"Не можем да откъснем и една страница от своя живот, но можем да хвърлим цялата книга в огъня". Това е фраза на човек, който буквално "играе" в живота, и то както се казва - "ва банк".

Фраза на писателката с мъжко име и мъжко поведение Жорж Санд.

Можете ли да си представите, колко скандално е изглеждало в очите на обществото през 19 век, една жена да хвърли така предизвикателно ръкавица на мъжкия свят?!

И не само като еманципирана жена, но и като писател по времето на класици като Юго, Балзак и Флобер?!

Жорж Санд (1804 - 1876), Снимка: Getty Images

Навършиха се 220 години от рождението на френската писателка Амандин Орор Люсил Дюпен с литературен псевдоним Жорж Санд.

Първия си роман "Rose et Blanch" публикува през 1831 година, когато е на 27. Оттам нататък ще напише многобройни романи, разкази, повести, пиеси и статии. Мъжките дрехи, с които се облича, се превръщат в "марка" за неповторимост, която Санд ще докаже и с творчеството си.

Всъщност, с целия си живот. До степен, че името й се превръща в нарицателно за феминизъм.

Жорж Санд, рисунка / Снимка: Getty Images

Тя е една от най-ярките първи феминистки в света, но не я бъркайте с някои представителки на днешните ЛГБТ движения. Санд живее с всичките си сетива на жена и записва в любовния тевтер на живота си имената на десетки известни мъже: Първият й брак е с Казимир Дюдеван, от когото ражда дъщеря си Соланж. Изживява кратък роман със студента Аясон де Грансан. Взима псевдонима си от фамилията на втория си /неофициален/ съпруг - Жул Сандо, с когото работят съвместно известно време.

Жулиет Бинош и Беноа Мажимел, като екранните Жож Санд и Алфред дьо Мюсе

Докато се грижи за следващата си тръпка - болния Алфред дьо Мюсе, се влюбва в лекуващия му лекар - италианеца Пиетро Паджело, а след това - в адвоката по бракоразводното й дело с Дюдеван - Луи Мишел.

В дългия списък има и една жена - актрисата от "Комеди Франсез" Мари Дорвал. И, разбира се, няма как да пропуснем 14-годишната й връзка с Фредерик Шопен.

Фредерик Шопен, 18442 г., рисунка на Ж. Санд / Снимка: Getty Images

Санд била не само харесвана, а обожавана от мъжете. Тя вдъхновява Шопен да напише толкова вълнуващи музикални произведения, че дори циникът Балзак признава: "Това е любов!"

Но знаете ли, че точно Шопен ще сложи край на връзката им, и защо? В романа си "Лукреция Флориани" от 1848-а Санд описва връзката им, както и самия композитор в образа на един от главните герои - нарцистичния княз Карол. Това обижда Шопен. Той възприема творбата като предателство от любимата му жена. Според биографите на композитора, именно това изиграло фатална роля не само за края на връзката му с Жорж Санд, но и за физическия край на Шопен - той се разболява и умира в Париж на другата година - през 1849-а.

Чувствала ли се е виновна Санд? - Според биографите й - и да, и не. Защото след смъртта на Шопен тя се чувствала дълбоко наранена от загубата.

Жорж Санд (1804 - 1876), Снимка: Getty Images

Сигурно се питате, откъде идва този специфичен характер на Санд. Да проследим живота й от рождението й нататък: Тя е правнучка на знаменития маршал Морис Саксонски. Той имал дъщеря, родена от извънбрачната му връзка с млада актриса. Въпросната пра-роднина на Санд - Аврора Саксонска, се омъжила за богат и развратен граф, когото убили на дуел. Останала млада вдовица, тя се омъжила за 60-годишен благочестив финансов чиновник с фамилията Дюпен. Бракът се оказал щастлив, въпреки голямата разлика във възрастта. Двойката се сдобила с две деца - син и дъщеря.

Синът Морис, като млад офицер, се оженил за проститутка и станал баща на бъдещата писателка Жорж Санд, родена на 1 юли 1804 година, преди 220 години, с кръщелно име Аврора, на името на баба си. 

Портрет на Жорж Санд от Надар, 1864 г. / Снимка: Getty Images

Баща й Морис умира млад и малката почти не го помни - израства под грижите на баба си и майка си. Двете жени, обаче, били в постоянна свада помежду си. Бабата непрекъснато припомняла срамното минало на майка й. Малката си запушвала ушите, за да не ги слуша как се обиждат и после плачела в стаята си.

В един период от ранната й младост е изпратена в манастир, където изпада в депресия и започва да се идентифицира със света Тереза. Свещеник я спасява от състоянието на апатия и аскетизъм.

