Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Скандалният Курбе - историята на една "срамна" картина

МАЙСТОРИ НА ЧЕТКАТА

Скандалният Курбе - историята на една "срамна" картина

145 години от смъртта на забележителния френски художник

Автопортрет (Отчаяният), ок. 1843 – 45, худ. Г. Курбе (частна колекция)

31-ви декември е ден, белязан за много хора по света с надеждата за настъпването на една по-добра година. Но точно на 31-ви декемри 1877-а година, в разцвета на творческите си сили - само на 58, умира един от най-големите френски живописци - Гюстав Курбе.

Навършиха се 145 години от неговата смърт.

Курбе е роден на 10-и юни 1819-а година в малкото градче Орнан, Франция, но умира като изгнаник в Швейцария. Смъртта изпреварва намерението му да се завърне отново в родината си. Завръща се във Франция в ковчег!...

Гюстав Курбе е не само художник, но и скулптор, а също така и теоретик на изкуството, но силата му е в живописта. Работи в много жанрове: портрет, пейзаж, акт и натюрморт.

 

Embed from Getty Images

По-известните му картини са автопортретът "Отчаяният", картините "Сред вечеря в Орнан" (показана в Парижкия салон през 1849 г. ), "Kaменоделци" (Галерия Нови майстори, Дрезден), "Погребение в Орнан" (Myзей "Орсе", Париж), "Срещата" ("Bonjour, Monsieur Courbet", Musée Fabre, Монпелие), "Произходът на света" (др. "Произходът на живота", мyзей "Орсе", Париж) и др.

Автопортрет, 1842 г., худ. Г. Курбе

Художникът е един от основателите на реализма във френското изобразително изкуство. Актовата му живопис се отличава с реални пропорции на тялото. За жалост, навремето много критици възприемали този начин на рисуване като "неакадемичен" и дори "вулгарен".

Embed from Getty Images

Така в обект на много хулене е подложена картината на Курбе "Произходът на света" (др. "Произходът на живота", което е общото наименование на цяла серия от картини, датиращи от 1860-а година нататък). Навремето картината е забранена за публично показване, а днес е един от шедьоврите в музея "Орсе".

Embed from Getty Images

Какво е скандалното в нея? - Картината изобразява в едър план половия орган и корема на гола жена, лежаща с неприлично разтворени крака. Един критик се произнася, че подобен "безпощадно детайлизиран реализъм отблъсква". Други го контрират, че има разни критерии за оценка на тази картина и че по отношение на майсторството, с което е изпълнена от Курбе, заслужава оценката за шедьовър на реалистичното изкуство.

Констанс Кенио, моделът на Г. Курбе за картината му "Произходът на света"

Още

Робърт Фарбър - майсторът на романтичната еротика

Робърт Фарбър - майсторът на романтичната еротика

"Произходът на света" е нарисувана през 1866-а година и оттогава до днес, обаче, за мнозина продължава да бъде "гениталния скандал". Малко хора познават историята й, като една от големите загадки в живописта. Наскоро бе идентифицирана жената, послужила за модел на Курбе. Нейното име е Констанс Кенио, бивша балерина от Парижката опера, метреса на дипломата на Отоманската империя в Париж - Халил бей.

През 1866-а Констанс Кенио била на 34 години. Турският дипломат пък бил любител на хазарта и хубавите жени, но също така колекционирал и изкуство. Той поръчва на Курбе тази картина и тя става част от неговата частна колекция.

Гола спяща, 1862 г., худ. Г. Курбе

Още

Pin Up еротика от 40-те години на миналия век

Pin Up еротика от 40-те години на миналия век

Когато се разорява заради страстта си към хазарта, беят продал картината и тя последователно преминала през няколко частни колекционери. Първоначално била откупена от антикваря Антоан де ла Нард. След това я купил писателят Едмон дьо Гонкур. Следващият собственик на картината бил унгарският колекционер барон Ференц Хатвани, който я пренася в Будапеща.

Към края на Втората световна война картината била плячкосана от руснаците, но по-късно отново е била откупена от Хатвани. През 1947-а година унгарецът бяга от родината си в Париж.

Сънят (Le Sommeil), 1866 г., Petit Palais, Musée des Beaux-Arts de la Ville de Paris, худ. Г. Курбе

На заминаване му разрешили да вземе със себе си само едно произведение на изкуството от колекцията си, и той избрал "срамната" картина. През 1955-а година платното било продадено на търг за 1.5 милиона франка на психоаналитика Жак Лакан. Той и съпругата му - актрисата Силвия Батай, я изложили във вилата си в Гитранкур.

