Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

"Бавно" - първата художествена творба на писателя Милан Кундера (откъс)

НОВА КНИГА

"Бавно" - първата художествена творба на писателя Милан Кундера (откъс)

Няколко сюжетни линии бавно се сплитат, докато не се обединят окончателно в края на романа

Милан Кундера (Издателство "Колибри")

Излиза ново издание на романа "Бавно", знакова творба на един от най-големите съвременни писатели - Милан Кундера. Оригиналния дизайн на корицата дължим на Стефан Касъров.

"Бавно" в превод Росица Ташева e първата художествена творба на писателя, написана на френски език и публикувана през 1995 г. Представлява размисъл за ефектите на модерността и технологиите върху светоусещането на индивида. Няколко сюжетни линии бавно се сплитат, докато не се обединят окончателно в края на романа.

Защо изчезна удоволствието от волното безгрижие? Къде са нявгашните друмници? Къде са пройдохите от народните песни, празноскитащите, които денем навестявали мелниците, а нощем спели под открито небе? Дали не изчезнаха заедно с полските пътища, с ливадите и поляните, с природата? Те, които - както един чешки израз определя сладкото им безделие - са съзерцавали прозорците на Дядо Боже.

Издателство "Колибри"

Съзерцаващият прозорците на Дядо Боже не скучае; той е щастлив. В нашия свят желанието да не се занимаваш с нищо се е превърнало в липса на занимание, а това е вече съвсем друго: лишеният от занимание се чувства ограбен, той се отегчава и се стреми да си набави липсващата му динамика...

Още

Милан Кундера на 92: Ново издание на романа му "Незнанието" (откъс)

Милан Кундера на 92: Ново издание на романа му "Незнанието" (откъс)

Жива легенда на европейската литература, Милан Кундера владее до съвършенство изкуството на романа, полифонията и фарса. Роден е през 1929 г. в Бърно, Чехословакия, но от 1975 г. живее във Франция. Постига международна известност с книги като "Книга за смеха и забравата", "Смешни любови", "Животът е другаде", "Валс на раздяла", "Безсмъртие", "Шегата", "Самоличност", "Непосилната лекота на битието" (екранизиран през 1988 г. под режисурата на Филип Кауфман). Не по-малко завладяващи са есеистичните му книги: "Завесата", "Една среща", "Изкуството на романа". Бляскавият експериментален стил на Кундера се характеризира с неподражаема ирония, метафизични размишления и философска дълбочина.

Милан Кундера (Издателство "Колибри")

Милан Кундера - "Бавно" (откъс)

1

Решихме да прекараме вечерта и нощта в замък. Много френски замъци са превърнати в хотели - късчета зеленина сред грозно неозеленено пространство; малко алеи, дървета и птички сред необята на пътната мрежа. Карам и наблюдавам в огледалото колата зад мен. Левият ѝ мигач е включен и тя цялата излъчва вълни от нетърпение. Шофьорът само чака удобен момент, за да ме задмине - ще речеш, хищник дебне врабец.

Жена ми Вера казва: "На всеки петдесет минути по пътищата на Франция загива човек. Погледни ги - карат като луди. Същите хора, които проявяват такова изключително благоразумие, когато пред очите им обират някоя старица на улицата. Как така не ги е страх, когато са зад волана?".

Още

Предстои ни "Една среща" с Милан Кундера (ОТКЪС)

Предстои ни "Една среща" с Милан Кундера (ОТКЪС)

Какво да ѝ отговоря? Може би това: сведеният над мотоциклета си човек е съсредоточен единствено в мига на своя полет; той се е вкопчил в частица от времето, отрязана и от миналото, и от бъдещето; изтръгнал се е от потока на времето; озовал се е вън от времето; с други думи, той е в състояние на екстаз. В това състояние той е забравил собствената си възраст, забравил е жена си, децата си, грижите си, затова не го е страх; защото източникът на страха е в бъдещето, а освободеният от бъдещето си няма от какво да се страхува.

Бързината е вид екстаз, подарен на човека от техническата революция. Обратно на мотоциклетиста, бегачът винаги е вътре в тялото си, принуден е да мисли за пришките си, за дъха си; докато тича, той чувства своето тегло, своята възраст, повече от всякога осъзнава себе си и момента от живота си. Предаде ли обаче на машината правата си над скоростта, нещата стават коренно различни. От този момент насетне собственото му тяло е извън играта и той се отдава на нетелесна, нематериална скорост, скорост в чист вид, скорост самоцелна, скорост екстаз.

Любопитно единение: студената безличност на техниката и пламъкът на екстаза. Спомням си строгата и въодушевена американка, която преди трийсет години ми даде урок (ледено теоретичен) за сексуалната свобода. Най-често срещаната дума в изложението ѝ бе думата "оргазъм". Преброих - повтаряше се четиресет и три пъти. Култът към оргазма: пуритански утилитаризъм, пренесен в секса; ефикасност срещу бездействие; свеждане на половия акт до препятствие, което трябва да се преодолее възможно най-бързо, за да се стигне до екстатичния взрив като единствена цел на любовта и на Вселената.

Защо изчезна удоволствието от волното безгрижие? Къде са нявгашните друмници? Къде са пройдохите от народните песни, празноскитащите, които денем навестявали мелниците, а нощем спели под открито небе? Дали не изчезнаха заедно с по

лските пътища, с ливадите и поляните, с природата? Те, които - както един чешки израз определя сладкото им безделие - са съзерцавали прозорците на Дядо Боже. Съзерцаващият прозорците на Дядо Боже не скучае; той е щастлив. В нашия свят желанието да не се занимаваш с нищо се е превърнало в липса на занимание, а това е вече съвсем друго: лишеният от занимание се чувства ограбен, той се отегчава и се стреми да си набави липсващата му динамика.

