СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Френската артистка ОРЛАН: Исках да постигна чудовищност, не красота
"Красотата е диктат на господстващата идеология" споделя ОРЛАН, която е вече в София за откриването на изложбата "ОРЛАН: Това е моето тяло, това е моят софтуер" в галерия "Credo Bonum" по покана DA Fest
Автор : / 7216 Прочита 22 Коментара
Източник: DA FEST/ Френски институт
АЗ СЪМ ОРЛАН. МЕЖДУ ДРУГОТО И В РАМКИТЕ НА ВЪЗМОЖНОТО. ИМЕТО МИ СЕ ПИШЕ С ГЛАВНИ БУКВИ, ЗАЩОТО НЕ ИСКАМ ДА БЪДА ПРИНУЖДАВАНА ДА ВЛИЗАМ В НЯКАКЪВ РЕД И ГРАНИЦИ.
Така описва себе си прочутата френска артистка ОРЛАН, която е в София по покана на Da Fest със съдействието на Френския институт.
Кариерата на ОРЛАН започва още от 60-те и 70-те години и тя е познато лице в изкуството на пърформанса. Работите й не са свързани с определени технологии или материали като в дългогодишната си кариера работи с 3D, фотография, скулптура, видео, пърформанс, видеоигри, добавена реалност, изкуствен интелект и роботика.
ОРЛАН си е инсталирала софтуери, правила си е множество пластични интервенции, с които поставя под въпрос идеалите за женска красота днес.
Предизвиквала е скандали и дебати във Франция през 60-те заради радикалните позиции отвъд нормите и стереотипите, които откроява, особено насочени към женското тяло. Провокациите са й коствали много - била е уволнявана като преподавател от университета, гонена и публично критикувана.
Въпреки това - никога не се е отказала да се бори за феминистките си каузи.
На 25 октомври в галерия Credo Bonum се открива изложбата "ОРЛАН: Това е моето тяло, това е моят софтуер" с нейни избрани проекти.
На 26 октомври пък българската публика има шанса да научи повече за артистичната ѝ практика в лекцията "ОРЛАН, моето тяло, моят дигитален продукт", която ще изнесе в зала "Славейков" на Френския институт в София.
Разговаряме за творенето извън нормите, идеите за красиво и грозно, влиянието на технологиите върху телата ни и позициите и относно засилващата се омраза и обективизиране на жените последните години.
- Имате солидна кариера, чиято динамика започва от 60-те и 70-те години, продължава през 80-те и 90-те, 2000-те и сега. Какви са нещата, които подбрахте за изложбата си в галерия "Credo Bonum" в София?
- Работите, които избрахме за България ги избрахме съвместно с Венелин Шурелов и кураторския екип на DA Fest.
Конкретно тези работи наоколо са с добавена реалност. Това са маски от пекинската опера, исках да изляза извън тях и да покажа акробатиката, която е част от представленията на пекинската опера, но е забранена за изпълнение от жени.
Изпълнява се само от мъже. От една страна ползвам традицията на пекинската опера, но в същото време исках и да я наруша. Всички произведения са интерактивни. Винаги съм се интересувала от взаимодействието между произведение и публика и затова ми е важно произведенията да са интерактивни.
Работата "Глава, пляс, игра на клане" (Снимка: Аксения Аврамова)
Тук има и една много стара работа "Глава, пляс, игра на клане" - в кофата има топки от плат, с които да замеряш главите, те падат и издават различни звуци. Това е много стара работа и тя е интерактивна в различен смисъл от съвременните технологии, но е интересна.
- Как бихте се представили?
- За да се разбере моята работа, трябва да се разбере, че аз съм ОРЛАН между другото и в рамките на възможното.
Името ми се пише изцяло с главни букви, защото не искам да бъда принуждавана да влизам в някакъв ред и граници. Вероятно ще е трудно, редакторът ти да приеме, че искам името ми да се изписва изцяло с главни букви.
- Ще се постарая да направя всичко по въпроса!
- Кое описва най-добре работата ви?
