Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Студена като лед и чиста като сняг: Лилия Маравиля

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Студена като лед и чиста като сняг: Лилия Маравиля

Снежното чудо, което не иска бързо да се стопи

Обеци и пръстен: FREYWILLE Снимка: Десислава Генкова-Елриша

Ирина по Камбарев, г-жа Министершата, Дойката от "Ромео и Жулиета", Маргото от "Под прикритие", "най-голата актриса в българския театър" - тя е всички тези жени и още много други, а ролите й са по-разпознаваеми дори от истинското ѝ име: Лилия Маравиля.

Често са я питали, дали е псевдоним, а отговорът е, че всъщност е съдба. От съпруга си - италианецът Лука, приема фамилията, която на родния му език означава "чудо".

Вървим из преспите и усещаме погледите на няколко деца. Първонaчално се стъписват и не могат да повярват на очите си. Едно от тях се обръща към баща си. "Тате, тате, виж истинска Ледена кралица. Какъв празник е днес?"

Не се учудваме, че малчуганите питат татко си, а не мама. Нали все пак той трябва да е ценител на женската красота?

А какво по-впечатляващо от заскрежената, руса и синеока Лилия Маравиля, загърната в топлото бяло палто и седнала на ръба на ледения си трон?

"Беше много студено и си повтарях: "След като ти, Лилия, си в ролята на тази кралица, не трябва да изпитваш студ, защото този студ го всяваш ти! Ти организираш тази зимна картина, този лед, който заскрежава!" Така че се опитвах да си мисля, че това, което изпитвам, няма нищо общо с моето физическо състояние. Единственото, което ме притеснява обикновено, е, че като изключително отговорен човек, искам просто да сме постигнали хубави резултати. Доверявам се на професионалистите за начина, по който да изглеждам. Другото вече е моя работа", разказва ми Лилия, докато се опитваме да я сгреем, но и да не я разтопим преждевременно. Поне не докато свърши този разговор.

Обеци и пръстен: FREYWILLE, Коса: Натали Иванова; Грим: Росина Георгиева; Ледена Скулптура на Лазар Пенчев Снимка: Десислава Генкова-Елриша

В най-променливия женски месец #URBN ви представя Ледената кралица от полите на Витоша. Срещнахме я малко преди това - през февруари, насред замразеното езеро. Някъде там, където избягали от града влюбени двойки са заровили въздишките си до следващата пролет.

"Образа на Ледената кралица го имам от приказките, които четях, когато бях малка. Имах книга с фантастични илюстрации и там тя беше толкова красива, а аз си мечтаех да приличам на нея", казва ми Лилия.

Решаваме да осъществим тази нейна момичешка мечта. Идеята за студената красота и безпощадната сила е някак близка до една от най-забележителните жени на театралната сцена в последното десетилетие. В личен, доста женски разговор с нея, обсъждаме приятелства и предателства, лутаме се между притчи за доброто и лошото, разхождаме се из приказката на Андерсен в градска среда, в един по-съвременен вариант, за да научим редица знайни и незнайни истории за Лилия - нашето Леденото чудо.

В двореца на Лилия блестят няколко театрални награди, сред които и два "Икар"-а за водеща и поддържаща женска роля. Благоверният Лука ги е поставил на пиадестал, като лично се грижи прашинка да не попада по лъснатата им до ослепителен блясък повърхност.

"Замислям се, че има нещо много фантастично, и в същото време близко до мен, в тази Ледена кралица. Колкото и да е странно, хората, които ме познават, всъщност знаят, че съм топъл и слънчев човек, но отстрани често съм чувала, че се държа студено. Може би това идва от моето притеснение, не обичам да бъда агресивна и не допускам хората много близо до себе си до момента, в който не се наложи. И когато това стане, ми казват: "ама си много готина". Замислих се, че може би е, защото съм късогледа и отдалече не разпознавам. После виждам човека в последния момент, когато вече ми е неудобно да ги спра и така се подминаваме".