Милан Кундера (АП/БТА)

Поглеждам в огледалото - все същата кола, която не може да ме задмине заради насрещното движение. До шофьора седи жена. Защо мъжът не ѝ разкаже нещо забавно? Защо не положи длан на коляното ѝ? Вместо това той проклина автомобилиста пред него, задето не кара достатъчно бързо. Жената също не се сеща да докосне шофьора с ръка. Във въображението си тя кара заедно с него и заедно с него ме проклина.

Замислям се за едно друго пътуване от Париж към провинциален замък, станало преди двеста години - пътуването на мадам Дьо Т. и на придружаващия я млад рицар. За пръв път двамата са така близо един до друг и неописуемата атмосфера на чувственост е породена именно от бавния ритъм - полюшвани от движението на каляската, двете тела се докосват, първо неволно, после нарочно, и приключението започва.

2

Ето за какво се разказва в новелата на Виван Денон. Една вечер един двайсетгодишен благородник отива на театър. (Не се споменава нито името, нито титлата му, но си го представям като рицар.) В съседната ложа вижда млада дама (в новелата фигурира само първата буква на името ѝ - мадам Дьо Т.), приятелка на графинята, с която рицарят е в любовни отношения. Мадам Дьо Т. настоятелно изисква от младия човек да я придружи след представлението.

Изненадан и смутен от решителното ѝ поведение, още повече че познава любимеца ѝ - маркиз еди-кой си (няма да научим името му; навлизаме в света на тайните, там, където няма имена), обърканият рицар се озовава в каляската до хубавата дама. След спокойно и приятно пътуване колата спира сред полето, пред входа на замъка, където ги приема начумереният съпруг на мадам Дьо Т. Тримата мълчаливо вечерят в доста зловеща обстановка, после съпругът се извинява и ги оставя сами.

Милан Кундера (Издателство "Колибри")

Тогава започва тяхната нощ - нощ, изградена като триптих, като триетапен пробег. Най-напред двамата се разхождат в парка; след това се любят в един павилион; накрая продължават любовната си игра в таен будоар.

Още

Възстановиха чешкото гражданство на Милан Кундера

Възстановиха чешкото гражданство на Милан Кундера

Разделят се призори. Рицарят не успява да намери стаята си в лабиринта от коридори и се връща в парка, където, за свое учудване, среща маркиза - любовника на мадам Дьо Т. Маркизът, който току-що е пристигнал в замъка, го поздравява весело и му разкрива причината за тайнствената покана - мадам Дьо Т. имала нужда от прикритие, та съпругът да не заподозре маркиза. Доволен от успеха на мистификацията, той се подиграва с рицаря, изпълнил крайно комичната роля на фалшив любовник.

Новелата била публикувана за пръв път през 1777 г. под заглавието "Без бъдеще". Името на автора е заменено (нали сме в света на тайните) с шест загадъчни главни букви, Г. Д. О. Б. Н. К., или, ако щете, "Г-н Денон, Обикновен Благородник на Краля". През 1779 г. тя отново излиза в нищожен тираж, този път анонимно, за да се появи за трети път следващата година под името на друг писател.

Две нови издания, през 1802 и 1812 г., все още не носят истинското име на автора. След почти половинвековна забрава новелата отново вижда бял свят през 1866 г. От тогава насам я приписват на Виван Денон и през нашия век славата ѝ непрекъснато расте. Днес тя е едно от литературните произведения, които като че ли най-добре представят изкуството и духа на ХVIII век.

Още

История, разтърсила света, оживява в романа "Злодеянието" (откъс)

История, разтърсила света, оживява в романа "Злодеянието" (откъс)

Още

"Утешението на ангела" - красива и мъдра история за приятелството (откъс)

"Утешението на ангела" - красива и мъдра история за приятелството (откъс)

Още

Ново издание на "Приказки" от Оскар Уайлд с илюстрациите на Дамян Дамянов (откъс)

Ново издание на "Приказки" от Оскар Уайлд с илюстрациите на Дамян Дамянов (откъс)

Още

"Когато артистите се гримираха на свещи" - спомени на пионера на българското кино Васил Гендов (откъс)

"Когато артистите се гримираха на свещи" - спомени на пионера на българското кино Васил Гендов (откъс)

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Захари Карабашлиев е носителят на две от най-престижните литературни награди в един ден

Авторът на „Опашката“ бе отличен на 11 май с приза „Цветето на Хеликон“ и голямата награда Роман на годината на Национален дарителски фонд „13 века България“

Георги Господинов представя своите "Избрани истории"

Книгата съдържа 39 разказа или истории, избрани от самия автор

Своенравните деца се завръщат в книгата "В небивал сън"

Четвъртата част от култовата фентъзи поредица на Шонин Макгуайър е вече на българския пазар

Писателят Марио Варгас Льоса работил, докато бил в болница заради Ковид-19

"Не съм спирал да пиша статии дори в най-трудните ситуации", споделя 86-годишният Льоса, носител на Нобелова награда за литература за 2010 г.

"Жива" от Ина Ясипова - българка, живееща в Австралия, улавя скритата душа на България (откъс)

Българската писателка ни връща назад към корените и традициите в дебютния си роман