Французите наричат Жан Маре "принца на обаянието", защото в него са били влюбени и жени, и мъже. Всеобщо харесван, актьорът е идол на своето време. И колкото и да са противоречиви мненията за личния му живот, тъй като в него има и "неприлични", и трагични факти, той си остава култов актьор на Франция и на световното кино.

Актьорът Жан Маре в сцена от филма „The King's Best Man“, 24 април 1958 г. / Снимка: Getty Images

Актьорът е роден на 11 декември 1913 година в Шербур. Работи активно в киното повече от половин век, почти до смъртта си на 8 ноември 1998-а, малко преди да навърши 85. Маре е един от най-известните актьори във френското кино от 40-те и 50-те години на XX век. Снимал се е в над 70 игрални филма, а общо филмотворчеството му минава 100 продукции.

1946: Френската актриса Жозет Дей (1914 - 1978) коленичи над поразения Звяр, изигран от Жан Маре в красивия сюрреалистичен филм на Жан Кокто "La Belle Et La Bete", базиран на детската приказка "Красавицата и Звяра" / Снимка: Getty Images

По-старото поколение у нас го помни главно като принца във филма "Красавицата и звярът" (1946), Маркиз Родолф де Самбрей в "Парижките потайности" (1962), Шарл д'Артанян в "Желязната маска" (1962), Фантомас във "Фантомас" (1964) и др. Една от последните му роли е от 1995 година във филма "Клетниците" на режисьора Клод Лелу, в който играе в ролята на отец Мариел.

Навършиха се 110 години от рождението на френския идол със световна известност Жан Маре. 

Кратката му биография извън киното е един брак за кратък период от две години - с актрисата Мила Парели, дълга връзка - 26 години с неговия откривател Жан Кокто (до смъртта на режисьора през 1963-та) и едно осиновено дете, чиято история е трагична. Така че, ето - набързо назовахме и "неприличната", и трагичната страна на неговия личен живот. Според биографите на актьора някои го считат за "злодей с ангелско лице", но да видим дали е така, след като проследим някои щрихи от живота на Жан Маре.

Jean Alfred Villain-Marais е бил не само красив и талантлив актьор и каскадьор, но всестранно надарена личност - писател, художник и скулптор.

След като на два пъти не го приемат да учи актьорско майсторство, решава да работи нещо "близо до киното". Това е времето на Втората световна война. През август 1944 година се присъединява към Втора френска бронирана дивизия като шофьор на камион и превозва гориво и муниции до фронта. По онова време е в брак с актрисата Мила Парели.

Актрисата и танцьорка Лесли Карон, облечена в костюм на Дядо Коледа, с колегите си Жан Маре (вляво) и Роланд Пети на коледно парти, 23 декември 1953 г. / Снимка: Getty Images

Бракът не издържа, защото Жан Маре е бисексуален и не го крие. Връзката им с Жан Кокто започва с влюбване на снимачната площадка и продължава до смъртта на режисьора. Известно е, че Маре дълбоко скърби за партньора си и оставя послание на гроба му: "Аз не плача, Жан... Ще заспя. Заспивам, гледайки те, и ще умра, защото оттук нататък само мога да се преструвам на жив."

Маре откровено признава без притеснение, че сърцето му винаги е принадлежало на един човек и до края на живота си предпочита самотата пред това да бъде "просто с някой".

Жан Маре надживява Кокто с три десетилетия, като се опитва да осмисли живота си с работа и грижа по един осиновен син, дете на негова позната. Осиновява Серж Айал през 1963 година, когато момчето е на 21. Серж се самоубива през 2012-а, 14 години след смъртта на Жан Маре. Самият Жан Маре доживява дълбока старост - умира на 84 от сърдечна недостатъчност.

В живота му има дълбоко прикривани рани още от детството. Жан Маре не помни баща си, защото родителите му се разделят, когато е още бебе. Родителите му се разделят след като преживяват драмата да загубят предишното си дете - сестра му Жана. Майката на Жан Маре се надява отново да роди момиче, но се ражда... Жан. Някои психолози предполагат, че това нейно силно желание за момиче може да се е предало на плода, макар науката да не е доказала до каква степен подсъзнанието може да провокира подобна промяна.

Портрет на актьора Жан Маре в костюм като "Ксифарес", както се появява в "Митридат", около 1955 г. / Снимка: Getty Images

Жан забелязва своите сексуални "особености" още в юношеските си години, когато позира пред огледалото с дрехи на майка си и баба си. Домашните му не виждат нищо нередно в това. Всъщност, почти не се интересуват от него. Майка му постоянно пътувала и растял под грижите на леля си и баба си. Един ден научава шокиращия факт, че родната му майка е измамница и клептоманка, и докато са го лъгали че "пътува", всъщност не един път е била в затвора.

