Оскар Уайлд е познат като един от най-популярните писатели, поети и драматурзи, творили през XIX век в Лондон.

Изключителните му пиеси и единственият му роман "Портретът на Дориан Грей" го нареждат сред класиците в световната литература въпреки сравнително краткия му житейски път.

А вълшебните му приказки, които често са първата среща на читателите с неговото творчество, са неразделна част от всяка детска библиотека.

Издателство "Сиела"

На пазара вече може да намерите новия луксозен сборник "Приказки" (ИК "Сиела"), който събира най-красивите истории на Оскар Уайлд в единствено по рода си издание у нас. Елегантното перо на ирландския писател е придружено от оригиналните илюстрации на художника Дамян Дамянов и напълно новия превод на Венцислав К. Венков. Щрих и текст се срещат и отвеждат читателя в необятния фантастичен свят, който се намира някъде на границата между реалността и магията.

В новото илюстровано издание на "Приказки" приключенията на необичайните герои на Уайлд оживяват в някои от най-обичаните приказки на автора като "Щастливият принц", "Славеят и розата" и "Рибарят и неговата душа". Повече от 100 години след написването си те не са загубили нито капка от закачливия си хумор и трагичната си красота.

Още

"Науката от Света на Диска" от Тери Пратчет се завръща с "Часовникът на Дарвин" (откъс)

Макар и писателят да съчинява приказките си като подарък за своите синове, в същността си те обхващат общочовешки и универсални теми, които са подходящи както за малките, така и за вече порасналите деца.

Майсторското перо на Уайлд обрисува същността на човешката душа, в чиито център стои любовта. Любовта, която кара Щастливия принц да пожелае да бъде по-добър, лястовичката - да пожертва живота си, а Великанът егоист да осъзнае, че стените, които е градил цял живот, могат да бъдат разрушени.

С твърди корици и богатите илюстрации на Дамян Дамянов "Приказки" е специално издание, което почита ирландския разказвач, с чиито фантастични истории за любов, приятелство и саможертва са израснали толкова поколения деца по света.

Издателство "Сиела"

 Из "Приказки" от Оскар Уайлд (откъс)

Рибарят и неговата душа

МЛАДИЯТ РИБАР ИЗЛИЗАЛ ВСЯКА ВЕЧЕР в открито море и замятал мрежи във водата.

Ако вятърът духал откъм сушата, не улавял или нищо, или - в най-добрия случай - почти нищо, защото вятърът бил зъл и чернокрил и пращал насреща му бурни вълни. Но задухал ли вятърът към брега, от дълбините излизали риби и се навирали в мрежите му, след което той ги изкарвал на пазара и ги продавал.

Още

Британският фантаст Дж. Г. Балард предвижда топящите се ледове преди повече от 60 години (откъс)

Всяка вечер излизал той в морето, докато веднъж мрежата му се оказала толкова тежка, че едва я изтеглил обратно в лодката.

- Абе, аз да не съм изловил всичката плаваща риба - рекъл си през смях - или да съм хванал някое тъпо чудовище, на което хората да се дивят, или пък някоя ужасна твар, която великата ни кралица моментално ще пожелае да притежава? - Напънал се той и затеглил грубите въжета с такава сила, че чак вените по ръцете му се издули като линии от син емайл около бронзова ваза. С тънките въжета пристягал постепенно кръга от плоски тапи и накрая мрежата изляза на повърхността.

Но какво да види! В нея нямало ни риба, ни чудовище, ни някаква ужасна твар, а само една дълбоко спяща русалчица.

Косата ѝ приличала на мокро златно руно, а всеки отделен косъм наподобявал фина златна нишка в стъклото на чаша. Тялото ѝ сякаш било от бяла слонова кост, а опашката ѝ - от сребро и седеф. Самата опашка от сребро и седеф пък била омотана в зелени морски водорасли; ушите ѝ били с формата на морски миди, а устните ѝ - с цвета на морския корал. Студените вълни обливали студената ѝ гръд и солни кристали блестели по клепачите ѝ.

На младия рибар свят му се завило от всичката тази хубост, протегнал ръка, придърпал по-наблизо мрежата, надвесил се през борда и грабнал малката русалка в обятията си. Но в мига, в който я докоснал, тя изкрякала като уплашена чайка, събудила се, по-гледнала го ужасено с бледоаметистовите си очи и се задърпала. Той обаче я притискал здраво, за да не му избяга.

Щом се убедила, че няма начин да му се изплъзне, тя се разплакала:

- Умолявам те: пусни ме. Единствена дъщеря съм на татко си - стария и самотен цар.

- Няма да те пусна - рекъл младият рибар, - ако не ми обещаеш да идваш да ми пееш, щом те викна, защото рибите обичат много да слушат песните на морските люде и ще пълнят мрежите ми.

- Нима наистина би ме пуснал, ако ти го обещая? - възкликнала русалката.

- Кълна ти се, че ще го сторя - отвърнал младият рибар.

Дала му тя исканото обещание, заклевайки се с клетвата на морските люде. Тогава той я пуснал от обятията си и тя бавно потънала разтреперана от необичайна уплаха.

И така, младият рибар всяка вечер излизал в открито море и викал малката русалка, а тя излизала на повърхността и му пеела. Около нея неспирно обикаляли делфините, а дивите чайки кръжали над главата ѝ.

