Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Актрисата Лилия Маравиля за женските драми, покорството, властта и сънуването на Лулу

ЖЕНСКИ СТРАСТИ

Актрисата Лилия Маравиля за женските драми, покорството, властта и сънуването на Лулу

"Трудно е, когато бъркаме безкористната любов с желанието за притежание" споделя актрисата

Разговор с Лилия Маравиля за трудностите и предизвикателствата в изиграването на героинята Петра фон Кант (Снимка: Tedd Georgiev/ Dir.bg)

Разговорът ни с Лилия Маравиля започва в летен следобед в градината на софийско кафене с много зелено и синьо, горчиво кафе и челно с въпросите за това що за жена е Петра фон Кант, която тя играе на сцената на Театър "София"

Юлия Владимирова в разговор с Лилия Маравиля (Снимка: Tedd Georgiev/ Dir.bg)

Още

Студена като лед и чиста като сняг: Лилия Маравиля

Студена като лед и чиста като сняг: Лилия Маравиля

"Горчивите сълзи на Петра фон Кант" е германски филм-мелодрама от 1972 г. на немския режисьор Райнер Вернер Фасбиндер, базиран е на едноименната му пиеса. Смята се, че текстът има силно автобиографичен характер, както голяма част от ранното творчество на enfant terrible на Новата немска вълна в киното. 

"Горчивите сълзи на Петра фон Кант" е филм, който (както повечето филми на Фасбиндер) е много близо до театъра. Театралността във филма на Фасбиндер позволява много лесно да изследваме действията, думите и мълчанията на героините. 

Това е един изключително женски текст, написан от мъж. Тук става дума за власт, притежание, любов и болка.

Обичаме ли или желаем да притежаваме? Какво се случва, когато ледената маска пада? Какви са (м)истериите, скрити в слабото тяло на богата и влиятелна модна дизайнерка? Какви са тайните, които бушуват в красивия ѝ луксозен западногермански апартамент?

Снимка: Tedd Georgiev/ Dir.bg

Режисьорът Пламен Марков постави пиесата на Фасбиндер в Театър "София" с Лилия Маравиля в ролята на Петра и с участието на  Милена Живкова, Йоанна-Изабелла Върбанова, Неда Спасова, Лидия Василева, Лора Мутишева и студенти от класа на проф. Пламен Марков. Можете да я гледате за последно на сцената на театъра на 27 май, а след това театър "София" излиза в дълъг ремонт. 

С нея разговаряме за предизвикателството да играеш Фасбиндер, опитът да се скъси дистанцията между публиката и отчуждения свят на героинята и вълнуващите светове на модната индустрия, които до голяма степен са я вдъхновили.

Още

Героинята Петра фон Кант, на прочутия режисьор Фасбиндер, е на сцената на Театър "София"

Героинята Петра фон Кант, на прочутия режисьор Фасбиндер, е на сцената на Театър "София"

- Как с Пламен Марков създадохте образа на Петра фон Кант?
- Много искахме да разкажем преди всичко за живота на дизайнерите. Това непрекъснато търсене на артиста и безпокойството, което го обзема. Това ни занимаваше като тема и затова гледахме много филми за дизайнери.

Оказа се, че те наистина са много странни птици.

Искахме да видим какъв е вътрешният свят на Петра фон Кант. Защото тук не става дума само за лична драма. Фасбиндер се занимава с много по-дълбоки теми. Темата за любовта е пречупена през много призми. Представлението те оставя да мислиш дълго след това. Човек може да се открие по много начини в героинята на Петра. Припознават се ситуации, чувства.

Още

Лилия Маравиля и Христо Шопов се завръщат с "Догодина по същото време"

Лилия Маравиля и Христо Шопов се завръщат с "Догодина по същото време"

Петра накрая казва "Трябва да се обичаме безкористно".

Това е най-трудното нещо. Трудно е, когато бъркаме безкористната любов с желанието за притежание. Петра донякъде търси вдъхновение за работата си, защото артистът е креативен, когато има вдъхновение - така се отключва въображението му.

