ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Защо "Мечо Пух" направи нещастен автора си и го раздели със сина му
140 години от рождението на световноизвестния писател Алън Александър Милн
Автор : / 17447 Прочита 1 Коментара
Английският автор А. А. Милн запалва лулата си у дома в Хартфийлд, Съсекс, 1951 г. / Снимка: Getty Images
"На този свят има два вида хора - едните харесват Мечо Пух, другите го обожават", казва един критик. Едва ли има дете по света, което да не е чувало за Мечо Пух, а ако е чело книгата на Алън Александър Милн - да не е заобичало Пух и компания. Книгата прави световно известен своя автор, но любопитното около този невероятен успех е, че той в голяма степен натъжавал автора. Милн до смъртта си останал разочарован от факта, че Пух засенчва останалото му творчество, и според него то останало недооценено. Оказва се, че книгата разделя и бащата от сина му - от истинския Кристофър Робин, заради когото е измислена историята.
На 18-и януари тази година се навършват 140 години от рождението на Алън Александър Милн - английски писател и поет, един от великите европейци с принос за културата на човешката цивилизация.
А. А. Милн, 1937 г. / Снимка: Getty Images
Книгата на Милн "Мечо Пух" съвсем не е просто "детска литература" - тя се възприема като мъдър житейски наръчник от хора на всички възрасти, и на всяка възраст - по различен начин. Децата се забавляват, а възрастните се "вразумяват" от тази велика книга.
"За да разбереш "Мечо Пух" трябва да узрееш за живота!", казва един английски критик, и в тази простичка наглед фраза, се крие голямата истина за книгата на Милн, покорила сърцата на поколения човеци.
А. А. Милн е роден на 18-и януари 1882-ра година в Шотландия, но израства в Лондон, в частното училище на баща си Джон Вайн Милн. Един от учителите му в детството бил авторът на научнофантастични романи - писателят Хърбърт Уелс. Мнозина ще се изненадат, но бъдещият световноизвестен писател А.А. Милн завършва Кеймбриджския университет със стипендия по... математика. Знанията му по точните науки карали мнозина да смятат, че ще се развива именно в такава посока. Само че младият Милн още в студентските си години започва да публикува свои литературни съчинения в едно студентско списание и дори стига до длъжността помощник-редактор в известното хумористично британско списание "Пънч".
Писателят А. А. Милн, 1920 г. / Снимка: Getty Images
Когато го питат за детството му, веднъж писателят казва: "В бащиния ми дом беше естествено да се интересуваш от различни неща и беше лесно да си умен". Младият Алън бил силен не само в математиката, но и в крикета. Обичал да гледа полета на пеперудите - бил мечтателно дете и споделял, че когато порасне, ще стане приключенец.
Милн става баща на късни години. Жени се за съпругата си Дороти през 1913-а година, но синът им Кристофър Робин се ражда чак през 1920-а. Първият разказ за Мечо Пух излиза на Бъдни вечер - на 24-ти декември 1925-а година в "London Evening News" и е излъчен по радио BBC на следващия ден - Коледа. Гласът, който озвучава Пух в радио-версията, принадлежал на Доналд Калтроп. Разказана е историята, в която Пух се прави на облаче и се издига с балон, за да стигне до меда в хралупата.
До излизането на "Мечо Пух" Милн вече е преживял много.Писателят, като много други британци, бил извикан в армията по време на Първата световна война. Участието му в нея го направило страстен пацифист. След войната той написва статия със заглавието "Мир с чест", в която осъжда войната и войнолюбците. До края на живота си писателят е известен и като голям патриот. Това оправдава словесната му схватка с аристократа-хуморист Сър Пелам Гренвил Удхаус след края на Втората светона война. Историята е следната: Когато през 1939-а година избухва Втората световна война, аполитичният Удхаус не се завръща в Англия от Франция, където живеел по онова време. Бил арестуван от нацистите и интерниран - първо в Белгия, а след това в Горна Силезия (дн. Полша).
