Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

„Час, изпълнен с плам“ – нов „японски“ роман от великолепната Мюриел Барбери (откъс)

ЧЕТИВО

„Час, изпълнен с плам“ – нов „японски“ роман от великолепната Мюриел Барбери (откъс)

Авторката на „Елегантността на таралежа“ създава смирена, деликатна история в духа на японските традиции

Авторката на „Елегантността на таралежа“ Мюриел Барбери създава смирена, деликатна история в духа на японските традиции (Източник: Издателство "Сиела")

След романа-съзерцание и обяснение в любов към Япония "И розата сама да е", в който сред градините на Киото млада жена открива пътя обратно към себе си, обичаната френска писателка Мюриел Барбери ("Елегантността на таралежа") отново врича сърцето си на Страната на изгряващото слънце с предисторията на младата Роз.

Авторката на „Елегантността на таралежа“ Мюриел Барбери създава смирена, деликатна история в духа на японските традиции (Източник: Издателство "Сиела")

Или по-точно с историята на нейния баща, чиято сянка тя търсеше неуморно в предната книга.

Деликатен и улавящ есенцията на японската душевност, "Час, изпълнен с плам" разплита съдбата на мъж, търсещ хармонията през целия си живот, но на когото е забранено да се доближава до дъщеря си, която я олицетворява. Това без съмнение е литература, която утешава, но и съзаклятничи със страданието. Литература, носеща смирение.

Авторката на „Елегантността на таралежа“ Мюриел Барбери създава смирена, деликатна история в духа на японските традиции (Източник: Издателство "Сиела")

Още

Френската национална библиотека показва ръкописи на писателя Жулиен Грак

Френската национална библиотека показва ръкописи на писателя Жулиен Грак

На двайсет години Хару Уено обръща гръб на планините и търговията със саке на баща си, напуска родния град и заминава за Киото. Младият мъж не разполага нито с пари, нито с връзки, но пък притежава богатство, с което малцина разполагат - мир със самия себе си. С времето Хару се превръща в преуспяващ търговец, който отдава живота на приятелството, цветята и изкуството. Докато сред вечното спокойствие на дзен градините не се прокрадва изумруденозелената рокля, изящната осанка и финото лице на пристигналата от Франция Мод.

Тихата и особена любов, която пламва между двамата, завинаги ще промени съдбата на Уено. Защото тогава, когато пламъкът изчезва, идва нещастието. А нещастието и изяществото са еднакво безкрайни, както пише Барбери.

Още

Салман Рушди: Сънувам безумни неща!

Салман Рушди: Сънувам безумни неща!

Символ на тази вечност става дъщеря им Роз - олицетворението на тайната, истината и душата на цялото съществуване на Хари, но до която той не може да се доближи. Бащата без дъщеря ще открие самотата и близостта, меланхолията и радостта. А една разходка с нов приятел може би ще му разкрие истината. И ще го завърне към любовта и корените, от които той сам се е изтръгнал.

Сред страниците на "Час, изпълнен с плам" се разлива животът с цялата му двойнственост - опакото и дланта, свързани и разделени в кръг от последователни привличания и отблъсквания. А стара японска легенда се прокрадва като лисица, която носи послание отвъд времето и пространството.

С присъщата си изящност и бодлива елегантност Мюриел Барбери създава история, посветена на очакването на този един-единствен час, изпълнен с плам, който може да осмисли цял един живот.

Прочетох книгата с истинско удоволствие и бих я препоръчал на всички, които искат да се докоснат до японската душевност.

Братислав Иванов, консултант на книгата и първи преподавател по класически японски език в СУ.

Още

Самият Стивън Кинг го признава за най-добрия фантаст

Самият Стивън Кинг го признава за най-добрия фантаст

Из "Час, изпълнен с плам" oт Мюриел Барбери

Смърт

В последния си час Хару Уено съзерцаваше цвете и мислеше: "Едно цвете съсредоточава всичко".

