КЛАСИЦИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА
Войната ги оставя без баща, адвокат - без покрив, а той едва не ослепява при пожар
65 години от смъртта на сладкодумния автор на "Родна стряха" Ран Босилек
Автор : / 5915 Прочита 4 Коментара
Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg
Бяла спретната къщурка,
Две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.
Тези стихове са добре познати на поколения българи. Както и "Родна реч, омайна, сладка..." Емблематични остават не само "Родна стряха" и "Родна реч", а и "Я кажи ми, облаче ле бяло", и веселите истории на неговите "патиланци", и много други негови творби. Прекрасни стихове и приказки, излезли от душата на поета и оставили ярка следа в сърцата на всеки от нас.
Ран Босилек / Източник: Семеен архив, предаден на музейния архив от сестра му Пенка Негенцова
Стиховете на Ран Босилек "милват като нежна песен!", казва поетесата Леда Милева, която е имала щастието да го срещне още като ученичка, при едно негово гостуване в училище. "Разтвори една голяма книга с пъстри илюстрации и ни чете приказки, докато съвсем притъмня. Ние го слушахме занемели, очаровани, захласнати, защото приказките му бяха хубави и весели като пролетен ден", разказва Леда Милева в спомените си за Ран Босилек.
Ран Босилек, сред малките си почитатели / Източник: Архив на Съюза на писателите
Съвременниците му го описват като тих и скромен човек, който никога не повишавал тон. Но съвсем не бил конформист - винаги имал мнение, което отстоявал твърдо, но със спокоен тон. Сърдечната му усмивка излъчвала благородство. А и общуването му с хората из цялата страна са показателни какво е било отношението му към живите срещи, и особено с децата. Обичал да пътува и да общува с читателите си.
Ран Босилек, сред малките си почитатели / Източник: Архив на Съюза на писателите
Казват, че щом обещаел нещо на някого, винаги го изпълнявал. На такава коректност са способни само големите личности. Бил взискателен към себе си - максималист във всичко. Никой приживе не го чул да се оплаче, или да наклевети някого. Такъв истински светец на земята бил до смъртта си на 8-и октомври 1958-а година.
Навършиха се 65 години от смъртта на големия български литератор Ран Босилек.
Ран Босилек, сред малките си почитатели / Източник: Архив на Съюза на писателите
До последно, вече много болен, се вълнувал как върви списание "Дружинка", където работел, а малката стаичка на редакцията превърнал в цветна градина - обичал да се грижи за цветята. Разказват, че се отнасял с уважение към всяка творба, подадена от някого в редакцията и с часове коригирал ръкописите.
Към 11 по обяд слагал сивата си шапка и тръгвал към някоя от безбройните си срещи в училища и читалища.
Истинското му име е Генчо Негенцов и е роден в Габрово на 26-и септември 1886-а година. Баща му - Станчо Негенцов, не загива като опълченец в Руско-турската освободителна война, но войната уврежда здравето му. Умира млад - на 41, когато Генчо бил едва на шест. Някакъв адвокат лишил вдовицата на опълченеца и петте им деца от покрив, и семейството останало в немилост.
Генчо и брат му Колю тръгнали на работа от невръстна възраст в един хан, където се трудели като момчета за всичко. Ханджията Спас ги ползвал не само за обслужване на клиентите си и за почистване на хана, ами дори и като варял ракия. Така от малки двамата братя се научили на всичко. И на търговия се научили - продавали плодове.
Пробвали всичко, от което да изкарат пари. Имали още един брат и две сестри. В една кланица се цанили да мият черва - най-неприятната работа за останалите работници, но заработвали за прехраната. Помагали на съседи, и кой както можел им се отблагодарявал. Една жена подарила на Генчо палто, но то му било голямо, та за да му го поправят по размер шивачите, той се задължил да им чисти работилницата и да им пали печката рано сутрин.
Растяли будни и сърцати момчета за пример. При един пожар в махалата, първи се втурнали да гасят пожара. Генчо пострадал така лошо от огнените езици, че едва не ослепял. От слепота го спасила пак добротата му. Преподавал на комшийско дете по аритметика, а баща му бил лекар на това момче, та благодарение на него, се уредило да пратят Генчо на лечение в Брюксел.
Майка му Мария нямало как да се справи с това, ако синовете й не били такива трудолюбиви и находчиви момчета, на които всички се възхищавали. Но именно на майка си, казват, Генчо дължал сладкодумието си и любовта си към приказките.
В малкото си свободно време, Генчо се научил да прави на децата от махалата куклено шоу с парцалени кукли, по подобие на известните по онова време в Габрово като "Неновите кукли" - Рачо и Дешка. Сценките на Генчо - бъдещият Ран Босилек, според някои, положили основите на кукленото изкуство у нас.
Ето такова било детството на бъдещия поет, белетрист, редактор, съставител на читанки и христоматии, и преводач Ран Босилек. Веднъж той сравнява детството с остров:
"Кой може да забрави честитите дни на своето детство? Детските очички, за които всичко е ново, всичко е хубаво, изпълнено с живот, виждат наяве приказния свят на чаровните сънища. За тия очички чепатата тояга е крилат кон, тъмното и прашно ъгълче под масата - царски дворец, а слънцето - чудноват великан, когото слънчевата майка не може да насити с двете пещи хляб.
Детето не знае още бодливите прегръдки на времето и пространството, нито тежките окови на невъзможното. То притежава вълшебния килим, от който всичко се вижда и с който навсякъде се отива", пише големият детски писател.
