Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Лилия Маравиля: Христо Шопов ме спаси от провал

ТРИ ИСТОРИИ НА...

Лилия Маравиля: Христо Шопов ме спаси от провал

"Догодина по същото време" с празник през февруари

Лилия Маравиля (Снимка: BulFoto)

Актрисата Лилия Маравиля е родена във Варна. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ "Кр. Сарафов" през 1993 г. в класа на проф. Крикор Азарян, а след това и майсторски клас при руския режисьор В. Фокин на тема "Майерхолд - уроците на майстора". Участва в постановки на Младежкия театър, Театър "Сълза и смях", Театър "Българска армия", Сатиричния театър....

От 1996 г. е актриса в трупата на Театър "София". На сцената на Театър 199 играе в постановката "Театър, любов моя!" от Валери Петров заедно с "мацките на Коко", както още са известни с ученичките на Азарян - актрисите Касиел Ноа Ашер, Стефка Янорова и Красимира Кузманова.

С Христо Шопов си партнира в култовата постановка "Догодина по същото време" и сега през февруари спектакълът навършва 1 година. Автор на пиесата е Бърнард Слейд. Превод и режисура: Георги Михалков, продуценти: Владислав Карамфилов  и Лилия Грънчарова, сценография и костюми: Антония Попова, авторска музика: Иван Драголов.

Публиката познава Маравиля и Шопов и от суперуспешната лента "Love.net".

Лили стана популярна с ролите си в сериалите "Под прикритие" и "Връзки", с ролята на Мила в "Love.net". Участва още в сериала "Стъклен дом", във филмите "Гори, гори, огънче", "Индиански игри" и т. н.

Омъжена е за италианския банков консултант Лука Маравиля от 2001 г. Имат една дъщеря - Паола.

Представяме ви нейните 3 истории специално за Impressio.

 I

Първата ми любов щеше да съсипе кариерата ми в киното

Когато бях студентка в първи курс ме поканиха на кастинг за "Индиански игри" на Иван Андонов. Всъщност тогава не се казваше така, а пробни снимки. Отидох на първи проби, след което ми се обадиха от Киноцентъра и казаха, че много добре съм се справила и ме извикаха на втори проби. Отидох и на тях. Асистент режисьорката ми каза, че трябва да отида и на трети проби!

Тогава аз й отговорих, че ... не съм много сигурна дали ще отида.

Бях в лична трагедия! Имах едно гадже, което избяга в Канада. Също учеше във ВИТИЗ. Каза ми го в последния момент. Страдах, защото се почувствах много предадена...

Нямах право да споделям с никого. А той не ми е казал, съвесем нормално, защото такива тайни неща се правеха по този начин, за да не те издаде някой. Съобщи ми точно преди да се качи на самолета и аз изпаднах в страшна криза. Нашата връзка не беше дълга, но аз много бях влюбена в него, много го обичах, беше толкова прекрасен, някакво страшно слънце! Много бях влюбена и изведнъж ... изоставена!

Тогава живеех при брат ми. Прибрах се и много плаках, много страдах. Той също много го харесваше и ми каза: "Само едно нещо искам да ти кажа - ако имах гадже като теб, никога нямаше да го зарежа заради една Канада!"

Лилия Маравиля и Христо Шопов в спектакъла "Догодина по същото време"

Та затова, когато ми се обадиха за трети проби, реагирах така. Бях в такава страшна депресия - какво кино, нищо не ме интересуваше, аз вече се готвех да умирам от мъка... Асистентката много ми се накара по телефона. Явно се е ядосала, защото аз, някаква пикла, не стига, че я викат на трети проби, ами: "Аз не съм много сигурна!" Каза ми: "Момиче, ти знаеш ли колко актриси се явиха, около 1500! Хвърчали са с таксита от всички провинциални театри! Сега останахте само 10, ти знаеш ли какво е това, бе?!" А аз наистина не знаех какво е, извинявай, бях едва в първи курс... Разбира се, че любовта ще ми е по-важна, нито кариера гоня, нито нищо... Но брат ми ме посъветва: "Това може да те разсее, да не мислиш!"

Като отидох, Иван Андонов седна и много откровено поговори с мен: "Лили, аз искам да ти кажа нещо. Много ми харесаха пробите, ти много ми харесваш, но аз не съм сигурен напълно дали ти не ме лъжеш нещо, дали аз не се лъжа нещо, затова съм длъжен да направя още едни проби. И всичко се реша след тях."

