Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Трагичният живот на "романтичния глупак" княз Одоевски

ПОЕТИ-ДЕКАБРИСТИ

Трагичният живот на "романтичния глупак" княз Одоевски

220 години от рождението на поета-декабрист, близък до Пушкин и Лермонтов

Портрет на А. Одоевски от Николай Бестужев / Източник: Съюз на писателите на Русия

Преди 220 години, на 8-и декември 1802-ра година в Царска Русия се ражда един знаменит човек. Съдбата му е предопределила тежка орис - да живее трудно и кратко. И в същото време - знаменито. Животът на поета е като комета - светъл и трагично угаснал в зенита на младостта.

Княз Александър Иванович Одоевски (на руски Одоевский) е поет, философ, писател и офицер с воинска чест. И във всяко едно от изброените - невероятна личност, в която пламти безстрашно сърце.

А.И. Одоевски / Източник: Съюз на писателите на Русия

Роден е в семейството на генерал-майор Иван Сергеевич Одоевски (1769-1839). Майка му е княгиня Прасковя Александровна Одоевская, братовчедка на баща му. Възпитавали го в домашна среда като повечето княжески деца. От малък проявявал интерес към литературата. Четял Волтер и Русо и проявявал бунтарски характер.

Като всяко благородническо семейство, Одоевски искали синът им да бъде зачислен на държавна работа. Младият Александър постъпва на служба като чиновник в кабинета на Негово Величество руския цар, където за кратко време се издига до губернски секретар.

Портрет на А.И. Одоевски като кадет / Източник: Съюз на писателите на Русия

Още

Наполеон в картини

Наполеон в картини

Александър бил голяма надежда на семейството си. Баща му - Иван Одоевски, бил благородник с класическа военна кариера - постъпва на военна служба още на 7-годишна възраст, а на 20 става капитан и адютант на княз Григорий Потьомкин. Награден е с кръст за храброст. За битката при Брест-Литовск, под командването на Суровов, получава златен меч. Старият Одоевски се пенсионирал като генерал-майор. В края на кариерата си ръководел пехотен полк на милицията във войната срещу Наполеон.

Източник: Съюз на писателите на Русия

На 1-ви октомври 1821-ва година младият Одоевски постъпил на военна служба в конния лейб-гвардейски полк. Две години по-късно стигнал до чин корнет. По онова време най-близките му хора стават братовчедите му Александър Грибоедов и Владимир Одоевски. Всички очаквали от младока славна военна кариера, като тази на баща му.

Още

Пушкин умира на рождения ден на своя ангел-пазител Василий Жуковски

Пушкин умира на рождения ден на своя ангел-пазител Василий Жуковски

В началото на 1825-та година, обаче, Александър тайно от семейството си се приобщава към дружеството на декабристите-радикалисти, които искат да свалят от власт царя-самодържец. По време на подготовката за преврата Одоевски владеел имот по линия на майка си в провинция Ярославъл - толкова голяма къща, че по разказите на свидетели, "слугата се губел в нея". Именно там Одоевски често събирал метежниците.

Александър Грибоедов, братовчед на А. Одоевски, рисунка / Източник: Съюз на писателите на Русия

Още

Почина  художникът Енгел Насибулин - илюстраторът на Пушкин

Почина художникът Енгел Насибулин - илюстраторът на Пушкин

Веднъж братовчед му Грибоедов се опитал да предупреди младока, добре да прецени кого кани в дома си, защото сред заговорниците има и "много глупаци" - така се изразил, но Александър изцяло се бил отдал на революционната идея и не искал да слуша никого. Криел от баща си за участието си в тайното общество. Когато близки на семейството се опитали да предупредят стария Одоевски за дейността на сина му, генералът не повярвал на думите им. По онова време повече се безпокоял от връзката на сина си с някоя си В.Н.Т. и изобщо не знаел за пламенните речи срещу царското самодържавие, които държал Александър в имението на покойната си майка.

На 13-и декември 1825-а година - пет дни преди преврата, Александър Одоевски бил дежурен в Зимния дворец. Мнозина по-късно отбелязват, че е можел без въстание да убие Николай I по време на смяната на караула. Но той не постъпва така. Вероятно защото считал такава постъпка за недостойна за един военен, а също така и за предателство към другарите си. Планът бил друг.

Още

Сестрата на Пушкин предсказала ранната му смърт

Сестрата на Пушкин предсказала ранната му смърт

Одоевски участва във въстанието на Сенатския площад през декември 1825-а година. И когато оръжията покосяват бунтовниците, Александър Одоевски безстрашно повежда войниците към Петропавловската крепост. След погрома, обаче, бил принуден с дрехи от приятели да бяга през нощта към Красное село. Вървейки по разтопен лед, едва не се удавя. Напълно изтощен и в безсъзнание, бил намерен от чичо си Лански, който го отвежда в полицията, за да се предаде, срещу признание.

