Чешкото гражданство на писателя Милан Кундера беше възстановено - 40 години след като му е отнето от комунистическия режим в родината му, предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Посланикът на Чехия във Франция Петр Друлак е заявил пред чешката обществена телевизия, че миналата седмица е връчил на автора на "Непосилната лекота на битието" удостоверението за възстановено гражданство в апартамента му в Париж. Актът е резултат от миналогодишната среща във френската столица на Милан Кундера и чешкия премиер Андрей Бабиш.

"Беше скромен момент, но изпълнен с огромна празничност и човешка топлота. Извиних му се от името на Република Чехия за атаките, на които е бил подложен в продължение на години. Той беше в добро настроение, просто взе документа и каза "благодаря". Така чешкият посланик в Париж Петър Друлак описва момента, в който е посетил писателя Милан Кундера в неговия дом във Франция, за да му връчи сертификата за чешко гражданство, пише "Свободна Европа".

Снимка: АР/БТА

Писателят бяга от комунистическа Чехословакия и живее във Франция от 1975 г., където публикува най-известните си произведения, сред които "Книга за смеха и забравата", "Изкуството на романа", "Безсмъртие". По-късните му творби, написани на френски, не са преведени на чешки.

Деветдесет годишният Милан Кундера живее в уединение, пътува инкогнито само до родината си и никога не разговаря с репортери.

Милан Кундера е роден през 1929 г. в Бърно, Чехословакия, но от 1975 г. живее във Франция. Баща му, Лудвик Кундера, е известен музиколог и пианист, ученик на композитора Леош Яначек и ръководител на Музикалната академия "Яначек" в Бърно от 1948 до 1961 г. Самият Милан Кундера свири на пиано и известно време изучава музикология и музикална композиция.

Кундера завършва средното си образование в Бърно през 1948 г. и през същата година става член на Чехословашката комунистическа партия. Учи една година в Карловия университет в Прага, след което се прехвърля във Филмовия факултет на Академията за музикални изкуства. През 1950 г. е изключен от Комунистическата партия за "антипартийна дейност" и за кратко прекъсва следването си. През 1952 г. завършва Академията и преподава в нея история на западноевропейските литератури.

През 1956 г. членството на Милан Кундера в Комунистическата партия е възстановено. Той е един от известните интелектуалци по време на Пражката пролет, период на либерализация на режима през 1968 г. Изказванията му срещу окупацията на страната от войски на Варшавския договор довеждат до забрана за публикуването на негови произведения и до повторното му изключване от Комунистическата партия през 1970 г. През 1975 г. Кундера е поканен да преподава в университета в Рен, Франция. Пред тогавашното ръководство на Чехословашката комунистическа партия за писателя се застъпва лично съпругата на френския президент. През 1979 г., когато Кундера вече живее и преподава във Франция, чешкото му гражданство е отнето. През 1981 г. Кундера получава френско гражданство.

Всепризнат е като един от най-забележителните съвременни белетристи и експериментатори.

Милан Кундера е автор на есета, пиеси, сборници с разкази и поезия. Световна популярност постига с романите "Шегата" (1965), "Смешни любови" (1963-1969), "Животът е другаде" (1970), "Валс на раздяла" (1971), "Книга за смеха и забравата" (1978), "Непосилната лекота на битието" (1984), "Изкуството на романа" (1986), "Завети и предателства" (1993), "Безсмъртие" (1989), "Бавно" (1995), "Самоличност" (1996), "Незнанието" (2000), "Празникът на незначителността" (2014).