За да избяга от напрежението в дома си, едва навършила 18, госпожица Дюпен се жени за младия поручик от артилерията Казимир Дюдеван, незаконен син на полковник, барон, от когото не успява да наследи нито титла, нито състояние. Младото семейство се установява в Ноан. Раждат им се син и дъщеря - Морис и Соланж, за които бъдещата писателка се грижела всеотдайно. Била и добра домакиня, макар да не я привличали битовизмите. Когато става ясно, че мъжът й е неспособен да набави необходимите финанси за издръжката на семейството, тя се захванала с преводи и започнала да пише роман, но самокритично изгорила този свой пръв опит в писателството.

Въпреки всичките й усилия, финансовата криза у дома се ззадълбочила. Мъжът й се съгласил двете с дъщеря им да заминат за Париж. Там г-жа Дюдеван за пръв път започнала да се облича с мъжки дрехи. Според биографите й, не от ексцентризъм, а за да пести пари, като не си купува скъпи рокли. Движела се из града, облечена в сиво дълго палто, филцова шапка и ботуши. Обядвала нещо евтино, за да има храна за момиченцето й. Спестявала пари и за да пътува до Ноан, да види сина си.

При едно от завръщанията си в имението на мъжа си, съобщила че пише роман, но получила категорична забрана от майка му да подписва бъдещите си творби с фамилията Дюдеван.

Жорж Санд (1804 - 1876), Снимка: Getty Images

Вече споменахме за първия й роман, но официално за такъв се счита излезлият през 1832 година "Индиана". Елитът на Париж започнал да се интересува, коя е авторката на романа.

От това любопитство се породили слуховете, че тя е "скандално свободолюбива", "лесбийка, или в най-добрия случай - бисексуална", "безсърдечна" и с "потиснат майчински инстинкт, непълноценна жена".

Такива били първите мнения за нея. Като добавим към това и че Жорж Санд пушела на обществени места, наравно с мъжете, светските дами презрително я отхвърлили.

Не на това мнение, обаче, били мъжете - те оставали впечатлени от интелекта и забавния начин, по който общувала с тях, и Санд била добре дошла във всяка мъжка компания.

Жорж Санд ок. 1835 г., илюстрация / Снимка: Getty Images

Когато в живота й се появява младият писател Жул Сандо, Санд си пишела с друг мъж, но Жул силно привлякъл вниманието й. Той бил доста по-млад от нея и още студент.

След като двамата изживяват възпламеняващ любовен роман, решават да се разделят като приятели.

Жорж Санд (1804 - 1876), Снимка: Getty Images

След известно време Жорж Санд среща Проспер Мериме. Между двамата се появило силно сексуално привличане, но Санд не се влюбила в писателя. А това било много важно за нея.

Според биографите й, Санд ставала страстна само когато обича, в противен случай изглеждала направо фригидна.

Жорж Санд (1804 - 1876), Снимка: Getty Images

И ето че скоро съдбата ще й предложи ново любовно увлечение - пак с писател. По онова време Алфред дьо Мюсе бил на върха на славата си и минавал за доста екстравагантна личност. Санд пък вече била издала четири романа, така че той се заинтригувал от нея. И той бил по-млад от нея - красив и остроумен. Санд нямала самочувствието на красавица - дори се смятала за грозна. С "розовите очила" на любовта, обаче, Дьо Мюсе я описва като прелестна. Всъщност, на първата им среща, Санд по изключение била облечена с рокля.

Дали между двамата е пламнала любов? - Дьо Мюсе нарича връзката им "възторжено щастие".

Жорж Санд (1804 - 1876), Снимка: Getty Images

По онова време Санд вече била разведена със съпруга си и можела спокойно да се появява на публични места с друг мъж. С Дьо Мюсе заживяват заедно, но той се оказал капризен и непостоянен в настроенията си човек. Когато оставали насаме, Санд ставала свидетел на странните му "разговори с духове" и на халюцинациите му. Скоро всичко това й дошло до гуша, и тя започнала да се дразни от него. Двамата направили опит да изгладят отношенията си с воаяж във Венеция, но не се получило. И там се карали по цели дни и нощи.

Внезапно Мюсе се разболява тежко в града на гондолите и лекарите го диагностицират с възпаление на мозъка. В това състояние на Жорж Санд й станало трудно да го напусне. Тя се грижела за него всеотдайно. Междувременно между нея и доктора му се появили любовни искри. 26-годишният д-р Паджело обзел мислите й и тя имала намерение да го задържи близо до себе си.

След като Дьо Мюсе се почувствал по-добре, тримата заминали заедно за Париж, но скоро след това се разделили в три посоки - Паджело се върнал във Венеция, а Мюсе заминал за Баден Баден, откъдето продължил да пише на Санд пламенни писма, в които я заплашвал, че "ако го напусне наистина", той ще умре.

Жорж Санд през 1838 г., фрагмент от двойния портрет, нарисуван на писателката и на Шопен от Йожен Дьолакроа

Макар и мъчително, двамата в крайна сметка се разделят. Идва времето на Шопен. Запознава ги Ференц Лист. Първоначално Шопен изобщо не бил впечатлен от Жорж Санд, но още не знаел с каква прелъстителка си има работа. Скоро двамата заминали заедно за Майорка, където се повторила историята с Мюсе.

