Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

"Страната на чудесата за непукисти и краят на света" от Мураками (ОТКЪС)

КНИЖНИ НОВИНИ

"Страната на чудесата за непукисти и краят на света" от Мураками (ОТКЪС)

Книгата е главозамайваща комбинация от модерност, разюздано въображение и алегоричност

Харуки Мураками (Снимка: Getty Images)

На 27 август "Колибри" предлага ново издание на една от най-търсените творби на Харуки Мураками. Рядък образец на постмодерен роман със завидна интелектуална дълбочина и стилистична завършеност, дар от един дързък автор с оригинален поглед върху писането. Възхитителната корица е дело на Стефан Касъров.

Още

Загадъчното и мрачните краски в човешкия характер в "Две сестри" на Давид Фоенкинос (откъс)

Загадъчното и мрачните краски в човешкия характер в "Две сестри" на Давид Фоенкинос (откъс)

"Страна на чудесата за непукисти и краят на света" (превод: Емилия Л. Масларова, 440 стр., цена: 20 лв.) е главозамайваща комбинация от модерност, разюздано въображение и алегоричност, а за черешка на върха ще намерите и голяма доза киберпънк. Героят непукист е трийсет и пет годишен разведен мъж с колекция от бутилки с вносно уиски, запален по старите американски филми и готвенето.

Липсват му само чувства, което, заедно с блестящите му компютърни умения, го прави идеален кандидат за тайнствения застаряващ учен, заселил се в дълбините на токийската канализация. Ученият привиква героя и го прави част от проект, наречен "Краят на света".

Двата свята на героя започват да се преплитат по невъобразим начин, докато накрая се сливат и той за първи път се усеща свободен от всепроникващия контрол на японското общество над индивида.

От няколко десетилетия Харуки Мураками е съвършеният посланик на Япония - книгите му са литературни събития за Америка и Европа и се продават в милионни тиражи. Той е носител на няколко световни литературни награди, изтъкнат преводач и "маниак" на тема джаз.

Още

"Щефица Цвек в челюстите на живота" от Дубравка Угрешич (откъс)

"Щефица Цвек в челюстите на живота" от Дубравка Угрешич (откъс)

Последното навярно обяснява ониризма и полифоничната красота на произведенията му. "Гардиън" определя автора на "Спутник, моя любов", "Норвежка гора" и "Кафка на плажа" като един от най-авторитетните представители на постмодернизма.

Сборниците с разкази "Мъже без жени" и "Изчезването на слона" са свидетелство, че неговият талант вирее в различни жанрове. След мистериозното "Преследване на дива овца" неотдавна "Колибри" преиздаде и "На юг от границата, на запад от слънцето", както и "Танцувай, танцувай, танцувай" - разтърсващо продължение на "Преследване на дива овца", в което Мураками развихря до край дарбата си на брилянтен разказвач.

Харуки Мураками - "Страна на чудесата за непукисти и краят на света" (ОТКЪС)*

Асансьор, тишина, наднормено тегло

Асансьорът продължи невъзможно бавното си изкачване. Най-малкото ми се струваше, че е изкачване. Не можех да кажа със сигурност: беше толкова бавно, че просто бях изгубил всякаква ориентация. Можеше да се спуска, а можеше и изобщо да не помръдва. Но да приемем, че е вървял нагоре. Само предположение. Нищо чудно да се бях качил дванайсет етажа, а после да бях слязъл три. Нищо чудно и да бях обиколил земното кълбо. Откъде да знам?

Още

Магнетично и вълнуващо - в междинното състояние между съня и реалността (откъс)

Магнетично и вълнуващо - в междинното състояние между съня и реалността (откъс)

Всичко до последното нещо в този асансьор беше на светлинни години от долнопробния асансьор конвейерно производство в жилищния ми блок, който в сравнение с чекръка по кладенците беше мръднал само с една идейка нагоре по еволюционната стълбица. Да не повярваш, че двете машини имат еднакво име и предназначение. Като асансьори и двете разширяваха обозримите предели на такива устройства.

Първо, да вземем размерите. Асансьорът беше толкова просторен, че преспокойно можеше да служи за офис. Вкарваш вътре бюро, добавяш шкаф и етажерки, слагаш и кухненски бокс и пак ще ти остане място. А щом вече си почнал, спокойно можеш да сместиш вътре и три камили заедно с палма със средни размери. Второ, беше много чисто.

Още

Семейни тайни на три поколения жени се крият в "Книжарницата край плажа" (откъс)

Семейни тайни на три поколения жени се крият в "Книжарницата край плажа" (откъс)

Стерилно като в нов ковчег. Асансьорът продължи невъзможно бавното си изкачване. Най-малкото ми се струваше, че е изкачване. Не можех да кажа със сигурност: беше толкова бавно, че просто бях изгубил всякаква ориентация. Можеше да се спуска, а можеше и изобщо да не помръдва. Но да приемем, че е вървял нагоре. Само предположение. Нищо чудно да се бях качил дванайсет етажа, а после да бях слязъл три. Нищо чудно и да бях обиколил земното кълбо. Откъде да знам?

