ИКОНИ НА АВАНГАРДНОТО ИЗКУСТВО
Арт съпрузите Гончарова и Ларионов - наследени от любовница
60 години от смъртта на един от пионерите на авангардното изкуство
Автор : / 7800 Прочита 0 Коментара
Михаил Ларионов и Наталия Гончарова през 1932 г. (Снимка: Fine Art Images/Heritage Images чрез Getty Images)
Почитатели на абстрактното изкуство в модата могат да открият в някои търговски сайтове наред с шалове "по Климт", също и чанти с картина на рускинята Наталия Гончарова "Котки".
Художничката и нейният съпруг и творчески партньор Михаил Ларионов са знакови имена в изобразителното изкуство на миналия век.
Те експериментират първоначално с модерните по тяхно време френски стилове, преди да стигнат до собствен нео примитивистичен подход, вдъхновен от руското народно изкуство.
В началото на 20 век двамата създават комбинация от кубо-футуризъм и орфизъм-райониъм (лъчизъм). В споменатата картина на Гончарова "Котки" цветовете се пресичат като вектори и този подход е базиран върху теория за зрителните възприятия.
Изобщо, абстракционизмът не е самоцелно "мацане", както го наричат едни от първите му критици, а се опира на науката - върху теорията за асоциативното мислене и научни открития, свързани с физиката, техниката и теорията за трансформацията на цветовете под въздействието на светлината.
Михаил Ларионов е роден на 3 юни 1881 година в Тираспол, Херсонска губерния (дн. Молдова). Баща му бил военен медик, а майка му - дъщеря на местен земеделец и агроном. Младият Ларионов завършва художествено училище в Москва. От импресионизъм променя стила си във фовизъм (от фр. "диви зверове", течение в модерната живопис, което провъзгласява интензивния тон като основно изразно средство), след което става родоначалник на районизма.
Ларионов е сред основоположниците и водещите фигури на авангардизма в Русия, съмишленик на Казимир Малевич, основател на групите "Вале каро" и "Магарешка опашка" в периода 1910-1912 година. Двамата със съпругата му Наталия Гончарова разработват основите на районизма (лъчизма) и през 1913 година написват доста любопитен манифест за популяризирането му.
Автопортрет (1910), худ. М. Ларионов
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Малко биографични данни за руския авангардист: Детството си прекарва в Тираспол. След като семейството се премества в Москва, Михаил учи в Московското училище за живопис, скулптура и архитектура при Валентин Серов, Исак Левитан и Константин Коровин. Там се запознава и с бъдещата си съпруга и муза Наталия. Двамата стават партньори от студентската скамейка, но сключват брак чак през 1955 година и са заедно до смъртта на Наталия. Братът на Ларионов - Иван Федорович Ларионов (1884-1920), също е художник.
Още в училище Ларионов се показва като личност, която отстоява идеите си и не е способна на конформизъм. Запознава се с пристигналия в Москва Василий Кандински и остава запленен от теорията му за цветовете.
По покана на Кандински и Франц Марк, Ларионов участва с една работа - "Глава на войник" в изложбата "Синият конник" в Мюнхен. В чужбина го харесват, а при участията му в изложби в Санкт Петербург и Москва, критиката по-скоро го отхвърля. В родината му творбите му не се възприиемат еднозначно, докато в чужбина правят силно впечатление сред почитателите на авангардизма.
През 1914 година художникът се заема с декорите на трупата "Руски балети" на Сергей Дягилев в Париж. Всъщност, сътрудничеството им датира от по-отдавна. Именно Дягилев става причина през 1906-а Ларионов да участва със свои творби в руската секция на парижкия Есенен салон. Това дава силен тласък в кариерата му на запад.
През 1907 година Ларионов започва да се увлича по примитивизма, като създава платна с наситени цветове и остри линии. До 1912 година той усъвършенства този стил и създава нова художествена концепция, станала известна под името лъчизъм.
Танцьор в движение (1915), худ. М. Ларионов
Ларионов е един от първите авангардисти, които създават т.нар. "безпредметно творчество ", в което формите се образуват в резултат на пресичането на лъчи от отражението на различни предмети.
