ЗВЕЗДИ НА БЪЛГАРСКОТО КИНО И ТЕАТЪР
Говореше, каквото му е на сърцето - истински и в живота, и в изкуството
20 години от смъртта на актьора Кирил Господинов
Автор : / 13927 Прочита 18 Коментара
Кирил Господинов, в кадър от филма "Баш майсторът"
Ако човек съди от ролята му като "баш майстора", ще го види като недодялан тарикат, който все му намира колая да надхитри другите. В живота си на обикновен човек, обаче, любимецът на всички ни - актьорът Кирил Господинов е бил съвсем различен, по-скоро - антипод на героя си Рангел Лелин.
Баш майсторът на театъра и киното - Кирил Господинов
И той, като цяла плеада наши големи артисти, не можа да се приспособи към новото време и хаоса, който настана не само в живота ни, но и в театъра и киното. Много наши големи артисти си отидоха огорчени от този свят. Първо преглъщаха усещането си за "непотребност", а после свикваха с принизеното си положение и достойно утихваха в самотата си. Тъжно, но факт.
Навършиха се 20 години от смъртта на големия български артист Кирил Господинов. Той си отиде от нашия свят на 18-и април 2003-та година на 68-годишна възраст.
Всички артисти, които го познават, с ръка на сърцето ще признаят, че винаги е бил много взискателен към себе си. Дори самият той признава в едно интервю, че не обичал да се "гледа", защото все намирал кусури в играта си и си казвал, че е можел "и по-добре да играе". На такъв максимализъм са способни само отдадените на професията.
А той си обичаше работата и когато доброволно я напусна, се оказа, че се е самообрекъл на голямо изпитание.
Кирил Господинов стана много популярен през 70-те години на миналия век с филма "Баш майсторът" (1970), който толкова се хареса на публиката, че провокира няколко продължения: "Баш майсторът на море" през 1977-а, "Баш майсторът на екскурзия" и "Баш майсторът сваляч" - през 1980-та, "Баш майсторът фермер" - през 1981-ва, и "Баш майсторът началник" - през 1983-та.
Без преувеличение може да се каже, че героят му може да се сравнява по сила на внушенията с образа на националния ни герой Бай Ганьо.
Такова "пасване" между актьор и герой се случва много рядко на екрана. И е истински шанс, че именно Кирил Господинов изиграва тази роля. Самият той, обаче, не обичал да го идентифицират с героя, който го прави известен.
И съвсем правилно, защото макар да беше характерен актьор, Кирил Господинов можеше да изиграе всичко.
Роден е в едно село до Варна на 24-ти май 1934-та година. От дете си мечтаел за театър, но на сравнително късна възраст е приет да следва в някогашния ВИТИЗ. Завършва класа на проф. Филипов през 1966-а. Професорът го връща веднъж, като го праща в Ямболския театър, да се "донаучи" и чак тогава пак да кандидатства. Кирил Господинов обичал да припомня през смях, но и с благодарност тази история. Проф. Филипов също беше чешит, така че няма нищо случайно, че след като веднъж го отхвърлил, после го взима в своя си клас.
След завършването на театралния институт, Кирил Господинов играе пет години във Варненския театър "Стоян Бъчваров", а после идва в театър "София".
През 1994-та, изненадващо за всички, реши да се пенсионира, да напусне столицата и да се върне във Варна. не се оказва толкова лесно да свикне с тази промяна. След години споделя с близките си, че след 18 часа вечер, сърцето му почвало да трепери "по навик" в сценична треска. Това състояние познават само актьорите.
Боляло го е отвътре, но "казана дума, хвърлен камък" - "Ще дам път на младите!", рекъл още като напуска театър "София". Защо го е направил, се питат мнозина и отговорът на повечето е, че се е отдръпнал от чувство за достойнство. Големите актьори знаят кога да слязат от сцената, колкото и да е мъчително за тях.
Кирил Господинов, в кадър от филма "Баш майсторът"
Дебютът на Кирил Господинов е още през 1960-та - преди да го приемат да следва, във филма "Дом на две улици". През 1966-а играе във филма "Понеделник сутрин" на режисьорите Ирина и Христо Пискови, който бил тутакси забранен от соц цензурата. Истински фал старт за актьора.
Във филма, освен Господинов, участвали още цяла плеяда звезди - Петър Слабаков, Стефан Данаилов, Асен Кисимов, Пепа Николова... Според някои слухове след време Кирил Господинов срещнал случайно Венелин Коцев от ЦК на някаква прожекция, и гневно го попитал кога ще пуснат филма. Всички наоколо замръзнали, а Киро гледал в упор "другаря" и чакал да му отговори. Казват, че Коцев му отговорил натъртено: "Филмът "Понеделник сутрин" ще излезе в понеделник сутрин!" И това се случва, но 22 години по-късно.
От изложбата, организирана от дъщерята на актьора - Веселина Господинова
През 1968- година Господинов бил поканен да играе главната роля в един култов български филм - "Шведски крале" на режисьора Людмил Кирков. Тя си остава любимата роля на актьора - като "гларуса" Спас Бурмов.
Оттам насетне се зареждат много филмови роли - в 47 филма: "Случаят "Пенлеве" (1967), "Свобода или смърт" (1969), "Птици и хрътки" (1969), "Не се обръщай назад" (1971), "Зарево над Драва" (1974), "Виза за океана" (1975), "Бон шанс, инспекторе!" (1983), "Петък вечер" (1986), "Другият наш възможен живот" и др.
За ролята си на Спиро в легендарния филм "Тримата от запаса" през 1971-ва година е награден на кинофестивала "Златна роза" във Варна с наградата за най-добра мъжка роля.
