ВЕЛИКИ ХУДОЖНИЦИ
Завист го прокудила от родината му
430 години от рождението на великия френски художник Никола Пусен
Автор : / 7433 Прочита 1 Коментара
Пред картината на Пусен „Танкред и Ерминия“, около 1634 г., представена на откриването на изложбата в Националната галерия на Лондон, 21 май, 2013 г. / Снимка: Getty Images
Когато човек се изправи пред платната му, сякаш попада в друг свят, в който Божественото и Човекът са в неразривно единство и битуват в един съвместен живот на земята. Името му е Никола Пусен (фр. Nicolas Poussin) и е френски художник, живял през по-голямата част от живота си в Рим, и умрял там.
Пусен е ненадминат живописец и пейзажист, представител на бароковия класицизъм. Нещо повече, считан е за основател на класицизма в изобразителното изкуство.
Когато човек се запознае с биографията му, първото което се пита е, как един син на беден земеделец, бивш военен в кралската армия, достига до такива висоти на изобразителното изкуство?!
The Triumph of David, c.1630, Prado Museum
Пръв учител на художника бил Кантен Варен от Амиен. Той вдъхнал на младежа вярата, че може да стане велик живописец. През 1612 година Пусен тръгва пеш за Париж, право към кралския двор.
Камердинерът на краля Александър Кутуа му позволил да посещава кралската колекция с живописни платна.
Пусен се учи на тънкостите на занаята в продължение на десетилетие в Руан и Париж. През 1622 година получава първата си поръчка - поредица от картини, представящи живота на току-що канонизираните за светци Игнатий Лойола и Франциск Ксаверий.
През 1624 година заминава за Рим. Там, благодарение на приятелството си с племенника на папа Урбан VIII - кардинал Франческо Барберини, се запознава с много известни художници. Постепенно става авторитетна фигура в техните среди.
За съжаление, през 1629 година, Пусен се разболява. Неспособен да работи и да се грижи за себе си, получава помощ от семейството на френския сладкар Шарл Дюге. В дома на Дюге пламва и любовта на художника към най-голямата дъщеря на сладкаря - Анн-Мари Дюге. Двамата сключват брак.
След още десет години крал Луи XIII и кардинал Ришельо поканват Пусен да се завърне в родината си. Кардиналът го назначава във Франция, за да служи като първи художник на краля и му възлага декорирането на Лувъра - да изрисува Голямата галерия, както и да направи проекти за килими за двореца.
Saints Peter and John Healing the Lame Man, 1655
В Париж Пусен работи много и талантът му се радва на огромен интерес. Но славата му ражда и завистлива конкуренция, в лицето на художници като Симон Вуе, които се ползвали с покровителството на кралицата. Дворцовите интриганти започнали да говорят, че Пусен е получил кралските поръчки не защото е талантлив, а защото на него кралят гледал като на "нещо като чужденец".
Около 1650 г. Френският художник Никола Пусен (1594 - 1665), Снимка: Getty Images
Хули и интриги затруднили работата на художника и година по-късно - през 1842-ра, той напуска Париж и се връща в Рим. Този път - завинаги.
Apollo and the Muses (Parnassus), 1630
Французите, както се изразява един критик, "ще гледат отдалече, как расте името на техния сънародник". Разбира се, те се гордеят с Пусен. И днес в Лувъра можем да видим едно от най-известните му платна - картината "Аркадийски овчари". Другата версия на тази творба е в Лондон.
Аркадийски овчари / Et in Arcadia ego (Les Bergers d’Arcadie), late 1630
Тази картина е обект на много тълкувания, заради каменния саркофаг с надпис, който са наобиколили овчарите. Загадъчен е именно надписът, превеждан от латински като "И в Аркадия съм". Някои, обаче, го разбират като анаграма на "Върви си, аз пазя Божиите тайни", или на "Аз докосвам гробницата на Господ Исус".
Във всички случаи има едно обединяващо мнение - че картината посочва местоположението на останките на Христос.
