ИЗКУСТВО ХХ ВЕК
Човекът, който превърна писоара в изкуство
Марсел Дюшан - големият провокатор на изкуството на ХХ век
Автор : / 3495 Прочита 0 Коментара
Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg
Въплъщавайки интелекта на своите литературни съвременници Марсел Пруст и Джеймс Джойс, Марсел Дюшан (1887-1968) е описан от художника Вилем де Кунинг като one-man-movement. Той има предвид, че като Дюшан няма подобни, че той е сам по себе си и е движение в изкуството сам за себе си.
Отличителен от тълпата и в същото време визионер в бъдещето.
Джаспър Джонс пише за работата му като за "поле, където езикът, мисълта и визията действат едно върху друго".
Дюшан има огромно влияние върху изкуството на ХХ век.
До Първата световна война той отхвърля работата на много от колегите си художници като "ретинално" изкуство - предназначено само да радва окото, но не и да предизвиква ума и да задвижва провокации и пластове на мисълта.
Вместо това Дюшан иска "да върне изкуството в служба на ума".
Дюшан носи изкуството в кръвта си, още от дете рисува, а таланата към изкуството наследява от дядо си, прочут художник и гравьор. Роден е в семейство със седем деца, едно от които е починало малко след раждането. Четирима от неговите братя и сестри също стават художници.
Роден в Нормандия в Северна Франция на 28 юли 1887 г., Дюшан през голяма част от живота си пътува напред-назад между Европа и Съединените щати.
Първоначалният му опит в модерното изкуство следва тенденциите на съвременниците му. Първите му картини са по-скоро в стила на Сезан и импресионистите.
Но след 1910 г. работата му отразява плавно преминаване към кубизма. Една от най-важните му творби, "Гола жена, слизаща по стълби" (№ 2) (1912; Музей на изкуствата във Филаделфия) обаче, отразява амбивалентната му връзка с кубизма.
"Гола жена, слизаща по стълби", № 2, (1912) (Източник: Музей на изкуствата във Филаделфия) )
Той възприема за ограничена палитрата от кубистични форми, в същото време динамичната му е в състояние на постоянно движение - кубизма на Дюшан се различава значително от аналитичния кубизъм на Пикасо и Брак, които все пак държат фигурите и формите здраво на място.
Провокирайки негативни реакции дори от парижкия авангард, картината на Дюшан е отхвърлена от Salon des Indépendants както заради заглавието си, така и заради механичното, дехуманизиращо представяне на женския акт на художника.
"Гола жена, слизаща по стълба"(№ 2) премахва традиционната красота на голото тяло в изкуството, неговата телесност, дори разпознаваемия му пол. Вместо това, картината разширява възприятието ни за човешкото тяло в движение. Въпреки че работата илюстрира изключително оригиналния му прочит на кубизма, тя също така ускорява и тоталната му раздяла с кубистите.
Когато Дюшан представя произведението на изложба в Париж през 1912 г., колегите му кубисти се опитват да го изключат.
На следващата година това произведение предизвиква полемика на New York Armory Show, което помага за утвърждаването на репутацията на Дюшан като провокатор в чужбина и проправя пътя за пристигането му в Ню Йорк две години по-късно.
Подкопаването на традиционните или до момента възприети начини на художествен израз с ирония и сатира е отличителният белег на легендарната кариера на Дюшан.
Неговият най-забележителен, иконоборски жест, ready made изкуството, е може би най-влиятелното което Дюшан прави върху развитието на всички артисти на ХХ век.
Той смята, че всяка една вещ от ежедневието, подписана от артиста и попаднала в галерия, може да бъде произведение на изкуството.
Дюшан обаче не възприема работата си с готови обекти като толкова радикален експеримент, отчасти защото гледа на боята като на промишлено произведен продукт, а оттам и на рисуването като на "готово изработване на обекти".
3 Standard Stoppages (1913-1914 г. (Източник: Музей на модерното изкуство, Ню Йорк)
Нещо повече, той вече е започнал да включва случайни предмети в своята практика - например с 3 Standard Stoppages (1913-1914 г.; Музей на модерното изкуство, Ню Йорк) - и по този начин вече е започнал да отстъпва артистичния контрол и да дава възможност на други фактори да определят характера на произведението на изкуството.
