Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Георги Мамалев пред Дир.бг: Мечтая да изиграя Големанов

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Георги Мамалев пред Дир.бг: Мечтая да изиграя Големанов

Много е важно като тръгнеш към нашата професия, да имаш едно побутване от Бог, казва големият ни актьор

Колаж: Павлин Даскалов

Един от най-големите ни комици разказва пред Дир. бг за първите си учители в професията; за щастието да отворят пред теб вратата на киното без да се налага да чукаш и да гледаш през ключалката, нещо, което правят за него режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков; за това как трябва да се грижиш за птичето, ако кацне на рамото ти, за да не го прогониш; за приятелството си с колегите Велко Кънев, Чочо Попйорданов, Филип Трифонов, Мария Сапунджиева; за цената на усмивката на лицето му, и в тъжни, и във весели дни.

Представяме ви - Георги Мамалев

Снимка: Павлин Даскалов

- Кои са хората, които откриха актьорския ти талант?
- Може би мои откриватели са още учителите ми на село в детството, които са ми давали да играя в разни пиеси. След това в Ямбол Кирил Минков, който беше ръководител на Музикално-естрадно сатиричния състав в Профсъюзния дом на културата повярва в моите възможности и на нещо като кастинг, спечелих ролята на водещ в едно музикално танцувално сатирично-комедийно шоу, в което пеех с оркестър на живо, участвах в скечове, с балета правех някакви стъпки - опити за танци...

Големият актьор на море в детството (Снимка: Книгомания)

Тогава съм бил на 16-17 години. И започнах да правя нещо, което правя и до ден днешен.

Още преди да влеза във ВИТИЗ режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков много ми помогнаха. Те ми отвориха вратата, през която трябваше да мина. Аз рано или късно щях да мина през тази врата, но те като че ли ми казаха: "Ела, ето вратата, ние я отваряме пред теб, ти така или иначе ще дойдеш до тази врата! Но защо да си губиш времето да чукаш на нея, да гледаш през ключалката, да звъниш на звънеца, да чакаш някой да отвори?!

Ние я отваряме, ти така или иначе ще минеш през тази врата!"

За това много съм им благодарен.

Ирина Акташева и Христо Писков направиха за мен нещо невероятно. Човек и за детето си не би го направил. Те ме откриха за професионалното кино. Откриха ме и ме насочиха.

Снимка: Павлин Даскалов

Бях в казармата и едновременно с това снимах във филма им "Като песен". За моя голяма радост ме преместиха в ДНА - Пловдив, където се срещнах с много млади, способни хора. Някои от тях след това като мен завършиха ВИТИЗ. Със сегашния директор на Народния театър "Иван Вазов" Мариус Донкин служихме заедно година и половина, беше завършил висше образование и веднага след това си остана в Пловдивския театър. Сега сме заедно в Народния театър - той ми беше началник в ДНА, сега ми е командир и в Народния. (смее се)

В казармата (Снимка: Книгомания)

- В казармата си бил и градинар, и метеоролог, все атрактивни занимания...
- (Бурен смях) Изключително смешни служби! В ДНА като служих, от време на време ставаше някакъв фал и се вземаше решение да се разтури този взвод за културна дейност. И ни пръскаха по различни поделения. Така че аз съм бил един месец в Хасково, там се и уволних, в Поповица, в Асеновград, в Пазарджик, къде ли не... И като пътувахме после с НЛО, споделях, че съм служил тук, че съм служил там, а Велко (Кънев) ме гледа, гледа и вика: "Абе , ти колко години си служил, бе?!" (смее се)

Та първоначално бях разпределен да завърша школа за метеоролог. Какво намериха метеороложко в мен, не знам! Може би ми се е удавало да казвам - "днес ще има купеста облачност или "днес облачността ще бъде переста"... (смее се)

Снимка: Павлин Даскалов

Като попаднах в Хасково, какво чел командирът на полка, какво гледал - решил, че фамилията ми е Малеев. А тогава Малеев беше тежка фамилия, защото жената на Тодор Живков се казваше Мара Малеева. Извика ме и ми казва: "А-а-а, Малеев, как си?" А аз не мога да тръгна да поправям прекия си командир, Малеев - Малеев... Пък де да знам, може би са решили да ме прикрият от врага под друго име... И... "Малеев, как си, що си?"