През 1914 година творческата му работа била прекъсната от повиквателна за военна служба. Започва Първата световна война. Скоро след първите военни действия, обаче, художникът бил ранен и освободен от войската. Установява се в Париж, където заедно с Наталия Гончарова започват да работят за Дягилев. Създават костюми и декори за трупата му. Живописта на Ларионов от онзи период се състои от картини във фигуративен стил и предимно натюрморт.
Ларионов надживява съпругата си Наталия. Тя умира през 1962 година, а той - две години по-късно, на 10 май 1964-та. След смъртта й художникът сключва брак с "официалната" си любовница Александра Томилина, която наследява и двамата артисти. Ларионов умира в парижкото предградие Fontenay-aux-Roses и е погребан в гробището в Иври-сюр-Сен, до гроба на съпругата си Наталия.
Михаил Ларионов става световна знаменитост в изобразителното изкуство, но някои критици считат, че съпругата му Наталия Гончарова е по-значим артист от него. В тази връзка звучи любопитно, че на изложбите й преди пандемията от ковид, организирани в палацо "Строци" във Флоренция, в "Тейт Модърн" в Лондон и в музея "Атенеум" в Хелзинки, Гончарова бе представяна като "съпругата на руския авангардист Михаил Ларионов".
Истината е, че образите на двамата в света на изкуството, са като едно неразривно цяло, въпреки че всеки от тях си има свой собствен почерк в арта.
Няколко любопитни факта за Наталия: Тя е потомка на известния дворянски род Гончарови. Дядо й по бащина линия е племенник на жената на Пушкин.
Бащата на Наталия бил архитект и богат човек - имал няколко имения близо до Тула, където се ражда Наталия. Девойката завършва гимназия със сребърен медал през 1898 година и се записва на медицински курсове, но бързо се отказва от този избор. Някак почти случайно, след като пробва да учи този път история, в крайна сметка се записва в Училището за живопис, скулптура и архитектура, специалност скулптура.
Наталия Гончарова била необикновена жена - еманципирана и в живота, и в изкуството. Носела се модерно, дори дръзко. Дефилирала с изрисувано лице по улиците на Париж, снимала се гола във филм, често се появявала на изложбите си, облечена в мъжки костюм. Творческият й диапазон е широк - била е скулптор, илюстратор, график, автор на костюми, сценограф, декоратор, стилист.
Портрет на Наталия Гончарова (1915), худ. М. Ларионов
Споменахме за ролята й в киното, но Гончарова има изяви и като балерина. Най-плодовитата й година вероятно е 1914-а, когато излага в изложби повече от 800 свои творби. И днес кописти се опитват да фалшифицират нейни творби, а търговците, както вече споменахме, продават различни артикули кто подражават на идеите й.
Има един скандал, който днес би зачудил мнозина, но той е факт и заради него Гончарова престанала да рисува голи тела. Случката е от 1910 година, когато един критик написал, че картините й са "порнографски". Това можело да се възприеме по онова време в Русия и като наказуемо обвинение, тъй като произведенията на изкуството били под опека на държавата.
Полицията конфискувала всичките й картини с голи тела, но скандалите продължили - конфискували и други нейни картини, като "Богът на плодородието", например. Църквата пък забранила цикъла й "Евангелисти", защото не "съответствал" на експозиция под името "Магарешка опашка".
По-късно църковниците я нападнали и затова, че с авангардна техника рисува църковни сюжети. В нейна защита тогава се изказал Лев Толстой, но както знаем, самият той бил отлъчен от църквата. Случаят с Гончарова и църквата завършва с хепи енд - Синодът се засрамил и разрешил участието й в авангардната изложба "Магарешка опашка", и тя била посетена от десетки хиляди любопитни да видят с очите си "скандалните" картини, а каталогът на изложбата бил преиздаден три пъти.
И като разказваме всичко това като "срамно минало", любопитно е как и днес съвременна Европа се отнася към творчеството на авангардисти като Гончарова. По време на флорентинската й изложба отпреди пандемията, за която вече споменахме, Instagram цензурира картината й "Модел (на син фон)". Изглежда в някои отношения все още сме в 1910 година.
