ИЗКУСТВО И ПОП КУЛТУРА
Истината е в квадрата
През 2022 г. се навършат 150 години от рождението на един от най-революционните артисти на XX век Пийт Мондриан, променил завинаги поп културата
Автор : / 7741 Прочита 0 Коментара
Композиция с жълто, червено, черно, синьо и сиво, 1920 г. (Източник: Stedelijk Museum Collection, Amsterdam)
"Позицията на артиста е скромна. По същество той е просто проводник" - Пийт Мондриан
Kunstmuseum Den Haag, който притежава най-голямата колекция на Мондриан в света с над 300 негови произведения, обръща специално внимание на създателя на движението "De Stijl".
Изложбата "Mondrian Moves" се открива на 2 април и може да бъде видяна до 25 септември в Хага.
През 2017 г. Kunstmuseum Den Haag показа всички произведения на Мондриан от богатата си колекция в огромна ретроспективна изложба. За да отбележат годишнината тази година, Бено Темпел и кураторът Каро Вербек създават изложба, изследваща вдъхновяващите взаимоотношения между Мондриан и негови приятели и колеги от артистичните кръгове на епохата, както и голямото му влияние за много художници, появили се на небосклона на изкуството по-късно.
По време на Първата световна война Холандия остава неутрална, в същото време Европа гори в пламъци. Изглеждало, че няма много признаци на надежда за каквото и да било хуманистично бъдеще. И все пак, точно по времето на военните действия, именно в неутрална Холандия се ражда едно от най-важните нови художествени движения на модернизма в изкуството - De Stijl.
Изложбата "Mondrian Moves" може да бъде видяна в Kunstmuseum Den Haag от 2 април до 23 септември
Колекцията Мондриан на Kunstmuseum Den Haag обхваща цялото му развитие като художник, което ни позволява да проследим в детайли пътя му към абстрактното изкуство. Мондриан често променя стила си драстично, разменяйки ранните си тъмни пейзажи с бурните композиции на De Stijl. Victory Boogie Woogie - последната картина на Мондриан и връхна точка в неговото творчество също е представена в тази изложба като грандиозен нейн финал, но също и като отправна точка за следвоенното изкуство.
"Емоцията от красивото винаги е помрачена в присъствието на обект. Затова той трябва да бъде елиминиран от картината" - Пийт Мондриан
Музика и движение
Изложбата, посветена на един от основоположниците на абстрактната живопис, наред с Кандински и Малевич, също така ще разгледа отблизо някои уникални аспекти и истории от изкуството и живота на Мондриан. Той например е бил откровен по отношение на възгледите си за джаз музиката (включително електронната музика) и движенията в танца.
Музикантите Стивън Брунсман и Марко Спавенти са композирали специално техно парче за музея, базирано на идеите на Мондриан. Посетителите ще могат да го чуят докато разглеждат изложбата. В нея ще бъдат представени и творби на артисти като Айрис Кенсмил и Патриша Каерсенхаут, които показват известно художествено сходство с Мондриан, въпреки че нямат пряка връзка с него. Разглежда се и връзката му с артистите Якоба ван Хемскерк, Тео ван Доесбург, Александър Калдър и Жозефин Бейкър.
Изложбата "Mondrian Moves" разглежда творчеството на Мондриан без ограничение само до визуалното, но и като обхващащо музиката, движенията и дори сетивните моменти от живота му като миризмите в ателиетата му.
По покана на музея в Хага, Биргит Сийбрандс и Ан Нго от Института за изкуства и аромати създадават нещо възхитително и любопитно, но нещо, което можем да усетим единствено, ако посетим изложбата. Вдъхновени от ритъма и динамиката на Victory Boogie Woogie, те са създали аромат, на който посетителите могат да се насладят в различните пространства. Изложбата ще включва и миризмите на студиата на Мондриан в Амстердам, Париж и Ню Йорк.
Fondation Beyeler в Швейцария също отделя внимание на влиянието на Мондриан със специална изложба, която ще се открие на 5 юни и ще продължи до 9 октомври 2022 г. Фондацията разглежда Мондриан като пионер в еволюцията от фигуративното към абстракното изкуство. Ранните му творби са повлияни не само от холандската живопис от края на XIX век, но и от похватите на символизма и кубизма.
Едва в началото на 20-те години на ХХ век той започва да се концентрира върху изцяло различен и непредставен досега живописен речник, състоящ се единствено от праволинейни черни линии на бял фон и трите основни цветове: синьо, червено и жълто.
Пийт Мондриан, "Дюна I", 1909 г.
