ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Бащата на комикса Вилхелм Буш: Мъдрият мълчи. Той знае защо
190 години от рождението на автора на "Макс и Мориц"
Автор : / 4018 Прочита 4 Коментара
Илюстрация на Вилхелм Буш от 19 век (Снимка: iStock by Getty Images)
Рядко съчетание от хуморист и карикатурист. Това е Вилхелм Буш. Достатъчно е само да споменем една от най-известните му творби - "Макс и Мориц", и всеки ще се усмихне на спомените от детството си. Този удивителен човек е роден преди 190 години, и цели поколения деца са израстнали с неговите знаменити палави герои.
Немският хуморист и художник Хайнрих Кристиан Вилхелм Буш е роден на 15-и април 1832-ра година във Вийденсал, недалеч от Хановер, в семейството на скромен бакалин. От малък започнал да рисува, а родителите му мечтаели да го изучат за машинен инженер.
Противно на родителската воля, обаче, той прекъсва следването си и се записва в Художествената академия в Дюселдорф.
След близо четири години следване, буквално се отказал от диплома за инженер. Своенравен по характер, на младежа не му харесало и в Дюселдорф, та тръгнал да си търси късмета първо в Антверпен, а после - в Мюнхен.
След като заболява от тиф, през 1853-а годна се завръща при родителите си във Вийденсал. Докато се възстановява от болестта, рисува и събира фолклор - приказки, песни и легенди от родния си край.
После отново заминава за баварската столица, където имал съдбовна среща - запознал се с издателя Каспар Браун, който го ангажирал за работа към седмичника си "Флигенде блетер". Благодарение на това сътрудничество, Вилхелм Буш става не художник-живописец, а известен карикатурист.
Най-любопитното е, че сам съставял текстовете към карикатурите си, и така слага началото на съвременния комикс.
Ще се изненадате, но впечатлението, което създават неговите творби, в голяма степен не съответства на описанието, което правят на личността на художника неговите съвременници. От биографията на Буш, написана от Ева Вайсмюлер научаваме, че той бил "отшелник", "чудак" и "склонен към депресии". На пръв поглед - веселяк, понякога присмехулник, а вътре в себе си - по-скоро тъжен и песимистично настроен към света човек.
Ханс Хукебайн, гарванът без късмет, худ. Вилхелм Буш
Но пък трябва да признаем, че точно такъв типаж може да проникне в характерните детайли на човешките пороци, като еснафщината, лицемерието, прикритата жестокост и други негативни човешки черти. Вилхелм Буш е изобразил освен палави деца, и строги родители, както и пияни проповедници, изобщо - всякакъв тип хора със "задкулисна" природа. Буш прониква в недъзите на обществото и хората по един много тънък и изкусен начин. Той не само рисува своите истории, но и ги римува с думи. Героите му са пъстър персонаж както от човешкия, така и животинския свят.
„Плиш и Плюм“ (излизали и като „Плиш и Плум“, „Цоп и Цап“), худ. Вилхелм Буш
Историите за Макс и Мориц са създадени през 1865-а година. Биографката на Буш - Ева Вайсмюлер разкрива реалната картина на онова време в княжество Хановер: " В селата цари ужасна мизерия, ширят се глад и нищета, по улиците скитат безпризорни деца, организирани в банди - те са бездомни, нямат родители, осигуряват прехраната си с дребни кражби. С други думи, историите на Вилхелм Буш имат и силен социално-изобличителен заряд.", пише тя.
Господин и госпожа Кноп, худ. Вилхелм Буш
Историите за Макс и Мориц имали огромен успех - до смъртта на Буш книгата претърпяла 56 издания в 430-хиляден тираж. Карикатуристът създал над 1000 картинки, които преди смъртта му през 1908-а година никога не са били продавани.
Фипс маймуната, худ. Вилхелм Буш
През 1882-ра година излиза друга много популярна книга на Буш "Плиш и Плюм", издавана у нас и под заглавието "Цоп и Цап".
