МОСТ МЕЖДУ ИЗТОКА И ЗАПАДА
Оруел написа "1984", а той - "1Q84"
Японският писател Харуки Мураками - на 75
Автор : / 15834 Прочита 6 Коментара
Харуки Мураками пристига на наградите „Princesa de Asturias“ в Teatro Campoamor на 20 октомври 2023 г. в Астурия, Испания / Снимка: Getty Images
Ако ви попитат можете ли да цитирате името на известен японец, то със сигурност ще се сетите първо за неговото име - Харуки Мураками. Не само защото ни е съвременник и невероятен автор, а и защото е сред любимците на българския книжен пазар. Почти непрекъснато се превеждат негови творби.
На 12 януари т.г. Харуки Мураками навърши 75 години, но е енергичен като момче. До скоро участваше не само в маратони по бягане, но и в ултрамаратони.
В един период от време, в продължение на шест години, Мураками не издаваше нищо ново. И буквално ни изненада с "Градът и неговите несигурни стени" - книга, която самите японци нарекоха "библия за всеки, който иска да опознае днешна Япония".
Ето защо наричат Мураками "съвършения посланик на Япония". Още от "Спутник, моя любов", "Норвежка гора" и "Кафка на плажа", той е като литературен мост на Япония за Америка и Европа. Започнах с Америка, защото вече дълги години писателят живее и работи там.
Мураками е японският Оруел. Неговият поклон пред автора на класиката "1984" се изрази в трилогията "1Q84" (цифрата 9 на японски се произнася като буквата Q). Трите романа дойдоха след преиздаването на романите "Преследване на дива овца", "На юг от границата, на запад от слънцето", "Танцувай, танцувай, танцувай" и "Страна на чудесата за непукисти и краят на света".
Историята на Аомаме и Тенго в "1Q84", в атмосферата на странен паралелен свят, завладя милиони читатели по света. Мураками е изкусен разказвач. И като такъв прави и великолепни преводи. Превел е по блестящ начин, по мнението на специалисти, много от произведенията на Франсис Скот Фицджералд, Реймънд Карвър, Труман Капоти и Джон Ървинг.
Още
Писателят Харуки Мураками пледира за запазване на парк и стадион в Токио, вдъхновили творчеството му
Отделно от това е страстен любител на музиката, и по-специално - на джаза. Като млад дори се издържа като работи в музикален магазин за плочи, а след като завършва театрално изкуство в университета "Васеда" в Токио, отваря джаз бар "Peter Cat" в японската столица. Един бейзболен мач дава друга посока на живота му. Кой знае защо, точно тогава решил да започне да пише. По същото време среща и бъдещата си съпруга Йоко. В нея намира другата си половинка до такава степен, че двамата споделят едно общо наглед странно решение - да не създават деца?
До времето, в което сам започва да пише, Мураками бил просто читател с любими автори: Франц Кафка, Гюстав Флобер, Чарлз Дикенс, Кърт Вонегът, Фьодор Достоевски, Ричард Браутиган, Джак Керуак и др. Дори само споменаването на горните имена красноречиво дава обяснението, защо стилистиката на Мураками, че дори и хуморът му, клонят повече към "западния" стил на писане.
Първата му книга - "Чуй как пее вятърът", е издадена през 1979 година. С нея спечелва японската литературна награда "Гунзо" за "Най-добър първи роман". Носител е и на наградите "Йомиури" и "Танидзаки", на наградата "Франц Кафка", Йерусалимската награда и на много други. До днес е носител на десетки японски и международни литературни награди. Последната е от 2022-ра, за цялостно творчество. Prix mondial Cinco Del Duca донесе на писателя не само признанието, което заслужаваше, но и сумата от 200 000 евро.
Сред най-известните преведени на български език романи на Мураками са "Норвежка гора", "Кафка на плажа", "Танцувай, танцувай, танцувай", "Хроника за птицата с пружина" и др. Мураками е автор и на много сборници с разкази: "Мъже без жени", "Изчезването на слона", "Първо лице, единствено число", "Сляпа върба, спяща жена" и др., в които талантът му доказва колко полифонична е неговата чувствителност, изобщо цялостната му личност дори и в кратките форми като разказа.
Сюрреалистичният му стил на писане и богатото му въображение правят Мураками един от най-любопитните фентъзи автори в света.