Как се е изучил този забележителен човек, чието детство е белязано от такава нищета и труд? Първо учил в Горнокрайското училище, а после завършил с отличие Априловската гимназия. Със сестра си Пенка още в училище списвали ученически вестник "Смях". В гимназията организирал любителски театър. И покрай него си намерил и другарка - бъдещата си съпруга Райна. Двамата кръстили сина си Босилко. По псевдонима, който си избрал като писател.
Ран Босилек работил като учител шест години в Габрово, а после завършил славянска филология в Софийския университет. След като се дипломира, заминава за Мюнхен, а оттам за Белгия, където завършва право и защитава докторат. Когато се връща в София, започва работа като адвокат.
Къщата на ул. „Иван Асен II“ 10 в София, където Ран Босилек е живял и творил от 1928 до 1958 г.
Семейството живеело под наем в столицата, докато един ден си купило парцел и в съдружие с един колега, Ран Босилек най-накрая си построил къща на столичната ул. "Цар Иван Асен II" №10.
Адвокатската работа, обаче, Ран Босилек "издържал" само пет години. След това изцяло се посветил на литературата за деца - неговото си "поприще по рождение".
В продължение на четвърт век всеотдайно Ран Босилек работи за списанието "Детска радост" и приложението му - вестничето "Врабче". Именно той привлича чрез списанието към детското творчество големи автори като Елисавета Багряна, Дора Габе, Ангел Каралийчев, Асен Разцветников, Георги Райчев, Константин Константинов и др. Ран Босилек прави достъпни за българските деца и образци на световната детска литература, като превежда Братя Грим, Пушкин и Чехов.
Паметник на Ран Босилек в Габрово (намира се на мястото, където е била родната му къща)
Първото стихотворение на Ран Босилек се появява на страниците на сп. "Светулка" през 1906-а година, и тогава той за пръв път се подписва с псевдонима, с който става известен - Ран Босилек. Първата му книга - "Косе Босе", излиза през 1923-та година. Илюстрациите към вълшебните му приказки са от майстори на изобразителното изкуство като Илия Бешков, Георги Атанасов, Борис Ангелушев и Вадим Лазаркевич.
Бегло споменахме за по-малката сестра на Ран Босилек - Пенка. Тя става учителка и през целия си живот се грижи всеотдайно за всичките си близки. Не създава собствено семейство, но отдава цялата си енергия да се грижи за децата на покойната си сестра Цанка и за популяризиране творчеството на брат си Генчо - Ран Босилек. Преди да почине написала писмо до краеведа Илия Габровски, че само смъртта ще я раздели с бюрото и библиотеката на брат й. Няколко дни преди смъртта си подарява на училище "Ран Босилек" в Габрово вещи и ръкописи на писателя. Пенка помага за възстановяването на родната им къща и плаче от радост, когато на името на брат й кръщават детска градина в родния им град. Дарява схема с родословното дърво на рода Негенцови и семейни снимки на архива.
Паметната плоча на стената на дома на Ран Босилек
"Чудна душа имаше той. - пише Пенка за брат си. - Силна вяра в хубавото и доброто цареше в нея. Никой и нищо не бе в състояние да разколебае тази му вяра".
Пенка Негенцова надживява всичките си братя и сестра си Цанка. И петимата стават високо образовани хора. Д-р Христо Негенцов (1881 - 1953) е професор по педагогика. Колю - Никола Негенцов (1888 - 1943) - физик, метеоролог. Забележителна фамилия - деца на опълченец, израстнали в бедност, но възпитани в труд и будни за знанието, и петимата станали висшисти.
Един срамен акт слага сянка върху светлата памет на хора като тях. Паметникът на Ран Босилек е бивал и с изчегъртани букви и други увреди. Народната памет не винаги се е отнасяла отговорно към най-светлите си будители. Но има и изкупление - за 130-годишнината от рождението на писателя бе издигната бронзова фигура на дете с разгърната книга и котарака Татунчо - любимец на Ран Босилек от детството му. Скулптурата е дело на скулптора Адриан Новаков и чудесно изразява и детския възторг, и приказното вълшебство, което ни завеща Ран Босилек.
Роденият като Генчо Станчев Негенцов - Ран Босилек, остави ярка следа в литературното ни наследство, а личности като него - хора с блага душевност, но внушаващи респект, са гордост за нацията ни.
И днес на книжните пазари и по театралните сцени произведенията на Ран Босилек "Патиланци" (1926), серията Патиланско царство:"Патиланчо" (1926), "Патиланско царство" (1927), "Бате Патилане" (1927), "Патиланчо Данчо" (1929), "Патиланчо на село" (1935) и "Патиланско училище" (1942); "Клан, недоклан" 1948, "Косе-Босе" (1923), "Незнаен юнак" (1932), "Неродена мома" (1926), "Жива вода" (1933), "Весели очички" (1936), "Палави ръчички" (1945), "Родна реч" (1970) и др., се радват на голям успех, въпреки че са писани толкова отдавна. Защо ли? - Защото в тях дишат извечните мечти на детството, безгрижното веселие и надеждата. Три фактора, които учат на добро и облагородяват душите.
Приживе Ран Босилек получава високо признание: председателства Дружеството на детските писатели, член е на Съюза на българските писатели. Книгата му "Неродена мома" с илюстрации на Георги Атанасов на изд. "Хемус", печели престижната международна награда Шумейкър на Втората международна изложба на книгата в Брюксел.
Ран Босилек е признат за един от създателите на художествено оформената детска книга в България. И остава един от най-плодовитите и ненадминати автори на детска литература у нас - любимец на няколко поколения българи, които помнят и дори могат да цитират по памет неговите творби. Толкова силен отпечатък е оставил у нас още от детството ни.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}