ЛИЦА
Марина Абрамович: Аз съм артист, а не сатанист
Най-известната пърформанс артистка в света прекарва почти 50 години, сблъсквайки се с подигравки, смъртни заплахи и конспиративни теории. Ще я победи ли в крайна сметка пандемията?
Редактор : / 9841 Прочита 15 Коментара
6 ноември 2019 г. - Марина Абрамович е специален гост на WSJ. Magazine 2019 Innovator Awards, Ню Йорк. (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)
Всяка сутрин Марина Абрамович става от леглото си и обува чифт чехли. На едната пише "fuck", на другата "negativity".
Тя казва: "Това е начинът денят ѝ да започне с усмивка".
После прави закуска под звуците на танго. Понякога се оттегля в малка колиба в гората, близо до къщата ѝ в северната част на щата Ню Йорк. Отива за 6 дни, без храна, за да съзерцава гигантския кристал, който пази там и да "се свърже с паметта на планетата".
Този изкушаващ поглед към живота на Марина Абрамович е част от нов документален филм за поредицата на BBC One "Imagine".
"Мисля, че е важно да се демистифицира идеята за бляскавия живот. Той просто е на земята" споделя тя напълно сериозно, въпреки, че къщата ѝ, построена във формата на звезда, е пълна със страхотни мебели и произведения на изкуството и площите ѝ са достатъчно големи, че да поберат хангар за самолети, където се намира архивът ѝ.
Всичко е прекрасно, както и самата Абрамович - забавна, сърдечна и въпреки това, някак отвъдна (тя често се впуска в шаманизъм, кристали, ясновидство и звездни знаци). Признавам, че има и земни елементи, например в това, че когато говорим през Zoom, тя пие от халба йоркширски чай, който е открила през нейн приятел от Уелс.
Горската колиба много ме изкушава, тя е без електричество или баня, с изглед към реката. Има само един гигантски кристал, стол и легло.
Колко често ходи там?
"Много често. Докато веднъж не хванах лаймска болест и спрях да ходя известно време", усмихва се.
"Но пък преодолях страха от кърлежи".
5 октомври - Ню Йорк - The New Yorker Festival 2013. (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)
Преодоляването е тема на Абрамович.
Още в най-ранните си работи тя изследва физическата и емоционална издръжливост, сблъскващи се със страха и излагайки ги на уязвимост.
В произведението ѝ Rhythm 10 (1973) тя с висока скорост забива нож между пръстите си, през следващата година в Rhythm 0 лежи в галерия в Неапол на маса със 72 предмета, включително вериги, камшици, пистолет, капан за мишки...Позволява на посетителите да правят каквото поискат с нея (все още има белези от този пърформанс). През 1974 г. лежи в центъра на горяща петолъчка, заради което губи съзнание. През 2002 г. две седмици живее на показ в три изградени квадратни платформи в галерия в Ню Йорк.
През 1997 г. тя спечели наградата "Златен лъв" за най-добър художник на биеналето във Венеция, когато седеше върху 2,5 тона кравешки кости, бършеше кръвта по тях с кърпа. Произведението се нарича "Балкански барок" - отговорът на Марина Абрамович на войната в региона.
За "Артистът присъства", нейният пърформанс в MoMa в Ню Йорк през 2010, Абрамович седеше неподвижно на стол в продължение на 8 часа на ден в рамките на 3 месеца, докато хората часове наред се редяха на опашка, за да седнат срещу нея, което обикновено води до тиха, съзерцателна и емоционална връзка (тогава тя счупи рекорда, привличайки 850 000 жители).
Абрамович постоянно е осмивана - пърформанс артистите са лесна мишена - от ранната дейност в Белград, когато е отхвърляна като ексхибиционистка и мазохистка, до наши дни, когато е обвинявана, че се продава за пари.
Абрамович е световна суперзвезда в изкуството на пърформанса, с големи изложби и колаборации с известни знаменитости. Лейди Гага присъства на частен уъркшоп с Абрамович, в който певицата не яде и не говори четири дни и търси да си проправи път в гората - гола и със завързани очи. Този пърформанс ѝ донася голяма слава и богатство.
"Не правя изкуство заради това", казва тя.
"Правя изкуство, защото вярвам в изкуството."
Този профил на Абрамович е привлякъл странна група онлайн теоретици на конспирацията, които са убедени, че тя е канибалистична сатанистка, или - защото е член на "либералния елит" - е част от глобалния педофилски пръстен.
Всичко започва, когато изтича имейл, изпратен от Абрамович до приятелят ѝ Тони Подеста, брат на Джон Подеста, ръководител на президентската кампания на Хилъри Клинтън.