През 1893-а година излиза "Von mir über mich" - автобиографията на Буш.
Хумористът-карикатурист живеел почти самотно край писалището си. Не бил ангел - обичал да пуши и да пие. Предпочитал пред празните приказки със съседи, да наглежда пчелните си кошери. На стари години се оттеглил в имението си край Гьотинген. Умира богат, макар материалното никога да не е представлявало някаква житейска цел за него.
В западноевропейската литература Буш е известен като създателя на първия детски комикс. По-малко известното за този удивителен човек е, че той се увличал по философията на Шопенхауер, споделял нейния песимизъм и не вярвал, че победата над злото в света е постижима. Сигурно затова така жестоко наказва героите си. В "Макс и Мориц" Буш описва не просто "лоши деца", а пакости, които не са случайни и могат да се превърнат в зловредни за обществото деяния.
Знаменитите герои на Вилхелм Буш
Да си припомним как пилетата на вдовицата Болте се превръщат в трупове, а момчетата ги крадат направо от тигана. Малкият шивач Бек пада от мост заради пакостниците; учителят Лемпел, вместо тютюн за пушене, получава барут, а чичо Михел намира в леглото си бръмбари. Последната жестока шега на злосторниците завършва зле - воденичарят, който ги хваща в плевнята си, ги смила на едро брашно за патиците.
Жестокият край на Макс и Мориц, худ. Вилхелм Буш
Макс и Мориц загиват жестоко. Да, никак не е смешно, но пък "Злото свършва зле накрая", си мисли всеки от селото, пострадало от пакостниците. Това е един художествен начин, авторът на историите вилхелм Буш да "отмъсти" на злото - като сам накаже героите си.
Вероятно мнозина си мислят, че хуморът е несъвместим с жестокостта, и този финал не се харесва на всекиго. Но пък в него има справедливост, смятат други. Отношението на обществото към героите Макс и Мориц не се възприемало еднозначно. П овремето на Бисмарк много хора смятали, че творбата на Буш оказва лошо влияние на младите.
Но пък за всички е ясно, че жестокият край на двете момчета "не се е случил", а просто е художествено такъв с възпитателна цел.
Някои изкуствоведи са на мнение, че стилът на рисуване на Буш е малко "инфантилен", но времето опровергава това мнение с огромния интерес, по който възрастните възприемат рисунките му.
През 19-и век книгата е преведена на 10 езика. Има дори превод на японски. А до момента "Макс и Мориц" може да се похвали с над 300 превода на различни езици и диалекти, включително на латински и старогръцки.
Любопитно е как Буш е изрязвал клишетата на рисунките си на дърво. Това трябва да е било доста трудоемко за него, и несъмнено той се е отличавал с огромно трудолюбие и перфекционизъм. Непоправимите пакостници Макс и Мориц са нарисувани с изключително умение.
Някои дори сравняват майсторството на Буш с това на Дюрер, заради динамиката на линиите и щрихите в тях. Други пък намират в рисунките му свободата на Рембранд.
Да оставим тези квалификации на изкуствоведите, защото за почитателите на Буш главното е въздействието на неговите творби. Вече близо два века от рождението на хумориста-карикатурист те продължават да вълнуват и малки, и големи.
Вилхелм Буш умира на 9-и януари 1908-а година в Мехтсхаузен, сега част от град Зеезен.
Вилхелм Буш - цитати
Глупави мисли има при всеки, но само умните не ги изказват.
Толерантността е добра, но не по отношение на нетолерантните.
Всеки, който живее страда; страда, понеже живее и иска да живее.
Аз съм песимист за това, което касае настоящето, затова пък с оптимизъм гледам на бъдещето.
Завистта е най-искрената форма на признание.
Мъдрият мълчи. Той знае защо.
Приятелите не се купуват, приятелите се разберат.
Който опакова камъни и яйца, трябва да постави камъните най-отдолу.
Да станеш баща е съвсем лесно. Да бъдеш баща, напротив, е трудно.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}