В началото виждаме една сравнително уравновесена жена, но вътре в нея клокочат страшно много неща. В момента, в който тя е изоставена, сваля маската на равновесието. Изведнъж се вижда вътрешният й свят, който казва, че всички са егоисти и единствено в смъртта има тишина.

Кадър от спектакъла "Горчивите сълзи на Петра фон Кант" на Пламен Марков (Снимка: Гергана Дамянова)

- Познаваше ли героинята преди Пламен Марков да ти я предложи?
- Винаги много съм харесвала Фасбиндер, още от студентка. Но да си призная, не бях гледала филма, а пиесата съм я чела отдавна и не си спомнях много. За мен тя наистина беше предизвикателство и трябва да призная, че когато я прочетох отново, останах леко отстранена.

Струва ми се, че от днешна гледна точка тя би била скучна. Езикът на Фасбиндер не е ежедневен език, на моменти е доста абстрактен. И си дадох сметка, че това може би ще дистанцира и публиката. Това не означава, че нивото трябва да се принизява, за да ни разбират повече хора, но трябва да ги провокираме с нещо, което да ги накара да мислят.

Това, което ни обедини с Пламен Марков беше, че искахме представлението да има всичко. Не исках да лишавам Петра от това да има комични моменти, дори и в цялата ѝ драма. Искаше ми се този образ да бъде като глава лук, която белиш, за да остане същината.

Кадър от спектакъла "Горчивите сълзи на Петра фон Кант" на Пламен Марков (Снимка: Гергана Дамянова))

Още

Лилия Маравиля за стотен път е "Г-жа Министершата" в Театър "София"

Лилия Маравиля за стотен път е "Г-жа Министершата" в Театър "София"

- Как започна да я харесваш?
- Дадох си сметка, че всички тези теми са страшно любопитни. Особено като влязохме в света на дизайнерите ми стана много интересно, започнах да откривам в текста неща, които наистина можех да развия, а не да стоим по повърхността. Тогава започнах да откривам и нейния вътрешен свят и това много ме запали.

Като тръгнахме сцена по сцена, ни беше много трудно. Основно заради текста, който не е много лесен за изричане. Изказът е различен и затова приех ролята като предизвикателство. Исках Петра да изглежда напълно нормална жена.

Кадър от спектакъла "Горчивите сълзи на Петра фон Кант" на Пламен Марков (Снимка: Гергана Дамянова)

- Донякъде Фасбиндер вижда себе си в Петра фон Кант.
- Да, може би жената е много по-интересна като вътрешен свят. Алмодовар също прави много женски филми.

На режисьорите им е по-интересно да се занимават с женския свят, защото жената трудно можеш да я разбереш. Тя казва едно, изразява друго, чувства съвсем трето.

Кадър от спектакъла "Горчивите сълзи на Петра фон Кант" на Пламен Марков (Снимка: Гергана Дамянова)

Още

Лилия Маравиля: Христо Шопов ме спаси от провал

Лилия Маравиля: Христо Шопов ме спаси от провал

- Филмът е много мелодраматичен, искаше ли да правиш мелодрама?
- Това ми беше най-голямото притеснение. Не исках да е такова. Самото заглавие "Горчивите сълзи на Петра фон Кант" е достатъчно претенциозно. Много се страхувах да не е нещо прекалено драматично, така че хората да мислят, че има само страдание в тази постановка. Затова исках да има забавни, елегантни, красиви, смешни моменти.

Исках да дам многото образи на една жена. Затова най-хубавото нещо в театъра е репетицията, защото там можеш да даваш идеи и да включваш и нови черти на характера. Можеш да опитваш всичко, ако то е сполучливо, можеш да го развиваш. Имах много рискови моменти на репетиците, но видях, че на Пламен това му харесваше.

