БЕЛЕЖИТИ БЪЛГАРИ
За Леда Милева и белия сняг на детството
100 години от рождението на именитата писателка, преводач и общественик
Редактор : / 3771 Прочита 4 Коментара
Колаж: Петя Александрова, Dir.bgНа 5-и февруари се навършват 100 години от рождението на любимката на децата от няколко поколения българи - Леда Милева. Годишнината ще бъде отбелязана тържествено с Дни на Леда Милева от днес до 8-и февруари в Детския център на Столичната библиотека. На 5 февруари от 18.30 ч ще бъде преименувана зала в Детския център на Столичната библиотека на името на Леда Милева. Освен това ще бъде представена и изложбата "Детският свят на Леда Милева". В богатата програма на Дните на Леда Милева са включени интересни инициативи и арт ателиета за деца, посветени на творчеството на голямата детска писателка.
"Леда Милева работеше много сериозно с библиотеките в страната. Беше приятел на Столична библиотека", казва директорът на библиотеката Юлия Цинзова и добавя: Искаме да съберем усилията на всички, свързани с живота и творчеството й: Държавна агенция "Архиви", която наскоро получи нейното творчество - нейни ръкописи, част от които ние за пръв път ще покажем; българският ПЕН-център, чийто председател тя е била дълги години; Международна фондация "Гео Милев", която подари на библиотеката около 300 книги от личната библиотека на Леда Милева и нейни творби, и всички почитатели на творчеството и личността й".
Всички, които са познавали отблизо Леда Милева, изразяват категорично едно и също мнение - "човек на духа". Духовен човек и истински благороден наследник и продължител на делото на великия си баща Гео Милев. Когато го откъсват от живота й, тя е съвсем малко дете...
Тази огромна липса белязва живота й, и може би също е една от причините да я направи толкова силен и деен човек.
Цялостната обществена дейност и личното творчество на Леда Милева са пример за съхранение на нашата идентичност като народ, на културните ни традиции и моралните принципи на българската нация. Тя е достойна дъщеря на баща си.
Като писател, трудно бихме могли да си представим съвременната детска литература без нейното блестящо присъствие в нея. Леда Милева притежаваше редкия талант на вълшебен разказвач на истории с приказно тънка граница между художествената измислица и реалността. Вероятно това я правеше така любима авторка не само на децата, но и на "порасналите" деца.
Леда Милева бе от онези автори на детска литература, които сякаш знаят нещо повече от другите за детското съзнание. Иначе нямаше така лесно да достига до него и да му въздейства. Тя бе човек, който одухотворява невидимия свят и като вълшебник умее да разкрива тайните му, без да нарушава тайнствата. Леда Милева сякаш искрено вярваше, че растенията са мислещи, че животните имат човешки черти на характера, и че Доброто и Злото не са присъщи само на хората. За нейното въображение нямаше граници през времето и пространството, и в това отношение творчеството й може да бъде съпоставено с най-големите световни автори на детска литература, а тя самата да съперничи на най-големите хуманисти в света. Защото само такъв човек, който не си поставя ограничения в общуването си с децата, като показва уважението си към тях като към равни, е достоен за тяхното уважение. Леда Милева изпитваше респект и отговорност към тази твърде фина работа - да докосваш със слово света на едно дете, да оформяш светогледа му. С творчеството си тя помагаше на децата да открият мечтите си и им вдъхвашше смелост да ги последват.
В същото време писателката владееше художествените средства - тя умееше да създава приказни светове, които да се запомнят трайно. Нейните стихове се запаметяваха лесно и оставаха за цял живот. И то, не само легендарното "Зайченцето бяло", но и "Хубавец", "Дует", "Дървено конче", както и хумористичните "Тайна", "Лакомчо", "Гица-бърборица", "Запалянко" и др.
Бог сигурно "отбеляза" невероятната й личност, като направи така, че тя ражда и си отива от този свят на един и същи ден - 5-и февруари. Благородната искра, която запали в душите на цели поколения българи тази невероятна жена, сигурно и Нему, на Бог се е видяла отличителна сред човеците.
Леда Милева, като млада / Източник: Семеен архив
Някои деца я мислеха за безсмъртна фея, защото бяха чували от бабите и родителите си за нея. тя приемаше детските реплики от рода на "не знаех, че сте жива" с нейната пленителна, леко иронична и снизходителна усмивка. Такава беше до края си, докато напусна нашия свят. Остави ни книжките ,с които премина детството ни и спомена, който поддържа жив пламъка на душата й сред нас.
Леда Милева бе автор на над 40 книги: на 30 стихосбирки за деца, театрални и радио-пиеси, превеждани на английски, френски, немски, руски, полски и други езици; автор на множество статии по проблемите на литературата, превода и международното културно сътрудничество; преводач на съвременна американска, английска и африканска поезия. Многократно са издавани нейни еднотомни избрани творби.
Отделно от това, нейната ерудирана и многостранна личност имаше и други превъплъщения - тя е била и учител, и редактор в радиото, и председател на Съюза на преводачите в България; ръководител на националната ни телевизия; постоянен представител на България в ЮНЕСКО; председател на българския ПЕН център, основател и главен редактор на сп. "Панорама", депутат. Всичко това я правеше отворен към света и хората човек, който умее да общува непосредствено с всички, и в същото време да взима решения със замах. Способности, които притежават малко писатели - типичното за професията е, че тя минава за "самотна" работа. Леда Милева не беше такъв писател. Самата тя споделяше, че творческата работа я разтоварва от останалите й задължения и че "детското в нея никога няма да умре".
Краят на физическото й тяло дойде на рождения й ден през 2013-а. но духът й остана на земята и ще продължи да завладява фантазията на децата и внуците ни. И те, като нас, ще четат "Зайо на разходка", "Влакче през града", "Пътечките на дъгата", "Когато куклите не спят", "Карнавал в гората" и мн. др.
А знаете ли, че първото си стихотворение малката Леда написва само на 6? - И че то е белязано от същото календарно време, в което сме в момента? Някак символично стихчетата са посветени на белия сняг:
Тревичките почиват,
цветенцата заспиват,
а от небето сиво
се сипят мълчаливо
белите снежинки
като във картинки...
Такава е и "картината" и на душата й - бяла, чиста и кротка като снега в детските представи. И нека и ние - не само предишните, но и идните поколения, запазим този чист спомен за Леда Милева, като за белия сняг от детството си ....