За него и до днес казват, че книгите му "плашат обществеността". Олдъс Хъксли (1894 - 1963) е автор на романа "Прекрасният нов свят", който често сравняват с "1984" от Оруел.

Всъщност и двете творби са в класацията на "10-те най-опасни книги за човечеството".

Много критици, обаче, са на мнение че "опасната книга" на Хъксли е гениална литературна творба, разтърсваща съзнанието с прозрения за ужасите на възможното да се случи в света. И за жалост, ако приемем написаното от него като "предсказание", то голяма част от него вече се е "сбъднало".

Хъксли е автор на повече от 50 книги. Той е не само писател, но и поет, есеист, драматург и холивудски филмов сценарист. Забележителна личност на нашето време. "Прекрасният нов свят" е една от най-възхитителните и стряскащи книги, писани някога, възкликва един съвременен критик. Тя ни показва лъжливите символи на всеки режим, изповядващ всеобщото щастие".

Колко точна формулировка, в обобщение на сбора от всички стресиращи фактори, които тревожат човечеството в последните десетилетия. Гореспоменатата книга на Хъксли е социална критика на болестите на настоящата епоха, от които обществата вече боледуват.

Неслучайно самият писател и философ Олдъс Хъксли е признат за една от най-влиятелните фигури в американската контракултура.

Олдъс Леонард Хъксли (1894-1963)

Навършиха се 130 години от рождението му на 26 юли 1894 година. Роден е в Годалминг, Англия, в семейството на писателя и педагог Ленърд Хъксли. Семейството е високо интелигентно - братя на Олдъс са биофизикът Андрю Хъксли и биологът и общественик Джулиан Хъксли.

Баща им Леонард бил учител и редактор на литературното списание "Cornhill Magazine", а майка им Джулия - основател на "Prior's School". Хъксли са потомци на Томас Хенри Хъксли, прочут зоолог, известен като "булдога на Дарвин".

Олдъс Хъксли със съпругата си / Източник: Getty Images, 2020 г.

Олдъс Хъксли завършва Оксфордския университет и първата му книга е стихосбирка - "Пламтящо колело" (1916). Първият му антиутопичен роман, който привлича вниманието на критиката, е точно този с който започнахме - "Прекрасният нов свят" (1932, издаден на български), в който със средствата на научната фантастика е описан един безчовечен свят в бъдещия 26-и век.

Хъксли не само описва този свят, но се опитва да предпази хората от случването му, като залага на теории от философията и психологията. Книгата му "Дверите на възприятието" (1954) е посветена на голяма цел - да посочи начините, по които функционира скритият живот на душата. В тази творба, която окачествяват като есе, има дълбоко проникване в механизмите на възприятието и неговата способност да се променя.

Биографите на Хъксли казват, че той кръщава есето си така, вдъхновен от една мисъл на Уилям Блейк: "Ако дверите на възприятието са прочистени, човек ще види света такъв, какъвто е - безкраен." Този философски подход отваря "двери" към утехата, че всичко лошо може да бъде избегнато, ако не само сетивата, но и разумът ни е отворен за съпротива.

Днес всички знаят какво означава "психеделик", но това наименование се ражда именно от хора като Хъксли - изследователи на съзнанието и начините за разширяването му. Известно е, че той е имал кореспонденция с Хъмфри Озмънд, и в техен спор се ражда думата, която в буквален превод означава "манифестиращо съзнание".

Олдъс Леонард Хъксли (1894-1963)

Хъксли живеел по начин, който много наподобява паралелно съществуване в два свята - този на релаността, и друг - на фикциите на съзнанието. Когато се разболява от рак на ларинкса, вероятно затова приема философски неизбежното. На смъртното си легло писателят моли съпругата си да му инжектира ЛСД, за да си отиде. Всъщност, той преживява ужаса от неизбежното покрай майка си, която също умира от неизлечима болест. Сигурно още тогава е трансформирал в съзнанието си ужаса от смъртта в представата за енергийно "преминаване".

На 14 Хъксли се заразява с очен вирус, който го оставя полу сляп за период от две години. Това е мъчителен период за него, който осуетява и желанието му да учи медицина. Един от биографите му ще напише по-късно, че вероятно сам Бог е искал да завърши литература.

По време на Първата световна война Хъксли става доброволец в британската армия, но за кратко - бил отзован заради проблемите със зрението. Започва работа като помощник в имението на лейди Отолайн Морел, където се събирала групата Bloomsbury, в която членували изтъкнати британски интелектуалци. Вече пишещ и жадуващ за писателска кариера, Хъксли известно време работел и в химически завод. По-късно ще признае, че именно там "набрал голям житейски опит".