- Аз съм артист, който не е подчинен на материали, стилове, технологии.
Имам претенцията, че казвам нещо важно за своята епоха. За мен е важно и да съм информирана и запозната, за да разсъждавам за важните проблеми в обществото.
Изследвам различни обществени явления като например пластичната хирургия и нормите за красота на женското тяло, също и футбола.
За мен е важно не само аз да съм запозната с тези проблеми, но да помогна и на обществото да се запознае с тях и да позиционирам себе си. Всяко едно произведение е едно тяло.
- Още през 60-те и 70-те години се занимавате с представянето на тялото като политически, пазарен, капиталистически, културен инструмент. Тогава също сте прекрачвали норми и граници, но днес също прекрачвате норми и граници. Това означава ли, че имаме същите ограничения като общество тогава и сега?
- Смятам, че всяко едно нещо трябва да бъде правено наново и отново.
На първо място човек трябва да се еманципира. Най-вече от начина, по който е оформен от семейството си и социалната си среда. А след това да се еманципира и от себе си. Цял живот съм се борила за феминистката кауза. Както в личния си живот, така и публично чрез изкуството си.
Мислех, че е постигнат определен напредък, сега обаче се връщаме назад. Виждате, че в САЩ забраниха абортите, във Франция една жена не може да покаже гърдата си по Инстаграм и където и да е.
Върнахме се назад подобно на времето, когато са покривали женските изображения в Сикстинската капела.
Смятам, че тялото е политическо, личното е политическо, но политическото за съжаление до голяма степен е подчинено на самата политика.
- До каква степен според вас технологиите имат участие в този реакционен момент за феминизма?
- Не мисля, че технологиите играят някаква роля. Не съм нито технофил, нито технофоб.
Харесва ми епохата, в която живея. В юношеството си дори не бих могла да си представя, че мога да имам нещо като смартфон и да имам достъп до всякаква информация, да боравя с нея както си искам. Не ме е страх от технологиите, страх ме е от хората.
Ако хората, които разработват програмите и изкуствения интелект са расисти и женомразци, то и изкуственият интелект, който те разработват ще бъде такъв. Така че страхът ми е за хората, не за технологиите. Харесвам ми въпросът ви, защото една от последните ми серии се занимава с животните, които са застрашени от изчезване.
Тя се състои от снимки в тяхната естествена среда. Има един робот, който прилича на мен и е направен изцяло от рециклирани материали. В днешно време ми се струва, че трябва да сме си дали сметка, че всяка една технология е като чука.
Можеш да убиеш някого с него, но можеш и да построиш нещо полезно. За мен е важно да мислим в посока как да разработим технологии, които са справедливи и взимат предвид цялата причинно-следствена верига, която биха имали.
- Зададох ви този въпрос, защото например дигитална медия като Инстаграм задава стандарти на определен тип жени с различни пластични корекции. В един момент се случва така, че мнозинството жени по света не може да изпълнят тези "идеали" и не се чувстват добре в телата си, настава безпокойство дали изглеждат добре или не.
- Да, това е така. Но мен особено много ме плашат инфлуенсерите и инфлуенсерките.
Това са хора, които работят за това да създадат онзи тип общество, срещу което винаги сме се борили и смятахме, че уж сме постигнали някакъв напредък.
Говорим за хиляди млади жени, които нямат образование и играят само единствено със своята физика. Те правят това, срещу което сме се борили, а именно представянето на жената като обект. В стремежа си да печелят някакви пари, те предоставят тялото си за целите на рекламата.
Докато аз напротив - с пластичните операции, които съм си правила съм се опитвала да се противопоставя на този стереотип за женска красота.
Тези импланти например, които съм си сложила, са предназначени за подчертаване на скулите. Аз си ги сложих като едни бабуни на челото, за да постигна не красота, а именно чудовищност и да не бъда желана.
Така критикувам този стереотип. Отначало реакцията беше точно такава, каквато исках - че съм луда, отвратителна, че това е много грозно...
Същото, което едно време е говорено за импресионистите по време на първата им изложба. А сега са по кутийките с бисквитки за Коледа.