А знаете ли, че този 75-годишен мъж можеше да бъде и много успешен бизнесмен, а не писател? Майка му е дъщеря на търговец от Осака. Богатата му култура, образованията и контактите на младия Харуки Мураками били благоприятна почва да се развие в тази посока, категорични са близките му, но той избрал писането.
Е, всички са единодушни, че е "странен". Сред "странностите" му е и желязната му самодисциплина по отношение на здравето. Писателят спазва строга диета на хранене, спорт и почивка.
В интервюта споделя, че нито един от героите му няма прототип - всички са плод на неговото въображение. Признава и че сякаш се превъплъщава в тях, докато рисува образите им: "Едно от нещата, които най-много ми харесват в писането на романи, е усещането, че мога да стана всеки, който пожелая."
Сигурно заради това литературоведите твърдят, че стилът му е от смесен тип - между фикция, сюрреализъм и постмодернизъм. Разбира се, това ни най-малко не вълнува обикновените читатели на творбите му - те си го харесват такъв, какъвто е, и изобщо не ги интересува, дали "Гардиън" го определя за "един от най-големите съвременни романисти".
Харуки Мураками е роден в Киото, но детството му преминава в Кобе, Япония. Баща му бил будистки свещеник. И двамата му родители са вещи в литературата, дори са преподавали по литература.
Световното признание на Мураками идва през 1985-а, когато публикува "Страна на чудесата за непукисти и краят на света", а в родината му заговарят за него с излизането на "Норвежка гора" през 1987-а. С последния роман Мураками става идол на японската младеж.
От януари 1991 година писателят се премества да живее в Америка и съвместява писането с работа в Принстънския университет.
През 1994/1995 година публикува романа "Хроника на птицата с пружина", в който за пръв път в негова творба се усеща силно политическо и социално звучене. Романът засяга темата за японските военни престъпления в Манджурия. Според литературната критика "Хроника на птицата с пружина" е най-високото постижение в творчеството на Мураками. Именно с този роман той печели литературната награда "Йомиюри".
С възрастта Муриками става все по-буден към обществените процеси. През 1997 година публикува "Метрото" - публицистична книга за атентата в токийското метро през 1994-та. В тази книга писателят се проявява като журналист - събира интервюта с оцелели и роднини на пострадалите, подрежда като пъзел събитията и човешките съдби. По този начин създава една невероятно точна картина на съвременното японско общество.
Има ли критици този много обичан автор? - О, да. Романите на Мураками често са критикувани от критиците като "поп култура". Някои намират творбите му за "хаос от сюрреалистична атмосфера и нарастващо отчуждение". Да, чувството за самота и алиенацията акто световен процес, присъстват като теми в книгите му, но тези явления са факт - Мураками просто ги отразява по свой начин.
Неговата чувствителност много точно улавя нарастващата духовна празнота на поколенията. Мураками упадъка на човешките ценности и липсата на връзка между хората в японското общество.
А знаете ли в какъв тираж се продават книгите на този съвременен източен мъдрец, "внедрен в западната култура"? - Всяка от тях излиза в над два милиона копия. Това го превръща в най-популярния японски писател. И не само - в един от най-популярните японци, както го анонсирахме в началото.
Харуки Мураками - цитати
Аз не съм самотен, а просто не съм се запознал с хора, които поне веднъж да не ме разочароват.
Бъдете честни едни с други и когато се нуждаете, искайте помощ - това е най-важното.
Всеки, който се влюбва, търси липсващите парчета от себе си.
Всичко, което изгубваме - дори онова, което изчезва завинаги - оставя след себе си следи, които никога не могат да бъдат заличени.
Гледано от далеч, всичко изглежда красиво.
Да се движиш с всички сили в погрешна посока е по-лошо, отколкото изобщо да не се движиш.
Каквато и да е празнината, тя при всички положения ще бъде запълнена с нещо.
Когато всеки човек повярва в щастливия край, светът не би имал от какво да се страхува.
Нашата реалност е безкрайна борба между това, което се е случило и това какво искаме да запомним.
Прегръщайки се, ние поделяме помежду си страховете си.
Често се случва така, че най-важните неща на този свят започват като нещо съвсем незначително.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fportret%2Foruel-napisa-1984-a-toy-1q84&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2024%2F01%2F15%2F2637062%2F768x432.jpg%3F_%3D1705335370&description=Оруел написа "1984", а той - "1Q84"', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}