ВЕЛИКИТЕ ПИСАТЕЛИ
Хайнрих Ман: Пророкът-бунтар, осъден да бъде в сянката на брат си
„Литературата е както присъда, тъй и утеха“ казва по-големият брат на Томас Ман, чието 150-о рождение отбелязваме днес
Автор : / 3871 Прочита 1 Коментара
Хайнрих Ман/ 1871 - 1950 (Снимка: Getty Images)
Хайнрих Ман е писател от световна величина, но освен това бунтар и пионер, който не може нито интелектуално, нито житейски да бъде подвластен на каквото и да е тираничнa политическа власт.
Силната му политическа сатира и морален дълг към справедливостта и истината, ще му поставят етикет, под чиято сянка винаги ще бъде отхвърлян и вземан не достатъчно насериозно.
Хайнрих Ман е по-големият брат на знаменития литературен гений Томас Ман - носителят на Нобелова награда за литература (1929) за романа "Буденброкови" (1901).
Хайнрих е роден преди 150 години и наистина се противопоставя на баща си, на убежденията на брат си, на цинизма и жестокостта на властта към онеправданите и слабите, с което насочва нацистите право срещу себе си. Въпреки успехите си в литературата и това, което днес можем да наречем писане със социална ангажираност, той умира в примирение с неблагосклонната си съдба - в личен и политически аспект.
Братята Томас и Хайнрих Ман (Снимка: Deutsches Historisches Musem)
Хайнрих Ман е роден в Любек на 27 март 1871 г. в заможно бюргерско семейство. Животът на брат му Томас Ман е изследван и до последната подробност, за жалост обаче, има пропуски в биографичните данни за Хайнрих. Първородният наследник на богатата фамилия Ман е именно Хайнрих - като най-голямото дете в семейството.
Бащата Томас Йохан Хайнрих Ман е едър търговец, а по-късно и сенатор по икономика и финанси на Любек. Съпругата му Юлия ражда Хайнрих на 20. Той расте с няколко детегледачки и изглежда майка му не е пленена от инстикт за грижа за новороденото.
След години в романа си "Еужени, или бюргерско време" (1926) Хайнрих разказва за момче, което нито е обичано, нито е желано от майка си. Още по-късно той посочва това момче като автобиографичен персонаж.
Когато е на четири, Хайнрих се сдобива с по-малък брат - Томас.
Докато големият писател Томас Ман ще описва детството си в идилични, красиви, напоени с радост и топлина истории, то същите истории през очите на другия писател в семейството Хайнрих са моменти на предателство, отчуждение и пренебрежение. В семейството се появяват още няколко деца: две сестри - Юлия и Карла, също така още един брат - Виктор.
Томас Йохан Хайнрих (бащата) умира през 1891 г. и оставя доста травматично и тревожно наследство за големия си син.
В завещанието на бащата се казва, че доколкото семейството може, трябва да противодейства на най-големия му син да се занимава с литературна кариера, защото му липсват предпоставките и задълбочената мисъл за тази дейност. Според бащата, Хайнрих е снизходителен и безмилостен към всички останали, което означавало, че му липсва мисъл.
По-късно Хайнрих Ман споделя, че малко преди смъртта си, баща му го подкрепил в желанието му да се занимава с литература.
След като семейния бизнес на Ман фалира, фамилията губи досегашното си престижно публично реноме в Любек. Така семейството се премества в Мюнхен, а Хайнрих започва да пътува без постоянно местожителство. Въпреки нежеланието си, майката Юлия подкрепя финансово най-големия си син в издаването на първия му роман "В едно семейство" (1894). В този роман главният герой е много подобен на самия него, а приликите с членове на семейството се появяват доста често.
Хайнрих е много близък с по-малката си сестра Карла, която подкрепя в желанието ѝ да стане актриса. Често използва именно нейния живот за източник на материал за книгите си. През 1903 г. написва романа си "На лов за любов", който наподобява неговата връзка със сестра му Карла.
През 1906 г. пише новелата "Актриса", за която Карла му предложила писмата си, които да ползва за основа на историята. Писателят копира цели пасажи от нейните писма. През 1910 г. Карла се самоубива с цианкалий. Хайнрих Ман изживява загубата ѝ изключително тежко.
Две години по-късно писателят пътува из Германия, за да гледа постановките по негови пиеси. Докато пътува се влюбва в пражката актриса Мария Канова, а по същото време започва работата и по един от най-големите му романи - "Верноподаникът". Романът се появява на части в мюнхенско литературно списание, но с началото на войната е спрян.