Да се върнем към момента, в който двамата с Ларионов заминават за Париж. Наталия особено силно тъгувала за родината. Двамата с Ларионов правят опит да се върнат в Русия през 1918-а, но се оказва "политически невъзможно", и те остават в Париж до края на живота си. През 1938 година получават френско гражданство. На моменти и там живеят много трудно, а ностгалгията ги мъчи до края на дните им.
През миналия век творчеството на Ларионов и Гончарова е показвано главно на съвместни изложби. Славата на Гончароова се възражда през нашия век - през 2007 и 2010 година, когато тя посмъртно на два пъти подобрява рекорда за най-скъпо продавана художничка в света.
Гора. Ескиз за декор към балета Руски приказки (1916), худ. М. Ларионов
Що се отнася до Ларионов, любопитно е да научим, че като студент той имал за свой кумир в изобразителното изкуство Клод Моне. Харесвал Ван Гог, Сезан и Гоген. Вероятно от тях се научил дори и когато се увлича по неопримитивизма, да не стилизира, а да отразява по един простонароден начин нещата от живота. Някои негови картини от онзи период днес са в Третяковската галерия.
Ларионов е един от първите майстори на бодиарта, с рисунките си върху гола женска гръд. После идва времето на неговите "лъчисти" картини, в които светлината буквално си играе с цветовете.
Художникът смятал, че тези картини въздействат "дори на глупаците", защото всеки човек, дори необразованият, казвал той, "изпитва чувства". "Човек не получава възприятие от предмета, а от сумата лъчи, от отраженията му", формулира простичко теорията на лъчизма Ларионов.
Новото направление далеч не било признато веднага и от всеки. Двамата с Наталия организирали пърформанси, за да го популяризират. Ларионов призовал жените да бъдат смели и да открият гърдите си, за да бъдат изрисувани, или татуирани, а мъжете да последват модерната асиметрия - един мустак, половин брада и татуирани крака, обути в сандали. Той дори предлагал услугите си по време на изложба да извърши тези метаморфози с желаещите да му станат модел.
Една от най-дръзките му идеи била да организира разходка на футуристи с изисувани лица по Кузнецкия мост. Заснемат дори филм със заглавието "Нашите футуристи", в който участват двамата с Наталия, силно гримирани.
По-късно лентата ще бъде прожектирана в Санкт Петербуг под названието "Диви сцени от натура". През 1913-а Ларионов публикува съвместно с Иля Зданевич манифеста "Защо се гримираме" (б.а. буквален превод). Издаден бил и албум с литографии на Михаил Ларионов и Наталия Гончарова.
По-късно в Париж, Дягирев ще използва тези дръзки идеи на двамата художници за нестандартни задачи. Натоварил Ларионов да се заеме с външния вид и сценичната постановка на младите му танцьори. Оказало се, че художникът го бива и за това. Под негово ръководство стават звезди Леонид Мясин и Сергей Лифар.
Ларионов се вписал отлично и в парижката бохема. Създал прятелства с видни личности като Гийом Аполинер, Жан Кокто, Пабло Пикасо и Фернан Леже. През 1916 година двойката художници пътуват с трупата на Дягилев на гастрол в Билбао и обикалят Испания. Запознават се с Мануел де Файя, Морис Равел и Артур Рубинщайн. Известно време живеят в Рим.
През 1922 година художниците участват в изложба на "Kingore Galleries" в Ню Йорк. По същото време Парижката опера представя балета "Le Renard" по музика на Игор Стравински, с костюми на Ларионов. Следват съвместни изложби на Ларионов и Гончарова В Амстердам, Глазгоу, Манчестър, Брадфорд и Лондон. Завръщайки се в Париж, Ларионов се среща с гостуващия във френската столица Владимир Маяковски.
През есента на 1923 година в галерията "Шисейдо" в Токио Ларионов и Гончарова участват във Второто римско биенале, в което показват свои творби от руския си период, както и някои свои театрални работи.
През 1926-а участват в изложбата "Маски и маскарадни костюми" в парижката галерия "Кампа Прима". Изобщо, напрегната им деятелност на запад е зашеметяващо интензивна. Техният ментор и приятел Дягилев умира във Венеция през 1929 година, когато те са вече световноизвестни артисти могат да продължат делото му на сцената. В знак на благодарност към Дягилев, двойката издава книгата "Руските балети" със свои илюстрации.