В него тя ги кани, заедно с много други, дарили пари на института ѝ, на вечеря обявена като "Готвене на духове" - шега, базирана на нейна работа, в която тя драска със свинска кръв "любовни заклинания" на стената на галерия.
Въпросната работа на Абрамович предполагала през нощта да се консумира "прясна кърма с прясно мляко от сперма" или "сутрешна урина".
Тя се смее, когато го повдигнах този въпрос.
"Това е нещо, което много ме ядоса", казва тя.
"Аз съм художник, не съм сатанист. Те ме намериха в гугъл, а аз съм идеална, за да пасна на конспиративната им теория."
Петолъчките в нейната работа, горящи или режещи нейната плът са не пентаграм, а символ от нейното комунистическо детство.
Кръвта, смъртта, драматичните дрехи и дългата тъмна коса - това са причините Абрамович да е превъзбудила любителите на конспирациите.
Тя може и да се смее на това, но също така казва, че е обезпокоително.
Трябваше да сменя имейла си. Имаше хора, които казваха, че ще дойдат да ме вземат, да ме убият. Един даже каза: "Ще разкрия най-дълбоките ти тайни след два часа."
Започнах да се смея, защото нямам никакви тайни. Надявам се да ме оставят на мира. Това е ужасно, защото поставя сянка върху смисъла на моята работа.
Наистина странни времена.
Абрамович се мести в САЩ в началото на 2000-те, но няма идея колко дълго ще остане.
"Нещата се променят. Само чакам да видя какво ще се случи на тези избори. В момента е доста грозно, изобщо не е забавно."
През март тази година почина Франк Уве Лейсипен, известен като Улай, нейн партньор и любовник през 70-те и 80-те години. Как ѝ се отразила смъртта му?
Тя отпива глътка чай.
"Е, с Улай е сложно", казва тя.
"Имахме тази велика любовна история, след това се разделихме на Великата китайска стена, след което китайската му преводачка забременя от него."
Тя и Улай се срещат в Амстердам през 1975 г. и работят заедно в продължение на 12 години - голяма част от тях прекарват в пътуване със стар полицейски микробус на "Ситроен", създавайки предизвикателни и въздействащи пърформанси, включително такъв, където той държи стрела, насочена към сърцето ѝ, докато тя държи лъка.
Когато замислят своята творба "Любовниците", първоначалният план е всеки да започне от противоположните краища на Великата китайска стена и да се оженят по средата, но докато получат разрешение от китайските власти през 1988 г. - осем години по-късно - те са се разделили.
Тя споделя:
"След това не го видях в продължение на седем години, после отново започнахме да говорим. Тогава той ми предложи да купя правата върху произведението, след това водихме битки за това. Имахме огромно съдебно дело, в което загубих всичко."
Холандският съд й нарежда да плати на Улай 250 000 евро, но по това време, като соло пърформър, тя е изключително успешна. Наранена и ядосана, отива в Индия, както прави всяка година, оттегля се за медитация.
"Наистина бях зле. Пристигнах. Улай и съпругата му вече бяха там. Те бяха там за един месец, аз също бях там за един месец. Какво трябваше да правя? Да напусна? Какво, по дяволите трябваше да направя?"Един месец ежедневна практика по медитация от 5 часа сутринта ще помогне.
"Лесно се казва, че можеш да простиш на някого, но да простиш наистина с цялото си сърце е най-трудното нещо на света. Но аз му простих по най-дълбокия начин. Бяхме свършили заедно невероятна и важна работа. Когато беше прекрасно, беше прекрасно; когато беше ад, беше ад."
Тя се усмихва.
"И тогава станахме приятели."
Преди няколко години Улай идва в къщата на Абрамович, за да запишат заедно спомените си. За последно са разговаряли в края на миналата година и тя казва, че той ѝ е благодарил за работата.
"Бях трогната. И няколко месеца по-късно той почина. Това беше мирно приключване на връзката ни."
Последните няколко месеца бяха целебно време. Малко виновно, тя споделя, че е намерила времето на изолация за "прекрасно". Лаймската болест, от която се е заразила преди три години, означава, че има "слаба енергия, затова трябваше да си почина, а не можех, защото графикът ми беше лудост".
"И когато всичко спря, успях да се концентрирам само върху няколко неща. Никога не съм била толкова спокойна, толкова щастлива, толкова фокусирана.
Мисля, че хората се страхуват да имат свободно време, ние винаги се стремим да изпълним дневния си график до края."