Освобождават го няколко месеца преди да навърши 60. След това ужасно преживяване Удхаус започнал да прави радиопредавания срещу САЩ, които по онова време още не са се включили във войната. Според някои, писателят-хуморист просто искал да поласкае себе си, че въпреки преживяното е успял да запази аристократизма си, но предаванията му се възприемат нееднозначно, и предимно негативно, като довеждат дори до обвинения в сътрудничество с германците, т.е. в предателство.
И макар че Удхаус също критикува нацистите, остава неразбран. Сред най-страстните му защитници бил Джордж Оруел, а сред най-яростните критици - Алън Милн. В отговор на критиките на автора на "Мечо Пух", Удхаус издава кратка пародийна история, в която осмива поемите на Милн за Кристофър Робин.
Двамата писатели повеждат истинска битка на перото помежду си. Странно, защото има сведения, че преди войната Милн наричал Удхаус "моят любим автор", и дори четял на сина си творби на хумориста.
Но, да се върнем две десетилетия назад, на темата, как се заражда идеята на Милн за книга за сина му Кристофър Робин и неговите играчки - Магарето Йори, Кенга, Ру, Тигър и Прасчо? Тя възниква през 1925-а година, когато Кристофър Робин е на 5, а семейството се премества да живее в една къща в провинцията - в Кочфорд Фарм в Хартфийлд, Източен Съсекс. Милн пресъздава история, вдъхновен от малкия си син. Книгата се ражда буквално на един дъх. На английски името на мечето е Уини - Winnie the Pooh. Всъщност, истинското му име е Уинипег, а то е талисман на канадски военен полк през Първата световна война. Първоначално в историите си Милн го нарича Едуард, но после, когато синът му Кристофър Робин буквално се влюбва в мечето и започва да го нарича Уини, това променя не само името, но и самата история.
"Мечо Пух" (1926) прави Милн световно известен писател. Две години по-късно той затвърждава успеха си с нова приказна книга "Къщичката в къта на Пух" (1928). И в двете книги писателят създава пълнокръвни герои от плюшените играчки на сина си Кристофър Робин, които децата възприемат като истински. Приключенията на Мечо Пух, Прасчо, Йори, Тигър, Кенга, Зайо и Бухал са забавни и поучителни. Оригиналните илюстрации към книгите са дело на Ърнест Хауърд Шепърд.
Милн умира на 31 януари 1956-а година в Хартфийлд, Съсекс, на 74-годишна възраст. Съпругата му Дороти "Дафне" де Селинкурт го надживява с 15 години - умира през 1971-ва.
Писателят А. А. Милн, 1948 г. / Снимка: Getty Images
След смъртта на Милн, правата върху героите от "Мечо Пух" са продадени на Уолт Дисни. Така става възможно книгата да оживее на екрана с рисуваните филми за Мечо Пух и компания. Плюшеното мече се превръща не само в "марка", но и в образец за огромна индустрия от стоки, които претворяват историята от книгата под различни форми.
Илюстрациите и филмовите изображения на Мечо Пух са част от огромна и печеливша индустрия
През целия си живот Милн се опитва да обърне прожекторите на публиката и към останалото си творчество, но Пух някакси буквално засенчва всичко останало. Това в известен смисъл е трагедията на Милн като автор. Поне така го е усещал той. Писателят обичал стихотворенията си, сред които има наистина забележително въздействащи, като "Вечери" и "Коледата на крал Джон", публикувани в книгите му "Когато бяхме малки" и "Сега сме на шест години". Критиката, обаче, не ги възприема за достойни за ранга на автора им, и в някои случаи Милн дори е бил пародиран за тях.
Вероятно в този случай би била подходяща фразата от "Мечо Пух": "Правописът ми е Колеблив. Добър правопис е, но се Колебае и буквите отиват на грешни места", с която можем да илюстрираме дълбокото разочарование на Милн, че останалите му творби остават недооценени.
В тази връзка трябва да се подчертае, че още преди излизането на "Мечо Пух", в периода от 1903-та до 1925-а година Милн издава 18 пиеси и три романа, много разкази и есета, четири поетични книги. Малко известен факт е също така, че той е сред най-ранните сценаристи на британската филмова индустрия. Автор е на четири сценария за "Минерва филмс", които са екранизирани.