Още

Забранената еротика на 20-те години

Забранената еротика на 20-те години

След смъртта на Лакан през 1981-ва година, френският министър на икономиката и финансите сключил с наследниците му бартерна сделка - картината да стане собственост на френската държава, срещу опрощаване на дължимия данък върху наследството на Лакан. Сделката била финализирана чак през 1995-а година, и картината на Курбе, след дълго странстване, най-сетне намира покой сред шедьоврите на музея "Орсе".

Жена с папагал, 1866 г., Metropolitan Museum of Art, Ню Йорк, худ. Г. Курбе

Днес много критици припомнят думите на художника: "Живописта е по същество конкретно изкуство и може да се състои само от представянето на реални и съществуващи неща. Това е напълно физически език."

Курбе поставя основите на модерното изкуство, като отхвърля класическите академични стилове на френската живопис и докрай отстоява принципите си.

Първоизворът, 1868 г., худ. Г. Курбе

В ранните си творби той рисувал с четка, но в по-късните започнал да нанася боята с шпакла. Изменя се и "почеркът" на художника. Курбе става вдъхновител на първите художници импресионисти във френската живопис.

Художници като Едуар Мане, Джеймс Макнийл Уислър, Анри-Фантен Латур, Клод Моне и Реноар определено са били повлияни от Курбе.

Белите чорапи, 1864 г. (Barnes Foundation), худ. Г. Курбе

Гюстав Курбе е израстнал в богато селско многодетно семейство, като най-голямото от децата. Въпреки че баща му имал много имоти - притежавал ферма и земя в село Флажи, Курбе от съвсем млад се отличавал с чувствителност към бедността и социалните несправедливости. Творбите му от края на 40-те и началото на 50-те години изобразяват обикновени хора - селяни и работници.

Сеещите със сита (Les Cribleuses de blé), 1854 г., худ. Г. Курбе

После започва да рисува грандиозни по размер платна, в традицията на историческата живопис. В тях намират отражение възгледите му относно политическите катаклизми в живота на Франция. Художникът смело заявява позицията си както с четка, така и с приобщаването си към прогресивни кръгове на френската бохема.

Embed from Getty Images

Спечелва си политически врагове и по време на Френската комуна от 1871-ва година го обвиняват в участие за унищожаването на колоната на площад "Вандом". Курбе е осъден на огромни разходи за възстановяването й.

Това става причина да напусне родината си и да заживее в изгнание в Швейцария.

Портрет на Пол Ансут, ок. 1842 – 43 г., худ. Г. Курбе

Още

Вълнуващата еротика на Елен фон Унверт

Вълнуващата еротика на Елен фон Унверт

Къде усъвършенства таланта си: През 1837-а година отива да учи в Кралския колеж в Безансон (Collège Royal Besançon) и посещава курсове в Академията. Първите му работи от онзи период са литографии. През 1839-а година заминава за Париж и първоначално учи няколко месеца в Ecole des Beaux-Arts, като взима и частни уроци при Николас-Аугюс Хесе. Като много други свободни студенти, започва да копира картини на старите майстори в Лувъра - творби на Рембранд, Рубенс, Караваджо и Тициан. В процеса на работата става почитател на Веласкес и Мане. Харесва също така романтиците Жерико и Дьолакроа - възхищава се на историческите им платна.

Селяни от Флаге на връщане от пазар, 1850 г., Художествен музей, Безансон, худ. Г. Курбе

Курбе е автор на голям брой автопортрети, които изразяват промените в емоционалното му състояние. Всеки от тях носи различно настроение, за което говорят и наименованията им: "Отчаяние", "Автопортрет с черно куче", "Раненият" и др.

Още

18,7 милиона долара за автопортрета на Рембранд

18,7 милиона долара за автопортрета на Рембранд

Художникът обичал да пътува и да отразява характерни моменти от страните, които посещава. В Холандия рисува портрет на търговец на изкуство, в Белгия - много любопитни скици от пътуването си. Биографите му отбелязват, че в Белгия прекарвал твърде много време и в пивоварните, където обичал да наблюдава отблизо хората, техните настроения. Така че привидното му "лентяйство" по кръчмите не е било безполезно занятие.