Снимка: Tedd Georgiev/ Dir.bg

Още

Лилия Маравиля:  Когато нещо дойде изведнъж, не си готов да понесеш известността и тези 3 минути слава

Лилия Маравиля: Когато нещо дойде изведнъж, не си готов да понесеш известността и тези 3 минути слава

- Тоест вие с Пламен Марков сте се постарали да е по-различна и по-реалистична?
- Да. Например във филма, който аз гледах след като направих моята Петра, видях, че там се търси друга естетика. Всички актриси са много добри, филмът е хубав, но там тя е облечена в меланхолия, отстранена от света. Като четох пиесата разбрах, че тя не е много симпатичен образ.

Тя може да бъде доста неприяна и егоцентрична фигура, която се занимава със собствения си свят. Тя живее в една собствена кула, от която вижда нещата черно-бели. Аз исках на мен да ми стане симпатична, за да ми е приятно да я играя. Аз трябваше да си я обичам такава, каквато е и затова си търсех пътеки, за да знам защо реагира така и всичко да е оправдано. Стремях се да бъде достоверно.

Признавам си, че това беше пъзел, който трябваше да наредя. Тя е изключително различна от началото до края и трябваше всяка частица от този пъзел да бъде точно на мястото си.

Разговор с Лилия Маравиля за трудностите и предизвикателствата в изиграването на героинята Петра фон Кант (Снимка: Tedd Georgiev/ Dir.bg)

- Според теб Петра фон Кант слаба или силна жена е? Виждаме я в много различни образи.
- Тя е една много крехка личност със силен характер. Това е присъщо за артистите.

Ако тези хора не са чувствителни, няма как да правят хубаво изкуство. И тази чувствителност е нещо много важно. Самата аз съм много чувствителна.

Имам силен характер, но много често съм наранявана без хората да подозират, дори без да показвам. Когато се чувстваш наранен, не го показваш, но после много го анализираш. Винаги се опитваме да разберем откъде идва проблема и го търсим в себе си, за да избегнем подобни ситуации.

Петра е чувствителна жена, която от страха да не бъде наранена, си изгражда маска, но когато най-малко подозира, тя се пропуква и се питаш "Това същата жена ли е?

Снимка: Tedd Georgiev/ Dir.bg

Още

Франсоа Озон пред Dir.bg: Не се страхувам от сянката на Фасбиндер

Франсоа Озон пред Dir.bg: Не се страхувам от сянката на Фасбиндер

За да изгради Петра, Фасбиндер слава образи, които я допълват. Самата Петра става интересна заради другите женски образи, които допълват картината, защото с всеки един от тях е в различни отношения. Марлене за мен е най-любимият образ.

Ролята на Марлене ми беше любопитна още в самото начало, защото същинската Петра се проявява чрез Марлене. Само при нея се отключва онова Другото в Петра, което не се показва пред хората. Тази жестокост на Петра, която никой не подозира, проблясва през Марлене.

Това са изговорени взаимоотношения между тях двете. Има връзки, в които има доминиращ и този, който иска да бъде доминиран. Те не винаги са подчинени на сексуално общувано. Чисто партньорски има такива връзки, в които правилата са много ясни и те се приемат от двете страни. Това прави тези хора спокойни и щастливи. Според психолози в такива взаимоотношения, хората са много по-стабилни във връзката си.

Снимка: Tedd Georgiev/ Dir.bg

- Каза, че сте заложили много на света на модата и вътрешния свят на дизайнерите. Кои личности ви вдъхновиха и впечатлиха най-вече с Пламен Марков?
- Гледахме документални филми за Александър Макуийн, за Карл Лагерфелд, Ив Сен Лоран, Виван Уестууд...

Толкова бяха интересни! На филма за Макуийн плаках накрая. Неговите модни ревюта например са до голяма степен театрални, те са чисти пърформанси. Аз при него видях вдъхновението от насилието. Моделите му излизат с разкъсани дрехи, кървави следи. Всичко това е повлияно от жертвите на Джак Изкормвача.

Като се хвърлих в този свят, започнах да си измислям много неща и да вкарвам от тях в постановката. До голяма степен и колекцията, и видеата в спектакъла, са вдъхновени от тях.

