IN MEMORIAM
Сбогуване с Христо Ганев - един от последните мохикани на честта
Двамата с Бинка Желязкова ни завещаха за размисъл своите "неравнодушни филми"
Автор : / 8424 Прочита 5 Коментара
13 януари 2007 г. Христо Ганев получи наградата за цялостно творчество на Националния филмов център за тандема си с Бинка Желязкова (Снимка: BulFoto)
След като тези дни научихме вестта, че е починал Христо Ганев - големият български филмов деец, сценарист и режисьор, на много места в социалните мрежи се появи един и същ много силен и напълно заслужен израз - че от нашето общество си е отишъл "последният мохикан на честта".
Не знам дали е последният, но със сигурност бе сред най-добрите примери за почтеност в живота и изкуството. Преносното значение на думата "мохикан" - защитник на каузи, е не само много точна квалификация, но и оценка за мащабната личност на Христо Ганев.
Тези, които го познават, го помнят като много кротък, тих и изключително коректен човек, който притежаваше необикновената сила на мъдростта да отстоява позициите си без крясъци и медиен шум. Всеки, който е имал честта да познава Христо Ганев, и е бил способен да се отърси от политическите си пристрастия, несъмнено е изпитвал респект от онази невероятна сила на интелекта, която притежаваше той.
Интелектуална мощ, изразена в кротко поведение, но с твърдост на характера. От опит знаем, че тези качества не са високо ценени у нас, и почти никога не са успявали да спрат глупците и подлеците, но едно е сигурно - винаги са респектирали дори и тях. Такъв човек беше Христо Ганев! Само появата му беше знак за онези, които няма какво да кажат, да замълчат.
Като говорим за него, говорим и за спътницата му в живота и творчеството - "непослушното момиче на българското кино" Бинка Желязкова. Такъв житейски тандем, оцелял въпреки цензурата и постоянния натиск върху психиката, рядко оцелява в любов и отдаденост, каквито отношения имаха двамата.
Това беше любов, приятелство, другарство и отстояване на идеи, винаги от "единен фронт".
Така живяха и така създадоха неудобните си филми. Заедно!
Христо Ганев и Бинка Желязкова - преданост до края (Снимка: Личен архив на семейството)
Един от емблематичните им общи филми е "Животът си тече тихо" (старо заглавие "Партизани", 1957) - първият филм на Бинка Желязкова като режисьор, който е спрян от цензурата.
Филмът е тъжна ирония над чистите идеали на собствената им младост с Христо Ганев. Филм, който дръзко се изправя срещу лицемерието и конформизма, като осветява разпада на идеала. "Животът си тече тихо... " се ражда в годините след т.нар. Априлски пленум, и предизвиква идеологически скандал.
Забранен от соц цензурата, филмът не вижда бял свят цели 31 години - до 1988-а.
Остава дълбоко интимно преживяното от двамата през този период, защото следват и други "тихи" репресии.
Но авторите на тези филми - Христо и Бинка, не се отказаха да загърбят левите си идеи, макар да бе пределно ясно, че са наказвани именно от бившите си другари...
Младежко дръзновение... (Снимка: Личен архив на семейството)
По едно и също време спират филма на Бинка и изключват Христо Ганев от БКП. Причината е отказът му да подпише телеграмата за порицание и срещу награждаването на автора на "Архипелаг Гулаг" Александър Солженицин с Нобелова награда за литература.
Христо Ганев - човекът, който е бил ремсист, а после партизанин, военен кореспондент по време на Втората световна война и народен представител, гл. редактор на в. "Народна младеж", сценарист на филма за Вапцаров "Песен за човека", е изключен от партията!
Лакеите на властта намират отказа му да подпише телеграмата против съвестта си и да остане доблестен човек, за "вражеско" поведение.
Но той продължава с упорството и неспокойствието на човек, който има какво да каже и държи на думата си. Низ от награди и разочарования съпътстват филмите им с Бинка.
Животът им е една достолепна сага, която един човек кръсти "неуморна съвест".
Двойката кинематографисти, по време на снимки (Снимка: Личен архив на семейството)
А огорченията им, може би те прозират най-ясно в казаното от режисьорката Неда Станимирова:
"Животът си тече тихо" е първият филм в социалистическата ни кинематография, който открехна завесата за загниването на социализма и показа самозабравата на властимащите".
Вярвали ли са двойката творци, че чрез филмите си ще накарат хората да се осъзнаят?!
Христо Ганев е сценарист на най-известните филми на съпругата си Бинка Желязкова: "А бяхме млади", "Басейнът", "Голямото нощно къпане", "Нощем по покривите". Все "неравнодушни филми", както сполучливо ги окачествява филмовият критик Янко Терзиев.
Когато Христо Ганев и Бинка Желязкова бяха наградени от Министерството на културата за цялостно творчество, тя вече бе толкова болна, че едва ли достигна до съзнанието й това признание, за да се зарадва. Нейното състояние бе мъчително изживяване за Христо Ганев.
Кадър от филма "А бяхме млади", 1961 г. Сценарист: Хр. Ганев, реж. Б. Желязкова
И до днес е класика в жанра филмът на двойката романтици "А бяхме млади". Той спечелва "Златната роза" от първия фестивал на българския игрален филм във Варна през 1961 г.
През 2011-а година Христо Ганев бе удостоен с държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" за изключителен принос за българското филмово изкуство.
Безпрекословно го заслужаваше.
Както и нашия дълбок поклон пред паметта му днес!
Сбогом, мохикане на Честта!
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}