Като ученичка на проф. Крикор Азарян, Лилия получава магически ключ за професията още с идването си в София от Варна, където е родена.

"Тези като мен, които сме завършили школата на Коко Азарян, знаем, че най-важна е наблюдателността. Нашият учител ни казваше, че трябва да го правим непрекъснато. Че актьорът има една торбичка, която винаги носи със себе си. В нея къта откраднатите впечатления"

Защото не знаеш кога ще се наложи да изиграеш образ, за който нямаш никакво познание. А когато наблюдаваш и трупаш впечатления - отсяваш конкретни типажи.

"Това по някакъв начин дори го усещам и като мой дефект - забелязвам как в заведения, ако до нашата маса има друга маса с хора, които са ми интересни - пускам пеленгаторите. Да чуя историята, за да може да вкарам сюжета в образа. Най-хубавото е, че никога не скучая. Живея си в един мой свят, който не си го давам на никого", споделя Лилия.

Грим: Росина Георгиева, Коса: Натали Иванова Снимка: Десислава Генкова-Елриша

Самата тя е сложен обект за психологически анализ. Виждате я предимно усмихната, в добро настроение. В тежки за нея периоди обаче просто изчезва.

"Струва ми се, че човек трябва да съхранява личните си емоции за себе си и понеже за мен е важно да ги изживявам - го правя насаме. Колкото и слънчева да изглеждам, всъщност съм много депресивна личност. Има много моменти, в които се затварям вкъщи и се самобичувам, започвам да търся проблема за това, което чувствам като неудовлетвореност или неосъщественост. Но понеже ненавиждам хората, които винаги намират причина извън себе си, винаги някой друг им е виновен, обвинявам себе си. И я търся в мен, защото мисля, че когато ние отговорно се отнасяме към себе си и заобикалящия ни свят, няма да живеем в свят, в който не знаеш кой кой е и няма да се страхуваш, че някой може да ти забие нож в гърба образно - говоря за разочарования и предателства", казва Лилия.

"Дори да си студена като лед и чиста като сняг — пак не ще избегнеш клеветата", е написал Уилям Шекспир и в осъзнаването на този екзистенциален факт се крие зрънце от гениалността му. Всеки от нас ежедневно минава предателства, които Лилия не забравя, но се учи да прощава.

"Беше много трудно да се науча. В изграждането на характера на човек това е основна стъпка. Това, че прощаваме, но не забравяме, всъщност не е много хубаво, но не е и много лошо. С придобития ми житейски опит, съм разбрала, че всеки греши. Това е хубавото на живота - да си взимаш поуки. Да разтръскаш главата, да я вдигнеш и да продължиш напред, с достойнство. А за да продължиш достойна, трябва да осъзнаеш какъв път си изминала, къде се обърка всичко и да не го правиш повече. Щом ти си сгрешил, значи много други хора грешат, но не бива да им даваш възможност да грешат спрямо теб отново по този начин. Ти да си достатъчно отговорен в твоите отношения към хората и начина, по който се държиш с тях, за да не ги предизвикваш", споделя Лилия.

Звучи много сложно, защото според нея ние хората не обичаме да бъдем много отговорни. А Лилия, като възпитание, е същински войник. Тя си го знае, а ние го виждаме по време на целия снежен ден, в който успява да издържи на ниските температури, запазвайки онова отношение, което ни кара да въздъхнем и да си кажем: "желязна е".

"Знам какво трябва да направя, къде искам да стигна, знам, че трябва да извървя този път и единствената ми цел е върха. Това не значи, че не избирам средства, с които да го направя. Спокойна съм, толерантна съм и много бавно, стъпка по стъпка, вървя по пътя си. Не съм нетърпелива. Знам, че и за да стигна до нещо, трябва да положа усилия за това. Нищо не ми се дава даром. Никога не съм имала чак такъв късмет. В никакъв случай не искам да кажа, че се оплаквам от късмет, защото сигурно всички тези стечения на обстоятелствата са били знак и късмет, който ми се е дал", казва Лилия.