Снимка: Павлин Даскалов

Той вече се виждаше генерал - "Не искаш ли до София да си ходиш?" А аз - "А, не, не, аз тук се чувствам добре..." Полковникът се учуди: "Е, то бива скромност, но това вашето..." Продължавам - "Аз се подготвям, ще кандидатствам във ВИТИЗ!"

Командирът ме прекъсна: "Е, вие ще кандидатствате във ВИТИЗ, то ВИТИЗ трябва да кандидатства за вас!" Той сигурно си е представял - аз като си отида в София, леля Малеева ме посреща, прави ми курабийки и ме пита: "Как е моето момче, как е в казармата?" А аз: "О, лельо, страшно е, но има един командир, един полковник, о-о-о, направо Наполеон, с гола сабя ще ни поведе в атака!"

Снимка: Павлин Даскалов

После той си разбра грешката, но пак културно се държеше към мен, защото вече беше излязъл първия ми филм. Каза ми: "Тук трябва да се направи градина, нямаме градинар!" Вие сте човек по-общителен, обаятелен, вие трябва да направите градината!" И новобранците направиха градината, насадиха домати, краставици, понеже старшините бяха повечето от селата, те разбираха повече от нас. А аз само поливах с маркуча! С едни черни гащи до коленете, които от прането бяха станали сиви, почернял - явих се после като звяр на изпитите във ВИТИЗ!

- Във ВИТИЗ те приема в класа си самият Апостол Карамитев, но за съжаление си отива от този свят и не може стане твой учител...
- Проф. Енчо Халачев беше много строг и взискателен към мен, държеше ме "изкъсо", както казват в Ямболския край, но накрая като ни даваше дипломите ми каза: "Само за теб съм спокоен, много бързо се ориентираш, и в блато да попаднеш, ще изплуваш!"

Снимка: Книгомания

- Наистина ли си такъв човек - трудностите не те плашат, умееш да се справяш във всяка ситуация?
- Може би той е имал по-точна представа като преподавател от моите възможности. В бурните младежки години нямаш време за това. И Слава Богу, защото, ако човек бъде обзет от суета и непрекъснато се гледа и се радва на себе си: "Боже, колко съм хубав, Боже, колко съм неповторим - едва ли има друг като мен!", това си е загуба на време. Така той ще се откъсне от другите, заобиколен само от своите представи за себе си.

- Така говориш, но защо тогава Карамитев на изпита непрекъснато ти е казвал: "Стига с това самочувствие!"
- Това са хлапашки истории. В казармата снимах два филма. "Като песен" на Ирина Акташева и Христо Писков и един филм с Милен Николов - Мечо по първия сценарий на Станислав Стратиев. Тогава се запознах с него. Той беше кореспондент на в. "Народна младеж" във Видин. В едно лозе се запознахме. Боже Господи, не съм подозирал, че този човек ще напише такива пиеси и аз ще играя в тях - като "Рейс", "Сако от велур". Не съм подозирал, че той ще напише такъв сценарий като "Оркестър без име" и аз и там ще играя! През ума не ми е минавало такова нещо!

Снимка: Павлин Даскалов

Ако беше дошъл някой да ми каже: "Виж какво, ще дойде време и ще стане така и така!" Щях да му отговоря: "Да, бе, да, моля ти се! Ти ще ми кажеш!" Но всичко това се случи. Това е радостта, това е щастието.