След като завършва образованието си първоначално преподавал френски в Итън. Там един от неговите ученици бил Ерик Блеър, бъдещият литературен гений Джордж Оруел. Колко любопитна подробност, като се има предвид какви забележителни творби ще напишат и двамата. С днешна дата критиците отбелязват, че в книгите на Хъксли има "зловещо точно изобразяване на дистопичното общество". Един даже възкликва: "Сякаш го е видял! Защото се развива по пътя на "почти напълно сбъднато".

Сред по-известните творби на Хъксли има три, които впечатляват с проникновенията си: "Прекрасен нов свят" (1932), "Вечна философия" (1945) и "Остров" (1962). Изключително интересно четиво са още "Сиво превъзходство" (1941), "Вратите на възприятието" (1954), "Рай и ад" (1956), "Прекрасният нов свят, отново" (др. Обратно към прекрасния нов свят", 1958) и др.

Няколко събития изиграват огромна роля в израстването на Хъксли като писател. През 1919 година литературният критик Джон Мъри реорганизира литературното списание "Athenaeum" и поканва Хъксли да се присъедини към екипа. Писателят вече бил женен за белгийката Мария Нис. Двамата прекарвали почивките си в Италия, при добрия си приятел мистър Д. Х. Лорънс.

През 20-те години на миналия век Хъксли буквално изследвал маниерите на висшето общество и се славел с остроумните си забележки към елита. Описва го като безцелен и самовлюбен, а голяма част от претендиращите за интелектуалци - за амбициозни "кухи хора". Негови публикации от онова време може да се видят в тогавашите броеве на "Vanity Fair" и "British Vogue".

През 30-те години на миналия век Хъксли вече узрява във философските си размишления и чувството му за сарказъм прераства в сериозни констатации за дехуманизацията, която би причинил научният прогрес. Разсъждава върху хедонизма от свръзадоволеността, за сметка на потискането на индивидуалността и свободата. Все въпроси, които ни вълнуват днес. Хъксли се обявява против конформизма на т.нар. "обществено мнение" и започва да набира познания по теории, изследващи пасифизма.

През 1937 година писателят и семейството му се преместват в Холивуд, заедно с приятеля си - историкът и писател Джералд Хърд. Хъксли написва забележителни есета за национализма, етиката и религията. Благодарение на Хърд навлиза във философията на Веданта, чийто основен принцип е "Не вреди!". Сприятелява се с философа и теософ Джиду Кришнамурти. През 1954 година написва въведението към книгата на Кришнамурти "Първата и последната свобода".

Олдъс Леонард Хъксли (1894-1963)

По онова време Хъксли вече бил добре приет в кръга на индуистите около знаменития Свами Прабхавананда. В резултат от общуването си с тях написва множество статии за отношенията между философията на Веданта ("Не вреди!") и Запада. След края на Втората световна война публикува "The Perennial Philosophy", която съчетава пасажи от източната и западната философия и мистицизъм.

През годините на войната Хъксли работи за компанията Metro Goldwyn Mayer, и става един от най-високоплатените сценаристи на Холивуд. А знаете ли за какво харчел голяма част от парите си? - Транспортирал евреи от хитлеристка Германия до Щатите, за да ги спаси.

През 1953 година Хъксли и съпругата му Мария кандидатствали за гражданство на Съединените щати, но по-късно по редица съображения - част от които и от религиозен характер, Хъксли оттегля молбата си. Въпреки това семейството остава да живее в Щатите.

През 1954 година Хъксли за пръв път изпробва върху себе си въдействието на халюциногенното лекарство мескалин. Описва това в "The Doors of Perception" (1954) и "Heaven and Hell" (1956). Пристрастява се към ЛСД, но се опитва да контролира приема му до смъртта си. Съпругата му Мария умира от рак през февруари 1955 година. След година Хъксли сключва брак с италианската цигуларка и психотерапевт Лаура Арчера.

Хъксли бил диагностициран с рак на ларинкса през 1960 година. Не можел да говори и липсата на живо общуване страшно много го потискало. Както вече споменахме, помолва съпругата си да му инжектира ЛСД. Прави го с бележка, писмено. Така че последното му желание е "документирано".

Лаура описва този момент в биографията си "This Timeless Moment" и дава точния час на смъртта на писателя - 17:20 часа на 22 ноември 1963 година в Лос Анджелис.

Израснал в края на 19-и и началото на 20 век, Хъксли е част от поколение, което вярва с надежда в научния прогрес. Но скоро нещата се променят - проумявайки и вредите от прогреса, Хъксли променя възгледите си. Много от творбите му се отличават с научна строгост, други - с необуздана ирония. Така че са прави и онези критици, които отбелязват известна противоречивост в гледната му точка. Някои пък го смятат за "циник". Вероятно защото в "Прекрасния нов свят" населението на световната държава постига безсмислено щастие, като безкритично използва за това напитка, наречена сома. Така приспива съзнанието си за самоизмамата. "И къде е цинизмът, след като по един или друг начин всичко се случва точно така пред очите ни днес?!", пита един съвременен литературен критик. Реторичен въпрос, който не ни прави щастливи.