Оттук тръгва и една истинска истерия, къде е това място, което е нарисувал художникът. Най-много хора били на мнение, че е рисувал в Лангедок, Франция. На подобен скалист хълм там имало такава гробница.
Стига се дотам, че поради хорското любопитство, собственикът на земята разрушил каменния саркофаг, за да пресече интереса на неканените гости в имота си.
Напразно, защото един от биографите на Пусен разяснява загадката така: Не е имало никакво реално място. Пусен, според него, прокарал художествено в картината си една своя теза - че Христос не е загинал на Кръста, а с любимата си Магдалена и техните деца, дошъл във Франция, където поставил началото на кралската династия на меровингите...
В тази теза, разбира се, няма нищо канонично, но пък е напълно в стила на Пусен - в картините си той често обединява свои хипотези с митологичен и религиозен персонаж. Такова е неговото творческо кредо, и той го отстоява по изключително провокативен и завладяващ със сюжетите си начин.
Вероятно този невероятен и приказен "микс" е породен от възхищението на художника от изкуството на Античността.
The Inspiration of the Poet, c.1630
Творчеството на Пусен е пръснато по света: някои картини на художника се намират в музея "Прадо" ("Триумфът на Давид", "Парнас", "Идеален пейзаж" и др.), други са в Русия - в Пушкинския музей ("Риналдо и Армида", "Пейзаж с Херкулес и Как", "Милосърдието на Сципион"); "Похищението на сабинянките" е в музея Метрополитън. Но където и да има възможност да се срещне с творбите му, човек остава поразен от таланта на този майстор на мащабните платна.
The Triumph of Pan, 1636, National Gallery, London
Пусен е роден в Нормандия на 5 юни 1594 година, но както казахме, умира в Рим, на 71-годишна възраст през 1665 година. Очевидно трябва да е бил много обиден от онези интриги в двореца, заради които скъсва с родината си така категорично и предпочита дори тленните му останки да останат в чужбина.
Затова пък картините му, както казахме, днес са навсякъде по света и сами говорят за майсторството на своя автор, а той ще си остане французин и гордост за Франция. Пусен е признат за един от най-добрите в историческата и пейзажната живопис художници в света.
Sacrament of Ordination (Christ Presenting the Keys to Saint Peter), c.1636-1640, Kimbell Art Museum
Повечето от произведенията му са исторически картини на религиозни и митологически теми, в които често присъства пейзажен елемент. Вълнува се и от теоретичните въпроси на изкуството.
И както вече отбелязахме, обичал да се позовава на античното изкуство като висок стандарт за качество и подражание.
A Dance to the Music of Time, 1640, The Wallace Collection
Историците на изобразителното изкуство поставят Пусен на пиедистал с думите, че той е художникът, който рисува така, че "се доближава до поезията, като открива баланса между езическия и християнския свят". И наистина, в неговите картини можем да видим сред персонажите както езически божества, така и светци, общуващи с хора. Всичко изглежда като приказка и въздейства по такъв начин.
The Triumph of Neptune, c.1634-1637, Philadelphia Museum of Art
Пусен не следва бароковите вкусове на Рим. Той се стреми да покаже, че изкуството е преди всичко интелектуално занимание.
Картините му са алегории, съчетаващи мистерия и реалност, емоция и разум.
В изкуството на Пусен има настроение на елегия и нежност, и едно умозрително светоусещане, което сякаш синхронизира в пълна степен сетивата. Признат е също така за гений на композицията, и това се забелязва дори от окото на непознавач.
The Abduction of the Sabine Women, c.1633-1634, The Metropolitan Museum of Art
Картините на Никола Пусен ни дават усещане за вечност, в което наистина, като че ли цялото време е Тук и Сега. Един доста напредничав и философски подход, какъвто рядко откриваме в стилистиката на изобразителното изкуство от неговото време.
(Self portrait by Nicolas Poussin, 1650)
Пусен никога не изглежда подчинен на религиозния канон. Той ни изненадва с трактовки, които говорят за един свободомислещ човек с висок интелект, и разбира се - надарен с голям талант.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}