Неговият живот всъщност беше следвал три нишки и цвете беше едва последната от тях. Пред него се простираше малката градина на храма, тя се сливаше с миниатюрен, изпълнен със символи пейзаж. Смаян си даваше сметка как вековете на духовно търсене са достигнали до премислената подредба пред погледа му, която предизвикваше неговото удивление. "Колко много усилия биват вплитани в създаването на смисъл, за да се стигне накрая до чистата форма", това още си мислеше той.

Защото Хару Уено беше от хората, които изследваха формата.

Знаеше, че му остава съвсем малко живот. "В крайна сметка съм в хармония със случващото се", увери себе си. В далечина гонгът на Хонен-ин отекна четири пъти и той усети как се замайва от силата на собственото си присъствие в света.

Още

Легендарният художник Джон Хау се превръща в "Пътешественик в Средната земя" с книгата си със скици и илюстрации

Легендарният художник Джон Хау се превръща в "Пътешественик в Средната земя" с книгата си със скици и илюстрации

Насреща му варосан зид ограждаше градината, покриваха го сиви керемиди. В градината имаше три камъка, бор, пясъчник, фенер и мъх. Оттатък зида се издигаха планините на изток. Храмът се казваше Шинньо-до. Всяка година в продължение на почти пет десетилетия Хару Уено извървяваше един и същ маршрут - отиваше в главния храм на хълма, прекосяваше гробището от горе надолу и се връщаше при входа на храмовия комплекс, чийто щедър дарител беше.

Защото Хару Уено притежаваше голямо богатство.

Докато растеше, съзерцаваше как падащият сняг се топи върху камъните на един планински поток. Къщицата на семейството му се издигаше на единия бряг на потока, а на другия имаше гора от големи, покрити с лед борове. Дълго време вярваше, че обича материята - скалата, водата, шумата и дървото. Щом осъзна, че обича формите, които приема тази материя, стана търговец на произведения на изкуството.

Изкуството: една от трите нишки, които неотлъчно следваше животът му.

Естествено, не се превърна за един ден в търговец; мина време, в което смени града, а после се запозна с някого.

Още

Kниги за пътешественици, които ще променят начина ви на пътуване

Kниги за пътешественици, които ще променят начина ви на пътуване

На двайсет години обърна гръб на планините и търговията със саке на баща си, напусна Такаяма и замина за Киото. Нито с пари разполагаше, нито с връзки, затова пък притежаваше богатство, на което малцина се радваха: нямаше и понятие какво е светът, но знаеше какво представлява самият той. Беше месец май, седеше на дървения под и пред погледа му се простираше бъдеще, чиято яснота се доближаваше до бистротата на сакето. Наоколо му се носеха шумовете и суетенето в комплекса от дзен храмове, тук един братовчед монах му беше осигурил стая.

Срещата между мощта на неговото видение и необятността на времето го замая. Видението не казваше нито къде, нито кога, нито как ще се превърне в действителност. Казваше само: "Живот, посветен на изкуството". И още: "Ще преуспея". Стаята гледаше към миниатюрна, тънеща в сенки градина.

Оттатък градината слънцето позлатяваше големите сиви стъбла на бамбука. Между хости и папрат си пробиваха място водни перуники. Една от тях, по-висока и по-фина от останалите, трептеше на лекия бриз. Някъде би камбана. Времето се разтвори и Хару Уено се превърна в цветето. А после всичко отмина.

Още

Излиза непознат роман от Слав Хр. Караславов за въстанието на Асен и Петър

Излиза непознат роман от Слав Хр. Караславов за въстанието на Асен и Петър

Петдесет години по-късно в същия този ден Хару Уено наблюдаваше същото цвете смаян, че отново е шестнайсет часът на двайсети май. С една разлика: този път съзерцаваше цветето в ума си. И приликата беше другаде: перуниката, камбаната, градината - всички присъстваха в настоящето. Имаше и забележителна особеност: болката се разтваряше във вездесъщото настояще. Чу шум зад себе си и му се прииска да го бяха оставили сам. Помисли за Кейсуке, който някъде чакаше смъртта му, и си каза: "Един живот се побира в три имена".