Хъксли наистина е "важна фигура в контракултурата на 60-те години". В същото време, обективно погледнато, е хуманна фигура, която предупреждава човечеството за идващото зло.

Твърде повърхностно е да се говори, че употребата на наркотици от Хъксли е причината фронтменът на "The Doors" Джим Морисън да взаимства от писателя името на неговия роман за име на рок групата. Хъксли развива задълбочена теория върху "дверите", които отключват съзнанието, а дрогата е само "помощно средство" за разширяването му. Първоначално той просто експериментира с наркотици, а впоследствие успокоява болката от болестта си с тях. Съдбата му сякаш предопределя това "пагубно спасение".

Гробът на Олдъс Хъксли

А знаете ли, че Хъксли умира няколко часа преди убийството на президента на САЩ Джон Ф. Кенеди? Един философ справедливо отбелязва, че смъртта на двамата сякаш оповестява "началото на края" - възхода на контракултурата.

Олдъс Хъксли - цитати

"В един свят където образованието е предимно вербално, високообразованите хора намират почти за невъзможно да обърнат сериозно внимание на нещо друго освен на думи и понятия. Винаги има пари и докторати за научноизследователска парлама, занимаваща се с онова, което за учените е най-важният проблем: кой кога на кого повлиял, за да каже какво?" (из "Дверите на възприятието")

"...Импулсът да надскочиш съзнателното си Аз е основен стремеж на душата. Когато по някаква причина хората не успеят да преодолеят себе си чрез религия, добри дела и духовни упражнения, те са склонни да прибягнат до химическите сурогати на религията - алкохола и синтезираните наркотици..." (из "Дверите на възприятието")

"Литературно или научно, либерално или специализирано, цялото ни образование е предимно вербално и за това не успява да постигне целите си. Вместо да превръща децата ни в напълно развити хора, то произвежда студенти по природни науки, които изобщо не познават Природата като първичен факт на опита, натриса на света студенти по хуманитаристика, които не знаят нищо за хуманноста, била тя тяхна или чужда." (из "Дверите на възприятието")

"Когато хората са подозрителни спрямо теб, и ти започваш да ставаш подозрителен спрямо тях." (из романа "Прекрасният нов свят")

Около 1915 г. Олдъс Леонард Хъксли (1894-1963), Снимка: Getty Images

"Човек трябва да бъде обиждан и огорчаван, защото в противен случай той не би могъл да измисли действително свестни, пронизващи като рентгенови лъчи фрази." (из романа "Прекрасният нов свят")

"Чувството се спотайва именно в този промеждутък от време между желанието и неговото осъществяване." (из романа "Прекрасният нов свят")

"Който се преструва, че подтиква хората към размисъл, него го обичат. Който наистина го прави, него го ненавиждат."

"Докато хората почитат Цезарите и Наполеоновците, ще има Цезари и Наполеоновци, които да ги правят нещастни."

"По-лесно е да съчиниш десет правилни сонета, отколкото добро рекламно съобщение."

"Фактите не престават да съществуват само защото някои ги игнорират.

"Фактът, че хората малко се получават от уроците на Историята, е най-важния урок, на който ни научава Историята.

Олдъс Хъксли ("Прекрасният нов свят" (1932 г.) - откъс)

"Най-значимите проекти "Манхатън" (кодовото название на американската секретна програма за създаването на атомната бомба през Втората световна война) за бъдещето представляват мащабни, финансирани от правителството проучвания на онова, което политиците и участвуващите научни работници ще наричат "Проблем за щастието" - с други думи, проблема да се накарат хората да обикнат своето робство. Без икономическа сигурност любовта към робството вероятно не може да се породи - за по-кратко приемам, че всемогъщата изпълнителна власт и нейните управници ще успеят да разрешат проблема за постоянната сигурност.

...

Пълната свобода на половите отношения в "Прекрасният нов свят" също не изглежда толкова далечна. В някои американски градове броят на разводите е вече равен на броя на браковете. Няма съмнение, че след някоя и друга година разрешителните за встъпване в брак ще се продават като разрешителните за притежаване на куче - валидни за период от дванадесет месеца, без да има закон, забраняващ подмяната на кучетата или притежаването на повече от едно животно наведнъж.

Очевидно в отговор на ограничаването на политическата и икономическата свобода сексуалната свобода нараства. А един диктатор (освен ако не са му необходими пушечно месо или семейства, с които да колонизира незаселени или новозавоювани територии) ще направи много, за да насърчи тази свобода. Заедно със свободата да се бленува под влиянието на опиатите, на киното и на радиото тя ще помогне на поданиците му да се примирят с робството, което е тяхна съдба."

Еми МАРИЯНСКА