ИКОНИ НА АВАНГАРДНОТО ИЗКУСТВО
Арт съпрузите Гончарова и Ларионов - наследени от любовница
60 години от смъртта на един от пионерите на авангардното изкуство
Автор : / 8139 Прочита 0 Коментара
Михаил Ларионов и Наталия Гончарова през 1932 г. (Снимка: Fine Art Images/Heritage Images чрез Getty Images)
Почитатели на абстрактното изкуство в модата могат да открият в някои търговски сайтове наред с шалове "по Климт", също и чанти с картина на рускинята Наталия Гончарова "Котки".
Художничката и нейният съпруг и творчески партньор Михаил Ларионов са знакови имена в изобразителното изкуство на миналия век.
Те експериментират първоначално с модерните по тяхно време френски стилове, преди да стигнат до собствен нео примитивистичен подход, вдъхновен от руското народно изкуство.
В началото на 20 век двамата създават комбинация от кубо-футуризъм и орфизъм-райониъм (лъчизъм). В споменатата картина на Гончарова "Котки" цветовете се пресичат като вектори и този подход е базиран върху теория за зрителните възприятия.
Изобщо, абстракционизмът не е самоцелно "мацане", както го наричат едни от първите му критици, а се опира на науката - върху теорията за асоциативното мислене и научни открития, свързани с физиката, техниката и теорията за трансформацията на цветовете под въздействието на светлината.
Третяков откупил негова картина, малко преди той да я нареже от яд
Михаил Ларионов е роден на 3 юни 1881 година в Тираспол, Херсонска губерния (дн. Молдова). Баща му бил военен медик, а майка му - дъщеря на местен земеделец и агроном. Младият Ларионов завършва художествено училище в Москва. От импресионизъм променя стила си във фовизъм (от фр. "диви зверове", течение в модерната живопис, което провъзгласява интензивния тон като основно изразно средство), след което става родоначалник на районизма.
Ларионов е сред основоположниците и водещите фигури на авангардизма в Русия, съмишленик на Казимир Малевич, основател на групите "Вале каро" и "Магарешка опашка" в периода 1910-1912 година. Двамата със съпругата му Наталия Гончарова разработват основите на районизма (лъчизма) и през 1913 година написват доста любопитен манифест за популяризирането му.
Автопортрет (1910), худ. М. Ларионов
Третяков дарявал милиони, а не искал да си купи ново палто
Малко биографични данни за руския авангардист: Детството си прекарва в Тираспол. След като семейството се премества в Москва, Михаил учи в Московското училище за живопис, скулптура и архитектура при Валентин Серов, Исак Левитан и Константин Коровин. Там се запознава и с бъдещата си съпруга и муза Наталия. Двамата стават партньори от студентската скамейка, но сключват брак чак през 1955 година и са заедно до смъртта на Наталия. Братът на Ларионов - Иван Федорович Ларионов (1884-1920), също е художник.
Още в училище Ларионов се показва като личност, която отстоява идеите си и не е способна на конформизъм. Запознава се с пристигналия в Москва Василий Кандински и остава запленен от теорията му за цветовете.
По покана на Кандински и Франц Марк, Ларионов участва с една работа - "Глава на войник" в изложбата "Синият конник" в Мюнхен. В чужбина го харесват, а при участията му в изложби в Санкт Петербург и Москва, критиката по-скоро го отхвърля. В родината му творбите му не се възприиемат еднозначно, докато в чужбина правят силно впечатление сред почитателите на авангардизма.
худ. М. Ларионов
Откраднаха картина на Архип Куинджи от Третяковската галерия
През 1914 година художникът се заема с декорите на трупата "Руски балети" на Сергей Дягилев в Париж. Всъщност, сътрудничеството им датира от по-отдавна. Именно Дягилев става причина през 1906-а Ларионов да участва със свои творби в руската секция на парижкия Есенен салон. Това дава силен тласък в кариерата му на запад.
През 1907 година Ларионов започва да се увлича по примитивизма, като създава платна с наситени цветове и остри линии. До 1912 година той усъвършенства този стил и създава нова художествена концепция, станала известна под името лъчизъм.
Танцьор в движение (1915), худ. М. Ларионов
Ларионов е един от първите авангардисти, които създават т.нар. "безпредметно творчество ", в което формите се образуват в резултат на пресичането на лъчи от отражението на различни предмети.