Пробите щяха да бъдат с партньор. Това щеше да е Христо Шопов, а той беше най-голямата звезда по това време. Но Христо е брат на Лиза Шопова, с която бяхме в един клас във ВИТИЗ и моя приятелка, Козирог като мен, бяхме неразделни. Лизка знаеше за моята любовна мъка и също ме насърчи: "Как няма да отидеш? Спокойно, говорих с брат ми, той ще ти помага!" Защото аз ядски много се притеснявах, хвана ме шубето като ми каза асистентката: "Ти знаеш ли колко актриси останахте?!"

Викам си: "Брей, аз сред актрисите, та аз още никоя не съм, нищо не съм се научила още!"

Отидох на пробите и си спомням, че имаше един епизод, в който съм вързана на един стълб, играех Нямата майка, и трябваше да крещя нещо. Казаха ми: "Ето, покрай теб хвърчат стрели, ти си уплашена, но искаш да спасиш този човек, да го накараш да бяга..." Ицо Шопов стоеше зад камерата и ми продаваше репликите. А между репликите ми правеше енергично знаци: "Давай, още, още, още!" И аз давах - още, още, още - нищо не помня какво съм правила, само изпълнявах! Но после Иван Андонов ми каза: "Лили, прекрасна беше, ти си моята главна героиня!" Бях много щастлива, че такъв режисьор като Иван Андонов ме беше харесал.

Лилия Маравиля и Христо Шопов в спектакъла "Догодина по същото време" (Снимка: BulFoto)

А Христо Шопов много ми помагаше и по време на снимките на филма, огромен респект имах към него, но и огромно доверие - той беше братът на моята приятелка, а аз имам по-голям брат и знам какво е. Ицо все гледаше да ме предразполага, казваше: "Всичко е о`кей! Много си добре, браво, това го направи чудесно!" Научи ме на много неща в актьорския занаят, защото това е занаят и едно е в театъра, друго - в киното, съвсем различно - в телевизионните сериали...

Доста по-късно - в "Love.net" съдбата отново ме срещна с Христо Шопов. Мъжките роли бяха написани за него и за Захари Бахаров. Трябваше да се намерат техните партньорки. Накрая останахме, както е известно, Диляна Попова, която беше партньорка на Захари, Койна Русева, която играеше другата женска роля и аз, която бях избрана за партньорка на Христо.

На кастинга в началото ми дадоха един откъс, който трябваше да науча. Влязох, режисьорът Илиян Джевелеков беше зад камерата, негова асистентка ми подавеше репликите. Това е много рисковано, защото един непрофесионалист може да те обърка. Режисьорът каза: "Много добре!" Отговорих му, че мога да му дам и друго предложение, защото един текст може да се каже по хиляда начини. Накрая ме извикаха на трети проби, на които да си партнирам с актьора, който играе моя съпруг. Попитах: "Кой е той?" Отговориха ми: "Христо Шопов." Страшно се зарадвах. Ние много отдавна не се бяхме виждали, да не кажа - от времето на "Индиански игри". Но ... все едно не се бяхме разделяли. 

Лилия Маравиля, Михаил Билалов и Валери Йорданов в сериала "Връзки"

Не след дълго, бях си тръгнала за Варна, ми се обади режисьорът и ми каза: "Ще си стиснем ръцете, ще работим заедно!" Бях много щастлива, първо, защото ще си партнирам с Христо и освен това - за мен си беше извоювана победа, спечелена война. 

 II

С италианския ми съпруг Лука се запознахме в "Суингинг хол"

Лука ме видял в "Арт клуба" на "Иван Асен Втори". В София по това време, 1997 година, нямаше много заведения. Артистичният свят се събираше там - имаше едно пиано, на което винаги някой свиреше. Беше много приятно. Била съм там с моята приятелка Краси Кузманова, актриса, от моя клас във ВИТИЗ. С нея живеехме заедно на квартира и излизахме обикновено вечер. Били сме с цяла компания. Вече не помня. Бях завършила и работех в театър "Сълза и смях". 

