Борис Пастернак: Февруари. Без да чакаш, пиши, ридай с мастило ти

Google отбелязва със специална рисунка рождението на големи поет, прозаик, значим преводач и писател, носител на Нобелова награда за литература Борис Пастернак. 

Борис Пастернак е известен не само като поет-лирик, но и като поет-философ.

От ранна детска възраст Борис Леонидович Пастернак живее в творческа и подхранваща отношението му към литературата среда - Исак Левитан, Лев Толстой, Сергей Рахманинов, Василий Поленов и други известни руски творци са посещавали къщата на неговия баща - художникът Леонид Пастернак и майка му - пианистката Розалия Кауфман.

Борис Пастернак (1890 - 1960) (Снимка: Getty Images)

Спря шумът. На Сцената съм вече.
До вратата плътно прилепен,
аз долавям в отгласа далечен
всичко, дето ще се случи с мен.
("Хамлет", 1946, "Стихотворения", 2001, изд. "Захарий Стоянов", превод: Кирил Кадийски)

В младостта си Пастернак не може да направи избор между музиката и философията.

През 1912 г. прекарва лятната си ваканция в Марбург, където взема уроци от философа Херман Коен, а след това и във Венеция.

Завръщайки се в Русия, започва да пише. Месеците в Марбург и Венеция осъществяват големия поет.

Борис с барт си Алекс, нарисувани от баща им Леонид Пастернак

Но времето старееше и плюша
пропукваше се като лед със звън.
В миг — гръмка — ти се сепна и ослуша,
и секна, ек камбанен, моят сън.
("Сън", 1913, "Стихотворения", 2001, изд. "Захарий Стоянов", превод: Кирил Кадийски)

Още

Борис Пастернак се отказва от връчването на Нобеловата награда

Първото стихотворение на Пастернак е публикувано през 1913 г. в алманаха "Лирика", в края на същата година той публикува и първата си собствена стихосбирка "Близнак в облаците" и "Над бариерите" през 1917.

След двайсет години поетът се връща към тези стихове, прави подбор, преработва ги и включвайки излезлите по-късно в периодиката произведения, издава нов сборник - "Над бариерите.Стихотворения от различни години" (1929), който е една своеобразна равносметка на миналото.

Ах, Марина, отдавна е време,
пък не ще е и трудно съвсем,
твоя прах, запилян в реквиема,
от Елабуга да пренесем.
("В памет на Марина Цветаева, "Стихотворения", 2001, изд. "Захарий Стоянов", превод: Кирил Кадийски)

Самият Пастернак счита лятото на 1917 г. за свое поетическо рождение. Тогава е написана книгата "Моята сестра живота" (излязла от печат през 1922 г.) Преди това, през 1913 г. в литературния кръжец "Мусагет", поетът изнася доклад "Символизъм и безсмъртие", в който вече проличават кълновете на новото постсимволистическо съзнание.

В началото на 20-те години Борис Пастернак се запознава с Маяковски и става член на литературното сдружение "ЛЕФ".Тогава се запознава и с Марина Цветаева.

Творецът е — да се раздава,
а не за слава да ламти.
Позорно е с пазарска врява
да бъдеш превъзнасян ти.
("Да си прочут не е красиво...", "Стихотворения", 2001, изд. "Захарий Стоянов", превод: Кирил Кадийски)

Още

Отиде си руският поет Евгений Евтушенко. Погребват го до Пастернак

Борис Пастернак е автор на стихотворенията "Във всичко искам да прозра до същината...", "Зимна нощ", "Сън", "Любима - кошмар!", "Монологът на Хамлет".

Поетът има отличителна способност метафорично да описва света наоколо и да се вглежда навътре в малките детайли. В центъра на поезията на Пастернак е темата за мястото на човека в историята и взаимоотношенията, творчеството и съдбата на поета.

През зимата на 1945/1946 г. Пастернак започва реализирането на своя най-важен замисъл в прозата - романа "Доктор Живаго" (с работно заглавие - "Момчета и момичета"). В тези години, а и по-късно той активно превежда трагедии на Шекспир, "Фауст" на Гьоте, П. Верлен, грузински лирици. Писателят се отнася към превода като към самодостатъчни произведения на изкуството и подхожда към тях с особено префинено внимание. Неговите преводи са изключително близки до оригиналите творби. Преводите на Борис Пастернак на Шекспир и Гьоте са класика. 

За романа си "Доктор Живаго" Пастернак е отличен с Нобелова награда през 1958 г.

Но 50-те години са време на тежко изпитание за писателя. Предложеният за публикуване в списание "Новый мир" роман "Доктор Живаго" е отхвърлен от редакцията. След издаването му в чужбина (1957) и след като му е присъдена Нобелова премия (1959) започва гнет върху него както от страна на официално литературните, така и от политическите кръгове. Под заплаха от изселване извън пределите на страната, той е принуден да се откаже от Нобеловата награда.

Нобеловата награда

Аз съм като звяр в обсада.
Нeйде — хора, воля, ден,
а след мене — вой, нападат,
аз отвред съм обграден.

Тъмен лес, вълни се мътят,
ствол на рухнало дърво.
И отрязан ми е пътят.
Нека — все ми е едно.

И каква направих пакост?
Аз — убиец, негодяй?
Зарад мен в света оплакват
моя хубав роден край.

Но и тъй, почти пред гроба,
вярвам, близък е денят —
чело подлости и злоба
пред доброто ще сведат.
"Стихотворения", 2001, изд. "Захарий Стоянов", превод: Кирил Кадийски)

Още

Солженицин - мрачният рицар на светлината

Още

"Един ден на Иван Денисович" по Солженицин ще излезе на екран през 2020 г.

Още

Сергей Есенин: Тапи събрах, да затъкна моята плаха душа

Още

Един голям поет, един голям писател и много алкохол в кръвта

Още

Достоевски - мрачният ангел на човешката душа

Още

Шедьовърът "Тъмни алеи" на Иван Бунин - книга за любовта и за Русия (ОТКЪС)