Ватикана представя руско изкуство и икони от Третяковската галерия
През 1914 година творческата му работа била прекъсната от повиквателна за военна служба. Започва Първата световна война. Скоро след първите военни действия, обаче, художникът бил ранен и освободен от войската. Установява се в Париж, където заедно с Наталия Гончарова започват да работят за Дягилев. Създават костюми и декори за трупата му. Живописта на Ларионов от онзи период се състои от картини във фигуративен стил и предимно натюрморт.
худ. М. Ларионов
Ларионов надживява съпругата си Наталия. Тя умира през 1962 година, а той - две години по-късно, на 10 май 1964-та. След смъртта й художникът сключва брак с "официалната" си любовница Александра Томилина, която наследява и двамата артисти. Ларионов умира в парижкото предградие Fontenay-aux-Roses и е погребан в гробището в Иври-сюр-Сен, до гроба на съпругата си Наталия.
Третяковската галерия публикува пълния си фотоархив на изложби
Михаил Ларионов става световна знаменитост в изобразителното изкуство, но някои критици считат, че съпругата му Наталия Гончарова е по-значим артист от него. В тази връзка звучи любопитно, че на изложбите й преди пандемията от ковид, организирани в палацо "Строци" във Флоренция, в "Тейт Модърн" в Лондон и в музея "Атенеум" в Хелзинки, Гончарова бе представяна като "съпругата на руския авангардист Михаил Ларионов".
Истината е, че образите на двамата в света на изкуството, са като едно неразривно цяло, въпреки че всеки от тях си има свой собствен почерк в арта.
За кого Пушкин написа "Аз Ви обичах..."
Няколко любопитни факта за Наталия: Тя е потомка на известния дворянски род Гончарови. Дядо й по бащина линия е племенник на жената на Пушкин.
Бащата на Наталия бил архитект и богат човек - имал няколко имения близо до Тула, където се ражда Наталия. Девойката завършва гимназия със сребърен медал през 1898 година и се записва на медицински курсове, но бързо се отказва от този избор. Някак почти случайно, след като пробва да учи този път история, в крайна сметка се записва в Училището за живопис, скулптура и архитектура, специалност скулптура.
Наталия Гончарова била необикновена жена - еманципирана и в живота, и в изкуството. Носела се модерно, дори дръзко. Дефилирала с изрисувано лице по улиците на Париж, снимала се гола във филм, често се появявала на изложбите си, облечена в мъжки костюм. Творческият й диапазон е широк - била е скулптор, илюстратор, график, автор на костюми, сценограф, декоратор, стилист.
Портрет на Наталия Гончарова (1915), худ. М. Ларионов
Сестрата на Пушкин предсказала ранната му смърт
Споменахме за ролята й в киното, но Гончарова има изяви и като балерина. Най-плодовитата й година вероятно е 1914-а, когато излага в изложби повече от 800 свои творби. И днес кописти се опитват да фалшифицират нейни творби, а търговците, както вече споменахме, продават различни артикули кто подражават на идеите й.
Има един скандал, който днес би зачудил мнозина, но той е факт и заради него Гончарова престанала да рисува голи тела. Случката е от 1910 година, когато един критик написал, че картините й са "порнографски". Това можело да се възприеме по онова време в Русия и като наказуемо обвинение, тъй като произведенията на изкуството били под опека на държавата.
худ. М. Ларионов
Полицията конфискувала всичките й картини с голи тела, но скандалите продължили - конфискували и други нейни картини, като "Богът на плодородието", например. Църквата пък забранила цикъла й "Евангелисти", защото не "съответствал" на експозиция под името "Магарешка опашка".
По-късно църковниците я нападнали и затова, че с авангардна техника рисува църковни сюжети. В нейна защита тогава се изказал Лев Толстой, но както знаем, самият той бил отлъчен от църквата. Случаят с Гончарова и църквата завършва с хепи енд - Синодът се засрамил и разрешил участието й в авангардната изложба "Магарешка опашка", и тя била посетена от десетки хиляди любопитни да видят с очите си "скандалните" картини, а каталогът на изложбата бил преиздаден три пъти.
И като разказваме всичко това като "срамно минало", любопитно е как и днес съвременна Европа се отнася към творчеството на авангардисти като Гончарова. По време на флорентинската й изложба отпреди пандемията, за която вече споменахме, Instagram цензурира картината й "Модел (на син фон)". Изглежда в някои отношения все още сме в 1910 година.