Та имах самочувствие на изпитите, защото бях с два филма зад гърба си. "Тези зад мен дето кандидатстват - кой от София, кой от друго място, къде се намират, аз съм звезда!"

Снимка: Павлин Даскалов

Апостол Карамитев е усетил това, но е искал да ме пробва - как от едно диванче мога да седна на трикрако столче и да се чувствам пак така, все едно съм на дивана. Затова много ме въртя на баснята, а през цялото време повтаряше: "Стига с това самочувствие!

- След като завършваш ВИТИЗ, ти директно се приземяваш в Народния театър... Рядък шанс за един млад актьор.
-
Това се казва късмет. Пловдивският театър вече беше влязъл в преговори с мен, което пак си беше голям удар. За да ме искат там, един от най-големите и силни театри в България, значи съм направил някакво впечатление. Но както казва един приятел: "Въпросът е да си накъсметиш късмета!" Образно казано, ако птичка ти кацне на рамото, трябва да я прикоткаш, да й дадеш зрънца, да я погалиш, да й сипеш водичка да пие, за да остане колкото се може по-дълго на рамото ти.

А не да я хванеш за врата - "А, какво става тук!" Да се изтупаш и да я прогониш!

В "Мнимият болен", реж. Владлен Александров, (Снимка: Народен театър "Иван Вазов")

В "Мнимият болен", реж. Владлен Александров, (Снимка: Народен театър "Иван Вазов")

Голямата актриса Славка Славова казваше, че талантът е като свещ - колкото по-дълго пазиш тази свещ да гори, толкова по-добре. Защото някой може да каже - "А, много мирише тази свещ и да я духне!", друг може да я бутне да падне, трети ще ръкомаха с нея и ще я загаси... Е, такива неща.

Във "Волпоне", реж. Здравко Митков (Снимка: Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов")

Та късметът е, че ни извикаха при ректора 5 човека от нашия клас - Камелия Недкова, Елена Кънева, Емил Джамджиев, Константин Цанев и моя милост. Казаха ни да си траем, пред никого да не говорим, но сме определени за Народния театър "Иван Вазов", тъй като там няма млади актьори, а трябва да започне някаква промяна. Късмет си беше, че и нашият преподавател Енчо Халачев беше режисьор в Народния театър, което според мен също беше от значение.

- Какво научи от проф. Енчо Халачев за професията?
- Да не се притеснявам от многото работа. При Енчо се работеше много, понякога ние доста се уморявахме - "Дай да върнем", "Хайде пак отново да го изиграем", "Тук трябва няколко пъти да го повторим, защото винаги грешите"... И така.

Много, много научихме от него. Страшно държеше на това, текстът да се знае идеално. За да може след това актьорът спокойно да борави на сцената, а не да се пита: "Какво трябваше да кажа сега..." Тази работоспособност, която изгради у нас, след това се оказа от голяма полза. И до сега аз не се плаша, когато имам много работа.

С Димитър Живков във "Волпоне", реж. Здравко Митков (Снимка: Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов")

- Казваш, че и до сега си преповтаряш текста преди представление?
- О, не може, няма как. Ако е тежка ролята като "Мнимият болен", още предишната вечер си минавам един път текста, на другия ден - още веднъж, ако в театъра се засека с Албена Колева, с която имам най-много диалози, ги минаваме, с други колеги - също.

В "Мнимият болен", реж. Владлен Александров, (Снимка: Народен театър "Иван Вазов")

- Бил си приятел с Константин Цанев, а той е племенник на Людмил Кирков, чийто филм "Оркестър без име" ти донася и голямата популярност...
- Да, той е син на сестра му. Бях снимал малки ролички като бях във ВИТИЗ, а Людмил Кирков сигурно е идвал покрай Косьо Цанев и ме е гледал. В театъра започнах да играя. С Косьо дори на мачове сме ходили с него. Но не бях снимал в негов филм. Явно ме е забелязал. Ролите бяха написани за нас, с нашите имена - Филип, Велко, Павел, Гошо... Още като е възникнала идеята, са определили със Станислав Стратиев кои ще бъдат музикантите. За филма "Оркестър без име" кастинг имаше само за ролята на Рени и той беше спечелен от Катето Евро, и с право!

