Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Жена бавно губи разсъдъка си от "Инсомния" в новия смразяващ трилър на Сара Пинбъра (откъс)

ТРИЛЪР

Жена бавно губи разсъдъка си от "Инсомния" в новия смразяващ трилър на Сара Пинбъра (откъс)

Авторката на "Зад нейните очи" с още по-зловещ и напрегнат роман, в който реалност и сън се преплитат

Авторката на „Зад нейните очи“ с още по-зловещ и напрегнат роман, в който реалност и сън се преплитат (Източник: Издателство "Сиела")

Сара Пинбъра - авторката на сензацията "Зад нейните очи", прочула се и със своята екранизация по Netflix, отново подмамва читателите в своя нов завладяващ трилър.

Пригответе се да поставите под съмнение всяка своя мисъл, защото "Инсомния" вече ви очаква в книжарниците и ще завладее нощите ви.

В нощта
дебне лудостта.
Ако не заспиш,
ще я приютиш.

Ема Авърел има всичко, за което може да мечтае една жена - успешна юридическа кариера, огромна къща, чудесен съпруг и две прекрасни деца. Зад перфектната обвивка обаче са скрити дълбоко пазени тайни, които тя е заровила грижливо в миналото. Като факта, че майка ѝ е жива, при все че тя казва на всички, че е починала отдавна.

Авторката на „Зад нейните очи“ с още по-зловещ и напрегнат роман, в който реалност и сън се преплитат (Източник: Издателство "Сиела")

И с наближаването на 40-тия си рожден ден Ема има сериозни причини да се притеснява, че я очаква нещо ужасно - точно на своя юбилей майка ѝ окончателно е загубила разсъдъка си и извършила немислимото.

Още

Ориана Фалачи за правата на жените през XX век (откъс)

Ориана Фалачи за правата на жените през XX век (откъс)

Остават броени дни до тази съдбовна дата и сънят започва да бяга от нея, появяват се и други признаци, които тя добре си спомня. Ема вижда в себе си всичко, през което е минала майка ѝ, и че има опасност да се превърне в същото чудовище, от което е бягала през целия си живот.

Нощ след нощ сънят все не идва. Ема усеща как умопомрачението я обзема, а денем започва да изпуска нещата от контрол. До момента, в който е обвинена в убийство, което не е сигурна дали не е извършила. Съпругът ѝ я подозира, синът ѝ се страхува от нея, дъщеря ѝ пък крие своя голяма тайна. Семейството се разпада и тя не знае как да го спаси - докато рожденият ѝ ден неумолимо наближава.

Тик-так, тик-так...

Лудостта се предава чрез кръвта, знае Ема. И вече я е оплела в паяжината на инсомнията. А сънят този път няма да ѝ помогне да избяга.

Сара Пинбъра успява да създаде напрегната и оригинална творба, която приковава читателите от първата до последната страница в бързо ескалиращ трилър, в който обратите се редят с главозамайваща скорост. Пъзел, който е почти невъзможно да наредиш и да се измъкнеш невредим. Защото има неща, които човек не трябва да се опитва да разбере. Защото, ако се опита, ще полудее.

А в сгъстения мрак на "Инсомния" не ти остава нищо друго освен да държиш очите си широко затворени...

Из "Инсомния" от Сара Пинбъра

Пролог

Другата кола връхлита изведнъж.

Няма предупредително изсвирване на спирачки, нито дори кос поглед през прозореца - какво, по дяволите - само едно силно хряс на метал, който удря метал с голяма скорост, избухване на енергия, симфония на бедствието.

Още

Десетте града, които поведоха света (откъс)

Десетте града, които поведоха света (откъс)

Ударът е толкова силен, че стъклата се разбиват мигновено и се разпиляват във внезапна, гневна градушка. Шасито се огъва на вълни и колата се издига високо във въздуха - най-ужасното пътуване с влакче в лунапарк, - преобръща се и се стоварва в канавката край пътя.

След това страховита тишина. Леко изскърцване, когато металът се намества, и после нищо. Радиото вече не работи. Няма развълнуван разговор. В рамките на няколко секунди всичко се е променило.

Леко движение на пасажерското място. Затворено, хванато в капан, разбито отчаяние. Писък, който е само хриптене.

Другата кола - огромен джип, все още е на пътя и предницата му е смачкана в тъпа муцуна. Двигателят, учудващо, все още работи, звучи като силната кашлица на стар човек, но все пак работи. За миг, по-дълъг миг, отколкото бе отнело унищожаването на вселената от живот в другата кола, шофьорът остава да седи разтреперен на кормилото. Слънцето все още грее и хвърля шарени сенки през дърветата. Все още е красиво ранно утро и пътят все още е безлюден.