Още

"Момчето, къртицата, лисицата и конят" - наследникът на "Мечо Пух" и "Малкият принц" (откъс)

Пеела им тя своята чудна песен: за морските люде, що превеждали стадата си от една пещера в друга, а бебетата си пренасяли на гръб; за тритоните с дълги зелени бради и космата гръд, що свирели с усукани раковини в прослава на преминаващия цар; за царския му дворец от кехлибар, с покрив от прозрачен смарагд и с под от бляскав седеф; и за морските градини, където по цял ден се веели огромните филигранни ветрила на корала, докато рибите се стрелкали насам-натам, сякаш били сребристи птици, а анемоните се вкопчвали в скалите и сьомгата хвърляла хайвера си в набраздените от водата жълти пясъци.

Издателство "Сиела"

Пеела му за огромните китове, що идвали от северните води с провиснали от перките им остри ледени висулки; за сирените, чиито разкази за приказни чудеса карали търговците да запушват ушите си с восък, за да не ги слушат и да вземат заради тях да скочат във водата и да се издавят; за потъналите галеони с високи мачти и вкопчили се в мачтите замръзнали моряци и за скумриите, които плавали напред-назад през страничните им отвори; за рачетата, които били страхотни пътешественици и непрекъснато обикаляли света, прилепени към корабните килове; за сепиите, които обитавали цепнатините на стръмните брегове и с едно протягане на дългите си черни пипала били способни да предизвикат по желание идването на нощта.

Още

Някои от най-впечатляващите книги на панаира

Пеела за наутилуса с неговата лична лодка, издълбана от опал и управлявана с помощта на копринено платно; за веселите тритони, чиито арфи можели да приспят дори прословутото морско чудовище Кракен; за дечицата, които със смях яздели делфините; за излегналите се в бялата морска пяна русалки, що зовели с протегнати ръце моряците; за моржовете с извитите им бивни и морските кончета с разветите плаващи гриви.

А като запеела, рибата тон изскачала от дълбокото, за да слуша, и младият рибар я прибирал с мрежите си, а други риби нанизвал на харпуна си. И чак когато напълнел лодката с улов, русалката му се усмихвала и се потапяла обратно на дъното.

Оскар Уайлд (Снимка: iStock by Getty Images)

Но нито веднъж не се приближавала толкова, че да може той да я докосне. Често я викал и є се молел, но тя му отказвала; а когато се опитвал да я хване, тя се гмуркала като тюлен във водата и през този ден повече не се показала. Но с всеки изминал ден гласът є галел все по-нежно слуха му. Тъй сладко му звучал, че забравял и мрежи, и хитрини, и престанал дори за лодката си да се грижи.

Цели пасажи от рибата тон го подминавали с яркочервените перки и изпъкнали златисти очи, но той хич не ги и забелязвал. Харпунът му лежал бездейно до него, а плетените му ракитени кошове така си и стояли празни. Седял той в лодката си замръзнал, със зяпнали уста и замъглени от почуда очи, и слушал, докато морската мъгла го обгърнела и луната скитница посребрявала изгорелите му от слънцето крайници.

Веднъж я повикал привечер и є рекъл:

- Русалчице, русалчице, обичам те. Омъжи се за мен, любов моя.

Но русалката поклатила глава:

Още

"Книжарката от Кентъки" разказва за конните библиотекарки от времето на Голямата депресия (откъс)

- На теб душата ти е човешка - отвърнала му. - Ще те заобичам само ако прогониш своята душа от себе си.

- Че за какво толкоз ми е притрябвала тази моя душа? - рекъл си наум младият рибар. - Нито я виждам, нито мога да я пипна, нито я познавам. Защо не взема наистина да я прогоня от себе си, щом само така ще мога да се сдобия с толкова много щастие? - Надал радостен вик, изправил се в боядисаната си лодка и протегнал ръце към русалката: - Ще прогоня тази моя душа - зарекъл се, - та да станеш моя булка, а аз твой жених. И ще заживеем заедно на дъното морско, където ще ми покажеш всичко, за което досега си ми пяла, ще върша всичко, което пожелаеш, и никога няма да се разделим.

Издателство "Сиела"

Малката русалка щастливо се засмяла и скрила лице в шепите си.

- Научи ме обаче как да я прогоня тази моя душа? - замолил я младият рибар. - Само ми подскажи как и веднага ще го сторя.

- Точно туй, уви, не знам! - отвърнала му малката русалка. - Ние, морските люде, души нямаме. - Изгледала го тъжно и пак се гмурнала към дъното.

Затова още на следващата сутрин, преди слънцето да се било вдигнало на човешка длан над хълма, младият рибар отишъл до дома на свещеника и почукал трикратно на вратата му.

Момчето послушник надникнало през прозорчето и като видяло кой е посетителят, дръпнало резето и му рекло: "Влизай".

Младият рибар влязъл, коленичил върху благоуханната тръстикова рогозка и се примолил на зачелия се в Светото писание свещеник:

- Отче, влюбен съм в мома от морските люде, но душата ми ми пречи да постигна своето желание. Кажи ми как да се отърва от тази моя душа, която така и така не ми е нужна. За какво ми е притрябвала тази моя душа? Нито я виждам, нито мога да я пипна, нито я познавам.

"Моето дете чете" е съвместна инициатива за насърчаване на четенето на Dir.bg и фондация "Детски книги". Нашата цел е да насочим интереса на възрастните към съвременни и интересни книги за деца на възраст 3-14 г., чрез които да бъде стимулирано желанието за четене и да се развие у децата интерес към науката и изкуството.

Още

"Писатели и любовници" - за изкуството да пишеш и цената на думите (откъс)

Още

Историята на пет поколения жени от времето на революцията на Кастро в Куба до днес (откъс)

Още

"Стъкленият хотел" - вдъхновен от най-голямата финансова измама - аферата "Бърнард Мадоф" (откъс)

Още

"Китара от палисандрово дърво" от Кристина Гавран - мозайка от истории, като музикална композиция (откъс)