Ето защо, въпреки успеха на "Мечо Пух", Милн веднъж откровено казва: "Казах сбогом на всичко заради някакви си 70 хиляди думи". Всъщност, още в интервю, дадено веднага след феноменалния успех на "Мечо Пух", писателят казал: "Ще ми се да избягам от тази мечка, както ми се искаше да избягам и от редакцията на "Punch". Абе, просто да избягам... Уви, напразно!..."
През 1952-ра година писателят претърпява мозъчна операция, която го превръща в инвалид, и го връща в старата къща в провинцията, където някога се ражда идеята за Пух и компания. Там писателят се чувствал по-спокоен и някак "заобиколен от приятели" и от хубавите спомени за най-щастливите години от живота му.
Вероятно в края на земните си дни самият Милн осъзнава, че понеже "никога не знаеш кога е точното време", наистина е прозорливо, да оставиш часовника си спрял на най-подходящия момент - към 11 без 5". Така винаги ще има 5 минути "толеранс", в които човек да пристигне "навреме".
Последните четири години от живота си А.А. Милн прекарал на легло в къщата си в Кочфорт Фарм, Съсекс. Не спирал да чете. Както правилно отбелязва един от биографите му, си отива от този свят по-скоро тъжен като Йори, отколкото весел като Пух. Предсмъртно завещава ръкописите на "Мечо Пух" ("Winnie the Pooh") и "Къщичката в къта на Пух" ("The House At Pooh Corner"), да се пазят в библиотеката на колежа, който е завършил.
Има един любопитен факт, който оставя странно впечатление: Самият Кристофър Робин, синът на Милн, не искал да си спомня нищо от разказите на баща си от детските си години. В едно интервю признава, че прочел "Мечо Пух"... 60 години след публикуването на книгата, когато тя вече била преведена на десетки чужди езици, многократно преиздавана и филмирана.
Кадър от филма "Сбогом, Кристофър Робин"
Защо? Според биографите на Милн, историята е доста дълга и нелицеприятна. Истинският Кристофър Робин съвсем не бил щастливо дете. Майка му почти не се занимавала с него, а баща му бил вечно зает. Когато навършва 7 години, всяко дете в Англия държи в ръката си книга, в която той е главният герой, но това не го прави щастлив. Рекламисти превръщат Кристофър Робин в лице на кампанията за книгата. Детето се чувствало неудобно, докато позира с баща си и с плюшеното мече под мищница. Колкото повече растял, толкова истинският Кристофър Робин изпитвал комплекси от "измисленото момче", орисано да бъде по-известното от двамата. Когато на 9 постъпва в интернат, съучениците му се присмивали с фрази от книгата на баща му. Стига се дотам, че на 13-годишна възраст Кристофър решил да се запише на тренировки по бокс, за да може да бие подигравчиите си.
Така, постепенно истинският Кристофър Робин намразил и мечето, и баща си.
Истинската причина била дълбоко скрита в душата му - в книгата си баща му разказвал за едно детство на Кристофър, което реално той никога не бил имал?!? Майка му напуснала семейството, увлечена по някакъв американски поп певец, но когато останали само двамата - баща и син, Кристофър отново не изпитал бащина любов. Алън набързо се сближил с вдовицата на брат си Мод и нейните четири, а Кристофър продължил да бъде самотен. В един момент, когато майка му Дороти се завърнала у дома от приключението си, баща му я посрещнал с отворени обятия, въпреки изневярата й, а Кристофър отново останал сам.