Можете да гледате "Горчивите сълзи на Петра фон Кант" за последна на сцената на Театър "София" на 27 май (Снимка: Tedd Georgiev/ Dir.bg)

Още

Ирм Херман - разомагьосаната муза на Фасбиндер

Ирм Херман - разомагьосаната муза на Фасбиндер

- Съвсем скоро беше и премиерата на "Лулу" на Крис Шарков в Театър "София". Ти си играла тази емблематична театрална роля, когато си още студентка на сцената на Военния театър. Ролята ти се смята за може би най-скандалната в българския театър. Какво си спомняш от тогава?
- Това беше постановка на моя преподавател Коко Азарян, той ме взе да играя професионално представление докато бях първи курс студентка, а това изобщо не беше практика. Аз обаче нищо не си спомням от това представление. Помня великите актьори, с които играх - това са Васил Михайлов, Йосиф Сърчаджиев, Васил Бинев, Жоро Новаков, Цветан Даскалов, Милен Миланов, Веско Ранков, Никола Гълъбов.

Беше такова приключение за мен. Това беше постановка, която много разбуни духовете, не само затова, че съм се съблякла. Тази роля ми остана в биографията като нещо знаково, това е първата ми роля на професионална сцена.

Най-интересното е, че аз до ден днешен сънувам, че трябва да вляза и да изиграя Лулу. Аз съм в ложата на някой театър и трябва да изляза до 20 минути да я изиграя. И казвам "Добре, но аз нищо не помня". Нямам никакъв текст в главата си. Това е големият ми кошмар.

Интересно ми е да отида да гледам Елеонора Иванова и нейната "Лулу".

Отговорите и въпросите водят до усмивки, което означава, че не всичко около Петра фон Кант е горчиво (Снимка: Tedd Georgiev/ Dir.bg)

Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА

Още

Любимката на Фасбиндер  - Хана Шигула: Райнер беше съдбоносен за мен!

Любимката на Фасбиндер - Хана Шигула: Райнер беше съдбоносен за мен!

Още

Фасбиндер си отиде едва на 37, но остави 44 шедьовъра на световното кино

Фасбиндер си отиде едва на 37, но остави 44 шедьовъра на световното кино

Още

"Петер фон Кант" на Франсоа Озон открива Берлинале 2022

"Петер фон Кант" на Франсоа Озон открива Берлинале 2022

Още

Вим Вендерс: Като режисьор съм повече занаятчия, отколкото артист

Вим Вендерс: Като режисьор съм повече занаятчия, отколкото артист

 

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Николай Гундеров за "Суперчовек": В забавлението може да има и мъдрост

"Суперчовек" е четвъртата премиера за сезона на Драматичен театър Търговище, част от афиша на театралните празници "Дни на големия театър в малкия град"

Ирина Стоянова: Благодарение на фестивал Алегра, музикалното училище ще бъде „лаборатория за музика“ на световно ниво

Заместник-директорката на Националното музикално училище "Любомир Пипков" споделя впечатленията си от младото музикално поколение и важността да се създават условия за развитието на младите музиканти

Майкъл Лийг от Snarky Puppy ексклузивно: Джаз, свобода и светът днес

Ще гледаме култовата група на 2 юли на сцената на A to JazZ

Мария Найденова – Абрашева: Фестивал и академия Алегра е наслада за духа

Осмото издание на международния културен форум обещава незабравими срещи с виртуози от световната музикална сцена и атрактивна програма

Мария Банова за уникалното "същество" театър в кутия

"Изкуството на театър в кутия няма аналог в българското куклено изкуство", казва кукленият режисьор и сценограф

Поезия, визия и музика – трите елемента на видеотриптиха "Друга светлина"

На 17 юни от 18:15 ч. можете да видите "Друга светлина" в Дом на киното. Проектът работи с асоциативните движения между текст, звук и изображение в думите, ритъма, гласа, тембъра, субстанцията, цвета и композицията