Надявам се, че и аз някой ден ще съм по кутийките с бисквитки за Коледа.
Случвало ми се е хора да ми казват "Ти си много красива" и аз отговарям "Не не, нещо не си видял както трябва!" и той ми отговаря "А, много добре ти стоят!".
Считам, че в този смисъл донякъде съм постигнала целта си доколкото съм променила онзи глупашки поглед, който вижда красота само в красивите неща.
- Донякъде поставяте под въпрос понятията за красиво и грозно и всъщност показвате, че те са до голяма степен фикционални и плод на пазарни и маркетингови образи.
- Красотата е диктат на господстващата идеология в дадена географска и историческа точка.
Имах една работа, която се занимаваше с Африка. Там се запознах с една жена, в чието племе се считаше за много красиво да имаш голям имплант на долната устна, като плочка. Нейният беше огромен и тя беше много щастлива, че може да има всеки един мъж.
Ако обаче някой в нашата култура си сложи такъв, ще изпадне извън полето на сексуалната привлекателност.
- Според вас какво доведе до засилването на мизогинията към жените последните години и появата на такива политици като Доналд Тръмп, които публично си позволяват да обиждат и дискриминират жени?
- Действително е така, в САЩ имаше дълга борба да бъдат забранени абортите, в която се включваха и жени.
В основата на всичко това са евангелистите и мисля, че в цял свят те играят изключително вредна роля със своите схващания.
Аз вероятно съм радикална, но смятам, че всички религии трябва да бъдат премахнати, защото са измислени от мъже за мъже, за да се поддържа мъжката власт, патриархата и мизогинията. Освен това религиите създават общности и те смятат, че знаят истината и считат всички други за врагове.
Причината за войните са религиите. Продължавам да не мога да повярвам, че има жени, които изповядват някаква религия, която така или иначе принизява жената и я дискриминира. Лично аз не съм религиозна, не вярвам в Господ, но всички забрани, ограничения и табута, свързани с тялото, ми се струват абсурдни.
Ако човек вярва в съществуването на Господ, е странно да се налагат ограничения на сексуалността и тялото, защото то е шедьовър, даден ни именно от Господ и трябва постоянно да показваме телата и сексуалността си, тъй като те, по тази логика, за Божие творение.
Венелин Шурелов и ОРЛАН (Снимка: Аксения Аврамова)
- Вие сте платили висока цена заради вашето неподчинение - изключвана сте била от университет, забранили са ви да преподавате... Замисляла ли сте се дали да не станете покорна и съответно да живеете комфортно?
- Това е абсолютно невъзможно за мен!
Считам, че артистът, гражданинът, гражданката - имат отговорност и подобно на Ницше смятам, че изкуството ни е дадено, за да не умрем от истината и артистът има тази отговорност към истината.
- Изложбата ви тук се казва "Това е моето тяло, това е моят софтуер". Кой инсталира софтуера?
- Аз съм тяло. Тялото ми мисли.
Наричайки изложбата така означава, че аз не вярвам в съществуването на душа.
Нашите мисли, нашите възприятия са материали явления.
Всичко, което имаме в съзнанието си е продукт на материални процеси, на нашите възприятия, памет за минали възприятия и разбира се онова, което ежедневно отвсякъде ни набиват в главата.
Аз много харесвам фразата "Аз = сме".
Имаме някаква представа за някакъв много автентичен наш Аз, но това не е така, в нас говорят множество други хора, които са ни наложили по един или друг начин някакви представи и идеи. И за да има човек свободна воля, следва да е изключително критичен към себе си и да мисли срещу себе си. Мисленето срещу себе си е мислене срещу всички онези неща, които са ни наложени и сме възприели от другите.
- Идеите ви много ми напомнят на идеите на Мишел Фуко и неговата концепция за тялото като място, където се среща дискурсите на властта, юридическата, политическа, медицинска, производствена...Съгласна ли сте с моето наблюдение?
- Абсолютно много добре си усетила и ти благодаря за този коментар!
Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}