НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ
Умира с болката, че няма как да се "измие" от живота си
90 години от рождението на японския нобелист Кендзабуро Оe
Автор : / 8331 Прочита 0 Коментара
Носителят на Нобелова награда за литература през 1994 г., японският писател Кендзабуро Ое посещава Мемориалния музей на клането в Нанкин на 12 септември 2006 г. в Нанкин, провинция Дзянсу, Китай. Писателят е в Китай, за да промотира последната си книга.
Снимка: Getty Images
Японската литература е по-малко позната в Европа. И макар Изтокът да е много любопитен за западните човеци, болшинството предпочитат да го опознаят повече чрез киното, а не чрез литературата.
Затова и малцина знаят името на този забележителен човек, носител на Нобелова награда за литература - Кендзабуро Ое.
Той почина на 88 години на 3 март 2023 година, и тогава всички агенции по света отразиха новината, а някои разкриха повече факти от неговия живот. До смъртта му знаехме не много повече от това, че е много даровит писател.
Нобеловата награда Ое спечели през 1994 година, като бе подчертано, че тя е за "използването на поетическа сила за сътворяване на въображаем свят, в който реалност и мит съжителстват и представят тревожна картина на съвременните човешки неволи".
Много критици обърнаха внимание на това, че въображаемият свят на Ое съжителства ежедневно с една митология, която очарователно ни представя Изтока като "тъжна приказка". Мнозина го определят като модерен класик на японската литература, което красноречиво говори, че той бе намерил собствен почерк на писане, който едновременно е близък до класиците и в същото време - любопитен за съвременните читатели.
Ето една критическа бележка, която изследва този феномен: "Авторът изследва противоречивата съдба на сънародниците си, техните илюзии и копнежи, често свързани с болезнени и патологични прояви. Животът на младите герои, безнадеждно белязани от годините на войната, минава през криволиците на политическите интриги, наркоманията, сексуалната перверзност." Това са все теми, които вълнуват Ое и той философски ги изследва до болезнено усещане за търсене на спасение.
Ое е хуманист в пълния смисъл на това понятие. Той разглежда социално-политически каузи, екзистенциални и философски теми; осъжда насилието над слабите и беззащитните, и в същото време е бунтар срещу конформизма. Не приема бездушието и мълчаливото съгласие с мнения, които противоречат на човешките права. "Пиша за достойнството на човешките същества", казва в прав текст писателят.
Творбите му "Лична история", "Смъртта и девойката", "Плът и кост" и "Здрач над Токио", "Бележки от Хирошима", "Бележки от Окинава", "Закъснялата младеж" и др., не само изразяват неговия мироглед, но вплитат в разказа автобиографични моменти от живота на писателя.
Романът му "Закъснялата младост", издаден през 1961 година, изобразява японската младеж в буржоазната реалност на Япония след Втората световна война. Ое е представител на това поколение. Романът е написан в първо лице, а главният герой няма име, защото той представлява много други хора. Ое дава право на този герой и подобните нему да говорят открито и безпощадно за действителността. Тази книга е нещо като изповед на главния герой, разделена на две.
В първата част на книгата се запознаваме с едно момче, което губи брат и баща във войната. След края й младежът не се чувства радостен, а шокиран. Не само от личната загуба - смъртта на близки хора, но и заради това, че няма възможност да отмъсти за тях в битка. Болезненото чувство за чест е отличителна черта в народопсихологията на японците.
Лишено от кауза, момчето се изолира от околните, но вътре в себе си мечтае да попадне в армията. След време създава тайна армия, която да устои на окупацията на американците. В крайна сметка го залавят като престъпник и го пращат в затвор за непълнолетни, където насилието е ежедневно. Втората част на книгата разказва за героя, който вече е пораснал и учи като студент в Токийския университет. Този университет завършва и самият Ое.
Но, тук главното е, че романът поставя един фундаментален въпрос - този за избора, и има ли добри и лоши избори? В романа няма положителни герои: майката мрази сина си, най-добрият приятел на главния герой се оказва предател; момиче забременява от хомосексуалист, а баща й вербува главния герой да работи за политическата му кампания. Всичко изглежда "сбъркано" и мръсно.
В книгата е изобразено разочарованието от следвоенния режим, както и нерешителността на младите хора да направят своя избор в лутането си между необходимостта и емоциите. Във финала на книгата героят казва от името на писателя: "Аз не съм герой и не съм представител на късното поколение. Аз съм някой като теб".
Така Ое заковава обобщението, че като неговия главен герой има още много младежи в Япония. Те са "закъснялото" поколение, което води война в мирно време. Тези младежи не получават разбиране, но те всъщност, макар и объркани в самите себе си, жадуват за идеали и страдат от сблъсъка между идеализма им и действителността. Не случайно Кендзабуро Ое е ценен като основа фигура, като будна съвест на съвременната японска литература.
Какво го е провокирало в личен план към темата за войната и следвоенното разочарование: Кендзабуро Оe загубва баща си през Втората световна война и сам признава, че японското поражение е това, което го е накарало да пише. Той е само на 28, когато вече е признат за любим писател на японската следвоенна младеж.
Кендзабуро Ое е роден на 31 януари 1935 година, преди 90 години. Роден е на остров Шикоку, в семейството на учител и домакиня. През 1954 година започва да учи философия в Токийския университет, но иска да се занимава с литература. Прехвърля се в катедрата по френска литература. През 1957 година публикува първият си роман за момче аутист - "Nunka Nanna". Този роман му донася слава.
През 1960 година писателят се жени, но три години по-късно, когато се ражда първото му дете - син, научава жестоката диагноза мозъчна херния. В безсънните нощи на тревожен баща в съзнанието му се раждат страховити образи на чудовища, които по-късно оживяват във фантастиката на писателя.