С Bicycle Wheel (1913), първият му ready made продукт, Дюшан се насочва към творчески процес, който е противоположен на традиционните схващания за художествени произведения.
Той иска да се дистанцира от традиционните начини на рисуване в опит да подчертае концептуалната стойност на произведението на изкуството, съблазнявайки зрителя чрез ирония и словесни остроумия, вместо да разчита на техническа или естетическа привлекателност.
Предметът се превръща в произведение на изкуството, защото артистът решава да бъде определено като такова.
"Гола жена, слизаща по стълби" в Barbican Art Gallery, 2013 г. (Снимка: Getty Images)
Светският, масово произвеждан, ежедневен характер на тези предмети е именно причината Дюшан да ги избере (по-късните творби ще включват лопата за сняг, писоар (Музей на изкуствата във Филаделфия) и стелаж за бутилки (Музей на изкуствата във Филаделфия).
В резултат на това той смята, че плодовете на съвременния индустриален живот ще бъдат плодороден ресурс в производството на произведения на изкуството.
Естествено, иконоборството на Дюшан се харесва на яростно нетрадиционното и силно критичното към всичко в изкуството движение на дадаизма.
Дадаистите смятали, че нихилизмът трябва да бъде водещ в изкуството и искали тотално преобръщане на ценностите и естетическите норми. Те поставят под въпрос какво е красивото и искали пълно "нулиране" на изкуството до сега, защото според манифеста им след Първата световна война и дехуманизиращите актове, изкуство не може да съществува.
В този смисъл, Марсел Дюшан е един от пионерите на дадаизма.
Работата му може лесно да бъде разбрана като предшественик на тази революционна чувствителност, която активно се стреми да подкопае господстващите ценности на консерватизма, който е управлявал Европа и който е увековечен в опустошителната реалност на Първата световна война.
Собственият опит на Дюшан с Дада движението обаче се случва, докато той живее в Ню Йорк, в кръга на Франсис Пикабия, френско-кубинския художник и писател, и американския художник и фотограф Ман Рей, както и американските колекционери Катрин Драйер и Луиз и Уолтър Аренсберг.
Природата на нюйоркското Дада движение е по-малко политическа, отколкото тзи на колегите артисти в Европа, които са били до голяма степен травмирани от руините на Първата световна война.
Вместо това, сатирични произведения като писоара на Дюшан от 1917 (наречен в оригина "Fountain") тестват границите на обществения вкус и границите на художествената техника.
Като прекрачват тези граници в света на изкуството, произведенията на Дюшан отразяват чувствителността на художника. Неговите ирония, каламбури, алитерация и парадокси напластяват творбите с хумор, като същевременно му позволяват да коментира доминиращите политически и икономически системи на своето време.
The Bride Stripped Bare by Her Bachelors, Even (1915-23; Музей на изкуствата във Филаделфия), известен също като The Large Glass, може да се разглежда като обобщаващо произведение за възгледите на Дюшан, че живописта и скулптурата са фундаментално несъвместими и неадекватни като форми на изкуство, с които да се представя и отразява съвременния културен живот.
Художествената революция на Дюшан трябва да се разбира като атака срещу традиционните практики и желание да се приспособи към едно ново съвременно, адекватно на реалността, очарование от индустриалните процеси и продукти.
Въпреки че през 20-те години на миналия век Дюшан се отказва от изкуството в полза на играта на шах до края на живота си, той никога не се оттегля напълно от типичната си роля на художник-провокатор.
Дюшан е свързан с много художествени движения, от кубизма през дадаизма и сюрреализма, за да проправи пътя за по-късни стилове като поп-арта, напълно разгърнат от Анди Уорхол, минимализма на Робърт Морис и концептуализма на Сол Леуит.
Плодотворен художник, най-големият му принос към историята на изкуството се крие в способността му да поставя под съмнение, да критикува и игриво да осмива съществуващите норми, за да надхвърли статуквото - той ефективно санкционира ролята на художника, за да може да му даде още повече свобода.
Дюшан умира внезапно в домашни условия в ранната сутрин на 2 октомври през 1968 г. в дома си в Ньой сюр Сен, Франция.
След вечеря у дома с приятелите си Ман Рей и Робърт Лебел, Дюшан отлита от този свят в 1:05 сутринта, колабирайки в студиото си. Причината е сърдечна недостатъчност.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}