Пътят все още е безлюден.

Няма свидетели.

Само на около миля от дома.

Още

Ново издание на Улица "Консервна" на Джон Стайнбек (откъс)

Ново издание на Улица "Консервна" на Джон Стайнбек (откъс)

Шофьорът оставя нещата на случайността. На късмета. Въздушната възглавница не се бе задействала. Ако колата върви, той ще тръгне. И няма да се обръща назад. Ако не върви, ще остане и ще се изправи пред последствията.

Треперещи ръце преместват лоста за скоростите на първа и след това стискат кормилото, а шофьорът внезапно усеща да оживяват причинените от удара болки. Джипът, истински солидна машина, се раздвижва бавно, прави завой и поема, накуцвайки, по пътя. Шофьорът поглежда назад. Не може да се сдържи. Една ръка се повдига леко от фигурата, заклещена на пасажерското място. Вик за помощ.

Шофьорът изпъшква. Ще извика линейка. От телефонна кабина. Но по краткия път няма телефонна кабина. Обаче някой ще мине скоро. До девет движението по пътя обикновено става натоварено. Някой ще помогне. Сигурен е в това.

1

Дванадесет дни

до рождения ден

В къщата има някого.

Още

Втората световна война накратко или 200 кратки есета за ключови събития (откъс)

Втората световна война накратко или 200 кратки есета за ключови събития (откъс)

Не е завършена мисъл, а нещо първично, по-инстинктивно и аз сядам, внезапно будна, а сърцето ми препуска. Часовникът изписва 1:13 и аз заставам съвсем неподвижна, заслушвам се съсредоточено, сигурна, че ще чуя изскърцване от коридора или ще видя заплашителна сянка да се появява от тъмен ъгъл в стаята. Но няма нищо. Само трополенето на дъжда по прозорците и жуженето на нощната тишина.

Кожата ми е настръхнала. Нещо ме събуди. Не сън. Нещо друго. Нещо в къщата. Не мога да се отърва от това чувство, както когато бях малка и кошмарите ме сграбчваха толкова силно, че бях сигурна, че съм се върнала в онази нощ, и приемната ми майка изтичваше да ме успокои, преди да съм събудила цялото семейство.

Робърт спи дълбоко, легнал на една страна, с гръб към мен. Не го събуждам. Сигурно няма нищо, но все пак. Напрегната съм от тревога. Децата.

Няма да мога да заспя отново, докато не ги проверя, затова ставам. От босите ми крака върху килима нагоре по тялото ми тръгват студени тръпки и аз се промъквам на площадката.

Чувствам се много малка, докато поглеждам по главния коридор - в мрака той изглежда безкраен, като раззината уста на чудовище пред мен. Тръгвам напред. Аз съм майка и съпруга. Жена с кариера. Това е моята къща. Моето безопасно място. И ми се иска да бях взела телефона със себе си, за да го използвам като фенерче. Надниквам над перилата на площадката. Нищо не помръдва в тъмните сенки долу. Не се чува шум от крадци, които местят вещи през нощта. Няма заплаха.

Още

Еди Рама - "Курбан" или изповедта на един политик (откъс)

Еди Рама - "Курбан" или изповедта на един политик (откъс)

Порив на вятъра забива силно дъжда в нашия сводест прозорец и ме стряска. Отивам до края на коридора, където той е изрязан в стената, перфектна арка от чернота. Слагам ръце около очите си и притискам лице към студеното стъкло, но виждам само неясните форми на дървета. Никаква светлина. Никакво движение. Въпреки това потрепервам отново, докато се обръщам назад и тръгвам по Г-образния коридор пред мен към стаите на децата. Стъпки, танцуващи на гроба ми.

Чувствам се по-добре, след като отварям вратата на Уил. Малкото ми момченце, вече на пет и в училището за големите, спи по гръб, изритало юргана с динозаврите, а тъмната му коса, която толкова прилича на моята, е сплъстена от пот. Може би и той има неспокойна нощ. Завивам го внимателно, но въпреки че се опитвам да го докосвам леко, той се размърдва и отваря очи.

- Мамо? - Сънен е и е объркан, но когато се усмихвам, той също се усмихва и се обръща настрани. Тетрадката му е под възглавницата и аз я измъквам.

- Нищо чудно, че се събуди - прошепвам аз. - Като спиш върху това.

Тетрадката е отворена на последната му ентусиазирана рисунка с цветен молив и аз я завъртам насам и натам в сумрака в опит да разбера какво е. Ако съм честна, прилича на куче, което е било прегазено. Два пъти.

- Това е динозавър - казва Уил и се разсмива, после се прозява, сякаш дори и той разбира, че рисуването може да не е най-голямото му умение, но това не го притеснява.