Всички режисьори, които са работили с Кирил Господинов, са споделяли, че за разлика от недодяланите си и грубовати герои, в живота той бил личност с много дълбока душевност и природен интелект. Неслучайно сценаристът на "Момчето си отива" (1972) Георги Мишев му дал зелена светлина, сам да си измисли епизодите за филма, което се случило и в продължението "Не си отивай" (1976).
Кирил Господинов притежаваше рядката дарба да прави нещата толкова естествено, че зрителят да го възприема като "истински", като взет направо от живота. Без превземки и звезделеене, той беше актьор, когото обикновените хора възприемаха с пълно доверие.
Това народно признание бе заслужено увенчано през 1984-та година, когато Кирил Господинов бе удостоен с орден "Кирил и Методий" - първа степен.
Днес читалището в родното му село Гроздьово носи името му. В Тервел пък има хора, които помнят, как водел популярни актьори в местния клуб "Дъга", че хората "да пипнат жив актьор". Там сега има паметна плоча на народния любимец Кирил Господинов.
Нещо любопитно от живота на актьора: След 90-те "баш майсторът" се провалил като собственик на бакалия. Тарикат на екрана, в живия живот Киро се оказал "непригоден за шашма". Магазинчето фалирало по време на кризата. Актьорът затънал в борчове от нелоялни доставчици. Наложило се да си ипотекира жилището. Характерната му виталност започнала бавно да гасне под напора на жестоката действителност. Не закъснели и болестите.
Баш майсторът Кирил Господинов
Актрисата Илка Зафирова, негова колежка в театър "София", казва едно интервю, че от някогашния "шашав Киро" и нестандартния му чар не останало нищо - видял й се тъжен и самотен при една от последните им срещи. Нямало и помен от оня палавник, който заедно с Константин Коцев можел с майтапи в кръчмата "и бъчва да пресуши", без да му спре устата. Двамата с Коцето били неразделни приятели. Вършели всякакви диващини и често ги прибирали "на топло", да угасят махмурлука.
"Живей за свободата!", бил девизът на приятелската двойка, но и това приятелство се "счупило" във времето и донесло още едно разочаворание на актьора.
Господинов не се страхуваше да изрича гласно мнението си по един, или друг нелицеприятен въпрос, или да заклейми известна личност, и то - без много заобикалки. Мразеше интригантството и слугинажа, а те винаги са имали своите "живи превъплъщения" в нашия живот - и преди, и сега.
Едно от големите му разочарования от задкулисните игри в театъра, преживял в Сатирата. Едва издържал там и година. Назоваваше имената на големи актьори и ги наричаше "кофти човеци", аргументираше мнението си като назоваваше в прав текст греховете им.
В същото време си е имал "недосегаеми" в сърцето си хора. Една от тях - певицата Леа Иванова. Когато ги срещнала на живо голямата Стоянка Мутафова, се оказало, че чувствата им на възхищение един към друг, били взаимни. От тази среща им останала една снимка за спомен.
Другият му кумир бил покойният Парцалев. Характеризира го като "изключителен човек, мъдрец и любимец на мало и голямо". Без никаква професионална завист Кирил Господинов величаеше колегата си. По същия начин свирепо нападаше недолюбваните. Явно беше от онези народни хора, които еднакво силно и любят, и мразят. Бунтар си беше.
Споменахме повече за филмите му, но Кирил Господинов има много награди за театър: за мъжка роля за пиесата "Поглед към вековете" от Прегледа на театъра във Велико Търново през 1968-а, Първа награда за мъжка роля от Прегледа на българската драма и театър във Варна през 1969-а, и същата година - пак за мъжка роля от Прегледа на театъра в София и др.
Една от наградите му за театрална роля е за ролята на Шабан в култовата пиеса на Иван Радоев "Човекоядката". Кирил Господинов, Ваня Цветкова и Тодор Колев играят пиесата 500 пъти на сцената на Театър "София". Тримата са били невероятен тандем не само на сцената, но и в живота.
В киното Господинов е играл какво ли не: сваляч, майстор, митничар, аптекар, милицинер, барман, кочияш, търговец, капитан, крадец...
Когато се разчу, че дъщерята на Господинов - Весела, пише книга за баща си, тя даде интервюта, в които разказва толкова живо за него, че от думите й човек го усеща точно, както го помним. Веселина разказва, че е късно дете на актьора - той вече бил на 45, когато среща майка й Мирослава в Русия, където тя била на специализация. Между двамата пламнала любов от пръв поглед. Бракът се сключил в посолството на България в Москва, а кум на двойката станал актьорът Армен Джигарханян. Руският актьор станал и кръстник на Веселина, и въпреки че бракът на родителите й не издържал много, баща й винаги останал нейна опора.
В едно интервю тя споделя тъжни факти от нашата действителност, на които се натъква докато събира материал за книгата:
"2003 година, когато баща ми почина, филмовият център "Бояна" беше разграбен - целият архив, както и много филми. Съвсем малка част остана в БНТ. А баща ми беше човек с над 47 филма зад гърба си. Архивът на една държава се стопи и на никого не му пука. За съжаление това е държавата ни.
...
Моят свят се разруши през 1994-та година, когато татко реши да се самопенсионира по собствено желание от Театър "София" и да замине за Варна. Това го уби. Един актьор умира, когато спре да играе. А баща ми беше човек от село и винаги каквото му беше на ума, това му беше на устата. Така си е печелил не само приятелства", разказва дъщерята на актьора.
Всъщност, това че беше истински и в живота, и на сцената и екрана, превърна Кирил Господинов във всенароден любимец.
Поклон пред паметта му!
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}