През януари 1931 година Ларионов и Гончарова стават ченове на художествената асоциация "1940" в Париж. Влизат и в Съюза на дейците на руското изкуство във Франция. В качеството си на художник-декоратор Леонтиев работи по поставянето на "Класическа симфония" на Прокофиев и по историческата пиеса на Алфред Савуар "Младата Екатерина" в театър "Антуан" в Париж.
Както се вижда, двамата неуморно работят за популяризирането на руското изкуство в чужбина. Не само в Европа, но и в Щатите. През 1936 година участват в изложби като "Кубизъм и абстрактно изкуство", организират изложби във Виена и Монако. Междувременно подготвят мащабна изложба в Париж с названието "Руските балети на Дягилев", която представят в Лувъра.
След Втората световна война Ларионов е назначен за технически консултант на Руския балет на Монте Карло. През 1950-а двамата с Гончарова са в Лондон, когато Ларионов получава инсулт. Лявата му ръка и дясната половина на лицето му се парализират. След инсулта Ларионов спира да рисува. Следват лечение и рехабилитация във Франция. През 1952-ра двамата с Наталия отново организират съвместна изложба със свои работи в Париж. През 1953-та Музеят на името на Соломон Гугенхайм откупува картината на Ларионов "Стъкло".
След като през 1955-а официално сключват брак с Наталия, участват в изложбата "Абстрактно изкуство: първите поколения" в Сент-Етиен. През 1959 година във Франкфурт на Майн работи на Ларионов са представени в изложба със знаменателното заглавие "Приносът на руснаците в съвременното изкуство". Трудно е да се изброят всички изложби по света, в които двамата художници представят своите творби като руснаци, въпреки че отдавна не живеят в родината си и имат френско гражданство.
Много е любопитна историята на т.нар. "Магарешка опашка". Защо това арт движение се казва така? Името препраща към една известна на времето си шега, в която изкуствоведът Роланд Доргелес и неговият приятел Фредерик Жерар завързали четка за рисуване към опашката на магаре, за да създадат картина. Тази картина по-късно по неизвестни причини, била изложена в Салона на независимите художници през 1905 година. Групата включвала Марк Шагал, Казимир Малевич и Александър Шевченко.
Първата им изложба предизвиква полемика заради религиозните теми, включени в творбите. Самата Гончарова пострадва, както вече казахме. Но името"Магарешка опашка" ще остане записано в историята на изобразителното изкуство.
След инсулта Ларионов станал нервен и раздразнителен от това, че не може да рабти и да се справя дори и с най-елементарните неща от бита. Наталия отслабнала драстично покрай грижите си по него и също имала все по-малко време да рисува.
През 1962 година е диагностицирана с рак и същата година умира. Неспособен да се справи сам, Ларионов кани нявгашната си любовница Александра Томилина да се премести в неговия парижки дом, за да му помага. Тя става негов секретар и настойник, а по-късно и официална съпруга на художника. До смъртта му през 1964-та на 82-годишна възраст.
Тук се налага да разкажем, коя е Томилина и какви са били отношенията между Ларионов и Наталия Гончарова. Както вече стана ясно, двамата се женят доста години след като вече са двойка и партньори в изкуството.
Наталия била близък човек и муза на художника до края си, но Ларионов в продължение на повече от три десетилетия, "въпреки" Наталия и с нейно позволение, така да се каже, имал връзка с Александра Томилина. Тримата и техни приятели, често пътували заедно за отдих.
Ларионов се жени за Томилина след смъртта на Наталия. Тя приема наследството на двамата и най-отговорно се бори творчеството им да бъде популяризирано в Русия, знайки колко много двамата са страдали за родината си до самия си жизнен край.
През 1978 година Томилина оформя завещание, с което предава наследството на двойката художници на съветското правителство. Самото фактическо предаване на огромния им архив се осъществява през 1989 година, когато в Третяковската галерия било освободено отделно помещение с тази цел. Срещу това Томилина пожелала от държавата, след смъртта й да бъде погребана до Ларионов и Гончарова. Съветското правителство уважило молбата й.
Еми МАРИЯНСКА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}