Всичко до последното нещо в този асансьор беше на светлинни години от долнопробния асансьор конвейерно производство в жилищния ми блок, който в сравнение с чекръка по кладенците беше мръднал само с една идейка нагоре по еволюционната стълбица. Да не повярваш, че двете машини имат еднакво име и предназначение.

Още

Нова порция психологически съспенс - "Непознатият от гората" на Харлан Коубън (откъс)

Нова порция психологически съспенс - "Непознатият от гората" на Харлан Коубън (откъс)

Като асансьори и двете разширяваха обозримите предели на такива устройства. Стените и таванът бяха от лъсната неръждаема стомана без прашинка по тях, подът беше застлан с безупречно чист мокет в красив мъхестозелен цвят. Трето, беше мъртвешки тихо. От мига, в който се качих, а вратите се плъзнаха и се затвориха, не се беше чул никакъв звук - и един-единствен звук в буквалния смисъл на думата. Тиха вода.

И още нещо: липсваха повечето джаджи, каквито очаквате да видите по асансьорите. Къде например беше таблото с бутоните и копчетата? Нямаше номера на етажите, които да натискаш, ОТВОРИ ВРАТАТА и ЗАТВОРИ ВРАТАТА, нямаше СТОП. Нищо. И заради всичко това се чувствах напълно беззащитен.

Още

"Касандра и Вълкът" - необикновена книга за детството, жесток пътеводител в света на най-малките (откъс)

"Касандра и Вълкът" - необикновена книга за детството, жесток пътеводител в света на най-малките (откъс)

Нямаше ги не само бутоните, нямаше светлинки, които да показват на кой етаж си стигнал, нямаше обозначение за максимално допустимото тегло, нямаше предупреждения, нямаше дори табелка с името на фирмата производителка. Камо ли пък да се опитваш да откриеш авариен изход. А аз бях запечатан вътре. Беше изключено този асансьор тук да е преминал проверка за противопожарна безопасност. Все пак си има някакви изисквания към асансьорите.

Докато гледах вторачено тези четири голи стени от неръждаема стомана, си спомних един филм, в който Худини както винаги се измъква блестящо. Омотан в не знам колко въжета и вериги, натикан в голям сандък, и той прихванат здраво с друга дебела верига, Худини се понесе шеметно с всичко това над Ниагарския водопад. Или може би се гмурна в студената вода на Северния ледовит океан. Пак добре, че не бях завързан; колкото до фокусите, нямах никаква представа от тях и тук Худини беше едни гърди пред мен.

Още

"Денят на прасето" от Джош Малерман - ако Стивън Кинг беше написал "Фермата на животните" (откъс)

"Денят на прасето" от Джош Малерман - ако Стивън Кинг беше написал "Фермата на животните" (откъс)

Всъщност нямах представа дори дали се движа, или стоя на едно място.

Престраших се да се изкашлям, но изобщо не прокънтя като кашлица. Звукът беше глух, все едно мяташ глина по гладка бетонна стена. Направо не повярвах, че такъв глух звук е излязъл от собственото ми тяло. Опитах да се изкашлям още веднъж. Резултатът беше същият. Стига с това кашляне.

Стоях сякаш цяла вечност в тази херметично затворена гробница. Вратите не даваха признаци, че някога ще се отворят. Застиналост в безпределна тишина, натюрморт: "Мъж в асансьор".

Започнах да се притеснявам. Ами ако машината се беше повредила? Или, да предположим, диспечерът на асансьора - ако приемем, че имаше такъв в сградата - е забравил, че съм тук, в тази кутия? И друг път ме бяха забравяли.

Още

Пари, власт, любов, съперничество, предателство, ревност в "Загадката на стая 622" (откъс)

Пари, власт, любов, съперничество, предателство, ревност в "Загадката на стая 622" (откъс)

Ослушах се с надеждата да чуя нещо, каквото и да било, но до мен не достигна и звук. Долепих ухо до стената от неръждаема стомана. Така си и знаех - никакъв звук. Единственото, което постигнах, бе да оставя отпечатъка от ухото си върху студения метал. Асансьорът очевидно беше изработен от чудотворна сплав, която поглъщаше всички звуци.

Опитах да си свирукам "Дани, момчето ми", но се чу нещо като свистене, издавано от болно от астма псе. Не ми оставаше почти нищо друго освен да се облегна на стената и да преброя дребните пари по джобовете си.

За човек с моята професия е важно да знае как да убива времето точно както за боксьора е важно да се тренира, като стиска гумена топка. Въпреки че в строгия смисъл на думата това изобщо не е убиване на време. Само чрез усърдно повторение можеш да си върнеш вътрешното равновесие.

