Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

"Мечо Пух: Имало едно мече" от Джейн Риърдън - почит към героите на Голямата гора

ОБИЧАНИ ГЕРОИ

"Мечо Пух: Имало едно мече" от Джейн Риърдън - почит към героите на Голямата гора

Първата официално одобрена предистория за Мечо Пух е написана в оригиналния стил на Алън Милн и с илюстрации в стила на Ърнест Шепард

Издателство "Сиела"

Мечо Пух неоспоримо е един от най-обичаните рисувани герои на всички времена - и може би най-известното мече в света.

По случай 95-годишнината от написването на вечната детска класика на Алън Милн, вдъхновила многобройни адаптации, телевизионни сериали и филми, на български излиза "Мечо Пух: Имало едно мече" - първата официално одобрена предистория за героите на Голямата гора.

Книгата е дело на детската писателка Джейн Риърдън, която следва стила на Алън Милн, а илюстрациите на Марк Бърджес са вдъхновени от оригиналните рисунки на Ърнест Шепард. На български книгата излиза с твърди корици в превод на талантливата поетеса Мария Донева.

Още

"Момчето, къртицата, лисицата и конят" - наследникът на "Мечо Пух" и "Малкият принц" (откъс)

"Момчето, къртицата, лисицата и конят" - наследникът на "Мечо Пух" и "Малкият принц" (откъс)

Имало едно време едно мече, което седяло върху рафта в един много голям универсален магазин. То не било нито по-голямо от останалите, нито по-умно, но било много, много специално. И когато майката на малкия Кристофър Робин го купила и го подарила на сина си, мечето намерило своето дете и станало най-любимата му играчка.

Запознало се и с нови приятели - Прасчо и Йори.

Приключенията им в Лондон са вдъхновени от детството на истинския Кристофър Робин. Четиримата посещават музея, където има големи динозаври, зоологическата градина, в която живеят всякакви животни, а в един дъждовен ден се запознават и с една малка мишка.

Винаги придружавани от духовитите песнички на Пух, те се забавляват, учат нови неща и откриват нови светове заедно. Защото дори нищоправенето се превръща в Нещо За Правене, когато е с приятели.

"Мечо Пух: Имало едно мече" отдава истинска почит към наследството на Алън Милн и невероятния му дар да създава вълшебни истории. Джейн Риърдън се заема с изключително отговорната задача да оправдае очакванията на милионите почитатели на книгите, давайки им носталгичната възможност да разберат как плюшените приятели се превръщат в героите, които всички познават и обичат.

А чудатият, забавен и искрен начин, по който го прави, може да бъде присъщ само на един лаком и мъдър мечок, който вече 95 години владее сърцата на малки и големи.

 

Издателство "Сиела"

Из "Мечо Пух: Имало едно мече" от Джейн Риърдън (откъс)

ПЪРВА ГЛАВА,

в която се връщаме назад към началото

НЕМНОГО ДАЛЕЧ ОТТУК ИМА ЕДНА ГОРА. Вие сигурно сте били там. Тя е от онзи вид Гори с дървета, зад които да се криеш, с пръчки, които да извиваш и да кършиш, с потоци, в които да си мокриш пръстите на краката, и със стръмнини, по които да се търкулваш или да тичаш надолу. В тази Гора двама приятели поседнаха на едно място, огряно от слънцето.

- На небето няма нито един облак - рече Кристофър Робин, като се облегна назад, докато мечето Пух (Мечо Пух за другите и просто Пух за вас и мен) се тревожеше дали облаците не са изпопадали долу.

- Чудя се къде ли са - каза замислено Пух.

- Кой? - попита Кристофър Робин.

- Облаците - отвърна Пух.

- О - каза Кристофър Робин сънливо. Това беше Много Добър Въпрос, като се знае, че месецът беше април и денят бе вторник или може би сряда, и наистина би трябвало да има априлски дъждове. Вместо това над тях светеше лазурносиньо небе, което се простираше от Влажното Място до пътя към Северния полюс, без ни най-малко облаче, което да го смути, даже без нито едно от онези срамежливите и прозрачни, които все не са съвсем сигурни дали да останат, или да си ходят.

Кристофър Робин и Пух правеха точно онова, което най-много им харесваше да правят. То изобщо не беше нещо много, но те го правеха заедно и това го превръщаше в Нещо За Правене. Това приятно чувство за нищоправене караше Пух да си затананика.

Днешното тананикане се получи такова:

През зимата е студ голям.

През лятото - студ няма там.

През есента летят листа.

Издателство "Сиела"

А с времето каквото ще си прави пролетта.

Тук Пух се поразколеба, защото никога не се беше замислял за разликите между пролетта и есента и коя от двете точно се промушва преди зимата, и коя идва веднага след нея. Той се опита да си изясни тази бъркотия, но те, точно както и вторник, и сряда, все си разменят местата, когато човек не гледа към тях. Кристофър Робин не го поправи, така че той прие, че ги е казал правилно, и продължи нататък:

Но все едно какво е то, със вятър или с влага...

Пух не успя да довърши, защото нещо се приземи съвсем близо до него.

- Здравей, Тигре! - каза Кристофър Робин, като помагаше на Пух да се изправи и го изтупваше.

Още

Мостът на Мечо Пух беше продаден за над 150 000 евро

Мостът на Мечо Пух беше продаден за над 150 000 евро

- Тигрите обичат игри - каза Тигър с широка усмивка. - Каква игра е тази?

- Не е игра - отвърна Пух малко потиснато. - Или поне не беше. Това беше тананикане.

