Научихме за смъртта на Умберто Еко точно преди една година, рано сутринта на 20 февруари. Големият интелектуалец е издъхнал през нощта на 19 февруари 2016 г. Целият свят се прости с един от най-големите умове на съвремието. Умберто Еко бе личност от световен мащаб и голям приятел на България. Да си спомним за него...

Роден е в Александрия през 1932 г., в семейството на обикновен провинциален счетоводител. Баща му е мобилизиран по време на Втората световна война, а Умберто и майка му са принудени да живеят в малко планинско село.

След войната завършва философия и литература в Торинския университет и започва работа като редактор на новините за култура в телевизия RAI. Оттам и запознанството му с художници, музиканти, писатели и поети, което се отразява изключително благоприятно върху вижданията му за изкуството и литературата. От средата на 70-те години на миналия век Умберто Еко започва да проявява изключителен интерес към семиотиката - науката за знаците, и макар че шеговито казва, че "тя изследва всичко, което може да бъде използвано, за да се лъже", той самият се отнася много сериозно към нея.

Преди това има солидна подготовка по феноменология и психология. В различни периоди от живота си, набира знания в различни области, което го прави един от най-големите интелектуалци на нашето време.

Наред с всичко останало - книгите и трудовете които пише, от 70-те години нататък Умберто Еко е преподавател - професор в Болонския университет. Най-четената му книга в Европа безспорно е "Името на розата". Тя именно събужда и интереса на нашите културоведи Аксиния Джурова и Ивайло Знеполски, които първи донасят книгата в България, и през 1985 г. тя е издадена на български.

Самият Умберто Еко в по-късен период от живота си, когато вече е написал много и уникални произведения, веднъж споделя:

"Понякога мразя този роман /б.р. за "Името на розата"/ Действително мисля, че някои от следващите книги са по-добри. Но това се случва на много автори. Маркес може да напише 50 книги, но винаги ще бъде помнен с "100 години самота". Всеки път, когато издам ново заглавие, продажбите на "Името на розата" скачат, тъй като хората решават да прочетат най-известната книга преди новата".

Умберто Еко идва за пръв път в България през 1990 г., когато е удостоен с титлата "Доктор хонорис кауза" на Софийския университет "Св. Климент Охридски", и за втори път - през 2004 г., когато е обявен за патрон на Международната конференция "Знаци, репрезентации, интерпретации - европейска културна идентичност".

Умберто Еко остави за поколения напред мъдрост, която не изглежда като словесна поза, а говори откровено и на обикновен език за сложни неща. Едно от посланията му за поколенията напред, е емблематичното му Писмо до внука, публикувано от италианското списание L'Espresso. В него Умберто Еко обръща внимание на това колко важно е да познаваме миналото си.

Публикуваме откъс от него:

"Защо е така важно да знаеш за събитията от далечното минало? Защото често такива знания помагат да разберем хода на днешните събития и при всички случаи, като познаването на състава на футболния отбор, това помага да обогатим нашата памет. Мрежата /б.р. интернет/ е предназначена не само да бъбриш с твоите приятели, но и за да изучаваш световната история. Кои са били хетите, камизарите? Как са се казвали трите кораба на Колумб? Кога са измрели динозаврите? Имало ли е щурвал на Ноевия ковчег? Как се наричал прародителят на вола? Преди сто години имало ли е повече тигри, отколкото сега? Какво знаеш за империята Мали? Кой е разказал за нея? Кой е бил вторият папа в историята? Кога е измислен Мики Маус?

Мога да продължа да питам до безкрайност и въпросите биха могли да станат прекрасна тема за изследване. Защото всичко това трябва да се помни. Ще дойде ден, в който ще остарееш, но ще чувстваш, че си изживял хиляди животи, все едно си участвал в битката при Ватерло, присъствал си на убийството на Юлий Цезар, посетил си същото място, където Бертолд Шварц, смесвайки различни вещества в опит да получи злато, случайно изобретил барута и хвръкнал във въздуха (така му се и пада!). А другите ти приятели, които не се опитват да обогатят паметта си, ще преживеят само един - собствения си живот, монотонен и лишен от емоции".

Умберто Еко остави на света още много мисли, които ни помагат да осмисляме нещата по нов начин, през погледа на един истински хуманист и мъдрец. Ето някои от тях:

Новите технологии убиват мисленето.

Смелостта е онова, което те превръща от съзерцател в участник.

Културата, не войната, циментира европейската идентичност.

Колко спокоен би бил животът без любов! Колко безопасен, безбурен... и колко скучен!

Винаги съм бил запленен от фалшификациите и от лъжата. Лъжата е фундаментален аспект на комуникацията. Тя е разговор за възможни светове. За реалността би могло да комуникира дори едно куче. То обаче не може да лъже.

Човек пише за миналото винаги с поглед в настоящето.

Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година - да стане лято и цял живот - да са щастливи.

Истинският герой е винаги един герой по погрешка.

Impressio