Във филма "Оркестър без име" (Снимка: Книгомания)

- Кога разбра, че си много популярен?
- Ами, когато хората започнаха да ме заглеждат по улиците. Отначало мислех, че нещо съм се изцапал, но после разбрах, че ме разпознават. Популярността не винаги е приятна, понякога е досадна. Не съм й обръщал внимание. Но лошото е, че има моменти, когато искаш да останеш сам, не ти се иска да бъдеш център на внимание, искаш да запазиш територия за себе си, но не можеш, за жалост не можеш. Какво да се прави, такава ни е професията.

Снимка: Павлин Даскалов

Та след "Оркестър без име" започнаха поканите за други филми, за телевизионни предавания. По-късно създадохме и "НЛО" тримата с Велко и Павел, след това дойде и телевизионното предаване "Клуб НЛО". Бях много близък и с Велко, и с Чочо (Попйорданов), сега съм близък с Антон (Радичев), с Мария (Сапунджиева), с Филип (Трифонов) ... Ами, те това останаха...

В култовия филм "Оркестър без име", реж. Людмил Кирков (Снимка: Личен архив)

- Още ли носиш ли дълбоко спомена за тези, които си отидоха - Велко, Чочо Попйорданов?
- Още като влеза в театъра и прочета имената им на гримьорните, си спомням за тях. В книгата ми "Усмихни се, човече" съм разказал много спомени от турнета и представления с тях, има и много снимки.

Снимка: Павлин Даскалов

- Много роли си изиграл, има ли някоя мечтана, която ти се иска да изиграеш от тук нататък?
- Много хора се заиграха с този образ, къде добре, къде зле, но аз мисля, че бих могъл да изиграя много добре Големанов. Но доста се упражняваха върху тази пиеса и този образ, така че пространството е наситено, и нищо чудно това да не ми се случи и да се срещна с Големанов. Но сега съм много щастлив, че играя Чиновника в "Сако от велур" на Станислав Стратиев. Нещо, което си мечтаех, навремето като гледах постановката в Сатиричния театър и тази роля играеше Калоянчев.

Като Константин - Кирил Философ (Снимка: Книгомания)

- Нещо много рядко срещано във вашата гилдия - имаш стабилно семейство, бил сте женен само за съпругата си... Как се постига това?
- Със семейството ми и със съпругата ми обсъждаме заедно всички важни неща. Какво да бъде образованието на децата ни решихме заедно. И двамата ни сина получиха дипломи от престижни университети - и у нас, и в чужбина. Големият завърши в САЩ, малкият завърши право в СУ "Климент Охридски", но направи магистратура в Университета в Маастрихт по Европейско право.

Снимка: Книгомания

- Не ти ли е мъчно, че никой от двамата ти сина не те наследи в професията?
- Понякога ми е малко тъжно, че така се случи... Но може би е по-правилно, защото и двамата са специалисти в своята област. Ако си актьор, трябва много да си много надарен. За да могат и колегите, и режисьорите, и най вече публиката да казват: "Е, този искам да го гледам!"

- С две думи, няма смисъл да ставаш актьор, ако ще си посредствен?
- Актьорът трябва да бъде ярък. Той може е да не е хубавец, но да бъде ярък. Андрей Баташов, примерно, беше и красавец. В цялата актьорска гилдия нямаше като него. Има и други красавци, но точно такъв - не. Чочо Попйорданов беше красавец, хубавец. Можеш ли да го сбъркаш с някой друг?! Аз съм привърженик на това - ако е гарга, да е рошава! Не обичам еднаквостта. Пацо Коцев (Константин Коцев), един изключително голям актьор, правеше много точни и остроумни сравнения. Ставаше дума за една колежка:"Много е интересна, много е интересна!" А той: "Какво й е интересното? Все едно някой е хвърлил върху нея кофа с вар." В смисъл - еднаква като статуя, бяла отгоре до долу, нищо ярко!