Мария и Хайнрих се женят през август 1910 г., а дъщеря им Хенриет Мария Леони се ражда през 1916 г.
Той живее с Мария и дъщеря им в Мюнхен до 1928 г., а когато се разделя със съпругата си се премества в Берлин. Там среща втората си съпруга - барманката Нели Крьогер. 27-годишната жена и писателят се сближават, тъй като той е чест посетител на бара, в който тя работи. Нели обаче е от скромен пролетарски произход и заради това не е добре приета в претенциозното богато семейство на Хайнрих.
Хайнрих Ман нарисуван от австрийския художник Макс Опенхаймер
Между двете световни войни
Годините след Първата световна война са най-успешните за Хайнрих Ман. Тогава излиза най-успешният му роман, в който с профетическа прецизност предвижда човешките ужаси, които ще допълзят до Германия. Това е романът му "Верноподаникът", където се срещаме с главния персонаж - Дидерих Хеслинг.
Един послушен, коварен и националистичен страхливец - тиранин, който, за да потъпка собствените си комплекси, смазва по-слабите. Романът е остър политически роман за Германската империя непосредствено преди началото на Първата световна война.
С "Верноподаникът" Ман се явява като пионер в създаването на това нещо, което в днешни дни познаваме като онзи германски прототип, с който по никакъв начин не искаме да се идентифицираме. Става дума за тиранина, който се кланя на тези отгоре, но рита тези отдолу.
В Германската империя тогава е имало доста създания като Дидерих Хеслинг. Тази книга дава на читателя представа защо германците са били толкова ентусиазирани да влязат в Първата световна война.
Романът му показва кое трябва да бъде преодоляно във Ваймарската република, за да бъде предотвратен провалът.
Сатира на империята
Хайнрих Ман прави остра сатира на Германската империя, анализира фино властовите структури при император Вилхелм II и донякъде работата му влиза в днешните параметри на историческия роман: той е нещо повече от интересен сюжет, който се развива на фона на текущи събития. Ман не крие и своите социалистически пристрастия, които е вплел в образа на стария революционер Бък.
Вече като изявен и известен писател, той започва да говори в политически речи, превръща се активист за социална справедливост. В участията и текстовете си изразява своите демократични идеи за обществото и държавата, диктатурата и свободата, потисничеството и подчинените субекти.
През 30-те години писателят се противопоставя на националсоциалистите и ще бъде в изгнание до края на живота си.
Но и в периода преди Първата световна война той започва изключително усилено да се занимава със социално-политически въпроси, в които е особено критичен. Докато брат му Томас Ман пише есето си "Размисли във война" в края на 1914 г., в което подкрепя и приветства това присъединяване на Германия във войната, то Хайнрих обратно - превръща се в център на буржоазната опозицията, противопоставяйки се на войната.
Томас Ман срещу Хайнрих Ман
В есето си за Зола, публикувано през 1915 г. Хайнрих Ман се застъпва за демокрация и отхвърля тотално империята. Двамата братя се карат освен лично, така и публично.
На това есе, написано от Хайнрих, в което той застъпва ролята на опозиционния интелектуалец, Томас отговаря с известното "Наблюдения на неполитичния", в което изповядва противоположна позиция.
Едва през 1922 г., когато Хайнрих се разболява тежко, двамата се помиряват.
Томас Ман го характеризира с най-съществената отлика и изразява най-точно кредото на по-големия си брат:
"Той е един благороден и самотен, при това страстно отдаден на демокрацията дух, обладан от порива за красота и обсебен от възвишена обществена визия."
Хайнрих Ман обобщава виждането си за отговорността на писателя към обществото така:
"Винаги съм се чувствал като писател, който чисто и просто трябва да изобразява света. В основата на това чувство е заложена потребност от истина и яснота. Сигурно е така при повечето писатели. Само че в началото не го знаеш точно. Просто градиш образи и им вдъхваш живот."
Предпочитанията на публиката и световната литературна критика винаги са били към по-малкия брат Томас Ман и неговите литературни простори, които несъмнено са върхове.
Причината обаче Хайнрих Ман да е недолюбван и вземан за втора класа писател в сянката на Големия Томас, е че попада в графата политически писател, което до голяма степен е ограничило възприемането на качествата на неговите произведения. Тоест той донякъде не е смятан за универсален представител на литературата, а за ограничен в едни социално-политически траектории, които едва ли не нямат значение за вечността.
Сякаш социалната острота, злъчната критика и безпощадната сатира са го "фиксирали" под този печат и това не е дало шанс на неговите неоспорими заслуги за литературата във формата почти на карикатурни щрихи и сатирична гротеска. Героите му са едновременно причудливи, копирани от самия живот, едновременно и ексцентрични.