Макар и в такава ситуация, през последния месец тя е доста заета. Christie"s в Лондон наддава за произведението ѝ "The Life", което е в съавторство с партньора ѝ Тод Екърт, филмов продуцент. В три издания, Абрамович ще се появи във виртуална реалност пред колекционер, носещ слушалки.
Тя се чуди на глас дали пандемията ще сложи край на изкуството като стока.
"Нямаме повече пространство, твърде скъпо е, икономиката се срива, всичко се срива. Това обаче няма да е съдбата на пърформанс изкуството. Пърформансът ще оцелее, защото той винаги е оцелявал, защото това е нематериална форма на изкуство."
Освен това, Абрамович работи по "Седемте смърти на Мария Калас", нейната мултимедийна опера, която беше открита в Мюнхен миналия месец, където Абрамович режисира и участва в седем оперни сцени на смъртта. Имаше репетиции с маски и социална дистанцирана дистанция, редовни тестове.
Трябваше да има спектакъл и в Кралската академия по изкуствата в Лондон, който трябваше да бъде открит миналия месец, но бе отложен за следващата година.
Нейната работа разчита на човешкия контакт - ще спре ли коронавирусът това?
Абрамович е оптимист, че това е просто пауза:
"Наистина мразя компромиса. Не мисля, че пърформансът трябва да се адаптира към коронавируса. Пърформансът е свързан с връзката с публиката - това е нашето електричество. Ако го няма, не е същото. Трябва да изчакаме."
Планира пърформанс в Кралската академия, който не е "три часа или три дни". Представянето, посочва тя, ще продължи два месеца и половина.
"Трябва наистина да тренирам добре. Благодарение на Ковид-19, ям и спя добре. Имам достатъчно време."
Това ще бъде първият път, в който жена има самостоятелно представяне в основните галерии на Академията в нейната цяла 252-годишна история.
"Много е интересно, имате кралица, но нямате жена, която да е представяла изкуство в Кралската академия."
Тя се шегува, че всички прозорци трябва да се отворят, за да се изчисти сградата от тестостерона, но признава, че това е и нещо като натиск.
"Като първата жена трябва да дам нещо, което е дори по-добро от това, което са правили мъжете."
Нарекла е пърформанса си After Life, защото, казва, "приключих с умирането". След "Животът и смъртта на Марина Абрамович", експериментален музикален театър и операта за Мария Калас, тя казва, че смъртта ѝ е достатъчно.
"Мисля за смъртта буквално всеки ден, но мисленето за смъртта в известен смисъл не означава да изпаднеш в депресия, а да се наслаждаваш повече на живота".
Абрамович гледа на "жените, оставащи със съпрузите си, които не обичат не като на жени, които разбиват структури, а които остават в капан.
"Наистина обичам да не бъда такава."
След малко допълва: "Чакай!"
Изчезва и се връща с магнит за хладилник с (перифразиран) цитат от неолибералната героиня на американското дясно Айн Ранд.
"Ще чета. Въпросът не е кой ще ми позволи, а кой ще ме спре. Обичам това."
Забележително е, че Абрамович през следващия месец ще навърши 74 години.
"Виждате промяната в енергията; трябва да се справиш с това и трябва да се справиш с много хумор. Всеки един ден трябва да е щастлив ден. Това е абсолютно правило. Казах си, че нещастието и депресията са лукс, който не мога да си позволя."
Изглежда, че най-добрите си неща е направила след 40-годишна възраст.
Съгласна ли е с това твърдение?
"Мисля, че направих силни работи и когато бях на 20 и 30 години, но времето не беше подходящо за пърформанс изкуство. Пърформансът изобщо не се считаше за популярно изкуство. Постоянството е важно."
След 50 години работа тя казва:
"Ставаш наистина зрял. Като отлежало вино" - смее се тя.
През 70-те години Марина и Улай пишат страхотен манифест за живота и изкуството. Нейният собствен манифест Artist"s Life подчертава значението на тишината и уединението и предлага полезни съвети, които не се отнасят само до художниците ("художникът не трябва да убива други човешки същества" - имайте това предвид, теоретици на конспирацията!).
Все още ли държи на тези думи?
"Старая се доста", казва тя.
"Не трябва да се влюбваш в друг художник. Аз всъщност съм се влюбвала в човек, който не е художник и има огромна разлика, защото съм правила другата грешка вече два пъти. Всъщност не...три пъти. О, Боже, нека не броим."
Тя се смее.
"Знаете ли, нарушавам правилата."
Автор: Emine Saner/The Guardian
Превод: Юлия Владимирова
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}