худ. М. Ларионов
Брачният живот на Толстой - истинска "война и мир"
Да се върнем към момента, в който двамата с Ларионов заминават за Париж. Наталия особено силно тъгувала за родината. Двамата с Ларионов правят опит да се върнат в Русия през 1918-а, но се оказва "политически невъзможно", и те остават в Париж до края на живота си. През 1938 година получават френско гражданство. На моменти и там живеят много трудно, а ностгалгията ги мъчи до края на дните им.
През миналия век творчеството на Ларионов и Гончарова е показвано главно на съвместни изложби. Славата на Гончароова се възражда през нашия век - през 2007 и 2010 година, когато тя посмъртно на два пъти подобрява рекорда за най-скъпо продавана художничка в света.
Гора. Ескиз за декор към балета Руски приказки (1916), худ. М. Ларионов
Що се отнася до Ларионов, любопитно е да научим, че като студент той имал за свой кумир в изобразителното изкуство Клод Моне. Харесвал Ван Гог, Сезан и Гоген. Вероятно от тях се научил дори и когато се увлича по неопримитивизма, да не стилизира, а да отразява по един простонароден начин нещата от живота. Някои негови картини от онзи период днес са в Третяковската галерия.
Ларионов е един от първите майстори на бодиарта, с рисунките си върху гола женска гръд. После идва времето на неговите "лъчисти" картини, в които светлината буквално си играе с цветовете.
Художникът смятал, че тези картини въздействат "дори на глупаците", защото всеки човек, дори необразованият, казвал той, "изпитва чувства". "Човек не получава възприятие от предмета, а от сумата лъчи, от отраженията му", формулира простичко теорията на лъчизма Ларионов.
худ. М. Ларионов
Новото направление далеч не било признато веднага и от всеки. Двамата с Наталия организирали пърформанси, за да го популяризират. Ларионов призовал жените да бъдат смели и да открият гърдите си, за да бъдат изрисувани, или татуирани, а мъжете да последват модерната асиметрия - един мустак, половин брада и татуирани крака, обути в сандали. Той дори предлагал услугите си по време на изложба да извърши тези метаморфози с желаещите да му станат модел.
Една от най-дръзките му идеи била да организира разходка на футуристи с изисувани лица по Кузнецкия мост. Заснемат дори филм със заглавието "Нашите футуристи", в който участват двамата с Наталия, силно гримирани.
По-късно лентата ще бъде прожектирана в Санкт Петербуг под названието "Диви сцени от натура". През 1913-а Ларионов публикува съвместно с Иля Зданевич манифеста "Защо се гримираме" (б.а. буквален превод). Издаден бил и албум с литографии на Михаил Ларионов и Наталия Гончарова.
худ. М. Ларионов
Звезди на балета напускат престижни руски театри
По-късно в Париж, Дягирев ще използва тези дръзки идеи на двамата художници за нестандартни задачи. Натоварил Ларионов да се заеме с външния вид и сценичната постановка на младите му танцьори. Оказало се, че художникът го бива и за това. Под негово ръководство стават звезди Леонид Мясин и Сергей Лифар.
Ларионов се вписал отлично и в парижката бохема. Създал прятелства с видни личности като Гийом Аполинер, Жан Кокто, Пабло Пикасо и Фернан Леже. През 1916 година двойката художници пътуват с трупата на Дягилев на гастрол в Билбао и обикалят Испания. Запознават се с Мануел де Файя, Морис Равел и Артур Рубинщайн. Известно време живеят в Рим.
Рисунки на м. Ларионов
Бащата на руския социализъм бил наследник на богаташ
През 1922 година художниците участват в изложба на "Kingore Galleries" в Ню Йорк. По същото време Парижката опера представя балета "Le Renard" по музика на Игор Стравински, с костюми на Ларионов. Следват съвместни изложби на Ларионов и Гончарова В Амстердам, Глазгоу, Манчестър, Брадфорд и Лондон. Завръщайки се в Париж, Ларионов се среща с гостуващия във френската столица Владимир Маяковски.
През есента на 1923 година в галерията "Шисейдо" в Токио Ларионов и Гончарова участват във Второто римско биенале, в което показват свои творби от руския си период, както и някои свои театрални работи.
худ. М. Ларионов
През 1926-а участват в изложбата "Маски и маскарадни костюми" в парижката галерия "Кампа Прима". Изобщо, напрегната им деятелност на запад е зашеметяващо интензивна. Техният ментор и приятел Дягилев умира във Венеция през 1929 година, когато те са вече световноизвестни артисти могат да продължат делото му на сцената. В знак на благодарност към Дягилев, двойката издава книгата "Руските балети" със свои илюстрации.