Кристофър Робин Милн (1920 - 1996), син на А. А. Милн, 1974 г. / Снимка: Getty Images
През 1938 г. Кристофър Робин влиза в Кеймбридж, а по-късно, когато започва Втората световна война, отива на фронта като доброволец. Напуска завинаги дома си, без да вземе плюшеното мече. Сякаш нарочно го оставя на баща си, за да му напомня за отсъствието му. Милн подарил мечето на издателя си Е. П. Дътън. Като че ли също е искал да се отърве от него. Дали е осъзнавал вината си на родител, е трудно да се каже, но когато Кристофър се връща от фронта и завършва обучението си, той сякаш отново иска да накаже родителите си затова че "има име, но няма роля в живота". Обявява на майка си и баща си, че е влюбен в... братовчедката си Лесли. Сем. Милн са повече от яростни - такъв брак е невъзможен!
Двамата влюбени, обаче, се местят в Дартмут, където отварят собствена книжарница, и заживяват свой живот. Местните хора водели децата си в книжарницата, за да видят истинския Кристофър Робин, и някои недоумявали, защо книгата която липсвала там била именно "Мечо Пух"? Това казва всичко...
През 1996-а година английската издателска къща "WaterStone"s" поставя книгата на А.А. Милн на 17-то място сред стоте най-четени книги на ХХ век. За мнозина деца и възрастни, обаче, тя е Номер 1. Само един човек не мислел така по лични причини - истинският Кристофър Робин, който умира през същата тази 1996-а година.
През октомври 2017-а година се появи игрален филм за Мечо Пух и Кристофър Робин, с Юън Макгрегър в неговата роля. Филмът "Goobye Christopher Robin" е фокусиран именно върху взаимоотношенията между Алън Милн и сина му.
А през 2018-а избухна истински скандал с Мечо Пух, и негови изображения бяха забранени за показване в Китай, заради държавния ръководител Си Цзинпин и сравнението му с мечето от журналисти, заради срещата на Си Цзинпин през 2013-а с тогавашния американски президент Барак Обама.
Велики цитати от книгата "Мечо Пух" на А.А. Милн
Понякога седя и си мисля,... а понякога просто си седя.
Колкото повече, толкова повече!
Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед,... и това са две гърненца с мед.
Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб.
Отдавна, много отдавна — онзи ден...
Пух: Какво трябва да... трябва?
Какво се подарява на някой, който иска всичко, а няма нищо?
Има дни, в които не е важно как се пише втoрник.
Пуx? - Да, Прасчо. — Нищо, просто искам да съм сигурен, че те има, Пух!
Когато някой казва, че няма никой, значи има някой...
Всяко нещо струва друго нещо.
Когато не знаеш къде отиваш, винаги отиваш другаде...
Аз съм Мече с Много Малко Мозък и дългите думи ме Объркват.
Не може да не уважаваш някой, който може да напише Вторник, дори и да е с правописни грешки. Но правописът не е всичко. Има дни, когато да напишеш Вторник — просто не е нужно.
Прасчо: "Как се пише любов?". Пух: "Любовта не трябва да се пише,... трябва да се чувства".
Ти си много по-смел и по-умен, отколкото си мислиш; и много по-силен, отколкото предполагаш.
Има неща, които ме различават от другите, а има и такива, които ме правят такъв, какъвто съм.
Ако ти се стори, че твоят събеседник не те слуша, бъди търпелив. Може би нещо просто му е попаднало в ухото.
Ако някога се наложи да се разделим, запази ме в сърцето си и аз ще остана с теб завинаги.
Само като те видях, веднага разбрах, че ме чакат приключения.
Понякога най-малките неща заемат най-голямо място в сърцето ти.
И реките знаят, че не трябва да се бърза. Все някога ще стигнем.
Не можеш през цялото време да седиш в един ъгъл на гората и да чакаш някой да те навести, трябва сам да отидеш на някого на гости.
Обещай ми, че никога няма да ме забравиш, защото ако си мисля, че ще ме забравиш - никога няма да си тръгна.
Съвсем малко внимание и грижа за другите променят съществено всичко.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fportret%2Fzashto-mecho-puh-napravi-neshtasten-avtora-si-i-go-razdeli-sas-sina-mu&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2022%2F01%2F17%2F2299037%2F768x432.jpg%3F_%3D1642428962&description=Защо "Мечо Пух" направи нещастен автора си и го раздели със сина му', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}