Още

"На юг от границата, на запад от слънцето" от Харуки Мураками образува волтова дъга между детството и средната възраст (откъс )

"На юг от границата, на запад от слънцето" от Харуки Мураками образува волтова дъга между детството и средната възраст (откъс )

Винаги ходя подготвен, с джобове, пълни с дребни монети. В десния си джоб държа монетите от сто и от петстотин йени, а в левия - монетите от петдесет и от десет йени. Монетите от една и от пет йени нося в задния джоб, но те обикновено не влизат в броенето.

Пъхам едновременно ръце и в двата джоба: дясната брои монетите от сто и от петстотин йени, а през това време лявата брои монетите от петдесет и от десет йени. Който не е опитвал никога, ще се затрудни да схване как се брои по този начин и в началото наистина не е лесно. Десният мозък и левият мозък правят отделни сметки, които после се обединяват като двете половини на разрязана диня. Не е просто, докато не го усвоиш.

Още

Харуки Мураками има лек за стреса от пандемията - това е боса нова

Харуки Мураками има лек за стреса от пандемията - това е боса нова

Да ви призная, не мога да кажа дали наистина дясната и лявата страна на мозъка ми смятат поотделно. Един специалист неврофизиолог сигурно ще ви го обясни по-ясно. Аз обаче не съм неврофизиолог. Единственото, което знам, е, че докато смятам, имам чувството, че използвам поотделно дясната и лявата страна на мозъка си.

И щом приключа със смятането, умората, която ме наляга, като че ли е с качество, различно от умората след обичайно смятане. За удобство го възприемам като десен джоб със сумата от десния мозък и ляв джоб със сумата от левия мозък.

Още

Харуки Мураками призова политиците да говорят искрено за пандемията, за да достигнат посланията им до хората

Харуки Мураками призова политиците да говорят искрено за пандемията, за да достигнат посланията им до хората

Като цяло се смятам за човек, който възприема както му е удобно нещата, събитията и живота наоколо. Не че съм чак такъв непукист и държа само на удобството си - макар че наистина проявявам наклонности в тази посока, - просто съм се убедил, че ако възприемаш нещата, както ти е удобно, най-лесно разбираш истинската им природа.

Да кажем например, че планетата Земя не е кълбо, а огромна ниска маса - какво щеше да се промени във всекидневния живот? Е да, примерът е изсмукан от пръстите - човек не може да пренареди толкова произволно житейските истини. И все пак, ако за удобство си представим планетата Земя като огромна ниска маса, това всъщност ще помогне да разчистим куп ненужни неща: безполезни условности от рода на земно притегляне, часови пояси и екватор - досадни подробности, породени от възгледа, че Земята е кръгла. Така де, колко пъти екваторът ще играе някаква роля в бита на един обикновен човек?

Откъсът е предоставен с любезното съдействие на издателство "Колибри"*

Още

Харуки Мураками стана диджей, за да повдигне духа на нацията

Харуки Мураками стана диджей, за да повдигне духа на нацията

Още

"Чуй песента на вятъра" и "Пинбол" дават старт на бляскавата творческа кариера на Харуки Мураками (откъс)

"Чуй песента на вятъра" и "Пинбол" дават старт на бляскавата творческа кариера на Харуки Мураками (откъс)

Още

Харуки Мураками ви кани на необикновено, щуро пътешествие (откъс)

Харуки Мураками ви кани на необикновено, щуро пътешествие (откъс)

Още

"Изпепеляване" по Харуки Мураками с Голямата награда на CineLibri 2019 (галерия)

"Изпепеляване" по Харуки Мураками с Голямата награда на CineLibri 2019 (галерия)

Още

Днес излиза новата мистериозна книга на Харуки Мураками

Днес излиза новата мистериозна книга на Харуки Мураками

Още

Харуки Мураками: Когато пиша, гледам да не изпускам заека

Харуки Мураками: Когато пиша, гледам да не изпускам заека

 

 

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

"Писатели и любовници" - за изкуството да пишеш и цената на думите (откъс)

Новият роман на Лили Кинг разказва интригуващата история на млада писателка, подчинила живота си на писането и любовта към литературата.

"Китара от палисандрово дърво" от Кристина Гавран - мозайка от истории, като музикална композиция (откъс)

Пет истории на жени (като петте струни на китарата), които преминават през непреодолими граници и така осъществяват своята еманципираност и житейската си мисия

Нов роман за специален агент Уил Трент от владетелката на трилърите Карин Слотър

"Погубени" чертае дълбоки резки, като преплита минало и настояще в мрачен танц на мъченията

Премиера на "Роднина на дъжда. Неизбежни стихотворения" от Георги Константинов

Събитието е 16 септември от 18 часа в Мраморната зала на Столична библиотека

"Поглъщащи глобални истории за живот и смърт" влязоха в краткия списък за наградите "Букър"

Романи с действие в Шри Ланка, Кардифския залив и далечния космос са сред номинираните за наградата

Литературните маршрути през есента започват с разходка за жените писателки и политиката

Първата разходка е утре, на 16 септември и ще ни разказва за Фани Попова-Мутафова и Блага Димитрова