Снимка: Павлин Даскалов

Това не важи само за комедийните актьори. Можеш ли Ален Делон, Брад Пит или Джони Деп да ги сравниш с някого, да кажеш - има десетки като тях. Е, няма десетки! Има нещо, което ги отличава от другите. Много е важно като тръгнеш към нашата професия, да имаш това побутване от Бог, да ти е дал дарба.

- Уж казват, че е необходим само 1 процент талант, другото било труд?
- Не го вярвам! Нека да поумуваме: В света има милиони пиана, на тях свирят милиони хора. От тези милиони хора има 100 000, които си вадят хляба с това - учители по музика, музиканти в оркестри... От тези 100 000 има хиляда, които са много добри. Това са професори, композитори, солисти, елтънджоновци и т. н. От тези 1000 обаче има 10, които, ако се обадят в 11 часа вечерта и кажат: "Много искам да свиря в "Албърт Хол"! (Роял Албърт Хол - престижна концертна зала в Лондон - б. а.) Точно сега ми се свири там!.." - ще му отворят "Албърт Хол". Дори ще кажат: "Ти знаеш ли кой иска да свири в "Албърт Хол", отваряй!"

Снимка: Павлин Даскалов

А всички са учили по едни и същи учебници, пианата са им еднакви, никой не свири на два пъти по-голямо пиано! Тогава кое ги отличава тези 10 от милионите други?! Те са се родили с пианото, а не са дърпали после пианото към себе си!

Просто дарба, докоснати от Бога!

Абе, нека те родят с гласа на Лили Иванова, пък после ще се намерят композитори, които да ти напишат песни. А ти ако имаш нейната дисциплина, всичко си отива по местата.

Снимка: Книгомания

- Разказвал си, че са те срещнали на улицата тъжен и са направили заключението, че щом и ти не си с усмивка на уста, положението наистина е тежко. Колко често Георги Мамалев е тъжен?
- Е, разбира се моят живот не е по-различен от този на другите. И аз се възмущавам от неуредиците, срещам трудности. Тъжни моменти също животът ми е предлагал, и тогава как да си сдържи човек сълзите и да не му е тъжно, когато е тъжно...

Снимка: Павлин Даскалов

- Спомняш ли си, кога за последен път си плакал?
-
С Народния театър гостувахме в Ямбол, и нали там са си моите хора, колегите ме избутаха напред на поклоните. Това ме развълнува и очите ми се напълниха със сълзи на умиление... Защото, когато съм си мечтал още в Ямбол да стана актьор, едва ли ми е минавало през ума, че така ще ме посрещне след години публиката там...

Интервю на Валерия КАЛЧЕВА

Видео: Павлин Даскалов

Още

Георги Мамалев събра в книга най-забавните случки от своя живот

Георги Мамалев събра в книга най-забавните случки от своя живот

Един от най-обичаните ни актьори Георги Мамалев е роден на 5 август 1952 в с. Мамарчево (Болярово).