Хару, този, който не искаше да умре. Кейсуке, който не можеше да умре. Роз, която щеше да живее.

Личните помещения, където се беше настанил, принадлежаха на настоятеля на храма, който беше брат близнак на Кейсуке Шибата - човека, на когото дължеше проявлението на своето призвание. Братята Шибата произхождаха от стар род в Киото, който от незапомнени времена даваше на древния град монаси и майстори на лака.

Още

Милан Кундера: Човек знае, че е смъртен, но приема за даденост, че страната му има нещо като вечен живот

Милан Кундера: Човек знае, че е смъртен, но приема за даденост, че страната му има нещо като вечен живот

Понеже ненавиждаше с еднаква сила религията и лака - заради блясъка му, Кейсуке се беше насочил към грънчарството; освен грънчар беше още художник, калиграф и поет.

Когато Хару и Кейсуке се срещнаха, помежду им стоеше забележителна по своята изработка купа. Щом Хару я видя, осъзна какво ще представлява животът му. За пръв път виждаше подобно произведение: купата съчетаваше белезите на старината и новаторството по невъзможен според Хару начин. До него, отпуснат на стола, седеше мъж без възраст и беше - ако изобщо подобно сравнение имаше смисъл - от същата смес като купата.

А пък и беше полупиян, затова Хару се оказа изправен пред уравнение, чието решение беше невъзможно: от една страна, пред себе си виждаше съвършена форма, а от друга, пред него беше пияницата - нейният създател. Представиха ги един на друг и двамата скрепиха със саке приятелството си за цял живот.

Приятелството: втората нишка, която животът на Хару следваше.

Днес пред него стоеше и чакаше смъртта, приела формата на градина, и с изключение на тези два мига, разделени от половин век, всичко друго беше станало невидимо. Облак докосна хребета на Даймон-джи и остави след себе си ухание на перуники. Хару си помисли: "Само тези два мига останаха - и Роз".

Роз - третата нишка.

Още

"Урокът на лунатика" от Фредерико Педрейра (откъс)

"Урокът на лунатика" от Фредерико Педрейра (откъс)

Още

"Хора с прякори. Тъжни разкази" от Божидар Манов (откъс)

"Хора с прякори. Тъжни разкази" от Божидар Манов (откъс)

Още

Фредерик Бегбеде се завръща с „Бараж срещу Атлантика“ (откъс)

Фредерик Бегбеде се завръща с „Бараж срещу Атлантика“ (откъс)

Още

Официалната биография на Queen излиза на български с предговор от Брайън Мей (откъс)

Официалната биография на Queen излиза на български с предговор от Брайън Мей (откъс)

 

ИЗБРАНО
Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Пролетният панаир на книгата се завърна: 140 издателства очакват своите читатели

Изложението в парка пред Националния дворец на културата ще продължи 10 дни - до 2 юни

Философът Тони Николов: Нека вървим напред и да не изпускаме от поглед пътя на буквите

"24 май е празник не на миналото ни. Той е празник на бъдещето", каза писателят в речта си в тържествената програма пред Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"

Фестивалът "Да поЧетем" ни кани да празнуваме 24 май на най-литературното място в София - площад Славейков

За четвърта година инициативата обединява граждани, артисти, автори, културни институции и бизнеси в съвременен празник на българската просвета, култура и писменост

Скритите букви: 3D мапинг и гостуване в Прага

Прожекция на 3D мапинг на фасадата на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в навечерието на 24 май и гостуване на пейките-букви в Прага

Джени Ерпенбек е първата германска писателка, която печели международната награда "Букър"

Ерпенбек, която започва работа като оперен режисьор през 90-те години на миналия век, получи тазгодишната награда за превода на английски език на романа си "Кайрос" за края на Студената война в Германия

Японският бестселър „Гърди и яйца“: Дръзка история на три жени, които търсят себе си (откъс)

Днес писателката Миеко Каваками, работила и като стюардеса и певица, е сред най-предизвикателните и интригуващи гласове на японската литература