Срещата („Bonjour, Monsieur Courbet“), 1854 г., Musée Fabre, Монпелие, худ. Г. Курбе

Още

Холандският Рейксмузеум с мащабна изложба на Рембранд

Холандският Рейксмузеум с мащабна изложба на Рембранд

До 1848-а година художникът още е малко известен в родината си. В едно писмо до баща си дори се оплаква от субективната преценка на журито на Парижкия салон, който не приема творби на художници, които не се придържат към академизма. Коства му много усилия, за да го харесат. Най-накрая Салона се съгласява да изложи десет негови картини, които били посрещнати с огромен интерес. Франция купува от Курбе картината му "След вечеря в Орнан" и това е голямо признание за таланта му.

И на следващата - 1849-а Салона отново излага негови картини - трудно, но убедително, художникът става все по-известен. Златен медал в Лил затвърждава името му като утвърден художник.

Момиче с чайки, 1865 г., худ. Г. Курбе

Големият успех идва през 1851-ва година, когато Курбе показва в Салона картините си "Трошачи на камъни", закупена от музея в Дрезден, и "Погребение в Орнан", която става притежание на Парижкия "Орсе".

През 1853-та година Курбе среща един богат колекционер - Алфред Бруяс (1821-1877), който купува картината му "Къпещи се" и за доста дълъг период е меценат на художника. Благодарение на Бруяс, Берлин и Виена започват да се състезават, кой пръв ще изложи творби на Курбе.

Убийството на елена, 1867 г., Художествен музей, Безансон, худ. Г. Курбе

От онзи период най-мащабна работа н художника е "Реална алегория, обобщаваща седем години от моя артистичен и морален живот" - огромно платно, което журито на Салона отхвърля поради големите му размери. Ядосан от това решение, Курбе организира лична изложба по време на Световното изложение в Париж, като построява за собствена сметка павилион и го нарича "Павилион на реализма".

Embed from Getty Images

Курбе редовно излага творби в Салона, като получава множество поръчки и все повече затвърждава името си. Провокативен и скандален, неведнъж попада под ударите на пуритани, но не променя стила си. Говори се, че картината му "Връщане от конференцията", изобразяваща пияни свещеници, била закупена само за да бъде унищожена, от човек който преди това обявил, че тази картина е "възмутителна от гледна точка на религиозния морал".

През 1867-а година Курбе е одобрен за девет свои творби от Салона, но излага цели 140, отново в лична изложба в сграда на Place de l"Alma.

Растенията по решетката, 1862 г., Toledo Museum of Art, Толидо, Охайо, худ. Г. Курбе

През лятото на 1869-а се запалва по платна с маринистични сюжети. Рисувал морето в Етрета. На другата година излага тези картини и с тях постига шеметен успех. Най-сетне бива приет единодушно и от критиката, и от обществеността.

Още

Наполеон в картини

Наполеон в картини

След падането на Втората империя, Курбе бил избран за председател на Федерацията на художниците. Остава в Париж дори когато градът е под обсадата на пруската армия. През април 1871-ва година изпълнителният комитет на общината на Париж му възлага задачата да отвори галерии в Париж и да организира салон.

Портрет на графиня Кароли, 1865 г., худ. Г. Курбе

Още

Бюст на Наполеон от Огюст Роден, открит неочаквано, отива на търг в Хонконг

Бюст на Наполеон от Огюст Роден, открит неочаквано, отива на търг в Хонконг

По-късно, обаче, идва скандалът с площад "Вандом". Избран като републиканец и участник в Парижката комуна, художникът е обвинен, че е станал причина за събарянето на колоната на площада. Осъден е на шест месеца затвор и глоба от 500 франка, плюс още 6 800 франка за съдебни разноски. Според някои, присъдата му изглеждала снизходителна, по сравнение с тези на другите участници, осъдени на смърт, или депортиране.

Embed from Getty Images

На 23-ти юли 1873-та година Курбе бяга в Швейцария, преди да бъде арестуван. Докато живее в изгнание обучава на стила си други художници. Работи с комерсиална цел, за да събере сумата за глобата и да се върне в родината си. Но на 31-ви декември 1877-а година умира в Tour-de-Peilz, Швейцария.

Болен и изтощен, Курбе умира три години преди обявяването на общата амнистия. Не успява да я дочака.

Още

"Прокълнатият поет" Шарл Бодлер умира от сифилис и наркотици едва на 46

"Прокълнатият поет" Шарл Бодлер умира от сифилис и наркотици едва на 46

Гюстав Курбе е един от най-силните и сложни художници на XIX век. Картините му се противопоставят на критериите на академизма, идеализма и романтичните ексцесии. Приемани са за скандални, или провокативни, но тъкмо това ги прави толкова желани от много колекционери по света и хора на перото и изкуството. Един от почитателите на художника бил самият Шарл Бодлер. Курбе е индивидуалист с ярък стил и модернистичен поглед; любител на природните сили и на жените.