Ранни години
Мондриан е роден в семейството на Питер Корнелиус Мондриан-старши, който бил директор на калвинистко училище в Амерсфорт и също така любител художник. Малкият Питер израства в творческа среда. Баща ми бил част от протестантския ортодоксален кръг, формиран около консервативния калвинистки политик Ейбрахам Кайпер, а чичо му Фриц Мондриан принадлежал към хагската школа на художниците пейзажисти. Пийт започва да учи рисуване на около 14 годишна възраст под напътствията на своя баща и чичо.
Мондриан е твърдо решен да стане художник, минава през професията на учител по рисуване, докато в същото време взема уроци от вече добре наложени холандски художници. През 1893 г. се мести в Амстердам, където става член на няколко важни артистични общества. През този период усилено посещава вечерни курсове по рисуване в Академията по изкуствата, където впечатлява преподавателите си с дисциплината и огромните усилия, които влага.
"Не искам обикновени картини. Искам да разбера нещата в сърцевина" - Пийт Мондриан
Между 1892 и 1897 г. учи в Rijksakademie van Beeldende Kunsten в Амстердам. До 1908 г., когато започва да пътува до Домбург в Зееланд, работата на Мондриан е предимно натуралистична - включваща последователно влиянието на академичния пейзаж и натюрморта, холандската живопис, импресионизъм и символизъм.
През 1909 г. се открива голяма изложба с негови произведения в музея Stedelijk и същата година той се присъединява към Теософското общество.
През 1909 и 1910 г. започва да експериментира и да работи в по-скоро кубистичен стил. След като вижда оригинални произведения на кубизма на Жорж Брак и Пабло Пикасо на първата такава изложба в Moderne Kunstkring през 1911 г. в Амстердам, Мондриан решава да се премести в Париж. Там от 1912 до 1914 г. той започва да развива самостоятелния си абстрактен стил.
"Искам да достигна възможно най-близо до истината, затова следвам пътя на абстракното. Само така намирам сърцевината на нещата" - Пийт Мондриан
Кубистичен период в Париж
Едновременно с духовното влияние на теософията, новите визуални идеи заливат Мондриан. Холандските художници все повече осъзнават радикалното творчество на Пол Сезан и художниците кубисти. Холандският авангард също започва да призовава за необходимостта от нови революционни идеи в националното изкуство, които да включват подобни тенденции и да излизат отвъд традиционната пейзажна живопис.
Изключително активен в авангардните кръгове, Мондриан всъщност е силно повлиян от тези идеи. Най-вече от творчеството на Жорж Брак и Пабло Пикасо.
Почти веднага започва да адаптира правилата на кубизма към собствената си работа. Кубистичният период на Мондриан продължава от 1912 до 1917 г. Неговите композиции от дървета, архитектурни фасади и скелета през този период са доказателство за стремежа му да сведе отделните форми до обща формула.
Мондриан наистина се задържа донякъде в границите на кубизма, като използва ограничена цветова палитра, за да не отвлича прекалено вниманието от формата. В опит да намали още повече елементите в своите композиции, Мондриан все повече избягва извитите линии и диагоналните акценти и все повече използва само вертикални и хоризонтални линии.
С това той надхвърля тенденциите на кубизма и от 1913 г. нататък неговият стил започва да еволюира към пълна абстракция.
Когато избухва Първата световна война, Мондриан се е завърнал в родната Холандия. По време на войната той допълнително ограничава цветовете и геометричните форми и формулира своя без-обективен неопластичен стил.
През 1917 г. Мондриан става един от основателите на движението De Stijl. Тази артистична група включва Тео ван Досбург, Барт ван дер Лек и Жорж Вантонгерлоо и цели да разшири принципите на абстракцията отвъд живопистта, като те достигнат до скулптурата, архитектурата, графичния и индустриалния дизайн.
Есетата на Мондриан за абстрактното изкуство са публикувани в периодичното издание De Stijl.
"Всеки истински артист трябва да е вдъхновен повече от красотата на линиите и цветовете, както и от взаимоотношенията между тях, отколкото от конкретния обект в картината" - Пийт Мондриан
Раждането на De Stijl
Продължавайки радикалните си творчески развития, през 1917 г. Мондриан и художниците Тео ван Досбург, Барт ван дер Лек и Вилмос Хусар - основават периодичното издание за изкуство и движение в изкуството, наречено на De Stijl.
Групата се застъпва за пълно отхвърляне на визуално възприеманата реалност като предметна и ограничаването на художествения език до неговите най-основни елементи като права линия и три основни цвята. В манифеста на движението, Мондриан излага всичките си визуални теории.
"Изкуството не е направено за никого и в същото време е за всеки" - Пийт Мондриан
Целта на този нов стил на хармония между линия и цвят, за който Мондриан измисля името неопластицизъм, е да освободи произведението от материята на предмета и буквалното представяне на визуалното възприятие. Според теориите на De Stijl, то трябва да се ръководи от личната интуиция на художника.
