотинки".

Невена Коканова и Филип Трифонов във филма на Людмил Кирков "Момчето си отива" (1972)

Тогава тя ме целуна в кадър и, като "целунат от Невена", продължих, бих казал главоломната си кариера в киното, колкото и нескромно да звучи. Филмът "Момчето си отива" напълни кината и пожъна голям успех. Години по-късно мъже, на пръв поглед не стъпвали в киносалон, се надпреварваха да ме черпят. Главно заради срещите на героя от кръстословиците "с три букви" в епизодите му със сладкарката . Почерпката с въпросните "киномани" започва обикновено с "Ей голяма работа сте вие от киното, а наздраве!" И от"наздраве до наздраве" и без всякаква връзка стига до "Абе я ми кажи, ама честно, ти имал ли си нещо общо с Венчето? " Като, произнасяйки "нещо", въпросът му се подсилва жестикулационно от най-дългия пръст на дясната ръка. Едва ли не "таковал ли си я?", на което рипвам: "как може да си мислиш подобно нещо, ние сме колеги" и тем подобни щуротии... При което "любителят на хубавите български филми" внезапно загубва интерес към темата,така, както я е подхванал.

Ако я бяха поканили (и пуснали), Невена с лекота би заместила всяка от големи актриси на западноевропейското следвоенно кино. Но след демократичните промени в 1989 година си обясних извора на екранната й магия, научавайки за майка й, последвала като законна съпруга капитан Богдан Коканов от Виена до Дупница. Вероятно малката Невена и брат й са разговаряли на майчин език с майка си Елеонора. (може би в новата книга за Невена има нещо по този повод). Но след изпращането на капитан Коканов да копае собственоръчно диги за народната власт на остров Персин, община Белене и мъжът на Невена на дали ще научи, че съпругата му е чела Стефан Цвайг в оригинал.

Невена Коканова като Тинчето във филма "Момчето си отива" (1972) на режисьора Людмил Кирков

Не зная дали има киносалон (или поне МОЛ с киносалон), кръстен на Невена Коканова, но два театъра носят името на актрисата. В Ямбол, да подсеща за първите й сценични изяви и Театър "Невена Коканова - Дупница" да напомня за родния град на филмовата актриса. Подчертавам "филмовата", защото камерата се е произнесла кой става и кой не става за кино.

Ако поне едно крило от сградата на продадения Киноцентър беше оставено неприватизирано за български филми (вместо НФЦ да плаща наеми на Министерския съвет), крилото в Бояна можеше да носи нейното име: Национален Филмов Център "Невена Коканова".

Още

Снимки от един живот - Невена Коканова на 80

Снимки от един живот - Невена Коканова на 80

Още

Невена Коканова - обичана, аплодирана и... самотна

Невена Коканова - обичана, аплодирана и... самотна

Още

 Великата Невена Коканова: Запалете лампите, после ни чака само тъмнина!

Великата Невена Коканова: Запалете лампите, после ни чака само тъмнина!

Още

Споделено от Невена Коканова: Още с първия филм разбрах, че киното е лъжа и измама

Споделено от Невена Коканова: Още с първия филм разбрах, че киното е лъжа и измама

Коментирай 1

1/1

Невена Коканова и Филип Трифонов във филма на Людмил Кирков "Момчето си отива" (1972)

Невена Коканова и Филип Трифонов във филма на Людмил Кирков "Момчето си отива" (1972)

Невена Коканова като Тинчето във филма "Момчето си отива" (1972) на режисьора Людмил Кирков

Невена Коканова и Филип Трифонов във филма на Людмил Кирков "Момчето си отива" (1972)

Календар

Препоръчваме ви

Почина руският "емигрантски бард" Вили Токарев

Сравняван с незабравимия Висоцки, той е сред първите, които превръщат т.нар. "апашки" романси в истинско изкуство

Преди "Кабаре", Принс бил толкова отчаян, че замалко не се отказал от театъра

Майсторът на мюзикъла започва работа на Бродуей на 21

Салвадор Дали живял под знака на покоен брат-съименник

Знаменитите мустаци на художника - плод на подражателство и детска мечта

Почина художникът-изследовател на цветовете в движение

Карлос Крус-Диес умря разочарован, че картините не могат да променят социалната действителност

"Димитър Димов в писма и спомени"

До 7 юли може да бъде посетена, обогатената с оригинални експонати, изложба на Националния литературен музей

Кой купи револвера на Ван Гог за 162 500 евро?

Най-известното оръжие в историята на изкуството е открито през 1960 г. в полето край Овер сюр Оаз, където художникът се прострелва на 27 юли 1890 г.