През януари 1931 година Ларионов и Гончарова стават ченове на художествената асоциация "1940" в Париж. Влизат и в Съюза на дейците на руското изкуство във Франция. В качеството си на художник-декоратор Леонтиев работи по поставянето на "Класическа симфония" на Прокофиев и по историческата пиеса на Алфред Савуар "Младата Екатерина" в театър "Антуан" в Париж.
худ. М. Ларионов
Както се вижда, двамата неуморно работят за популяризирането на руското изкуство в чужбина. Не само в Европа, но и в Щатите. През 1936 година участват в изложби като "Кубизъм и абстрактно изкуство", организират изложби във Виена и Монако. Междувременно подготвят мащабна изложба в Париж с названието "Руските балети на Дягилев", която представят в Лувъра.
Руски художник прави кукли "мини Тюсо"
След Втората световна война Ларионов е назначен за технически консултант на Руския балет на Монте Карло. През 1950-а двамата с Гончарова са в Лондон, когато Ларионов получава инсулт. Лявата му ръка и дясната половина на лицето му се парализират. След инсулта Ларионов спира да рисува. Следват лечение и рехабилитация във Франция. През 1952-ра двамата с Наталия отново организират съвместна изложба със свои работи в Париж. През 1953-та Музеят на името на Соломон Гугенхайм откупува картината на Ларионов "Стъкло".
"Натюрморт" на Михаил Ларионов, предложен като част от разпродажбата на Sotheby's през май 2019 г. в Лондон (Снимка: Tristan Fewings/Getty Images за Sotheby's)
След като през 1955-а официално сключват брак с Наталия, участват в изложбата "Абстрактно изкуство: първите поколения" в Сент-Етиен. През 1959 година във Франкфурт на Майн работи на Ларионов са представени в изложба със знаменателното заглавие "Приносът на руснаците в съвременното изкуство". Трудно е да се изброят всички изложби по света, в които двамата художници представят своите творби като руснаци, въпреки че отдавна не живеят в родината си и имат френско гражданство.
Много е любопитна историята на т.нар. "Магарешка опашка". Защо това арт движение се казва така? Името препраща към една известна на времето си шега, в която изкуствоведът Роланд Доргелес и неговият приятел Фредерик Жерар завързали четка за рисуване към опашката на магаре, за да създадат картина. Тази картина по-късно по неизвестни причини, била изложена в Салона на независимите художници през 1905 година. Групата включвала Марк Шагал, Казимир Малевич и Александър Шевченко.
Първата им изложба предизвиква полемика заради религиозните теми, включени в творбите. Самата Гончарова пострадва, както вече казахме. Но името"Магарешка опашка" ще остане записано в историята на изобразителното изкуство.
След инсулта Ларионов станал нервен и раздразнителен от това, че не може да рабти и да се справя дори и с най-елементарните неща от бита. Наталия отслабнала драстично покрай грижите си по него и също имала все по-малко време да рисува.
През 1962 година е диагностицирана с рак и същата година умира. Неспособен да се справи сам, Ларионов кани нявгашната си любовница Александра Томилина да се премести в неговия парижки дом, за да му помага. Тя става негов секретар и настойник, а по-късно и официална съпруга на художника. До смъртта му през 1964-та на 82-годишна възраст.
Тук се налага да разкажем, коя е Томилина и какви са били отношенията между Ларионов и Наталия Гончарова. Както вече стана ясно, двамата се женят доста години след като вече са двойка и партньори в изкуството.
Наталия била близък човек и муза на художника до края си, но Ларионов в продължение на повече от три десетилетия, "въпреки" Наталия и с нейно позволение, така да се каже, имал връзка с Александра Томилина. Тримата и техни приятели, често пътували заедно за отдих.
Ларионов се жени за Томилина след смъртта на Наталия. Тя приема наследството на двамата и най-отговорно се бори творчеството им да бъде популяризирано в Русия, знайки колко много двамата са страдали за родината си до самия си жизнен край.
През 1978 година Томилина оформя завещание, с което предава наследството на двойката художници на съветското правителство. Самото фактическо предаване на огромния им архив се осъществява през 1989 година, когато в Третяковската галерия било освободено отделно помещение с тази цел. Срещу това Томилина пожелала от държавата, след смъртта й да бъде погребана до Ларионов и Гончарова. Съветското правителство уважило молбата й.
Еми МАРИЯНСКА
Руски художник стана звезда с рисунки на котки
Руски художник очарова Запада със селски пейзажи
Пол Сезан: Искам да покоря Париж с ябълки и моркови
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}