Така природата вече може да бъде родена от геометрията и цвета като най-ефективен език, чрез който се предава духовното и емоционалното.
Втората световна война принуждава Мондриан да се премести в Лондон през 1938 г. и след това, през октомври 1940 да се установи в Ню Йорк. В Ню Йорк се присъединява към American Abstract Artists и продължава да публикува теоретични текстове за неопластичното изкуство.
Късният му стил еволюира значително в отговор на предизвикателствата на града. През 1942 г. се провежда първата му самостоятелна изложба в галерия Valentine Dudensing в Ню Йорк.
Мондриан веднага се влюбва в Ню Йорк и в буги-уги музиката, с която се запознава още в първата си вечер. Скоро той започва, както сам споделя, да влага по малко буги-уги и в картините си.
Естетическата доктрина на Мондриан за неопластицизма го ограничава до най-основните линии - прави хоризонтали и вертикали и до толкова ограничена цветова гама, основната триада от червено, жълто и синьо, бяло, черно и сиво между тях.
Но картината Broadway Boogie Woogie пропуска черното и разминава някога еднородните цветни линии на Мондриан в различни многоцветни сегменти. Подскачащи и извиращи един от друг, тези малки мигащи цветни блокчета създават жизнен и пулсиращ ритъм, оптична вибрация, която наподобява кръстовище по време на трафика из улиците на Ню Йорк и в същото време пулсиращия ритъм на джаза.
Мондриан обичал да изследва нощния живот на градовете, в които живее. Най-вече на Париж, Лондон и Ню Йорк. Среща се с джаза в Париж, когато чернокожите американски войници, останали в града след Първата световна война, я разпространяват из нощните заведения.
За Мондриан тази музика олицетворявала чистотата на детайла, на ритъма и пулса. Тази музика дала на Мондриан "декоративна празнота", за която говори в статията си от 1927 г. "Джаз и неопластицизъм".
"Джазът преди всичко създава отворен ритъм, който унищожава формата. Това освобождава ритъма и формата може изобщо да не бъде призната."
Последната му незавършена картина "Victory Boogie Woogie" от 1944 г. е почит към тази обсесия към джаз музиката. Мондриан се сближава с джаз музиканта Телониъс Монк и когато Монк говори за музиката си, той често се позовава на прецизността, с която Мондриан рисува своите линии.
Мондриан умира на 1 февруари 1944 г. в Ню Йорк.
В поп културата по-късно ще видим много музиканти, които използват квадратния ритъм на Мондриан. Американската R&B група Force MDs танцува и пее в белите правоъгълници в парчето "Love is a House" от 1987 г.
Цветните композиции също така вдъхновяват доста обложки на албуми като например тази на албума на The White Stripes "De Stijl" (2000).
Мондриан, Ив Сен Лоран и революцията в модата
През 1965 г. Ив Сен Лоран отдава почит на Мондриан, като скицира коктейлни рокли, които се водят по абстрактните платна на художника.
Техните кройки са семпли, а геометричните линии и смелите цветове придават на колекцията модерно и оригинално усещане. Тези рокли впоследствие ще променят връзката между модата и изкуството, като трансформират картините в анимирано произведение на изкуството като един вид "манифест".
Френският дизайнер Ив Сен Лоран продължава по свой начин работата на Мондриан като трансформира двуизмерното произведение в триизмерно - като рокля, което е толкова въздействащо, колкото и оригиналите.
"Модата не само отразява точно дадена епоха, но е и една от по-преките форми на визуално изразяване в човешката култура."
Пийт Мондриан
Дизайн, архитектура и Мондриан
Метростанция "Румянцево" в Москва, проектирана от Studio Lebedev (@Studio Lebedev)
Елементи от движението, което революционно започва Пийт Мондриан могат да бъдат открити в много архитектурни и дизайнерски обекти и предмети. Холандският архитект Герит Риетфелд, който е бил част от De Stijl проектира къщата Rietveld Schroder House в Утрехт през 1924 г. The Eames House, известна още и като Case Study House No. 8 в Калифорния също е проектирана по този начин през 1949 г.
Московското метро също така е вдъхновено от творчеството на Мондриан. Архитектурното студио "Лебедев" проектира две метростанции, които отпращат към познатите ни квадрати и правоъгълници в познатите ни цветове.
Дизайни на сноуборд, вдъхновени от творчеството на Пийт Мондриан и De Stijl
"Абстрактното изкуство не е създаване на друга реалност, а истинската реалност" - Пийт Мондриан
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}