Обeци и пръстен FreyWille, ботуши H&M Снимка: Десислава Генкова-Елриша

Приказката на Ледената кралица Лилия всъщност е за нравствеността и нейните ценности. За това как едно момиче, бягащо стремглаво към изкуството, криещо се в тежките завеси на кулисите и пред огледалото в гримьорните, преоткрива себе си в много жени. То преглъща свободата и я изговаря открито пред публиката. Във времена, когато това е коствало не просто отдаденост, коствало ѝ е позиция, работа, приятелства и чувства.

"Още с първите години в театъра, след като пристигнах от Варна, ясно осъзнах, че за късмета трябва да се работи. Не виждам сериозни грешки, обръщайки се назад към младостта си. Не съм от тези амбициозни хора, които не избират средства и са нетърпеливи да станат известни. Ако като прохождаща актриса бях по-агресивна, по-нахална, ако бях тип старлетка, щях сигурно много бързо да изгоря, да се стопя. Такива звезди много бързо прегарят. Никога не съм искала да бъда еднодневка и знам, че никога няма да бъда. И затова съм много щастлива".

Щастието идва тогава, когато човек е подготвен да му се случи нещо значимо. Налице са примери в публичното пространство, които стават изведнъж модерни, но не издържат дълго на пиадестала. Защото хората изгубват интерес към тях. Защото нямат какво повече от това да покажат. Но Лилия никога не може да бъде едно от тези лица. Защото всяка нейна роля е ново лице, изненадващо, различно и непознато дори за нея.

"За т.нар. модерни звезди забвението е трагедия. Защото след бързата слава какво? Трябва тепърва да тръгнеш да вървиш по някакъв нов път, да се върнеш в началото на стария или да стигнеш до презумпцията, че трябва все пак да се опитваш да се развиваш, да полагаш някакъв труд - защото не всичко е само екранът, пред който смяташ, че хората трябва да се покланят. Може би много ме е спасявало това, че никога не съм искала да чувам след себе си: "вижте я тази, тази". Искала съм винаги хората да ме приемат чрез работата ми. И да ме запомнят с нещо, което съм направила. То е роля. И те ме знаят така. Казваш Лилия Маравиля и изплува образ, който съм играла: Маргото от "Под прикритие", Мика от "Връзки"...

Обeци и пръстен FreyWille, ботуши H&M Снимка: Десислава Генкова-Елриша

Най-трудната раздяла

Лилия Лазарова, както е моминското й име, не е от децата, които си казват от малки: ще стана артистка. Една учителка я води на конкурс, който малкото, мило, русо, сладко дете печели. Има само един проблем - Лили е ужасно притеснителна.

"Очупих се в школата. Постепенно започнах да се освобождавам и да разбера всъщност, че публиката е уверена и знае какво иска да види на сцената. В школата бях с Мариус Куркински, Мария Сапунджиева и много други големи актьори и някак много естествено дойде това, че май не исках да се занимавам с нещо друго. Не исках да работя, за да работя, а да се занимавам с нещо, което ми харесва, което да не ме тормози и обременява. Защото съм живяла във времена, за които сега някои хора, които аз не разбирам, страдат. За младостта си, може би, страдат. Това беше време, което мен лично много ме потискаше. Ходенето задължително с униформи, всички еднакво облечени, носим едни и същи обувки, защото няма разнообразие, не може да изглеждаш различно, колкото и да искаш. Това уравняване ме съсипваше. Влязох във Френската гимназия, за да науча език и да мога да чета. Самата литература бе ограничена - за да си вземеш хубава класика, трябваше да си купиш и две от съвременни руски автори. От малка знаех, че няма да остана в нещо, което ме ограничава. И школата бе единствения свят, в който бягах, в онази реалност ми беше страшно добре"

С морето, казва, че е най-трудната раздяла. С лека носталгия към Варна и вълнение, че е приета в класа на проф. Коко Азарян с асистент Тодор Колев, Лили се чувства сякаш ще отпътува за чужбина.