Къпеща се, 1868 г., Metropolitan Museum of Art, Ню Йорк, худ. Г. Курбе

"Изучавал съм изкуството на древните и на съвременните хора без никаква система или пристрастия. Не исках да подражавам на първия, както и да копирам втория. Просто исках да почерпя от пълното познание на традицията разумното и независимо усещане за собствената си индивидуалност.", написва Гюстав Курбе в "Реализацията", 1855 г.

Embed from Getty Images

Има една картина, която Курбе рисува повече от десет години, но никога не показва пред публика - "Десепере" (1844-1854 г.). Тя е нещо като картина на парижката бохема от периода, в който тя постепенно започва да страда от криза на идентичността.

Проблем, който по свой начин "уронвал егоцентризма" на самия Курбе, както се изразява един критик.

Замъкът Шилон, 1874 г., худ. Г. Курбе

Още

"Самоубийствено" писмо от Бодлер бе продадено за 234 хиляди евро

"Самоубийствено" писмо от Бодлер бе продадено за 234 хиляди евро

Любимо място на художника в Париж била бирарията "Андлер-Келер", една от първите по рода си в Париж, управлявана от "Мер Грегоар", чийто портрет Курбе рисува през 1855-а година. Художникът превръща тази бирария в нещо като място за срещи и обсъждане на теории между приятели. Наблизо живеел Шарл Бодлер. Чест посетител на "свърталището" бил и скулпторът Огюст Клезингер. В бирарията започнали да се събират хора на изкуството от различни кръгове - цялата "фауна на парижката бохема", както се изразявал Бодлер.

Курбе бил не само домакин, но и доминираща фигура - имал внушителен ръст, говорел на висок глас, обичал да пие бира, да има музика и да се говори оживено. Самият той често свирел на гостите си на цигулка.

Embed from Getty Images

Още

Болезнено прелестни и непокътнати, "Цветя на злото" на Бодлер в ново издание

Болезнено прелестни и непокътнати, "Цветя на злото" на Бодлер в ново издание

След време бирарията била наречена "храм на реализма". В нея Курбе се сближил с Шарл Бодлер и Ектор Берлиоз, чиито портрети рисува с удивителна точност. Отношенията им с Бодлер, обаче, претърпяват промяна напред във времето. Като всички перфекционисти, Курбе имал труден характер. Когато му предлагат да превърне бирарията в работилница, в която да предаде опита си, той отказал с думите:

"Не мога да преподавам моето изкуство, нито изкуството на което и да е училище, тъй като отричам преподаването на изкуство, или с други думи, твърдя, че изкуството е изцяло индивидуално и за всеки художник е само талант, резултат от собственото му вдъхновение и собствените му проучвания на традицията".

Embed from Getty Images

Още

Само на 20, Росини е по-популярен и от Наполеон

Само на 20, Росини е по-популярен и от Наполеон

Има много любопитни моменти от живота на Курбе, които дават представа, що за човек е бил по характер: След идването на власт на Наполеон през 1848-а, Курбе се опитал да изкарва прехраната си с поръчки и потърсил протекции от хора, близки до императора. От едно високо място, обаче, му отговорили, че "правителството не може да издържа човек като него" и че когато "започне да се занимава с друга живопис, ще види какво трябва да се прави".

Курбе с достойнство приел съвета и продължил да рисува по начина, по който му харесва. Макар че дори и толерантни хора като Дьолакроа споделяли мнението, че много от сюжетите му са вулгарни.

Embed from Getty Images

През 1853-та, когато Курбе представя в Салона картината си "Къпещите се", отново възникнали спорове дали реализмът му не е прекалено циничен. Слава Богу, обаче, тогава се появили и мнения, че в голите тела на Курбе "прозира изяществото на Рубенс". Курбе често бил като разпнат между обществения вкус и критиката; между ентусиазма и неразбирането.

Embed from Getty Images

Известно е едно писмо на художника, в което той излива разочарованието си от този почти постоянен натиск върху него по следния начин: "Изгорих съдовете си. Скъсах с обществото. Обиждах всички, които ми служеха неудобно. И ето ме сам пред това общество. Трябва да спечеля, или да умра."

Още

Мистериозната баронеса, от която се страхувал Наполеон - мадам дьо Стал

Мистериозната баронеса, от която се страхувал Наполеон - мадам дьо Стал

Курбе пише това след една среща с директора на Художествения салон Емилиен дьо Нийверкерке, на която художникът бил помолен да създаде голяма творба в прослава на страната и режима за Всеобщото изложение, планирано за Париж през 1855-а година. Курбе, обаче, в типичния си стил отговорил на условието, че няма да се съобрази с препоръките, защото единствен съдник на картините му може да бъде единствено той самият.