Лили Маравиля като Госпожа Министершата в едонименната пиеса на театър "София"

След това в "Суингинг хол" Лука дойде и ми се представи. Каза ми: "Вие нали сте актриса?" Изумих се. Но той продължи: "Мисля, че ви гледах по телевизията едно интервю..." Наистина, преди 2-3 дни бяха взели интервю от мен. Впоследствие разбрах, че ме е поизлъгал, измислил си го е. Къде ще ме гледа италианец по българска телевизия? Той беше дошъл малко на гости при майка си и баща си през ваканцията, да няма да гледат българска телевизия? Те и след това си гледаха само италианска телевизия, докато живееха тук, имаха си сателит. Оказа се, че след като Лука ме е видял в "Арт"-та, понеже познавал Шошо, сина на Константин Коцев, го попитал коя съм. Като разбрал, че съм актриса, след това ми излязъл с този номер с интервюто. Но това мен ме поласка, въпреки, че бях подозрителна.

Лука е много възпитан джентълмен. Много бързо скъсява дистанцията, бързо се сприятелява, много социален тип е, няма никаква надменност в него - напротив. Хората го обожават. Всичките ми приятели са влюбени в него. Винаги той е душата на компанията, защото има строхотно чувство за хумор.

Тогава започнахме да си говорим нещо. Аз отговарях дежурно. Нищо повече. По това време с Краси живеехме много близко до "Суингинг хол". Ходехме често, слушахме джаз, с повечето ни приятели се срещахме там. Няколко пъти се засякохме там и с Лука. Или пък той ме питаше: "Утре ще бъдеш ли тук?" Отговарях: "Ако не отидем на друго място, сигурно ще бъдем тук." То нямаше и много алтернативи.

Актрисата със съпруга си Лука (Снимка: Личен архив)

Една вечер ме покани на вечеря. Разказа ми, че е учил в Бостън, но се е върнал в Рим да завърши и там университета. Предстоеше му да се дипломира. След това тръгнахме да спортуваме заедно. Много неангажираща и симпатична връзка. Започнахме много често да излизаме заедно, имахме вече общи приятели. И по едно време след година и половина започнахме да живеем заедно. Много естествено се случи, без някакви драматични влюбвания. Той много постепенно спечели доверието ми, а това е много важно за една двойка. Да разбереш, че можеш да разчиташ на тоя човек. И така и до ден днешен - знам, че винаги ми пази гърба, чувствам се сигурна с него.

Лука е много пъстра птица. Имаме моменти, когато аз говоря за това, което ми се е случило през деня, той пък, слушайки ме, ми отговаря без да влиза в моята тема, пък за неговия си ден. И така - паралелно ние водим два разговора, не съм много сигурна кой чува и какво чува...

Италианците говорят много изнесено и аз без да искам също се научих. Говорят много силно. И брат ми, който живя 20 години в Италия, като се върна, също говореше много силно. Когато се събирахме във Варна, майка ми, лека й пръст, непрекъсното им се караше с Лука: "Престанете, хората ще помислят, че се карате!" А те, италианците, просто така си общуват.

Аз и на дъщеря ми Паола по същия начин й викам и обяснявам. А тя все ми се сърди: "Викай, викай, целият квартал да те чуе!" Тя е спокойна, мен може целият квартал да ме е чул, но не съм сигурна дали тя ме е чула.

III

Сключихме граждански брак ден преди да родя

С Лука никога не сме мислили за брак. Живеехме заедно и всичко си беше нормално. Нашите и техните се познаваха, възприемаха ни като семейство. По едно време се замислих, че ставам вече на 30-31 и не е лошо вече да помисля за дете. Човек по принцип никога не е готов за деца. Все казва: "Още малко, още малко..."

Забременях. Пак много - много не исках да се женя. Струваше ми се, че това не е най-важното нещо. Но с напредването на бременността се притесних да нямам после някакви чисто документални проблеми, да трябва да се ходи по институции... Аз много мразя да ходя по учреждения и да уреждам документи, полудявам просто от бюрокрацията!

Лука ми каза: "Виж какво, искам да сключим религиозен брак!" Отговорих му: "Добре." И той отиде да уговори дата с католическия свещеник. Но той го попитал: "А къде са документите от гражданския ви брак?" Лука възразил: "Не, не, ние няма да правим граждански брак!" Свещенникът му обяснил, че това е невъзможно.

Лука въобще не е подозирал, че в България преди да имаш граждански брак, не можеш да направиш църковен. Защото в Италия можеш да направиш само църковен.

