IN MEMORIAM
Милан Кундера: Човек знае, че е смъртен, но приема за даденост, че страната му има нещо като вечен живот
"Хората вървят по улиците и вече нямат контакт с другите наоколо, не виждат домовете, покрай които минават, от ушите им висят жици", казваше писателят, който почина на 94 години
Автор: / 2620 Прочита 0 Коментара
Милан Кундера в Париж на 17 септември 1982 г. Снимка: Getty Images
Почина писателят Милан Кундера, съобщиха световните осведомителни агенции днес сутринта.
Авторът на "Непосилната лекота на битието" е починал на 94 години, съобщи чешката библиотека, в която е личната колекция на писателя. "Милан Кундера почина вчера в Париж след дълго боледуване", каза Анна Мразова, говорителка на Моравската библиотека.
Кундера е роден в чешкия град Бърно, но емигрира във Франция през 1975 г., след като критикува остро съветското нахлуване в Чехословакия през 1968 г. Печели признание за стила си и представянето на теми и характери, които се движат между всекидневния живот и възвишения свят на идеите.
Милан Кундера рядко даваше интервюта, защото бе убеден, че писателите говорят чрез своето творчество, припомнят от БТА.
Първият му роман "Шегата" - язвителен портрет на чехословашкия комунистически режим, е публикуван през 1967 г. Той е първата стъпка по пътя на Кундера от партиен член до дисидент изгнаник. През 1976 г. той казва пред френския в. "Монд", че определянето на произведенията му като политически е опростенческо и замъглява същинския им смисъл.
Кундера бе популярен сред читателите в западните страни и заради антисъветските си възгледи, и заради еротиката, преминаваща в много от творбите му.
"Ако някой ми беше казал, когато бях момче: един ден ще видиш как държавата ти изчезва, щях да помисля, че това са глупости, не можех да си го представя. Човек знае, че е смъртен, но приема за даденост, че страната му има нещо като вечен живот", каза писателят пред Филип Рот в интервю за "Ню Йорк таймс" през 1980 г., година, преди да стане натурализиран френски гражданин, предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА.
През май 1968 г. Снимка: АП/БТА
През 1989 г. Кадифената революция изтласка от власт комунистите и родината на Кундера се прероди в Чешка република, но тогава вече той бе започнал нов живот в апартамент на Левия бряг на Сена. Той се връща в Чехия рядко и инкогнито, дори и след падането на Желязната завеса. Последните му творби, писани на френски език, не са преведени на чешки. "Непосилната лекота на битието", който му носи много слава и е екранизиран през 1988 г., е издаден в Чехия едва през 2006 г., макар да е достъпен на чешки език от 1985 благодарение на сънародник, основал издателство в изгнание в Канада. Романът оглавява класацията за бестселъри седмици наред и на следващата година носи на Кундера Държавната награда за литература.
Вера, съпругата на Кундера, е важен партньор и сътрудник на уединения писател, който отхвърля технологиите - тя е негов преводач, социален секретар и буфер в контактите му с външния свят. Тя помага в изграждането на приятелството му с Рот, като им превежда и според представяне на семейството от 1985 г., тя приема и води телефонните разговори на писателя.
На 27 юни 1967 г. Снимка: АП/БТА
Творбите на Кундера са забранени в Чехословакия след нахлуването на съветските сили в Прага през 1968 г., когато той губи и работата си във Филмовия факултет. Той пише романи и пиеси от 1953 г.
"Непосилната лекота на битието" проследява живота на хирург дисидент от Прага, който емигрира в Женева и след това се връща в родината си. Заради отказа да се подчини на комунистическия режим хирургът Томаш започва да мие прозорци, за да се издържа и така успява да си уреди любовни авантюри със стотици жени. По-късно обаче се мести в провинцията със съпругата си Тереза, която обича, макар че й изневерява, и двамата живеят там щастливо.
Чешкият литературен агент на Кундера по времето, когато романът най-сетне е публикуван в Чехия, казва, че авторът сам е забавил издаването на книгата в родината си заради опасения, че ще бъде лошо редактирана.
"Кундера трябваше да прочете цялата книга отново, да пренапише отделни глави, да добавя съдържание и да редактира целия текст. Заради перфекционизма му това беше дългосрочна работа, но сега читателите ще получат книгата, каквато Милан Кундера смята, че трябва да бъде", каза Адам Стастка пред Радио Прага тогава.
Писателят отказваше да говори пред камера, отказа анотации, когато събраните му творби бяха публикувани през 2011 г. и не позволява електронни издания на произведенията си. В реч пред Френската национална библиотека през 2012 г., прочете по френско радио след това от негов приятел, той казва, че се страхува за бъдещето на книгите.
"Струва ми се, че времето, което безмилостно продължава своя ход, започва да застрашава книгите. Заради тази заплаха вече от няколко години във всеки договор, който сключвам, има клауза, според която произведенията ми трябва да бъдат публикувани единствено в традиционната книжна форма, да се четат на хартия, а не на екран", казва той.
"Хората вървят по улиците и вече нямат контакт с другите наоколо, не виждат домовете, покрай които минават, от ушите им висят жици. Те жестикулират, не поглеждат към никого и никой не ги поглежда. Питам се дали още четат книги. Възможно е, но още колко ще продължат?"
Въпреки яростната защита на личния си живот - той дава само няколко интервюта през живота си и свежда до минимум публичната биографична информация, Кундера е принуден да се изправи пред миналото си през 2008 г. Тогава чешкият Институт за изследване на тоталитарните режими публикува документ, според който през 1950 г. 21-годишният студент Кундера донася на полицията за свой съквартирант. Мъжът е осъден за шпионаж на 22 години каторга.
Изследователят Адам Храдилек, автор на доклада, защитава резултата от задълбоченото изследване върху Кундера. "Заклел е чешките си приятели да мълчат, така че дори те не желаят да говорят пред журналисти за това кой е бил и кой е Кундера", казва той тогава.
Кундера определя доклада като лъжа и казва пред чешката осведомителна агенция ЧТК, че това е "покушение срещу писател".
В негово представяне от 1985 г., което е най-пространното и детайлно описание на живота на писателя в Париж, той казва пред авторката Олга Карлайл:
"За мен недискретността е тежък грях. Всеки, който разкрива нечий интимен живот, заслужава да бъде бичуван. Живеем във време, когато личният живот е унищожен. Полицията го унищожава в комунистическите страни, журналистите го заплашват в демократичните страни и малко по малко самите хора губят вкуса си към личния живот и чувството си за него.
Живот, когато човек не може да се скрие от очите на другите - това е адът".
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}