Жванецки раждаше фрази, които се повтарят във всяко едно кътче на страната.

Михаил Михайлович Жванецки, великият сатирик, почина на 6 ноември. Ето какво сподели журналистът Михаил Гусман.

Великият Жванецки. Той беше човек, който въпреки невероятната си популярност беше срамежлив и не обичаше много тези, които общуват с него, да го наричат "велик" и "гениален". Но сега, в тези трагични мигове, може и трябва да кажем, че великият и блестящият Жванецки си е отишъл.

Той беше писател с голяма буква, но обичаше да добавя към това и "сатирик". Въпреки че, според мен, родом от Одеса, той е продължител на южноруската писателска традиция наравно с Исак Емануилович Бабел, Валентин Петрович Катаев, Едуард Георгиевич Багрицки и, разбира се, Константин Георгиевич Паустовски.

Днес целият рускоезичен свят осиротя, защото словото на Жванецки, неподражаемата му способност да изразява накратко стремежите на хората е несравнима.

Убеден съм, че той е най-забележителният писател на нашето време, който пише на руски.

В нашата страна няма човек, който от най-ранна възраст, без сам да осъзнава това, да не е цитирал фраза на Жванецки в разговор, да не си е служил с нито една от неговите шеги.

За мен това е и най-дълбоката лична загуба. Имах честта и безкрайната радост да познавам Михаил Михайлович от 50 години.

Преди 60 години той дойде в родния ми Баку. По това време той все още не е могъл да участва по големи събития, дори не е бил допускан до много.

Жванецки изнасяше своите спектакли в малки студентски клубове и тогава това беше единственият в Баку. Три пъти повече хора се тълпяха в залата, предназначена за 400 души.

По време на представлението до мен седеше млад мъж и го записваше на допотопен магнетофон. Тогава този запис беше разпространен в целия Съветски съюз, но беше трудно да го слушам, защото брилянтното изпълнение непрекъснато се прекъсваше от силен, почти истеричен смях. 

Развалих този запис с безкрайния си смях и това постоянно ми се напомняше от приятели и познати. Невъзможно е да не спомена неговия уникален маниер на четене на историите му, тези гениални паузи, след които се чува всеобщ смях.

Жванецки беше писател с безграничен талант и невероятно дълбок човек. Той беше мъдрец и неговите мъдрост и хумор бяха парадоксално въплътени в работата му, допълва още своя емоционален текст Михаил Гусман. 

Неговият смях на моменти беше смях през сълзи: да, човекът е смъртен, да, светът е несъвършен, нищо не може да се направи с него - остава само да се отнасяме към всичко с хумор.

"Това е всичко. Напусна ни завинаги. Непоправима загуба. Приятелю, ти си незабравим. Винаги ще си в сърцето ми", - пише певицата Алла Пугачова в Instagram в публикация в профила си със снимка на Жванецки.

Ако през 50-те години поетите са господарите на мисълта в Русия, то 80-те години са разцветът на разговорния хумор и сатирата. Генадий Хазанов, Григорий Горин, Аркадий Арканов, Михаил Задорнов, Евгений Петросян, Лъв Измайлов, Михаил Евдокимов и дуетът Ширвиндт-Державин блестяха на сцената и по телевизията. Но в тази велика компания, звездата на Жванецки блестеше най-ярко от всички.

Писателят Жванецки

Той се отличаваше с отличното си усещане за езика. Знаеше как да си играе с думите, да ги слага в неочаквани комбинации и да ги обръща преобръща:

"По-добре е да се отнасяш към труда с любов, отколкото към любовта - с труд."

Ето и още няколко незабравими фрази на великия Михаил Жванецки:

"Мъдростта не винаги идва с възрастта. Случва се възрастта да дойде сама."

"Късметът се усмихва на смелите. А после им се присмива."

"Нашата свобода прилича на светофар, чиито три светлини са включени по едно и също време. "

"Нищо не наранява човека така, както собственото му щастие."

"Висшата степен на смущение. Два погледа, срещнали се през ключалката."

"Щастлив ли съм? По различно време, отговарям различно, но винаги - отрицателно."

"Алкохолът в малки дози е безвреден във всякакви количества."

Светъл път!

Още

40 години без Владимир Висоцки: Неудобен и в живота, и в смъртта

Още

На Висоцки и Любимов е посветен спектакълът, с който артисти от "Театъра на Таганка" гостуват в Сатирата

Още

Марина Влади, извън сянката на Висоцки

Още

Ованес Мелик-Пашаев: Йосиф Кобзон издейства мястото за гроба на Висоцки в Москва

Още

Почина вдовицата на Сергей Бондарчук - Ирина Скобцева

Още

Ирина Чмихова - символът на една епоха в българската музика