Одоевски е затворен в Петропавловската крепост. Осъден е като виновен в престъпление срещу държавата на 12 години каторга. По-късно срокът е намален на 8 години в Нерчинските рудници, но излежава 10 в изгнание и каторжен труд. По време на един от разпитите му присъствал лично Николай I. Обърнал се лично към младия княз с тежките думи, че е посрамил своето благородническо семейство.

Още

Талисман от любовница не опазва Пушкин на дуела

Талисман от любовница не опазва Пушкин на дуела

В Петропавловската крепост Одоевски бил в килия, разположена между килиите на Рилеев и Бестужев. Каторжниците общували помежду си с почукване, но Одоевски понякога не отговарял. Изпаднал в депресия. За състоянието му говорят и заключенията на някои от членовете на разследващата заговора комисия - че при Александър Одоевски се забелязват признаци на "увреден ум" и не може да се разчита на показанията му.

Ръкопис на стихотворение от писмо на А. Одоевски / Източник: Съюз на писателите на Русия

Още

Лев Толстой - мислителят и светецът, отлъчен от църквата

Лев Толстой - мислителят и светецът, отлъчен от църквата

От затвора в Чита през март 1827-а година Одоевски написва поетичен отговор на писмото на Пушкин до заточените в Сибир, в което декларира убежденията си по пламенен начин. През септември с.г. го пращат в Петровски завод, а пет години по-късно - в Телминската държавна фабрика в Иркутска област. Постепенно във времето, обаче, Одоевски все повече се затварял в себе си и изпадал в униние.

Баща му - Иван Сергеевич Одоевски, написва писмо до Николай I с молба за помилване на сина му. В двора направило силно впечатление достойнството на генерала - старият Одоевски обещавал, че ще се заеме с "превъзпитанието на своя син" и никъде в писмото не споменавал и дума за собствените си големи заслуги към царя и отечеството.

Още

За кого Пушкин написа "Аз Ви обичах..."

За кого Пушкин написа "Аз Ви обичах..."

По време на заточението си Александър Одоевски написал много стихотворения, включително и за жените на декабристите, които нарича "ангели". Бавно и постепенно, обаче, в него угасвало желанието за живот. Най-сетне написал едно писмо до Николай I, в което за разлика от баща си, не се покайвал, а само просел освобождаването си срещу "още информация" за заговора. Царят положил върху писмото му резолюцията: "Нека пише, нямам време да го видя".

Най-вероятно заради писмото на стария Одоевски, през 1833-та година разрешили на осъдения да се засели в Елани, Иркутска област. С височайше разрешение по повторна молба на баща му, го преместили в Ишим, Тоболска губерния, и през лятото на 1837-а година, Александър Одоевски бил върнат като редник в армията. Служи в Кавказ, където се сближава с Лермонтов.

Портрет на А. Одоевски, нарисуван от Лермонтов / Източник: Съюз на писателите на Русия

Силно разстроен от смъртта на баща си на 6-и април 1839-а година, Александър Одоевски бил поставен под наблюдение, за да не се самоубие. Не след дълго се разболява от малария по време на строежа на крепостта Лазарев на Черно море.

Още

Племенница на жената на Пушкин е най-скъпо продаваната художничка в света

Племенница на жената на Пушкин е най-скъпо продаваната художничка в света

На 15-и август 1839-а година помолил приятел да го вдигне в леглото. После загубил съзнание и издъхнал. Бил погребан извън стените на крепостта, на един крайбрежен склон. Когато руските войски напускат брега и крепостта бива превзета, гробът му бил унищожен. Предава се едно устно свидетелство, според което един от войниците, като видял тежкото състояние на княз Одоевски, му бил казал: "Какъв романтичен глупак сте! Можело е да си живеете охолно в княжевското гнездо. Направили сте огромна грешка!"

Каква роля изиграва младежката "грешка" на Одоевски да се присъедини към т.нар. Северно общество и кои са декабристите? То се състои все от млади офицери, подготвящи демократична революция в Русия. По онова време Одоевски бил едва на 22.

"Вместо велик поет, Русия получи един осъден със съсипан живот. А Одоевски можеше да стигне върховете на Пушкин!", отбелязва един литературен критик.

Още

Писмо на Йосиф Бродски е продадено на търг в Русия за над 2 млн. рубли

Писмо на Йосиф Бродски е продадено на търг в Русия за над 2 млн. рубли

Наистина е нерадостна съдбата на този невероятно интелигентен човек, призван да твори, но прекарал живота си в каторжен труд и в непрестанни изпитания на волята.