- Разбира се. - Оставям тетрадката на масичката до леглото му и го целувам за лека нощ. Той почти е заспал отново и вероятно на сутринта дори няма да си спомня това.

Още

Първородният син на Пабло Ескобар разказва истинската история на своя живот в нова книга (откъс)

Първородният син на Пабло Ескобар разказва истинската история на своя живот в нова книга (откъс)

После отивам в стаята на Клоуи и тя също е потънала в сън с разперена на възглавницата руса коса, спяща принцеса направо от вълшебна приказка, въпреки че вече е на седемнадесет и непоколебима съвременна феминистка, тя веднага ще ми каже, че вълшебните приказки са мизогинистични глупости. Връщам се в спалнята и се присмивам на себе си заради страха си.

Лягам в леглото и се свивам, а Робърт почти не помръдва. Само един и половина е. Ако заспя сега, ще имам още четири часа сън, преди да дойде време да ставам. Сънят трябва да дойде лесно - винаги е било така в този натоварен, изтощителен, вълнуващ живот, който водя, така че се сгушвам и чакам да се унеса. Но това не се случва.

В три сутринта проверявам имейлите си - среднощни поздравления от Бъкли за постижението ми в съда вчера в изслушването за попечителството в развода на семейство Стокуел. След това преглеждам новините на телефона си и отивам до тоалетната. Тогава Робърт почти се събужда, но само достатъчно, за да промърмори нещо неразбираемо и да прехвърли тежката си ръка върху мен, когато лягам в леглото.

Още

"Среща" на двама световни творци - "Животът на господин дьо Молиер" от Михаил Булгаков (откъс)

"Среща" на двама световни творци - "Животът на господин дьо Молиер" от Михаил Булгаков (откъс)

Аз лежа, а главата ми жужи със задачите за бързо наближаващия ден и все повече се разстройвам, защото ще го посрещна уморена. Трябва да съм в офиса в седем и половина и рядко се прибирам у дома, преди да са минали дванадесет часа, и това е само ако мога да се измъкна, без да отида за задължителното питие. Няма място за отпускане. Особено сега. Очаква се да стана най-младият съдружник във фирмата. Но аз обичам работата си, наистина я обичам.

Започвам дишане от йогата в опит да отпусна всички мускули в тялото си и да изпразня ума си, което звучи толкова лесно, но обикновено резултатът е, че започвам да мисля за глупави неща, като например дали в хладилника има достатъчно мляко, или дали трябва да сменим доставчика си на газ, и въпреки че пулсът ми се забавя, аз все така не заспивам.

Предстои ми дълъг ден.

Още

"Дивите рози" на френската писателка Карол Мартинез (откъс)

"Дивите рози" на френската писателка Карол Мартинез (откъс)

Още

Старо писмо разказва историята за забранена любов по времето на апартейда (откъс)

Старо писмо разказва историята за забранена любов по времето на апартейда (откъс)

Още

Романът "Симулацията" - игра, завършваща трагично (откъс)

Романът "Симулацията" - игра, завършваща трагично (откъс)

Още

На български език излиза роман по хитовия сериал на Netflix „Емили в Париж“ (откъс)

На български език излиза роман по хитовия сериал на Netflix „Емили в Париж“ (откъс)

 

 

 

Коментирай 1

Календар

Препоръчваме ви

Премиера на новата книгата на Стефан Иванов "Без мен" в ТР "Сфумато"

"Без мен" ще бъде представена на 27 март от 19 ч. в Театрална работилница "Сфумато" в разговор със Стефан Иванов и поетите Силвия Чолева и Кирил Василев

Писателите Горан Войнович и Андрея Расучану гостуват на новите пролетни „Литературни срещи“ през април

Фондация „Прочети София“ празнува 10 години с началото на „Литературни срещи“

Папа Франциск публикува мемоари, в които размишлява за живота и смъртността си

Книгата "Живот - моята история" са мемоари, написани заедно с италианския журналист Фабио Марчезе Рагона и ще бъде пусната в продажба на 19 март

"Разум и чувства" – първият роман на Джейн Остин, излиза в ново издание (ОТКЪС)

Разумът или чувствата са ключът към щастието, четем в един от най-обичаните романи на великата английска писателка

Непубликувана книга на Габриел Гарсия Маркес е издадена десет години след смъртта му

Тя е озаглавена "Ще се видим през август" (En Agosto nos vemos). В САЩ излезе на 12 март под заглавието Until August, а дни по-рано и в испаноезичните страни

Музеят "Гутенберг" в Германия дигитализира две исторически Библии

Две от 49-те оцелели копия на Библията на Гутенберг в света са в Майнц. Те са постоянно изложени, откакто са добавени към колекцията през 1925 и 1978 г.