- О - рече Тигър, като не успяваше да си спомни дали тананикането е нещо за ядене, или нещо, върху което може да се седне. - Тигрите и това обичат също.

- Сигурен ли си? - попита Пух. - Защото, когато пристигна в гората, ти каза, че обичаш много работи - като мед и не помня още какво. Но не хареса нито едно от тях.

И забавното е, че когато Пух каза думата "пристигна", цял куп приятели се появиха. Само като го каза, и някак изведнъж Прасчо вече беше там, и Бухал, а също и Кенга, и малкият Ру, и разбира се, Зайо, а където е Зайо, много ясно, че там ще са и цял куп негови приятели и роднини. Внезапно се събра цяла тълпа. Дори Йори, който често липсваше, не липсваше.

- Бях забравил всичко онова около пристигането - каза Тигър, като се позамисли малко. - Забавно си беше. Тигрите обичат да пристигат. Когато аз дойдох, имаше много "здрастита" и нови приятели, на които да покажа как се подскача, в смисъл - да се запознаем - поправи се той и после развълнувано попита: - А ти как пристигна, Кристофър Робин?

- В Гората ли? - попита Кристофър Робин, леко изненадан от въпроса. - О, аз винаги съм си бил тук.

Като чу това, Зайо отстъпи назад.

- Но нали би трябвало да има нещо Преди Винаги? - попита той на свой ред. - Винаги има Преди.

Кристофър Робин не мислеше, че е имало такова нещо, не и за него, във всеки случай.

- "Преди" е нещо истинско - заяви Бухал сериозно, - и не бива да се бърка с "някога си" и с "едно време". Един вид, така да се каже, "Преди" е Фактически Реалното. Ти трябва да научиш за своето "Преди", Кристофър Робин, и после да ни кажеш за него и на нас.

- О, нещо като история! - изписка Ру, силно развълнуван.

Кенга гордо го погледна.

- Да, Ру, миличък, ти обичаш историите, нали? Не всеки би могъл да седне така кротко и да слуша толкова дълго - каза тя на останалите. - Е, още на другия ден...

Но те вече бяха спрели да я слушат.

Тигър изглеждаше разтревожен. А тревогата му беше, че в това "Преди" на Кристофър Робин би могло да няма никакви тигри.

Издателство "Сиела"

- Харесвам сегашната история най-много - каза той, - защото и аз участвам в нея.

- Но това не е история - каза Кристофър Робин, като се разсмя. - Няма как да ви я разкажа, защото нищо особено не се е случило.

- О - възкликна Тигър и малко се разочарова, но това не продължи дълго, защото на тигрите винаги им идват блестящи идеи. - Ако направя така, че нещо да се случи, тогава ще стане история - заключи той.

Другите зачакаха с известно притеснение. Като цяло, когато Тигър беше наоколо, нещата се случваха - независимо дали искаш, или не. Но след като мина доста време, без да се случи нищо, приятелите се върнаха към наблюдаването на ясносиньото небе, а Пух се опитваше да си спомни докъде беше стигнал със своето тананикане.

- Мразя да бъда този, който разваля настроението - каза Йори, нарушавайки тишината. - Но Тигър изчезна преди Известно Време. Което не му е присъщо. Поне според моя опит - въздъхна той, - Тигър е ВИНАГИ тук. Такъв си е той. Но Тук или Там, във всеки случай, е ВИНАГИ ШУМЕН.

Още

Любимият Мечо Пух стана на 93

Любимият Мечо Пух стана на 93

Думите на Йори "винаги шумен" сами по себе си не бяха много тихи и неколцина от по-дребните приятели и роднини нервно подскочиха, когато той ги каза.

- Така да се каже - продължи Йори, - тишината ме кара да се чудя къде ли е той.

Кристофър Робин беше силно впечатлен от тази реч. Той знаеше, че Йори и Тигър невинаги са били най-добри приятели. И като се има предвид онзи случай с мокренето в реката, от който Йори така и не се възстанови напълно...

- Йори - рече Кристофър Робин със сериозен глас, - ти каза Нещо Много Мило.

При тези думи Йори склони глава и ако някой беше надникнал в дългите му клюмнали уши, щеше да забележи една лека руменина.

- Тигър е твърде кротък твърде дълго. Трябва да го намерим!

И така, те потеглиха.

Още

Оригиналната карта на Голямата гора от "Мечо Пух" беше продадена за рекордна сума

Оригиналната карта на Голямата гора от "Мечо Пух" беше продадена за рекордна сума

Още

"Държавникът" -  една история за джентълмени от новата книга на  автора на "Мечо Пух"

"Държавникът" - една история за джентълмени от новата книга на автора на "Мечо Пух"

 

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Своенравните деца се завръщат в книгата "В небивал сън"

Четвъртата част от култовата фентъзи поредица на Шонин Макгуайър е вече на българския пазар

Още щури приключения с "Хапливите истории на Бари 2" от Стефан Георгиев (откъс)

Любимият четириног приятел на децата се завръща с още по-забавни и невероятни истории, в които нищо не е невъзможно

Библиотеката на София с атрактивна програма по случай Международен ден на детската книга

"За най-важните хора на света" - такъв надпис стои в една от залите на Детския център на Столична библиотека, най-големият в България, който разполага с 67 хил. тома книги и има над 16 хил. читатели деца

"Невероятната история на гигантската круша" от Якоб Мартин Стрид

"Нeвероятната история за гигантската круша" започва в Слънчев град, който е така вълнуващо пресъздаден в книжката, изпъстрена с възхитителни илюстрации

"Приключенията на врабчето Незабравко" дава крила и на малки, и на големи

Първата детска книжка на журналистката Маргарита Благоева вече е факт