Съдбата го е ощетила и с още нещо - стиховете на Одоевски, написани преди 1825-а година, с малки изключения, не са оцелели. Известни са стихотворението му "Струните на пророчески пламенни звуци... "(1827) - своеобразно писмо, в отговор на Пушкин; поемите "Василко" и "Зосима", "Старата пророчица", "Моят Пери", "Бракът на Грузия с Руското царство" и др.

Литературоведите приобщават стила на тези творби до най-близък с линията на Лермонтов в руската поезия. Одоевски е поет романтик и това най-силно проличава в историческата му поема "Василко".

Днес в чест на Одоевски има наречени улици в много градове на Русия, включително в родния му Санкт Петербург и в столицата Москва.

Пощенска марка с лика на поета-декабрист А.И. Одоевски от 1952 г.

Още

Съдбовен парадокс - дъщерята и правнукът на Жорж Дантес били страстни почитатели на Пушкин

Съдбовен парадокс - дъщерята и правнукът на Жорж Дантес били страстни почитатели на Пушкин

Любопитно е да се отбележи, че в родословното дърво на рода Одоевски Александър не е единственият с тежката съдба на бунтар. Назад сред предците му е името на неговия родственик Никита Одоевски, който бил екзекутиран от Иван Грозни. След Александър Одоевски, който не оставя наследници, княжевският род бил осъден да умре. Братовчед му - писателят, философ и учител Владимир Одоевски също не оставил наследници. Княжеската титла била прехвърлена на дворцовия администратор Николай Маслов, син на принцеса Одоевская, но и той останал без потомство.

Портрет на Владимир Одоевски, братовчед на Александър Одоевски / Източник: Съюз на писателите на Русия

Така от славния род Одоевски са останали само спомените за невероятните житейски истории и творбите на неговите талантливи представители, сред които е поетът-декабрист Александър Одоевски.

А.И. ОДОЕВСКИ - СТИХОВЕ

КАКВО СМЕ, БОЖЕ МОЙ... (Александър Одоевски, прев. Татяна Любенова)

Какво сме, Боже мой? В дома небесен,
където твоят син очаква земни гости,
ти водиш ни по пътищата тесни,
на скръб томителна и още -
през огън на несбъднати желания!
И ние ще приемем този час страдание,
защото той от теб е изпитание;
ала защо, о , безгранични!,
си вложил мисъл за раздяла вечна
във еднонощно битие?
1826 г.

СЪНЯТ НА ПОЕТА

Таи се звук в безмълвна лира,
тъй както в облака искра;
и песен, във света незнайна,
изливам в огнени слова.
В тъмницата - певец народен,
но - не поет от суета:
откъсва той, с душа свободна,
цвят от безсмъртни небеса.
Не прелъстяван от похвали,
не търси рано той венец.
Съня му вие почетете,сънят пред битка - на борец.
1826-1827 г.

***

Със мъдри струни звуци пращаш,
докосваш нашите души,
ръцете мечовете хващат,
ала окова ги държи.
Но ти, певец, бъди спокоен,
с веригите си се гордеем,
и зад ключалките в затвора,
ний над царете пак се смеем.
Трудът ни скръбен ще остане,
искрата ще се вдигне в пламък,
народът просветен и славен
ще се сбере под свято знаме.
И мечовете ще изтръгнем,
и огън нов ще ни облъхне,
ще връхлети върху царете,
народите ще си отдъхнат.
1828-1829 г.

Еми МАРИЯНСКА

Още

Авторът на песента "Поручик Галицин" се самоубил

Авторът на песента "Поручик Галицин" се самоубил

Още

Непоносимият поручик, или защо смъртта на Лермонтов не предизвикала скръб

Непоносимият поручик, или защо смъртта на Лермонтов не предизвикала скръб

Още

Достоевски: Нахрани ги и тогава искай от тях добродетели!

Достоевски: Нахрани ги и тогава искай от тях добродетели!

Още

"Престъпление и наказание" на Достоевски стъпва върху убийства от вестникарските хроники

"Престъпление и наказание" на Достоевски стъпва върху убийства от вестникарските хроники

 

Коментирай 1

Календар

Препоръчваме ви

Знаменитият Торкуато Тасо умира преди тържественото си коронясване от папата

480 години от рождението на автора на "Освободеният Йерусалим"

Епископ нарекъл картина на божествения Кореджо "каша от жабешки бутчета"

490 години от смъртта на един от най-големите италиански майстори на Високия ренесанс

Братя Тавиани превърнаха затворници с доживотни присъди в кинозвезди

Замина си от този свят и по-младият от забележителния режисьорски дует - Паоло Тавиани

Васил Стоилов: Светлината, моето момиче, се ражда от мрака

Днес отбелязваме 120 години от рождението на художника

Художникът на Краля Слънце

405 години от рождението на Шарл Льобрюн