Как му се е отразила дързостта? - От същото време датира автопортретът на Курбе "Раненият" - израз на дълбоката му депресия, на отчаянието на човек, който иска да оцелее в изкуството си, без да изневери на принципите си.

Embed from Getty Images

Още

Мистерията със завещанието на мецената Лилиан Бетанкур

Мистерията със завещанието на мецената Лилиан Бетанкур

В онзи период му подава ръка благодетелят му Бруяс. Двамата заминават за Монпелие. За жалост Курбе заболява от треска, но за него се грижи една испанка, наета от Бруяс. Курбе рисува неин портрет и след като оздравява, започва активно да работи. Създава много картини в знак на благодарност към Бруяс, но с времето тяхното приятелство също започва да изтлява. Трябва да му се признае, обаче, че Бруяс изиграва огромна роля в живота на Курбе, с подкрепата която му оказва в най-трудните моменти на художника.

Embed from Getty Images

Още

Легендарната красавица и меценатка Диана дьо Поатие пиела... злато?

Легендарната красавица и меценатка Диана дьо Поатие пиела... злато?

А Курбе преживява не едно и две трудни изпитания. В началото на 1867-а година, след скандала с "Произходът на света", той губи най-големия си приятел Урбен Куено. Прибира се в Орнан за погребението му. Скръбта го кара да рисува снежни ефекти, а кредитори на изчезналата му картина "Венера и Психея" го търсят за неплатени сметки. Отново е във финансова криза. За да се спаси от липсата на пари, планира голяма изложба и пише до Бруяс, че "тази изложба ще е окончателна".

Естествено, това заявление било проява на поредното му лошо настроение. Курбе не престава да рисува и след нея. Автор е на над хиляда мащабни платна и не престава да работи до края на дните си.

Embed from Getty Images

След падането на Комуната художникът е доведен до пълно разорение, имуществото му е секвестирано, а картините му - конфискувани. Както вече казахме, Курбе заминава за Швейцария в момент, в който е осъден и няма нищо свое в родината си. Единствената му надежда е в чужбина да събере достатъчно пари, за да се върне обратно във Франция и да остане там до смъртта си.

Така и не го дочаква!... Връщат го в родината му в ковчег.

Embed from Getty Images

През 2013-та година психиатърът Ив Сарфати и художественият критик Томас Шлесер подават до председателя на френския Център за национални паметници - Филип Белавал молба за преместване на тленните останки на Гюстав Курбе от родния му град в Пантеона, като мотивират искането си като "израз на почит към изкуството на художника".

Излязоха и няколко книги за живота на Курбе и за неговата характерна стилистика.

Embed from Getty Images

Но това, което най-точно описва неговата същност, са картините му. Една-трета от тях са пейзажи, има много автопортрети и платна, пълни с образите на обикновени трудови хора и история.

Те, творбите му, са Курбе. В тях диша реален човек. Човек, който се вълнува, препъва, страда, но каквото и да му струва, отстоява възгледите и принципите си. Личност, която заплаща висока цена за упорството да бъде себе си.

Embed from Getty Images

Еми МАРИЯНСКА

Още

Картините му са като пощенски картички

Картините му са като пощенски картички

Още

Музата на Реноар и Лотрек умира в нищета и забрава

Музата на Реноар и Лотрек умира в нищета и забрава

Още

Откриха двете откраднати картини на Рубенс и Реноар

Откриха двете откраднати картини на Рубенс и Реноар

Още

Музата на Рубенс е втората му жена

Музата на Рубенс е втората му жена

Коментирай 5

Календар

Препоръчваме ви

"Жега"-машината Майкъл Ман на 80

Американският режисьор и продуцент е един от най-награждаваните в съвременното световно кино

"Бащата" на Форсайтови: Ако не мислите за бъдещето, няма да имате бъдеще

90 години от смъртта на Нобеловия лауреат Джон Голсуърти

Над 300 уникални лампи на Луис Тифани били унищожени за... гилзи

90 години от смъртта на знаменития представител на бижутерската империя

Кристоф Виланд - "другият Гьоте"

210 години от смъртта на един от най-значимите писатели на немското Просвещение

Бай Ганьо ще тържествува, докато някой го "дописва"

160 години от рождението на Алеко Константинов

Идиот ли е Швейк?

100 години от смъртта на Ярослав Хашек