МАЙСТОРИ НА НАУЧНАТА ФАНТАСТИКА
Самият Стивън Кинг го признава за най-добрия фантаст
120 години от рождението на Джон Уиндъм
Автор : / 10677 Прочита 11 Коментара
Плакат към филма "Денят на трифидите" от 1962 г., под режисурата на Стив Секели и Фреди Франсис, по едноименния роман на Джон Уиндъм (Снимка: Getty Images)
Две от творбите му са толкова популярни, че всеки съвременен човек поне е чувал заглавията им. А те са написани преди повече от половин век. Става въпрос за "Денят на трифидите" (1951) и "Чоки" (1968). Техен автор е един човек, когото светът познава под две имена - Джон Уиндъм и Лукас Паркъс.
Тези имена всъщност представляват съкращения на дългото му рождено име - Джон Уиндъм Паркъс Лукас Бейнън Харис.
Джон Уиндъм на 30 януари 1957 г. (Снимка: Getty Images)
Уиндъм е роден в Бирмингам, няма висше образование, работил е както самият се изразява - "всичко, от което може да осигуриш прехраната си". Първите си разкази публикува в средата на 20-те години на миналия век в различни списания. Пробва се в различни жанрове, включително научна фантастика и детективски роман.
Първият му роман излиза през 1935-а година, но писателят става популярен след почти две десетилетия - през 1951-ва година, когато излиза световноизвестният му роман "Денят на трифидите".
Веднъж станал известен, следващите му романи са търсени от читателите и най-вече от любителите на научната фантастика. Уиндъм е автор на 12 романа, по-известните от които са "Какавидите", "Пробуждането на Кракън", "Кукувиците от Мидуич", "Неприятности с лишея" и др. Много от романите на Уиндъм са филмирани.
Писателят е роден на 10-и юли 1903-та година, точно преди 120 години.
Героят на романа му "Чоки" - Матю, е на 11 и си има въображаем приятел - Чоки. Матю е любознателен и задава на Чоки различни въпроси, като да речем, защо денонощието има 24 часа, защо човеците имат два пола и пр. Родителите на Матю изпадат в паника от това общуване, защото не знаят "какво е Чоки"? Може ли да бъде опасен за техния син?
През 80-те години на миналия век по книгата е заснет популярен телевизионен сериал, който има две продължения - "Децата на Чоки" и "Предизвикателството на Чоки". "Уиндъм превръща една история за "обсебване" във въздействащ роман за безотговорното ни отношение към собствената ни планета", пишат критиците. Днес тази негова творба е толкова актуална, колкото самият й автор едва ли е подозирал.
Джон Уиндъм (1903 - 1969) определено е едно от големите имена в научната фантастика.
Романът, който го прави известен като майстор на научната фантастика - "Денят на трифидите" е "класика за ужаса от неизвестните сили, които управляват света". Самият Стивън Кинг изразява възхищението си от майсторството на автора с думите "Най-добрият писател фантаст, раждал се някога в Англия."
Критиците от "Таймс" още през 1951-ва година, когато излиза "денят на трифидите, пишат: "Романът притежава целия реализъм на ясно осъзнат кошмар".
Да си припомним историята: Бил Мейсън е с превръзка на очите след като претърпява травма. Той, за разлика от зрящите, не може да види с очите си метеоритния дъжд над Англия, за който говорят всички. Но на следващия ден, когато сваля превръзката си, установява, че по улиците броят много ослепели хора. Среща Джозела, която по чудо е съхранила зрението си. Двамата напускат града с чувството, че светът е изчезнал и никога няма да бъде същият. Трифидите са странни растения, които завладяват Земята. Те измъкват корените си от почвата и растат - достигат над два метра височина. Имат отровни пипала, с които с един замах могат да убиват хора, и го правят.
Днес гледаме на този роман не като на трилър, а като на предупреждение за риска от човешката самонадеяност. Неслучайно творбата на Уиндъм има продължение - "Нощта на трифидите", под авторството на Саймън Кларк от 2001-ва година. Мнозина са на мнение, че Кларк е направил едно от най-добрите продължения на творба от друг автор.