Триглавият змей и трите сестри

Ролята на Ирина, режисирана от Стоян Камбарев пиесата "Три сестри", е една една от любимите ѝ изиграни. Чувала е много комплименти за нея. Както и обратното, но казано зад гърба ѝ. Стоян Камбарев не успява да види премиерата. Отива си малко преди нея.

"Оттам нататък може да си представите за цялата трупа колко сантиментално беше това представление. В него бяхме толкова отговорни, че никой не си позволи да бъде и сантиметър встрани от режисурата на Стоян, като концепция, като начин, по който трябва да изглежда представлението. И всъщност ние го играхме няколко години, за съжаление един от актьорите също си отиде, а да вкараш нов човек в ролята на толкова важен герой, вече беше много трудно".

В тази приказка от живота на Лилия участват актрисите Бойка Велкова, в ролята на Олга и Снежина Петрова, в ролята на Маша. Фантастична конфигурация от прекрасни актриси, допълващи се една друга на сцената.

"Дори като мизансцен Стоян ни беше поставил на една пейка, на която се събирахме трите една до друга и той казваше: "Вие сте като един триглав змей - едно тяло, но три глави". И това беше нещо, което носеше представлението. Трите сестри бяха едно цяло. Моята Ирина първоначално намирах за много сладка и симпатична, но някак разглезена. Не можех да я открия някак, намирах я за най-малко интересна от трите. На една репетиция имахме мизансцен с Наум Шопов и както си седяхме, той се обърна към мен и ми каза: "А даваш ли си сметка, че Ирина е главната героиня в това представление?" И аз оглупях изведнъж! Осъзнах какви ешалони е заложил Чехов, как тя преминава през действието, че всъщност харесва странния капитан от щаба Сальони, въпреки че го гони и му се дразни. "Тогава защо нищо не правят, а само се карат", попитах режисьора Стоян Камбарев. "Защото той е прекалено алтернативен за нея". И това ме отключи!

За Лилия истината в един процес е често да си задаваш въпроса "защо". Ако можеш да отговориш, значи знаеш всичко за стъпките на героинята си. Тя трябва да тръгне отнякъде и да стигне донякъде. Всичко това Лилия е научила и от Тодор Колев, който я е накарал да проумее, че актьорството е занаят.

"Когато ми предложиха да се върна на работа в театър София, след като бях уволнена по неясни причини от "Сълза и смях", Коко Азарян ми каза: "Виж какво моето момиче, много е важно да отидеш да работиш в театър. Защото само на сцената човек се учи. И ти ще научиш всичко за тази професия, упражнявайки я. Стоейки само пред огледалото, няма как да стане. Или да си мислиш "ще чета и ще се образовам". Може да играеш с лоши актьори, лоши режисьори, но ти ще си на сцената, ще използваш твоите изразни средства и твоето тяло, за да научиш много неща"

Пътят за Лилия вече не е труден - тя знае къде е осветлението, как да застане, как да шепне така, че да я чуят на последния ред, как партньорът й да е открит към публиката и как да помогне. Колегите й обичат да играят с нея, защото преживява всичко, слуша ги и реагира при грешка. Защото понякога да поръчаш една текила на сцената вместо грапа, може да бъде решаващо, заради разликата във формата на чашите. Защото понякога публиката може да не реагира бурно в началото, но след това да стане на крака в края на представлението. А понякога може и да те разсея и да се отдадеш на пагубен флирт със зрителя, който да те отклони от режисьорската идея.

"Старата школа знае какво иска режисьорът, как трябва да изглежда това представление според него, за да стигне до публиката това послание и искам да следвам тези указания, за да не се втурвам в глупости и да не развалям представления"

Грим: Росина Георгиева, Коса: Натали Иванова, бижута: FREYWILLE Снимка: Десислава Генкова-Елриша

Дойката и Уи-Уи

В професията си признава, че е "ощавила" доста хора. Краде манталитети, жестове, мимики, тикове, звуци. Когато проф. Здравко Митков я избира за ролята на Дойката в "Ромео и Жулиета, всъщност изпълнява неин сън от предишната вечер. Мечтае да извика като Кръстьо Лафазанов: "Жулието, майка ти та вика" сякаш цяла вечност.