Завършва ВИТИЗ през 1977 г. в класа на проф. Е. Халачев. Дебютира в ролята на Апрянин в "Сенки" от М. Салтиков-Щедрин на сцената на Народния театър през 1977 г. В Народния театър негови роли са още: Чушкаров в "Двубой" и Фратю в "Чичовци" от Иван Вазов, Самец в "Йерма" от Ф.Г. Лорка, Пщальонът в "Януари", Аврам Совалката в "Опит за летене" и Сива тога в "Образ и подобие" от Й. Радичков, Сречко Розмарина и Бато в "Сборен пункт" от Д. Ковачевич, Паунчо в "Празникът" от Н. Хайтов, Загорецки в "От ума си тегли" от А. Грибоедов, Хлябът в "Синята птица" от М. Метерлинк, Втори Ладя в "Ларго дезолато" от В. Хавел, Дромио от Сиракуза в "Комедия от грешки", Пък в "Сън в лятна нощ" , Ланчелото Гобо във "Венецианският търговец" от У. Шекспир, Шура Балаганов във "Великият комбинатор" по И. Илф и Е. Петров, Рафаеле в "Призраци в Неапол" от Е. де Филипо, Пазачът в "Последната нощ на Сократ" от Ст. Цанев, Неразумният в "Рейс" от Ст. Стратиев, Волпоне в едноименната пиеса на Бен Джонсън.

Снимка: Павлин Даскалов

Основател и участник в група "НЛО".

Много и запомнящи се са ролите му в киното във филми като "Летете с Росинант" (2007), "Пантуди"(1993), "Адио, Рио" (1989), "13-та годеница на принца" (1987), "Оркестър без име" (1982) и др.

Мамалев, Павел Поппандов и Велко Кънев създават популярния проект НЛО, а по-късно и едниоменното телевизионно предаване Клуб НЛО. Извън групата Мамалев има и самостоятелни записи, някои от които са правени специално за сатиричния фестивал "Златният кос", създаден през 1975 като пародия на "Златният Орфей", но оцелял много по-дълго от него.

Автобиографичната книга на Георги Мамалев (Снимка: Книгомания)

Автобиографичната книга на Георги Мамалев (Снимка: Павлин Даскалов)

През 2002 г. Мамалев отбеляза юбилея си с моноспектакъла "Разбираш ли ме правилно?"

Женен, има двама сина и внучка.

Още

Деян Донков за скуката никога да не излизаш "извън пътя"

Деян Донков за скуката никога да не излизаш "извън пътя"

Още

Актьорът Добрин Досев:  В театъра и киното "сам юнак на коня" няма!

Актьорът Добрин Досев: В театъра и киното "сам юнак на коня" няма!

Още

Владимир Карамазов: Аз съм един вечно недоволен човек

Владимир Карамазов: Аз съм един вечно недоволен човек

Още

Малин Кръстев: Ставам на 48, а се чувствам на 16

Малин Кръстев: Ставам на 48, а се чувствам на 16

 

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Чин Чин – как интуицията, обичта и вярата окриляват децата в новата книга на Нуша Роянова

"Децата са като "чист лист хартия", донякъде от родителите зависи какво ще напишат и нарисуват върху него", убедена е писателката

"От Киото до Париж" - в уникалния музикален свят на Юко Уебаяши

Струнен квартет и ансамбъл "КласикАрт" заедно с Николай Стойков - флейта, Весела Тричкова - арфа, Маргарита Илиева - пиано и Мартина Митева - вибрафон ви канят на завладяващо музикално пътешествие

That's Not All Folks! - или една бизнес история за кино като на кино

"Не можеш да гледаш една мащабна продукция на лаптоп, с ниско качество, със субтитри, които някой е "превел на коляно", с неясни граматически и езиковедски познания. Нещо е сдъвкано и изплюто...", коментират Божидар Илиев и Янаки Дерменджиев

Крис Шарков: Истински съвременен може да бъде човек, който не принадлежи на това време

Театралният режисьор постави на българска сцена пиесата "Заклеваш ли се в децата" по Саломе Льолуш с участието на Весела Бабинова и Владимир Зомбори. Той сподели пред екипа ни, че започва репетиции и по "Елементарните частици" на Уелбек

"Формата на нещата" между необходимостта да обичаме и страха да обичаме

Режисьорката Максима Боева за своята постановка във Варненския театър

Дейвид Гарет: ICONIC е пътуване през времето и историята на музиката

Прочутият цигулар идва за два концерта у нас