В романа на Уиндъм "Какавидите" стои същото мъдро предупреждение за колапса на човешката цивилизация. Книгата, също като "Денят на трифидите", е в жанра постапокалиптичната фантастика. Действието се развива повече от хиляда години след апокалиптично събитие, наречено Изпитанието. От днешна гледна точка то прилича на ядрен катаклизъм. Огромни части от континентите на Земята са унищожени и превърнати в черни овъглени пепелища.
Обитаемите региони са малко, а живите организми са податливи на мутации. Но има едно място, където хората са все още човеците, които познаваме. Това е канадската провинция на Лабрадор. Тук трябва да се отбележи, че топонимите в "Какавидите" указват реални географски места. Остров Нюф, например, е Нюфаундленд.
Забележете един много любопитен момент в "Какавидите" - в постапокалиптичното бъдеще са унищожени всички книги, останала е само Библията. Запазени са и някои устно разказвани легенди. Хората вече имат нови способности - могат да летят и да разговарят един с друг през големи разстояния... Лабрадор е управляван от религиозни фундаменталисти, чиито вярвания произтичат от една апокрифна книга - "Покаянията" на Никълсън, живял доста след Изпитанието.
В описанието на Никълсън човек е "едно тяло, една глава, две ръце, два крака, всяка ръка и всеки крак да са с пет пръста". В общността са толерирани само хората, които отговарят на това описание. Фундаменталистите са готови на всичко срещу всяко отклонение от тази норма. Наричат различните "осквернения на Божието подобие". Мутантите биват стерилизирани и отлъчвани от цивилизацията, а впоследствие принудително преселвани на място, засегнато от радиацията.
Главният герой - Дейвид, е 10-годишно дете. Баща му е непоправим фанатик, но Дейвид се съмнява в думите му, както и в онова, на което го учат в училище. Срещата му с момиче с шест пръста и с чичо му, отлъчен от цивилизацията, както и самоубийството на леля му, карат Дейвид да преосмисли догмите в обкръжаващата го среда.
Самият той притежава невидимо отклонение - телепатично комуникира с няколко човека в областта.
Някои съвременни футуролози считат, че Изпитанието, описано в книгата на Уиндъм, вече е в началния си етап. Но извън този предполагаем апокалипсис, "Какавидите" предупреждава за заплашителните промени вътре в самия ментален свят на човека. Склонността да се нараняваме безотговорно един друг е ключов момент в тези промени. Технологиите не могат да решат този въпрос, защото той е изключително в сферата на психологията на човека.
В романа на Уиндъм "Кукувиците от Мидуич", той ни въвежда в един малък град, който сам по себе си не представлява нищо особено. Но един ден този малък град изпада в паника - при едно затъмнение, всеки който се опита да влезе в града, припада без причина. И никой не може да разбере защо. Когато мистериозното затъмнение изчезва, животът се връща към привидната си нормалност, но идва нова чудновата и плашеща изненада - всяка жена в детеродна възраст, установява, че е забременяла.
Напрежението в града расте, изправено пред много въпроси без отговор. Психотерапевтът д-р Сузана Зелаби се опитва да помогне на засегнатите. Дъщеря й също е бременна. Предполага се, че забременяването е от извънземни паразити. Ужасяваща сила властва в Мидуич. Странни деца процъфтяват под грижите на нормални и любящи родители. Какви са те?!? Романът е филмиран, но според отзивите на зрителите, се е "отдалечил от оригинала".
Самият Джон Уиндъм казва в едно интервю: "При децата има различна концепция за страшното, докато не се научат, от какво трябва да се ужасяват."
В този смисъл май дори и възрастните си остават деца...
Джон Уиндъм е наистина феноменален майстор на съспенса. Много от неговите романи залагат на ужаса от неизвестното, но днес май е време да се замислим, дали самите човеци не са в основата на причините, които могат да породят този ужас. "Катастрофата е вътре в нас!", казва веднъж Уиндъм и това е ценно предупреждение към човеците и отношението ни към нашия дом - Земята.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}