КОСМОПОЛИТИ НА КИНОТО
Кшищов Зануси: Политическата коректност убива всяка култура
Световноизвестният режисьор - на 85
Автор : / 3497 Прочита 17 Коментара
Режисьорът Кшищоф Зануси в салона Campari по време на 13-ия филмов фестивал в Рим в Auditorium Parco Della Musica на 19 октомври 2018 г. в Рим, Италия / Снимка: Getty Images
Един критик казва за него, че е "мега човек". И той наистиина е "мега" - голям е във всичко, което прави като творец и общественик, и е пример за съвременен космополит.
Проф. Кшищоф Зануси (р. 1939) е световноизвестен полски филмов и театрален режисьор и продуцент, професор по кино- и телевизионна режисура във Висшата академия за филмово и телевизионно изкуство в Лодз, Полша, консултант на Комисията по култура на Ватикана, действителен член на Европейската филмова академия, присъждаща ежегодните филмови награди "Феликс", и още безброй неща, свързани с една мащабна деятелност.
От 1980 година е художествен директор, а по-късно и председател на Филмово студио "Тор". До 1983-а е заместник-председател на Сдружението на полските филмови дейци, а от 1987-а - член на Комитета за кинематография и на полския ПЕН клуб.
Кшищов Зануси на филмовия фестивал във Венеция през 1988 г.
През 1990 година беше избран за Председател на Европейската федерация на реализаторите на аудиовизуални продукти FERA (Европейска федерация на филмовите режисьори).
Бил е вицепремиер на Програмния съвет на Полската телевизия, а също така и Президент на дружеството "Евровизиони". Работил е като театрален режисьор в Милано, Палермо, Бон, Краков, Бремен, Базел и др.
Кшищов Зануси при снимките на филма „Persona non grata“ в Москва през 2004 г.
Като филмов режисьор е носител на множество престижни награди, сред които Златен лъв от Венеция (1984) и наградата на журито в Кан през 1980 година. Филмите му са отличени с още престижни международни и национални награди - Главната награда на Московския кинофестивал, италианските награди "Люмиер" и "Виторио де Сика", и др.
Почетен доктор е на Московския институт за филмово изкуство, на Европейския университет в Минск и на Народния университет за театрално и филмово изкуство в Букурещ.
Сред най-популярните му творби като режисьор е филмът "Животът - болест, която се предава по полов път". Заглавията на филмите му са "дълги и оригинални" - разпознаваем е и с това.
Част от лентите му: "Структурата на кристала"/"Struktura kryształu" (1969), "Семеен живот"/"Życie rodzinne" (1970), "Зад стената"/"Za ścianą" (1971), "Хипотеза"/"Hipoteza" (1972), "Илюминация/"Iluminacja" (1973), "Камуфлаж"/"Barwy ochronne" (1976), "Спиралата"/"Spirala" (1978), "Императив"/"Imperativ" (1982), "Годината на тихото слънце"/"Rok spokojnego słońca" (1984), "Парадигма или силата на злото" (1985), "Инвентар"/"Stan posiadania" (1989), "Живот за живот"/"Życie za życie" (1990) - филм за Максимилиан Колбе, "Докосване"/"Dotknięcie ręki" (1992), "Братът на нашия Бог"/"Brat naszego Boga" (1997), "Persona non grata" (2005), "Il Sole Nero" (2007), "Чуждо тяло"/"Obce ciało" (2014) и др.
Зануси е истинско чудо на кинематографа като продуктивност и успех. Какво ли още може да желае един творец от онова, което е постигнал?! Но освен режисьор, той е и гражданин, и в този аспект на нещата често изглежда неудовлетворен. От интервютата му оставаме с впечатлението за една дълбочинна тъга в неговите размисли за съвременния свят, за "изгубения" човек. Филмите му правят дисекция на човешката душа, сякаш "обръщат хастара й". невоолно възниква сравнението с един друг велик поляк - Станислав Лем, който казва: "Потресен съм от Злото, което завладява света!". Злото в съвременния свят силно вълнува и Зануси.