"През какво ли не минах и се започна - Дойката как трябва да говори, трябва да е малко по-простовата, защото щях да бъда както съм си на външен вид - без подплънки и тунинг. По това време една жена ми помагаше вкъщи с гледането на дъщеря ми Паола. Тя беше като член от семейството. Малко говореше дрезгаво и рязко и това ме дразнеше, защото толкова бе всеотдайна и същевременно леко грубичка в маниера на говорене. И аз викам - ще взема това от нея. И започнах да я наблюдавам много. Исках да взема добрината и простотата в хубавия смисъл, защото в простотата е класата. А същевременно моят мъж - кукуриго, който е много смешен, беше в нов период. Както стои, изведнъж подскача и ми вика "Уи-Уи" вместо Лили. И оттам ми дойде да се опитам да вкарам таков "Уъ" вместо "Л". Прегледах си репликите и видях, че всъщност на всяко "Л" ще е прекалено. И започнах да го правя там, където след "Л" идва "Е". Това не го споделям с режисьора Здравко Митков и започвам да го репетирам в нас, за да мога да го прокарам на някоя репетиция. Викам си "дори да ме утрепят, ще имам време да го чистя после".

Когато Здравко Митков чува това решение, избухва в смях и казва "това беше много добре!".

На Лилия й остава само да "облече" образа. Дойката в очите й обича Жулиета като майка и е двигател на действието. Появява се почти на всяка сцена. Тогава Лилия забелязва един служител на театъра, който по навик прави много специфичен жест за категоричност, когато е напълно уверен, че е прав и силно разпален. Добавя и него.

Грим: Росина Георгиева, Коса: Натали Иванова Леден скулптура: Лазар Пенчев Снимка: Десислава Генкова-Елриша

"Мразя бавно да се играе, на сцената не може да има чудене - така се губи публика, не може да подценяваш зрителя, обяснявайки, че това го е чул е заради онова. Публиката мисли заедно с теб, дори даже малко преди момента, в който си казал репликата. Затова моята Дойка беше торпедо. Говореше бързо и стегнато. Тогава получих един от най-големите си комплименти: "Лилия знам, че ти като почнеш, няма изпускане това представление. Ти си моят мотор". И когато Дойката намира мъртва Жулиета, изпада в скръб, все едно погребва детето си. И както е така колоритна и смешна, в един момент Дойката рязко минава в трагичното. Това са моите кражби. Крала съм от наша гримьорка, която бях забелязала, че докато аз говоря, тя довършва заедно с мен изречението (бел. ред. кара ме да кажа нещо и ми показва как го прави, ужасно е смешно!). Това ще го използвам, още тогава си казах. Още не съм го пробутала, но ще го. И споделих с един колега. Той успя да го пробута и малко се ядосах, ама той не го направи, както аз мога. Ха-ха!

Първият "Икар" за Министершата

"Това е другата роля след Дойката, която много обичам. До ден днешен играя представлението пред пълни салони. Партитура, която съм изградила, но всъщност там успявам да направя нещо, с което изненадвам публиката"

Госпожа Министершата е доста труден образ, изигран от Кралиците на българския театър Татяна Лолова и Стоянка Мутафова. А сега попадна в ръцете и на нашата Ледена кралица.

"Беше много голям риск на режисьора, но и добра хрумка. Като се замисля, в днешно време жените на министрите май са по-млади от мен. Но има и парвенюта, има и такива, които от простакеси искат отчаяно да станат дами. Това трудно се преборва, беше ми много интересно да го изследвам. Моята Министерша е по-съвременна, модерна, с голямо желание, да учи - маниери, английски, балет за добра стойка... Всичко, през което преминава една съвременна жена. Това са бързи курсове за възпитание. Обикновено крахът на тези жени настъпва, когато вече не са на власт. За властта се закрепваш за кратко време. Вложих много усилия и в "Госпожа Министершата" съм пробутала много неща. За мен самата номинация за "Икар" бе важна. Защото докато седиш и чакаш, колкото и да си казваш, че не ти пука, че не е най-важното - ти си направил нещо, за което ще те наградят. Има още двама души до теб. Номинирани, които изживяват същото. Два пъти съм била номинирана и не съм печелила, така че знам и двете страни. Нормално е да има разочарования. Щастието все пак идва, когато си готов."