Така че, в последния момент се оказва, че ние трябва да направим граждански брак. А вече наближаваше да родя. Налагаше се да стане със секцио, защото бебето беше много лошо разположено и беше рисковано. Трябваше да изберем дата за секцио и аз се "метнах" в една нумерология, от която още повече се обърках, защото не исках да се самобичувам цял живот, ако нещо сгреша. Лука обаче говори с католическия свещеник и той му казал: "29 юни е много хубава дата, защото е денят на Свети Петър и Павел и двама светии ще пазят детето ви." Така Паола си дойде с името.

С "Икар" 2014 г. за Водеща женска роля за г-жа Министершата в "Г-жа Министершата", Театър София (Снимка: BulFoto)

Единствената възможна дата да подпишем граждански брак остана 28 юни. Тогава нямаше такива магазини като сега. Койна /Русева - б. а./ ми беше дала за случая една много красива ленена рокля. Да тръгна да си шия булчинска рокля за бременна в деветия месец, беше несериозно. Когато тя забременя третия път, аз пък й дадох мои рокли.

Много смешно се получи. Подписването беше в залата на "Лиляна Димитрова" - огромна, соцзала, с дървени ламперии... А ние бяхме - аз и Лука, майка му и двамата ни свидетели. Баща му замина в командировка в Щатите, майка, милата, имаше херпес зостер и лежеше в болница във Варна, а татко трябваше да се грижи за нея.

Служителката в гражданското говореше по характерния начин, напевно. А аз, с ей такъв корем, бях нахилена до уши, Лука - много сериозен, а майка му - плаче! Тя е много емоционална и така си плаче, даже без причина понякога. Просто казва: "Тъжно ми е!" Много е сладка! Приятелката ми, която ни беше сведетелка, също се разрева. Питам я: "Ама, защо ревеш?" А тя: "Много емоционален момент, това е сериозно нещо!"

А за мен, не че беше несериозно, но тази зала ми изглеждаше като филм на абсурдите. Само съжалявах: "Как няма една камера да заснеме всичко това?!" Защото, ако го направиш в някой филм, всеки ще каже: "Е, чак пък такова, не е възможно!" А животът понякога ти поднася толкова абсурдни ситуации...

След това отидохме, обядвахме в един испански ресторант и се прибрахме, защото трябваше да се подготвям на другия ден за родилното.

А църковният брак го направихме много по-късно, когато Паола беше на 2 години и половина, направихме едновременно и кръщенето й.

Валерия Калчева

Коментирай 0

1/1

Лилия Маравиля (Снимка: BulFoto)

Лилия Маравиля, Михаил Билалов и Валери Йорданов в сериала "Връзки"

Лили Маравиля като Госпожа Министершата в едонименната пиеса на театър "София"

С "Икар" 2014 г. за Водеща женска роля за г-жа Министершата в "Г-жа Министершата", Театър София (Снимка: BulFoto)

Лилия Маравиля и Христо Шопов в спектакъла "Догодина по същото време" (Снимка: BulFoto)

Лилия Маравиля и Христо Шопов в спектакъла "Догодина по същото време" (Снимка: BulFoto)

Лилия Маравиля и Христо Шопов в спектакъла "Догодина по същото време"

Актрисата със съпруга си Лука (Снимка: Личен архив)

С Христо Шопов във филма "LOVE.NET"

С дъщеря си Паола (Снимка: Личен архив)

Календар

Препоръчваме ви

Авторката на феминистката книга "Женският въпрос" умира от скръб по сина си

Лили Браун се омъжва два пъти, но развива идея за премахването на брака

Христо Юскеселиев - Мечтателят с камера остава вечно жив

Днес изпратихме една от легендите на българската фотожурналистика, който ни напусна на 16 юни на 86-годишна възраст

Композиторът Кирил Икономов стана на 65

Юбилеят ще бъде отбелязан със серия мащабни концерти наесен

Невероятната съдба на Марина Шаляпина - дъщерята на легендарния оперен бас

Нейният съпруг е основател на Венецианския кинофестивал и на легендарната филмова студия "Чинечита"

 Николай Райнов и неговото Омагьосано царство

Софийска градска художествена галерия отбелязва с официални събития и мащабна изложба 130 години от рождението на уникалния български творец

Дечко Узунов vs. Дечко Узунов

С изложбата "Дечко Узунов. Автопортретът" се отблязват 120 години от рождението на гениалния художник