Той е човек, който познава много страни, истински космополит е. Зануси води лекции в Националната филмова академия във Великобритания, в Киноинститута в Белград, в Киноинститута в Будапеща и др. Многократно е гостувал и в България. Беше специален гост на форума София Филм фест. През май 2002 година беше удостоен с титлата "Почетен доктор на Нов български университет". Титлата беше мотивирана повече от убедиително - наред с множеството заслуги на Зануси за филмовото и театралното изкуство, той е човекът, който през целия си живот е подпомагал международното сътрудничество в областта на кинопроизводството, активно е съдействал на полски и български кинотворци да изградят творчески връзки, има заслуги и за магистърската програма "Кино и телевизия" в НБУ.
На официалната церемония по удостояването с почетната титла там, проф. Зануси произнесе много задълбочена академична лекция на тема "Тенденции в развитието на съвременното световно кино".
Кшищов Зануси в България / Източник: Снимка: BulFoto
Зануси е не само световно признат режисьор, но и автор на книги, писател. Освен на теоретични трудове като "За режисирането на аматьорски филм" (1968) и "Беседа върху аматьорския филм" (1978), той написа и "Филмови новели" и спомените си "Време да се мре" (1999), издадени на български от изд. "Колибри".
Големият Кшищоф Зануси стана през юни тази година на 85. Роден е на 17 юни 1939 година в полската столица Варшава. Човек остава респектиран от високата му ообразованост - следвал е физика във Варшавския университет (1955 - 1959), философия в Ягелонския университет в Краков (1959 - 1962), през 1967 година завършва Факултета по режисура на Висшата филмова школа в Лодз. Днес е професор в същия университет и има звезда в Алеята на славата в Лодз. Професор е също така на Шльонския университет. Както вече споменахме, преподава в National Film School във Великобритания, както и в Копенхаген.
Звездата на Зануси на Алеята на славата в Лодз
В публичните си срещи Зануси никога не пропуска да разкаже за това, че началото на неговата кариера през 50-те и 60-те години на миналия век, тръгва с аматьорски творби. От 11-те заснети тогава авторски филми, 9 са били наградени. Зануси разказва това на студентите си, не за да се похвали, а за да им даде кураж да вярват в себе си и да не страхуват да изразяват мислите и чувствата си смело на екрана.
Той самият е оригинален автор, неподлежащ на каквато и да е квалификация към определена школа, или направление.
Най-продуктивният период от кариерата му е през 70-те години на миналия век. Зануси прави авторско кино, като почти винаги пише сам сценариите за филмите си. Фокус във филмите му е човекът, изправен пред морален избор и в ситуация на изпитания, изкушения и съмнения.
Сред останалите теми, които вълнуват режисьора, са екзистенциални въпроси като свободата, робството, смъртта.
Кадър от филма "Етер" на Зануси / Източник: София Филм фест
През 80-те години режисьорът снима повече в Западна Европа и става известно име от международен мащаб. Става носител на престижния приз "David di Donatello", на Кавалерският кръст на Ордена на възродена Полша, на Командорския орден за изкуство и литература на Франция, както и на много други награди, за някои от които вече споменахме.
Така Зануси става знаменитост на европейската филмова култура.
Кшищов Зануси / Снимка: BulFoto
Той е сред съ-основателите на Европейската филмова академия, заедно с нейния идеолог Ингмар Бергман и други големи режисьори като Бернардо Бертолучи, Вим Вендерс, Клод Шаброл, Ищван Сабо и др.
Когато бе в България като гост на 27-ия София Филм фест, Зануси представи на феста филма си "Идеалното число", в който размишлява за литератуурата, науката, вярата, разума, морала и смъртта - темите, които винаги са намирали своята оригинална трактовка във филмите му.
"Идеалното число" (2022) е филм, който провокира с въпроса, съществува ли съвършеното? Режисьорът сякаш ни пита, загубихме ли идеалите си, хората в съвременния свят? Имаме ли някаква мисия в този свят?