Жан търси утеха в улицата. Става сприхав и без причина влиза в битки. Сменя училища заради лошо поведение, все повече започва да лъже и да участва в сбивания. Излиза му име на хулиган.

1943: Мадлен Солон и Жан Маре участват във френския филм („Вечна любов“), написан от Жан Кокто и базиран на любовната история на Тристан и Изолда / Снимка: Getty Images

Външността му, обаче, е толкова впечатляваща, че първоначалното впечатление е като за ангел. Лесно може да си намери всякаква работа, но той не иска да работи каквото и да е. Пробва се в много сфери: като асистент-фотограф, продавач на вестници, момче на голф игрище, художник на картички, и всичко това - за кратко. Накрая става модел и с портфолиото си започва да обикаля филмовите студиа. Междувременно предлага за продажба някои свои картини и един ден не една, а няколко негови творби купува режисьорът Марсел Л'Ербие. Именно той поканва красивия художник за епизодична роля в свой филм.

24 май 1975 г.: Сред публиката на галата на Съюза на артистите в Париж на Cirque Bouglione, отляво надясно: Албер Прежан, актрисата Роми Шнайдер и Жан Маре (ръководител на Съюза на артистите), Снимка: Getty Images

Така започва всичко - с епизодични роли и масовки. Докато съдбата не го среща с Жан Кокто. Жан чува, че Кокто набира актьори за спектакъла "Едип цар" и отива на кастинг. Кокто бил зашеметен от чувствената му красота и ослепително сините му очи. Още на следващия ден с лъжа, че има нужда от помощ, наричайки желанието си "катастрофа", го вика в дома си и му се признава в любов. Искрата помежду им пламва с такава страст, че двойката става публична. Маре и Кокто не крият връзката си.

Бившата кралица на Италия Мари-Хосе (втората вляво), с актьора Жан Маре и поета Жан Кокто (вдясно), на прием във Френската академия, 20 октомври 1955 г. / Снимка: Getty Images

Жан Маре открива в 47-годишния по онова време Кокто и бащата, когото не е имал, и любовника, и съветника - всичко, за което е мечтал да има до себе си - близък човек. Намира не само духовна опора и шанс да се изяви като актьор, но и голямата всеотдайна любов.

Жан Кокто възлага на Маре всички главни роли в своите спектакли и филми: "Красавицата и звярът" (1946), "Двуглавият орел" (1948), "Ужасните родители" (1949), "Орфей" (1949), "Кориолан" (1950), "Завещанието на Орфей" (1959). Той е първият, който вижда в Жан Маре не само сексуален обект, но светлината в душата му.

1946: Френските актьори Жан Маре и Жозет Дей (1914 - 1978) участват в красивия сюрреалистичен филм на Жан Кокто "La Belle Et La Bete", базиран на детската приказка "Красавицата и звяра" / Снимка: Getty Images

Кокто е безумно талантлив, но лоша компания - пристрастен е към опиума и това го погубва. И въпреки тежките моменти, Маре е до него до края на дните му. След смъртта на Кокто мъката го завладява напълно и съвсем откровено Жан признава пред медиите: "От тук насетне, само ще се преструвам, че живея".

Жените никога не са били негова страст. В едно свое интервю актьорът откровено признава: "Имах дълги сексуални отношения с жените, но аз не бях влюбен в нито една от тях. С три опитах да зачена дете, но уви, съдбата не пожела да ме ощастливи с бащинство. Ако това се бе случило, кълна се в Бог, аз веднага щях да се оженя за майката на бъдещето ми дете!"

1949: Френският актьор Жан Маре, който играе Орфей, с Мари Деа, която играе съпругата му Евридика, присъстват на премиерата на филма „Орфей“ / Снимка: Getty Images

След смъртта на Жан Кокто, самотата извън работата го убива и така взима решението да осинови Серж. Жан Маре през целия си живот е мечтал да има семейство, но пречките към такова щастие са толкова много, че го правят невъзможно. Жан познава майката на момчето и не се поколечава да направи това добро, въпреки че Серж има цигански произход. Когато се решава да го осинови, е и кръгъл сирак.

Жан Маре прави всичко възможно да го изучи, да го социализира, но Серж е вече твърде голям, за да не се поддава на съвети. Вироглав е и между двамата не се установява близост като между баща и син. Освен това Серж се отвращава от сексуалната ориентация на своя осиновител и дори му казва в прав текст, че има лоша репутация. Обявява, че не иска да живее заедно с него.