Стайлинг: Сирма Маркова Снимка: Десислава Генкова-Елриша

Първия си "Икар" получава на 45 години. Помни момента, брои секундите преди да обявят победителя.

"Не знаех къде е сърцето ми и като чух името си, докато стигна до сцената, всичко, което бях структурирала в главата си, беше изчезнало. Бели петна. "Този мач вече съм го играла", казвам и зациклям. Имам чувството, че един час се пържих като тъпа блондинка. Сещам се и за другия "Икар", който получихме за представлението "Театър, любов моя". Там бяхме четирите - Касиел Ноа Ашер, Стефка Янорова, Краси Кузманова и аз. Ние сме от един клас, познаваме се много добре, но не бяхме работили заедно. Театърът наистина е нашата любов. Преди да обявят победителите, Иван Ласкин, който връчваше наградата, каза: "Ох , как искам моите момичета да вземат". Бяхме ние. Това наистина е награда за твоя труд, тя не носи повече роли, не носи повече пари. След "Икар" казват, следва затишие".

Грешната блондинка

Гледате Лилия - усмихната, бъбрива, жизнерадостна и същевременно замълчава внезапно, замисля се и осъзнаваш, че е от онези опасни блондинки, които не са за подценяване. След като е уволнена от "Сълза и Смях", тогавашният директор на Театър София - Николай Поляков, я кани при него, а Лилия е готова да откаже. С Ледена Кралица шега не бива.

"Така се получи, че доста време бях, така да се каже, "на улицата", след като бях омерзена в гилдията. И аз отказах първоначално да работя отново в театър, казах му, че не е за мен. Убеждаваха ме много. Тогава се срещнах с професора Коко Азарян, с когото правихме предаване, в което бях асистентка на Тодор Колев. И той ме убеди да приема"

А защо се случва уволнението от "Сълза и смях"?

"Просто дойде един директор, който не ме разпределяше никъде - може би поради политически съображения или лично нехаресване, не знам. Тези които ме уволниха, отказваха срещи, а след това идваха и ме поздравяваха. Нищо, че не сме се разбирали. Не е било писано, явно да играя там, споделя Лилия Маравиля.

Когато отива на първата си репетиция в новия театър, останалите актьори не я поздравяват. Всички я гледат с подозрение.

"Казах си: "Лилия, ще се бориш". В представлението "Пир по време на демокрация" на Стефан Цанев влязох в ролята на Демокрацията - Интелигенция Цанева. Има много комични моменти в моя образ, но помня, че когато започнах да чета по време на репетициите на маса, всички започнаха да ме гледат и да се смеят. Което за мен бе сигнал, че ще ме приемат с времето. И след две репетиции осъзнах, че се доказвам с работата си. Мислят ме често за хубавелка-парашутистка. Бях изключително изненадана, че толкова ме харесаха като Магрото от "Под прикритие" - отчаяна съпруга в момчешки сериал. Най-вече спечелих симпатиите на женската аудитория, което за мен е голям комплимент! 

Обеци: FREYWILLE Снимка: Десислава Генкова-Елриша

Голата маха

Първата й роля. Гола. Играе няма майка във филма "Индиански игри". Героинята й отказва да говори в знак на протест. Кастинги, втори и трети проби. Режисьорът Иван Андонов иска да провери дали той се е излъгал, дали Лилия го е излъгала, че е идеална за ролята. Вика я отново на проба. Тя се дърпа - страда, зарязана от гадже, заминало за Канада.