Зануси даде интервю, в което в прав текст каза, че ако не си задаваме тези въпроси, то ще приличаме на "дребни животинки", и това е жалко. И той като Лем сподели мисли за заплахата от Злото в съвремието ни: "Ние каним злото и това е наш свободен избор. По-добре е да сме наясно с това. Много е опасно, когато се правят опити да се скрие съществуването на злото и да се насърчава този сладък, но фалшив образ на свят без конфликти, без напрежения, без драматизъм", каза режисьорът.
Още
"Емпузион" от Олга Токарчук – роман за тоталната уязвимост, разголващ "най-слабото място в душата"
Зануси направи и едно много интересно изказване за различията като предизвикателство. Уточни любопитно наблюдение - че те по някакъв начин са обвързани от т.нар. политическа коректност. И той каза: "Разнообразието трябва да е добро, а не упадъчно. Не трябва да сме толерантни към упадъка. Тя (политическата коректност) се основава на факта, че не съдим, не преценяваме. Но ако не го правим, не се развиваме. Така че идеята за политическата коректност е грешна и аз съм силно против нея, каза режисьорът. Знам, че съм малцинство в това отношение. Политическата коректност убива всяка култура и мисля, че тя е просто кратък гърч след разлагането на марксистката идея и на философията от 19 век, но смятам, че е много погрешна, защото се опитва да скрие конфликта.
А конфликтът трябва да бъде решаван. Понякога трябва да има битка. Без съмнение, предпочитам тя да не е кръвопролитна, но не трябва да замитаме нещата под килима, защото накрая ще има взрив. Знаем, че това вече се е случвало в миналото. Така че политическата коректност ни води към един по-голям конфликт, и това не е хубаво".
Във филма "Структурата на кристала" (1969) Зануси има един герой, който казва, че всички хора имаме нужда от някакъв ориентир. В много от филмите му героите му са учени и техният ориентир са откритията в наукта. Самият той, припомняме, е следвал физика. На въпрос на журналист, дали не съжалява, че не е станал учен, Зануси отговаря, че чрез киното е намерил "инструмента", чрез който да покаже човека и човешкият живот, а в света на науката има много интересни хора с характери, в които човешката амбиция се съчетава с арогантността, а моралът влиза в конфликт с егото и вярата в Абсолюта.
Зануси развива тази теза в това интервю така: "Моралът и амбицията при учените са като при другите хора, но през последния век учените виждат един много по-голям хоризонт от обикновените хора. Виждат и че нашeто сетивно възприятие на света не е съвършено. Има неща, които са отвъд сетивата ни, отвъд нашите измерения, защото ние имаме само три измерения в пространството и едно във времето. Но когато човек се замисли, осъзнава че има място за нещо друго; нещо, което ние не преживяваме, но друг може и да преживява. И този Някой може да е Създателят, Абсолютът".
В тази линия той споделя тезата си за отношенията между науката и религията така: "Науката покрива друго поле, а религията е израз на духовното. Никое изразяване не е перфектно".
И на тази напреднала възраст Зануси споделя, че в свободото си време обича да гледа филми. Филмите на други режисьори. Но такива, които "биха харесали и на студентите му". Откровено споделя и това: "Не горя от желание да гледам поредната история за човек от ЛГБТ общността, който е потискан от заобикалящата го среда, защото аз съм отгледан в традицията не на идеята за толерантност, а на идеята за култура".
Кшищоф Зануси / Krzysztof Zanussi
Верен на себе си, Зануси не се страхува да бъде дързък, но искрен в оценките си, и това е също нещо, което твърде много се харесва на младите хора, на неговите студенти. Споделя с тях и други смели мисли - че природата не бива да бъде идеализирана, защото често е наш враг; че човек винаги иска да оцелее така, "както и джунглата се бори за парче земя".
И когато човек е толкова откровен и развълнуван от всичко, което се случва наоколо, и не се интересува толкова от наградите и известността си, колкото от доверието на студентите си, такъв човек и на 85 е "обречен" да остане млад!
За много години, Кшищов Зануси!
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}