ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА БЪЛГАРСКОТО КИНО
Людмил Кирков: Главното, когато се показва животът, е, че не трябва да се лъже
Тази година се навършиха 90 години от рождението на режисьора
Автор: / 1505 Прочита 1 Коментара
12 февруари 1980 г., София. Портрет на режисьора Людмил Кирков. Снимка: БТА, репродукция: Цветанка Костадинова
Възхищавам се от изключителните хора, но много повече ме интересува обикновеният човек и неговата инициативност. Главното, когато се показва животът, е, че не трябва да се лъже. На това свое верую, както и на предпочитаните си теми и герои, режисьорът Людмил Кирков остава верен във всеки един от филмите си.
Той е режисьор на знакови за българското кино заглавия, сред които "Последният рунд" (1961), "Шведските крале" (1968), "Момчето си отива" (1972), "Селянинът с колелото" (1974), "Не си отивай!" (1976), "Матриархат" (1977), "Кратко слънце" (1979), "Оркестър без име"(1982), "Равновесие" (1983), "Не знам, не чух, не видях" (1984). Последният му филм "Петък вечер" излиза през 1987 г.
Тази година отбелязваме 90-годишнината на Людмил Кирков. Той е роден на 14 декември 1933 г. във Враца. Умира на 12 декември 1995 г. в София, два дни преди да навърши 63 години.
ЛЮДМИЛ КИРКОВ И ВРАЦА
Родителите му напускат Враца в средата на 40-те години на 20 век и юношеството му преминава в един от най-старите работнически квартали на София, известен като "Коньовица".
Людмил Кирков споделя, че се е опитал във филмите си да създаде именно тази атмосфера, защото тя му е най-близка и е емоционално свързан с нея. В половината от филмите му действието се развива на територията на София - "Последният рунд", "Краят на една ваканция", "Шведските крале", "Кратко слънце", "Равновесие", "Не знам, не чух, не видях", "Петък вечер".
"Селянинът с колелото" (1974), "Момчето си отива" (1972) и продължението му - "Не си отивай" (1976), са снимани във Враца. На 24 май 2019 г. в града е открит мраморен паметник на Людмил Кирков, първият на кинорежисьор в България.
Модерната визия съчетава формата на кинолента с барелефен портрет на режисьора. Под образа му е монтирана чешма, така че всеки, който се наведе, да отпие от водата и да направи своя символичен поклон пред таланта на Людмил Кирков. Автор на паметника е скулпторът Милен Каменов, а на постамента от бял врачански камък със златни букви са изписани заглавията на неговите филми. Идеята за паметника е на инициативен комитет с председател Филип Трифонов, актьорът, изиграл главната роля във филма "Момчето си отива".
МАЛКО ТЕАТЪР
През 1955 г. Людмил Кирков завършва театрална режисура във Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. Боян Дановски.
Последователно е режисьор в театрите в Хасково (1955-1956), Враца (1956-1957) и Варна (1957-1959). Сред постановките, които Людмил Кирков режисира са "Ученикът на дявола" от Джордж Бърнард Шоу, "Укротяване на опърничавата" от Уилям Шекспир, "В полите на Витоша" от Пейо Яворов, "Еленово царство" от Георги Райчев, "Диваци" (заедно с Леон Конфино) от Сергей Михайлов.
МОСКВА, "БОЯНА", КАРИЕРА
През 1959 г. Людмил Кирков заминава за Москва, за да специализира кинорежисура в класа на съветския кинорежисьор и педагог Михаил Ром. Същата година след завръщането си той започва работа в студията за игрални филми "Бояна".
От 1975 г., над десет години, е художествен ръководител на творческия колектив в студията. Заместник-председател е на Съюза на българските филмови дейци от април 1980 до април 1989 г.
Запитан през годините къде се намира ахилесовата пета на съвременната тема Людмил Кирков отговаря, че тя се крие в смелостта да се постави големият проблем, да се навлезе дълбоко в неговата същност, да се търси решението му.
Георги Мамелев и Катерина Евро във филма "Оркестър без име" (Източник: "Книгомания")
НАД ДВА МИЛИОНА ЗРИТЕЛИ
Филмът "Оркестър без име" с участието на актьорите Георги Мамалев, Павел Поппандов, Филип Трифонов, Велко Кънев, Катерина Евро, Мария Каварджикова, излиза на екран на 4 януари 1982 г. и е гледан от над 2 милиона зрители.
Репликите, написани от Станислав Стратиев и режисирани от Людмил Кирков, се помнят и до днес. Същата година, в която излиза, филмът печели две награди на Съюза на българските филмови дейци - отличието за музика е връчено на композитора Борис Карадимчев и за режисура - на Людмил Кирков.
ПРИЗНАНИЕ
През 1986 г. Людмил Кирков е удостоен със званието "Народен артист". Носител е на орден "Кирил и Методий" (първа степен, 1973), на орден "Народна република България" (втора степен, 1983).
Получава наградата на критиката и на Министерството на образованието - за "Момчето си отива", втора награда и наградата на критиката - за "Селянинът с колелото", както и награда на Деветия международен кинофестивал в Москва през 1975 година.
През 1983 г. е удостоен с наградата на Съюза на българските филмови дейци за режисура за филма "Равновесие".
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}