"Иван Андонов ми казва: "Лили, ще играеш гола. Събличаме героинята ти, а не теб". И аз се оказвам по бански, вързана за едно дърво и към мен летят стрели. "Всичко зависи от теб, ти си вързана", предупреди партньора си, че трябва да бяга", казват ми. Христо Шопов се скрил зад камерата и ми дава знак да се "раздам" - и аз като дадох, не помня какво дадох, но ролята беше моя.

По това време художествени съвети решават дали филмът "Индиански игри" може да продължи живота си. Лилия среща преподавателя си проф. Коко Азарян пред ВИТИЗ, а той участва точно в тия съвети. И й казва...:

"Лили, бях на една прожекция, беше гола". И тука щях да потъна пред НАТФИЗ в плочките, много ме беше срам. А той беше видял, че съм минала тази бариера. И ме взе в едно представление, където героинята ми притичва гола и я убива Джак Изкормвача. Знаех си вече - това не съм аз, това е Тя. След това ме коментираха като "най-голата българска актриса в театъра". И всички се изсипваха на представленията да видят Голата актриса. Водеха войничетата по това време, а те заспиваха в салоните. На моето представление не спяха, но излизаха ужасно разочаровани, че Голата актриса само притичва. После получавах много писма, хаха. 

Затова съм толкова студена...

Тя няма много приятели, останали са само тези, на които може да разчита.

"И на 80 ще имам нужда от тях, защото има много моменти, в които се чувствам разклатена и нестабилна. Колкото и да съм наясно, здраво стъпила на земята, земен човек съм, мисля трезво, но чисто емоционално като всяка жена и аз съм лабилна. Има моменти, в които някоя страшна глупост много ме наранява. Много ранима съм, затова изглеждам студена, защото не позволявам да усетя, че съм уязвима, а съм изключително чувствителна. Една обидна дума, казана от някого, който не е искал дори да те засегне, е нараняваща в моята глава и аз се отдръпвам. Понякога ми избиват и сълзите от обида, и само си повтарям - "дръж, дръж, излез, излез, недей да показваш". Защото не винаги е печеливше"

Обеци и пръстен: FREYWILLE Грим: Росина Георгиева, Коса: Натали Иванова Снимка: Десислава Генкова-Елриша

И макар да учи дъщеря си Паола да показва чувствата си и да говори за тях, всъщност учи и себе си. Когато си наранен и обиден - просто споделяш. Така даваш шанс на човека бързо да каже извинявай, а не ти да носиш някаква горчивина и нещо, което ще те съсипва след това поетапно. Сваляш картите с... "Това ме обижда" .

Ледената Лилия слуша джаз от сутрин до вечер, има много приятели музиканти, които я възпитават да има вкус, а когато е сама избира фънк, соул от 70-те и Били Айлиш.

Обикновено толкова силно слуша музика в "каляската си", че като се прибира в гаража, Лука оповестява: "Дискотеката пристига". Макар да говори все още смешно български, Лилия не го поправя. Защото няма по-забавно от това да чуеш как един мъж си говори в среден род: "много съм болно". Как иска да "поръчка една пица" и как пуска "космокачката" заради кучето.

В нейното кралство дъщеря й Паола смята, че Ледената кралица Лилия е просто "жестока" в онзи най-положителен смисъл на думата, защото оставя всеки в двореца да говори на различна тема, но законът е да се изслушват взаимно.

Защото след "Икар" може да следва затишие, ама то е пред (снежна) буря.

И пристига скоро с филм: "Голата истина за група "Жигули", където Ледената кралица Лилия Маравиля ще запее, наистина. 

пола от магазин Collective, ботуши и блуза H&M, Обeци FREYWILLE Снимка: Десислава Генкова-Елриша

 

#URBN TEAM:

Интервю и концепция: Криси Димитрова

Грим: Росина Георгиева

Коса: Натали Иванова

Стайлинг: Сирма Маркова

Фотограф: Десислава Генкова - Елриша

Гардероб: COLLECTIVE и Личен архив 

Аксесоари: FREYWILLE

#URBN благодари за вдъхновението на скулптора Лазар Пенчев, който изработи от лед истински трон за нашата Снежна кралица. 