Възгледите на двамата братя често се сблъскват, особено когато става дума за демокрация, политика и за ролята на интелектуалеца.
Различията между Томас и Хайнрих Ман са мирогледно-интелектуални, не заемат особено радикален характер. Тези разногласия тръгват още от отношението към висшия им произход: Хайнрих Ман никога не е притежавал гордостта на брат си от бюргерския си произход; на мнение е по-скоро, че произходът не е облагодетелстваща индивида заслуга и по тази причина не си струва да се изтъква.
Точно обратно на Томас Ман, който разглежда себе си като представител на издигнатото бюргерство, чийто възход и упадък отразява и анализира като писател. Симпатиите на Хайнрих са другаде - на страната на социално слабите и онеправданите, върху тях е фокусиран писателският му интерес.
С Кете Колвиц и Алберт Айнщайн срещу националсоциалистите
През 1930 г. режисьорът Йозеф фон Щернберг заснема филм по романа на Хайнрих Ман "Учителят Унрат" (1905).
Филмът е един от големите и вечни хитове, които донасят на Марлене Дитрих международна слава - "Синият ангел" (1931). В главните роли са Дитрих и актьорът Емил Янингс. Екранизацията допринася за световната известност на Хайнрих Ман, но също така и му пречи, защото мнозина остават с впечатлението, че това е единственото, което е написал.
В разгара на успеха на кариерата си, Хайнрих Ман е назначен за президент на секцията за изкуства в Пруската академия година по-късно.
В началото на 1933 г. той подписва писмо-апел за обединение на Германската социалдемократическа партия и Комунистическата партия срещу националсоциалистите - заедно с известната скулпторка и антифашистка Кете Колвиц и Алберт Айнщайн.
Хайнрих Ман говори и пише срещу антисемитизма и в подкрепа на демокрацията. С това е не просто трън в очите на нацистите.
Ман напуска Германия преди да успеят да го изгонят от Пруската академия. През 1933 заминава за Франция, за да напише големия си роман "Младостта и съвършенството на Анри Четвърти". В родината му немското му гражданство веднага е отнето, а нацистите унищожават всичките му произведения в публичното горене на книги.
Във Франция участва в няколко организации срещу националсоциалистите, но продължава да вярва, че времето на нацистите бързо ще отмине. Обаче греши. През 1940 г. избягва за Португалия през Испания заедно със съпругата си Нели и други писатели в изгнание. Оказва се пощаден от нацистите, а междувременно брат му Томас също напуска Германия и емигрира в Америка.
Хайнрих Ман и Нели Ман (Снимка: Feuchtwanger Memorial Library/University of California)
Мрачните години на Хайнрих Ман
Докато произведенията на нобеловия лауреат Томас Ман биват неспирно превеждани навсякъде по света и той е успешен писател също така и в САЩ, то Хайнрих не се радва на такъв успех.
Неговите книги рядко се превеждат и той е почти непознат като писател. Независимо от това, в Санта Моника, Калифорния, Хайнрих пише книга след книга, никоя от тях да не се продава.
Съпругата му Нели трудно се справя с живота в изгнание. Тя започва да работи в болница и със заплатата си трябвало да издържа и двамата.
В този момент Хайнрих Ман е над 70. Нели и Томас Ман са единствените, които помагат с доходи за живота на семейството. Нели започва да пие все повече алкохол, опитвайки се да забрави за носталгията и за това, че в едно семейство на едрата буржоазия, тя е смятана за срамно петно, просто момиче за забавление от миналото, а не за достойна съпруга. През 1944 г., когато е на 46, взема голяма шепа сънотворни и се самоубива.
През 1949 г. Германската Демократична Република тъкмо се е родила и Хайнрих Ман получава нов пост - президент на Академията на изкуствата в Берлин. Източен Берлин. Преди да успее да започне работа в новата си длъжност обаче, през 1950 г. умира от мозъчен кръвоизлив в САЩ.
Въпреки отявленото недолюбване на критиците, поставянето на произведенията му в ограничителните рамки на политическото и едва ли не обвиненията в светогледна малоценност, Хайнрих Ман е интелектуалец, който е радикален единствено в своята искреност и усещане за справедливост в едно крайно нехуманно време между две световни войни.
Хуманизмът е основната отправна точка, а за да бъде хуманист един интелектуалец, той трябва да го отстоява и да заеме позата не просто на пасивен наблюдател в комфортния буржоазен кабинет, а на реален опозиционер, използващ оръжието на словото, сатирата и гротеската.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}