Шопен се разболял от туберкулоза, Санд се грижела за него и той все повече се привързвал към нея, докато тя пишела романа за връзката им, за което вече споменахме, че ще го ядоса и разочарова.

Жулиет Бинош в ролята на Санд, в кадър от филма "Децата на века"

След 10-годишна връзка, двамата се разделят след излизането на романа й "Лукреция Флориани". Според някои, дъщерята на Санд - Соланж, също допринесла за раздялата на майка си с Шопен - тя никак не харесвала композитора. Всъщност, Санд не за пръв път описвала в любовен роман своя връзка. 

Тя направила това и с Дьо Мюсе - от бурната им любов и кореспонденцията им се родил романът й "Тя и той".

Сред любовниците на Жорж Санд има и други мъже. Например, гравьорът Александър Дамиен Мансо, който се запознал с нея, когато бил едва 32-годишен, а тя на 45. Двамата живели заедно цели 15 години. Докато не се появил в живота й художникът Шарл Маршал, когото Санд наричала "моето дебело дете".

Когато се срещнали, Маршал бил на 39, а Санд - на 60.

Жорж Санд (1804 - 1876)

"Дали й е оставало време и за жени?!", пита малко злъчно един критик. Защото съществува кореспонденция между Санд и актрисата от "Комеди Франсез" Мари Дорвал.

В тези писма има еротика, но дали двете са били и интимно близки, историята мълчи.

През цялото това време, докато ръсела чар, интелект и надмощие над мъжкия пол, всъщност Жорж Санд неистово се борела за уважението му. И го спечелва. Не само като жена, но и като професионалист писател. Написва над 100 произведения. Най-добрите й книги се преиздават постоянно в цял свят.

"Тя е непоносима и неповторима!", възкликва един критик, неин съвременник. В това определение съвсем сигурно е имал предвид както нейната ексцентричност, така и смелостта й, любовта й към спора, и разбира се - големия й талант.

Тя е личност, която едновременно скандализира и респектира обществото. За половин век Жорж Санд създава изумително голям брой творби, пишейки ежедневно. Била чутовен работохолик.

Събраните й съчинения включват 109 романа, 4 тома автобиография и 6 тома кореспонденция.

Казвала, че всичко, което й хрува като идея, сякаш "ферментира" в главата й.

"Роз и Бланш" е романът, под който за първи път се подписва като Жорж Санд. Първият й официално издаден роман - "Индиана" (1832), е считан за първата романизирана изповед във френската литература. Това е книгата, която й донася слава. Следват още много изповедни творби, подписани с имена: "Валентин", "Жак", "Андре" и др. Автор е на пасторалните романи "Дяволското блато" и "Малката Фадет". Особен интерес произвеждат книгите й "Мопра" и "Орас".

Жорж Санд не спира да пише до смъртта си. Прекрасни думи отправя посмъртно към нея колосът Виктор Юго: "Оплаквам една мъртва и поздравявам една безсмъртна. Обичах я, възхищавах й се, обожавах я."

Напук на лицемерието и снобското "благоприличие", Санд живее освободена от всякакви комплекси. И неслучайно в плен на нейния чар попадат такива велики мъже.

Портрет на Ж. Санд от Огюст Шерпантие,

Жорж Санд -мисли:

"Молитвите на влюбения властват над заплахите на целия свят."

"Пази добре в себе си това съкровище - добротата. Знай как да даваш без колебание, как да губиш без съжаление и как да придобиваш без подлост."

"Има само едно-единствено щастие в живота - да обичаш и да бъдеш обичан."

"Призванието на артиста е да изпраща светлина в човешкото сърце."

"Работата не е наказание за човека. Тя е неговата награда, сила и удоволствие."

"Простотата е най-трудно да бъде опазена в този свят. Тя е последната граница на опита и последното ниво на гениалността."

"Човек не бива да говори лошо за други хора, особено ако не ги познава. А ако ги познава, трябва да може да си отговори на въпроса защо го прави. Така или иначе това, което казва, характеризира повече този, който говори, отколкото тези, за които говори."

"Жените обичат винаги. Когато Земята се изплъзва от тях, те се скриват в Рая."

"Разумът никога не чувства, не страда и не плаче - това не е негова работа. Сърцето винаги е безразсъдно - то може само да чувства и затова ни е дадено."

"Опитай да опазиш душата си млада и трепетна чак до старини."

"Никой не може да направи революция сам."

"Животът прилича на роман много повече, отколкото романите приличат на живота."

"Мъжът, който говори умно за любовта, не е влюбен."

"Не е нужно да знаеш всичко - достатъчно е да разбираш."

Еми МАРИЯНСКА