Той описва с ужас и срам мислите си на отчаян човек, изправен пред дилема: дали ако след операцията синът му остане с увреждане и осъден да живее във вегетативно състояние, не е за предпочитане да умре?!? По-късно Ое ще признае, че тези негови "позорни" мисли ще го карат да страда през целия си живот: "Нито един силен препарат не ми е позволил да се измия от живота си", признава той.
Какво му е дало сила в онези дни? - Едно пътуване до Хирошима. Заминава за там, за да участва в конгрес, на който били поканени оцелели от ядрения ад. Тогава осъзнал, че детето му трябва да живее, "въпреки". Ето един текст, който чудесно илюстрира състоянието му на отчаян човек, който се бори със страховете си: "Когато съм сам в стаята, превързвам дясното си око с черна лента като пират. Правя така, защото с дясното око не виждам почти нищо, макар да не личи отстрани. Е, не че съвсем не виждам, но все пак. Щом река да погледна света с две очи, върху ясния, светъл и бистър свят плътно се наслагва друг — тъмен, мрачен, смътен. Ето защо, дори когато вървя по изрядно павирани улици, ме преследва усещане за несигурност и опасност; сковавам се от ужас като мишка, изпълзяла от канала; в лъчезарните и ведри лица на приятелите си откривам следи от нещастие и преумора; в миг губя почва под краката си, парализиран от отровата на безизходицата, която се прокрадва в мен и при най-обикновения всекидневен разговор. Но в крайна сметка навярно ще свикна."
Нещастието не само провокира, но задълбочава пробудената му гражданска съвест на борец срещу милитаризма и за ядрено разоръжаване. Ое написва цикъл от фантастика за баща и синове, проецирайки в тези творби личната си история; участва в конференции и конгреси за мир. Има един любопитен факт от живота на писатля - как неговата майка видяла светкавица в небето, когато Хирошима била бомбардирана на 100 мили от тях на 6 август 1945 година. По онова време е убит и неговият баща.
Император Хирохито, когото обикновените хора смятали за жив бог, според Ое е лишил много японци от "невинност", преобърнал е техните ценности. Писателят публикува поредица от есета "Бележки от Хирошима" и посещава Хирошима много пъти. Участва и в Световната конференция за забрана на атомните бомби. Освен това е един от създателите на антивоенната асоциация на японските културни дейци.
През целия си живот Ое болезнено търси обяснението за смисъла под повърхността на нещата. Един от неговите преводачи веднъж споделя, че лексиката му до такава степен съчетава емоция с мисъл, че е труден за превеждане. И въпреки това, Ое достига именно чрез тези трудни преводи до съзнанието на много хора по света. Те усещат чрез творбите му, че написаното е плод на един чувствителен и в същото време "философски човек". Хенри Милър дори сравнява Ое с Достоевски - "с пълната гама от надежди и отчаяние". По-близки приятели до Ое пък отбелязват неговата изключителна способност за емпатия. Притежавал е "изключителна сила за разбиране", която е помогнала на много хора.
Романът на Ое "Смърт във вода", издаден в Япония през 2009 година, излезе и на български. Той е най-личната история на писателя. Ое изгражда "Смърт във вода" върху сюжети от собствения си живот. Десет години след смъртта на майка си главният герой получава завещана от нея семейна реликва - червен кожен куфар. Съдържанието му ще пробуди много въпроси върху сенките на миналото, и главно - бил ли е баща му заговорник срещу императора?
Тази книга ни среща с Япония от началото на ХХI век с белезите от Втората световна война. Кендзабуро Ое разказва лична история, в която се оглежда цяла епоха. В типичния си стил той преплита реални събития и герои с художествена измислица. Ое разсъждава върху свободата на личността, дълга, национализма, любовта и властта. Провокира въпроси, свързани с болестта, остаряването и самооценката; сексуалността и насилието.
"Това трябваше да бъде моят Роман за удавянето!", казва писателят. Метафорите, които използва, докосват дълбочини на мисълта, до които човек достига предимно чрез страдание и емпатия. Но всъщност, образът на "давенето" е и напълно реален. Героят на книгата е момче, което пътува заедно с баща си и онзи куфар с лодка в придошла река. Едва не се удавя в бурните води. Спасява се по чудо. Книгата е откровено автобиографична.
Често сравняват Кендзабуро Ое с Харуки Мураками. Според критиците, обаче, Ое превъзхожда "съперника" си по "японизъм". Какво имат предвид: "У Кендзабуро Ое "има нещо, което резонира с тъмната и екстремна страна на японската душа", казва един критик, като използва думите на герой на писателя.
Сякаш сам Ое е дал чрез героя си обобщение за собствената си личност. Ое съчетава писателя с философа-екзистенциалист и е дълбок познавач на психологията на своя народ.
Кендзабуро Ое - цитати
Говорят, че главните причини за бедите на човечеството е това, че маймуната е слязла от дървото.
Хората, които трябва да стават рано, не страдат от прекомерно любопитство.
В такива минути, даже размишлявайки за смъртта, мисля: ето още една от радостите за човек.
Не пия сънотворни. На мен не ми е нужен сън, ако не идва при мен.
Повторението на едно и също означава загниване.
Той отказва да живее активно и това състояние стана нормално за него.
Това беше такава изненадваща гледка, прецедент, който никой дори не си е мечтал да види.
Той сякаш живееше живот, който не е замислил сам в онези дни, странно, подобно на мечтано съществуване.
Еми МАРИЯНСКА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fportret%2Fumira-s-bolkata-che-nyama-kak-da-se-izmie-ot-zhivota-si&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2025%2F02%2F08%2F2848117%2F768x432.jpg%3F_%3D1739369666&description=Умира с болката, че няма как да се "измие" от живота си', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}