Още

Рая Лъвското сърце

Рая Лъвското сърце

Още

Пиано, барабани и едно падане зад сцената

Пиано, барабани и едно падане зад сцената

Още

Силвия Петкова: Градско диване с високо вдигнат гард

Силвия Петкова: Градско диване с високо вдигнат гард

Още

Неда Спасова - между "Не" и "Да" или една история от Корона Експрес

Неда Спасова - между "Не" и "Да" или една история от Корона Експрес

Още

"Вездесъщият" Велислав Павлов в интервю с душата

"Вездесъщият" Велислав Павлов в интервю с душата

Още

Актрисата Силвия Станоева: Преследвана от ангели и алтер его

Актрисата Силвия Станоева: Преследвана от ангели и алтер его

Още

Йоана Буковска-Давидова: Пристрастена към героини, които я плашат

Йоана Буковска-Давидова: Пристрастена към героини, които я плашат

Още

Васко Василев: Прекалено динамичният ми начин на живот е форма на лична социална мрежа

Васко Василев: Прекалено динамичният ми начин на живот е форма на лична социална мрежа

 

Коментирай 0

1/1

Обеци и пръстен: FREYWILLE Снимка: Десислава Генкова-Елриша

Стайлинг: Сирма Маркова Снимка: Десислава Генкова-Елриша

Обеци и пръстен: FREYWILLE, Коса: Натали Иванова; Грим: Росина Георгиева; Ледена Скулптура на Лазар Пенчев Снимка: Десислава Генкова-Елриша

Грим: Росина Георгиева, Коса: Натали Иванова Снимка: Десислава Генкова-Елриша

Грим: Росина Георгиева, Коса: Натали Иванова Леден скулптура: Лазар Пенчев Снимка: Десислава Генкова-Елриша

пола от магазин Collective, ботуши и блуза H&M, Обeци FREYWILLE Снимка: Десислава Генкова-Елриша

Обeци и пръстен FreyWille, ботуши H&M Снимка: Десислава Генкова-Елриша

Обeци и пръстен FreyWille, ботуши H&M Снимка: Десислава Генкова-Елриша

Грим: Росина Георгиева, Коса: Натали Иванова, бижута: FREYWILLE Снимка: Десислава Генкова-Елриша

Обеци: FREYWILLE Снимка: Десислава Генкова-Елриша

Обеци и пръстен: FREYWILLE Грим: Росина Георгиева, Коса: Натали Иванова Снимка: Десислава Генкова-Елриша

Календар

Препоръчваме ви

Доц. д-р Християн Атанасов: През Възраждането българинът разчита на собствените си сили и инциативност

Стартира "Информационен портал за архивно-документално наследство на Българското възраждане"

Поетът Румен Леонидов: Христо Фотев сияеше като димяща цигара в здрача

Литературният конкурс на името му от година на година оскърбява и унижава духа на Христо

София Щерева: Трябва да има повече българска музика в ефира, особено в момента

"Не си правим илюзии, че ПРОФОН ще остане незасегнат, но ясно си даваме сметка, че носим огромна отговорност, защото приходите, които събираме и разпределяме, могат да се окажат ключови за оцеляването на много изпълнители и музикални компании", казва изпълнителният директор на дружеството за защита на правата им

Харита и хората: дисекция на едно вдъхновение

Откровен разговор за изкуство, комплекси и умението да сме зависими от другите

Режисьорът Стайко Мурджев: Добрият театър се ражда, защото не може да не бъде роден

"Генералната битка в театъра в момента е в намиране на пътя, намирането на балансираната среда", смята режисьорът, номиран тази година за наградите "Икар" в цели 9 категории

Режисьорът Йордан Славейков: Ако не творя, ставам зъл!

Любимият ни професор Азарян трудно помнеше имена. Наричаше всички нас, включително и момичетата, мои момчета, разкрива ученикът му