1949: Франсоа Перие и Жан Маре (вдясно) в конфронтационна сцена от филма „Орфей“ на Жан Кокто / Снимка: Getty Images

Така Жан Маре отново остава сам със спомените си за "другия Жан". Изгубва воля да се бори със съдбовните обстоятелства. Според по-близките му колеги, бил скромен, самокритичен, мечтателен и откровен - "с душа на наивно дете".

В една биографична книга за актьора трогателно се предават думите на признанието в любов между него и Кокто. В тях няма нищо мръснишко, а напротив - звучат затрогващо: "Катастрофирах! Влюбен съм във вас!" - му казва Кокто. "И аз!" - отговаря Маре, макар че в онзи момент, както ще признае по-късно, излъгал - още не бил влюбен. Любовта го връхлита скоро след това и не го напуска до смъртта на Кокто.

Коко Шанел облича Маре за постановката на Кокто "Едип цар" и не скрива възхищението си от красотата му. Всички обожават Маре - и мъже, и жени, и го изразяват гласно. Кокто е обсебен от него - Маре е неговата муза. Двамата пътуват заедно, прекарват заедно ваканциите си. Както вече споменахме, не крият връзката си. Кокто безумно ревнува Маре и в един период от време след 12-ата година на връзката им, Маре ще го накаже за това - с любовен роман с примабалетиста Жорж Райх. Ще има и други, с които ще наранява Кокто, но в сърцето му винаги ще бъде само той - Жан Кокто.

Когато режисьорът получава първия си инфаркт, Маре бил на снимки в Холивуд, но зарязва всичко, за да се грижи за него. На 11 октомври 1963 година идва краят. Маре е неутешим и до болка откровен. Като дете шепти на приятеля си, без свян от присъствието на други хора: "Жан, помни че с теб се родих отново. В един светъл свят, пълен с добро и любов... Благодаря ти за всичко."

"Жан Маре е закърмен в тревога и от пеленаче расте разочарован от света", казва един от биографите му. "Изглежда хладнокръвно безразличен, а всъщност цялото му същество е изпълнено със страст". Жан Маре бе за няколко поколения зрители еталон за талант, красота, мъжественост и искреност.

В него бяха влюбени по един фанатичен начин много жени. А една българка е имала късмета да го срещне лично. Това е покойната ни преводачка от френски Елка Димитрова, която в интервю пред Савка Чолакова разказва с подробности срещата си с Жан Маре.

Още по време на студентските си години Елка Димитрова си пишела с французойка на име Катрин от Париж. През 1968 година получава покана да й гостува. Майката на Катрин месеци по-рано купила билети за дъщеря си и българската й гостенка за театъра на Жан Маре - "Театър дьо Пари", на който той бил директор и изпълнявал още няколко функции, включително и на художник на декорите и костюмите.

Представленията били от 21 часа и всеки бил с придружител, а нашенското момиче тръгнало само - приятелката й Катрин работела на летището и я повикали спешно за нощна смяна поради нещо непредвидено.

Докато Елка стояла сама в антракта, Жан Маре се доближил до нея и я попитал: "Защо сте сама?" Тя си глътнала езика от изненада, но надве-натри обяснила защо. Тогава той съвсем естествено й казал: "Имате ли нещо против да отидем след представлението да пием кафе? Така и така не мога да заспя след края". Елка не можела да повярва, какво й се случва - почти като във филм. След полунощ двамата наистина пили кафе заедно и Жан Маре я запознал с много знаменити хора от френското кино. Нощта продължила в прочутото кабаре "Лидо" на водка с хайвер. Разговорът неусетно стигнал до темата за Кокто. Жан Маре споделил на нашето момиче, че пази стихове на Кокто, посветени на него.

По онова време публиката вече гледала Жан Маре в ролята на Фантомас и той разказал на Елка, как на Московския кинофестивал, фенки му скъсали ръкава на сакото. Тази незабравима вечер за българката приключила към 4 сутринта, когато Жан Маре я изпратил до дома на Катрин като джентълмен. Тази невероятна среща ще остане като красив спомен до смъртта на преводачката ни Елка Димитрова.

От интервютата с Жан Маре, запазени до днес и цитирани от биографите му, не оставаме с впечатлението за "злодей с ангелско лице", а за един самотен мечтател, жадуващ за семейство и лично щастие през целия си живот. За жалост, понякога съдбата предопределя мечтите ни и не винаги професионалната реализация носи пълно щастие.

Такава е историята на Жан Маре и тя е не по-малко впечатляваща от филмите с красивото му лице.

Еми МАРИЯНСКА